"Адвокат на Демона" - бъдеще в миналото
Ревюто е препубликувано от.
" Адвокат на Демона " от Борис Акунин
превод Денис Коробко, " Еднорог ", 2023
Какво ще се случи в Русия след Путин или по какъв начин би изглеждала следващата удивителна съветска трансформация? Въпрос, както се споделя, за един милион. Брилянтният отговор на Борис Акунин откриваме в една от последните му произведения, страшната повест " Адвокат на Демона ". На пръв взор действието се развива в бъдещето: разказвачът е публицист отстъпник, завърнал се в родината си, откакто владетелят на страната, така наречен Нацлидер, получава инсулт и изпада в кома, от която по този начин и не се разсънва.
Войната в Украйна е завършила, страната се е пробудила като че ли от призрачен сън, а хората, ужасени от злодеянията, които е правила съветската - т.е. не съветската, а путинската войска, обикалят възбудени и просветлени, изумени от мисълта, че нито са знаели, нито са разбирали протичащото се. По създание книгата е антиутопия, печално вглеждане в близкото бъдеще на Русия. Взирайки се в героите и събитията обаче, читателят разпознава безпогрешно релефа на едно добре познато минало и на още по-познатото настояще.
Адвокат на демона. Страшна повестС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Безумното колело се е завъртяло, с цел да се върне още веднъж там, откъдето е тръгнало. Картината на бъдещето, която рисува създателят, обрисува в елементи контурите на една действителност, която е била и отново ще бъде. Защото както предизвестява българският стихотворец Константин Павлов, робството не е стаж за бъдеща народна власт. Ако нуждата от същинска смяна не е надълбоко осъзната от по-голямата част от обществото, то е обречено да живее в клопката на диктатурата и нейните метаморфози.
Но макар тегнещата неизбежност погледът на разказвача (чието име е Тургенчиков) е изумително бодър и простодушен, очарователно подигравателен и самоироничен. Изглежда вярата на Акунин, че великата смехова просвета не е изгубила обичайна си дарба да въздейства на хода на събитията и положението на мозъците към момента не е прекършена. Кратката му сатирична повест е по-скоро предизвестие, в сравнение с злокобно знамение.
Поредната перестройка, с която стартира разказът, е наречена капремонт (от капитален ремонт). Много бързо обаче новият политически курс прави внезапно противоположен завой, с цел да дебаркира в обятията на следващия деспот - Владислав Хомяченко, заместник-секретар на канцеларията на Нацлидера, прочут до неотдавна като " сивия кардинал " и създаден след рухването на предходния режим в " проектант на рашизма ". Той е и главният обвинен в " процеса на века ", умишлен като основен провинен за всички несгоди в страната. Но демокрацията е комплицирано и спорно дело.
Борис Акунин: Революцията в Русия е неизбежна
Тръгнала сякаш по нейния бодлив път, страната скоро се изправя пред задъдена улица: федерацията се разпада на части, всички демократи се изпокарват между тях, сменят се три държавни управления, рейтингът на президента се сгромолясва Така още веднъж идва звездният час на " сивия кардинал ", подготвял методично през това време линията на своята отбрана, съблюдавайки деликатно и търпеливо " лентата с новините ".
Звучи познато, нали? И въпреки всичко не му е достигнало въображение на Акунин да изпрати постпутинското съветско общество пет пъти на избори за две години. Така или другояче аналогиите са доста, като тръгнем от медиите: " Тъмната ера бе почнала в миналото с поробването на съветската телевизия ", минем през откритите и усмихнати лица на смяната: " Тези момчета и девойки не умееха да ловят нарушители ", и стигнем до преображението на " сивия кардинал " Владислав Хомяченко в новия министър председател Vladislav Khomyachenco.
И още едно сходство по желание, откриваме го в тъжното просветление на съветския публицист, споделено неотдавна в различен негов текст:
" Ключовият фактор, който дефинира полезността на всеки човек, страна, цивилизация, е степента на развиване на възприятието за лично достолепие. Погледнете историята на Русия и ще видите, че възприятието за лично достолепие и тиранията са несъвместими. За всяка робия възприятието за лично достолепие е зложелател номер едно.
Ето за какво мразя Сталин, като човек кадърен и прозорлив той е потъпквал системно у своите жители възприятието за лично достолепие Ето за какво и нашият сегашен Сталин върви по същия път... Нито един уважаващ себе си човек не би останал на своя пост по-късно, което се случи на 24 февруари. Да сте видели най-малко една оставка? Този недостиг на себеуважение е главното, вековно съветско злощастие ".
" Адвокат на Демона " от Борис Акунин
превод Денис Коробко, " Еднорог ", 2023
Какво ще се случи в Русия след Путин или по какъв начин би изглеждала следващата удивителна съветска трансформация? Въпрос, както се споделя, за един милион. Брилянтният отговор на Борис Акунин откриваме в една от последните му произведения, страшната повест " Адвокат на Демона ". На пръв взор действието се развива в бъдещето: разказвачът е публицист отстъпник, завърнал се в родината си, откакто владетелят на страната, така наречен Нацлидер, получава инсулт и изпада в кома, от която по този начин и не се разсънва.
Войната в Украйна е завършила, страната се е пробудила като че ли от призрачен сън, а хората, ужасени от злодеянията, които е правила съветската - т.е. не съветската, а путинската войска, обикалят възбудени и просветлени, изумени от мисълта, че нито са знаели, нито са разбирали протичащото се. По създание книгата е антиутопия, печално вглеждане в близкото бъдеще на Русия. Взирайки се в героите и събитията обаче, читателят разпознава безпогрешно релефа на едно добре познато минало и на още по-познатото настояще.
Безумното колело се е завъртяло, с цел да се върне още веднъж там, откъдето е тръгнало. Картината на бъдещето, която рисува създателят, обрисува в елементи контурите на една действителност, която е била и отново ще бъде. Защото както предизвестява българският стихотворец Константин Павлов, робството не е стаж за бъдеща народна власт. Ако нуждата от същинска смяна не е надълбоко осъзната от по-голямата част от обществото, то е обречено да живее в клопката на диктатурата и нейните метаморфози.
Но макар тегнещата неизбежност погледът на разказвача (чието име е Тургенчиков) е изумително бодър и простодушен, очарователно подигравателен и самоироничен. Изглежда вярата на Акунин, че великата смехова просвета не е изгубила обичайна си дарба да въздейства на хода на събитията и положението на мозъците към момента не е прекършена. Кратката му сатирична повест е по-скоро предизвестие, в сравнение с злокобно знамение.
Поредната перестройка, с която стартира разказът, е наречена капремонт (от капитален ремонт). Много бързо обаче новият политически курс прави внезапно противоположен завой, с цел да дебаркира в обятията на следващия деспот - Владислав Хомяченко, заместник-секретар на канцеларията на Нацлидера, прочут до неотдавна като " сивия кардинал " и създаден след рухването на предходния режим в " проектант на рашизма ". Той е и главният обвинен в " процеса на века ", умишлен като основен провинен за всички несгоди в страната. Но демокрацията е комплицирано и спорно дело.
Борис Акунин: Революцията в Русия е неизбежна Тръгнала сякаш по нейния бодлив път, страната скоро се изправя пред задъдена улица: федерацията се разпада на части, всички демократи се изпокарват между тях, сменят се три държавни управления, рейтингът на президента се сгромолясва Така още веднъж идва звездният час на " сивия кардинал ", подготвял методично през това време линията на своята отбрана, съблюдавайки деликатно и търпеливо " лентата с новините ".
Звучи познато, нали? И въпреки всичко не му е достигнало въображение на Акунин да изпрати постпутинското съветско общество пет пъти на избори за две години. Така или другояче аналогиите са доста, като тръгнем от медиите: " Тъмната ера бе почнала в миналото с поробването на съветската телевизия ", минем през откритите и усмихнати лица на смяната: " Тези момчета и девойки не умееха да ловят нарушители ", и стигнем до преображението на " сивия кардинал " Владислав Хомяченко в новия министър председател Vladislav Khomyachenco.
И още едно сходство по желание, откриваме го в тъжното просветление на съветския публицист, споделено неотдавна в различен негов текст:
" Ключовият фактор, който дефинира полезността на всеки човек, страна, цивилизация, е степента на развиване на възприятието за лично достолепие. Погледнете историята на Русия и ще видите, че възприятието за лично достолепие и тиранията са несъвместими. За всяка робия възприятието за лично достолепие е зложелател номер едно.
Ето за какво мразя Сталин, като човек кадърен и прозорлив той е потъпквал системно у своите жители възприятието за лично достолепие Ето за какво и нашият сегашен Сталин върви по същия път... Нито един уважаващ себе си човек не би останал на своя пост по-късно, което се случи на 24 февруари. Да сте видели най-малко една оставка? Този недостиг на себеуважение е главното, вековно съветско злощастие ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ