„Семейни жени“ от Кристина Кампос
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СЕМЕЙНИ ЖЕНИ
от Кристина Кампос
създател на „ Лимонов сладкиш с маково семе “
Обем 416 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2330-4
Превод Светослава Славчева-Бонева
Един прям разказ за брака, другарството, любовта и желанието.
Финалист на премия „ Планета “!
Очаквайте на 14 май!
За авторката
Кристина Кампос учи филантропични науки в Автономния университет на Барселона. Завършва магистърска степен в университета в Хайделберг, където работи и като координатор на Международния кино фестивал. След като се завръща в родината си, стартира кариера във филмовата промишленост – специалност, която съчетава с писане.
Дебютният ѝ разказ, „ Лимонов сладкиш с маково семе “, както и неговата кино акомодация жънат голям интернационален триумф. С втората си книга, „ Семейни дами “, Кристина Кампос става финалист на Награда „ Планета “ за 2022 година
Награда „ Планета “ се връчва от 1952 година и за седемте десетилетия от основаването си се е трансформирала освен в литературно, само че и в публично събитие, което непроменяемо извършва поставената си цел: да насочи прожекторите към наградените създатели и по този начин да реализират равнища на разпространяване и известност, невъзможни до този миг. За изданието през 2022 година са изпратени 846 ръкописа – рекорден брой в историята на премията.
***
„ Лимонов сладкиш с маково семе “
Дебютният разказ на Кристина Кампос – „ Лимонов сладкиш с маково семе “, се трансформира във феномен за рецензията и продажбите, като от публикуването му през 2016 година са продадени над 250 000 екземпляра. Той е преведен на 10 езика, а филмовата му акомодация се радва на огромен триумф и печели няколко награди.
***
След като Кристина Кампос става финалист на Награда „ Планета “ през 2022 година, ползата към новия ѝ разказ, „ Семейни дами “, е неправдоподобен. Множество са срещите на авторката с фенове и публицисти. Книгата ѝ по едно и също време забавлява и ни кара да се замислим върху доста интимни въпроси. Какво се случва, в случай че желанието тласне една жена в обятията на непознат мъж, тя се влюби в него, само че към момента обича оня необикновен човек, който е неин брачен партньор, а и изпитва боготворене към общия им наследник си? Любов, пристрастеност и предпочитание. Три съставки, които могат да извисят живота, само че и да основат доста затруднения. Точно това се случва с Габриела, основната героиня в тази книга, която усложнява живота си, когато се влюбва в любовника си и схваща, че в тази връзка има освен това от предпочитание.
Интервю с Кристина Кампос
Как се зароди концепцията за „ Семейни дами “?
Възникна, когато една моя другарка ми сподели, че не се гордее с това, че изневерява на брачна половинка си, и че стартира да изпитва мощни усеща към любовника си. Вдъхнових се от тази и други истории на мои другари. Исках да опиша какво е да си омъжена за прелестен, образован човек, да си основала крепко семейство и ненадейно да се появяви мъж, който те кара да преосмислиш целия си живот.
Тези другари, чиито истории сте взели назаем, предизвестиха ли ви да внимавате какво пишете ?
Не, тъй като аз смених всичко – имена, специалности, обстановки, нищо не води към тях. В своята работа Лус Габас (авторка на исторически романи и носителката на Награда „ Планета “ от същата година – б. пр.) би трябвало да се затвори в себе си и да търси справочна литература, а аз би трябвало да приказвам за истината. За мен писането е да казваш истината. Разбира се, можете да прочетете доста книги по тематиката, само че аз желаех да отразя това, което се случва. Онези, които ми признаха за изневярата си, не ми говореха от еуфория, а в противен случай, те доста добре осъзнаваха в каква каша се забъркват.
Това разказ за изневярата ли е?
Преди всичко това е разказ за сложността на женското предпочитание и наслаждение. Онова предпочитание, което с времето избледнява, въпреки че това не значи, че не можеш да имаш красива връзка със брачна половинка си. Но не както е било първоначално, несъмнено.
За романа си сте взели истории от другари, само че какво сте вложили от вас в „ Семейни дами “?
Всичко и нищо. Моето алтер его, Габриела, усеща това, което усещам аз. Мога да си показва себе си в обстановка, в която се влюбвам в някой образован и забавен мъж, и би ми разрушило сърцето даже да помисля за разтрошаване на фамилията ми.
Съвместими ли са желанието, пристрастеността и сексът с любовта?
Разбира се, че са съвместими. Това, което се случва, е, че когато сте женени от 15 години, съпружеската рутина и скуката на всекидневието убиват пристрастеността. Можете да обичате доста брачна половинка си, само че желанието избледнява. Тогава, несъмнено, сексът с нов мъж може да бъде доста занимателен. В това се крие смелостта да изневерите.
В романа любовта и изневярата вървят ръка за ръка. Но не става въпрос единствено за секс?
Мисля, че за дамите е доста мъчно да отделят секса от възприятията. Моите приятелки, които са изневерявали на съпрузите си, не са го правили просто тъй като са желали да си легнат с някого. Кой ще прави обич с теб по-добре от брачна половинка ти, който те познава толкоз добре и от толкоз време! Освен това първите пъти с нов мъж в никакъв случай не се получава добре. Това, което тези дами търсят, е да изживеят една красива любовна история и да се влюбят още веднъж.
Първият ви разказ – „ Лимонов сладкиш с маково семе “, получи интернационално самопризнание, както и филмовата му акомодация. С втория си разказ сте финалист за Награда „ Планета “. Какъв е ключът към триумфа ви?
Мисля, че седемдесет % от триумфа ми се крие във обстоятелството, че съм доста работлива жена, т.е. постоянно работя над междинното равнище. Много работа, доста, доста, доста, без да спирам, обичам това. Например за този разказ работих в продължение на три години по шест часа дневно, от понеделник до петък. Като работа в офис.
Какво в „ Семейни дами “ впечатли журито на Награда „ Планета “, с цел да ви присъди второто място?
Не бях включена в листата на спечелилите поради това, че съм страхотна писателка, а тъй като задълбочавам в актуалните бракове. В днешно време има доста еротични романи, само че е по-трудно да се откри интимна литература. В този смисъл, пишейки книгата, съм се разкъсвала прочувствено от вътрешната страна, разголвала съм се и тъкмо тази откровеност е била оценена. Те възнаградиха това, достоверността да пишеш истината на тематики, свързани с нашата фамилиарност, с женската половост.
За „ Семейни дами “
Габриела е фамилна жена, която не просто обича брачна половинка си – тя го обожава. Но не го желае. А мъжът ѝ си проси фамилиарност един път месечно. И Габриела му я дава, тъй като се усеща гузна, че вътрешно изгаря от пристрастеност към различен. Всяка заран тя се разминава на улицата с един и същи мъж. Погледите им се срещат и сърцето на Габриела забива учестено. По необяснима причина тя изпитва непреодолимо увлечение към този чужд.
Приятелките на Габриела също крият дребни секрети от съпрузите си. Силвия от години не изпитва интимно наслаждение. Косима пък подхваща обезверени ограничения, с цел да ревизира дали артистичният ѝ мъж я мами. Трите си дават поддръжка една на друга, тъй като, хванати в клопката на всекидневието, от време на време дамите се разсънват в живот, който в никакъв случай не са си представяли.
Откъс
Гола съм. Лежа върху гърдите на моя ухажор. Лежа върху гърдите на мъжа, който обичам. Преплитам краката си с неговите, а в същото време той гали косата ми с топлите си и мощни ръце.
Днес ме люби той, постепенно. Понякога съм аз. Почти постоянно сме и двамата.
Тишината посред ни е плътна. Плътна и дълбока. И двамата знаем, че тази история свършва. Тази неразрешена обич, която изпитваме един към различен в продължение на цяла една година, наближава своя край. Изминалата година беше доста наситена. Изпълнена с живот. Изпълнена със секс. С обич. С деликатност. С милувки. Година, изпълнена на първо място с лудост. Триста шейсет и пет дни са доста. Прекалено доста дни, в които се обичахме скритом.
Можем да продължим както до момента. Аз да заблуждавам брачна половинка си, а Пабло да лъже жена си. Това желае Пабло. Той може да обича две дами по едно и също време, само че аз не умея. Не знам по какъв начин да обичам двама мъже по едно и също време. Навярно не можах да се науча да диференцирам секса от любовта, секса от възприятията.
– Какво те изтезава толкоз, Габриела? Това, че не можеш да живееш с мен? – Пабло изчаква няколко секунди, преди да продължи: – Сигурна ли си, че искаш да разбиеш фамилията си поради мен? И аз да разбия своето?
Слушам го безмълвна, тъй като в действителност не знам какво желая.
– Ти обичаш мъжа си. Аз се усещам добре с жена ми.
Знам, че не споделя „ Аз обичам жена си “, с цел да не ме нарани. Всеки път, когато го чуя да приказва за жена си, от душата ми се откъсва късче. Мисля, че Пабло не осъзнава трагичния заряд, с който натоварва живота ми всяко негово изречение.
– Искаш ли да не виждаш сина си по петнайсет дни всеки месец? Той да прекарва петнайсет дни с татко си и петнайсет дни с мен? А ти да се грижиш за дъщерите ми? Наистина ли искаш това?
Не давам отговор на този въпрос. Пабло знае какъв брой доста ме боли от всичко това и ме гали по косата.
– Габи, също така, в случай че направя това, което ме молиш… ще се трансформира в нещо, което ти към този момент имаш.
Повтарям думите му мислено: „ Ще се трансформира в нещо, което ти към този момент имаш “.
– След една година към този момент няма да ме желаеш и нищо няма да е същото.
Слушам го, само че не мога да си показва, че е допустимо желанието, което изпитвам към него, към Пабло, към любовника си, в миналото да изчезне. Защото аз го искам толкоз силно… Толкова силно… Вече съм на четиресет и пет години, само че не разбирам по какъв начин е допустимо човек да усеща нещо толкоз осезаемо. Не възприемам силата на желанието си, тъй като не помня да съм го изпитвала преди. Или пък може би съм. Може би съм го изпитвала с мъжа си, само че преди доста време. Преди прекомерно дълго време. Не си припомням дали сме женени от деветнайсет или от двайсет години, тъй като животът ми е привързан с мъж, който обичам като сътрудник, като татко на сина ми, като мой другар, като най-хубавия ми другар. Мъж, който обичам откровено, само че не със пристрастеност. Когото не искам.
Понякога, когато съм сама, мисля за това толкоз надълбоко възприятие, което още веднъж се засели у мен, и не намирам по-добра дума от „ прераждане “. Или може би „ съживяване “. Възкресение.
Понякога, вглъбена в себе си, дублирам тихичко тези седем букви: Ж-Е-Л-А-Н-И-Е.
Защото желанието унищожи кроткия ми живот. Моя сладостен и прелестен живот със брачна половинка ми. Желанието срина прочувствената ми непоклатимост. Желанието ме съобщи. Често се запитвам за какво. Защо го сторих? И сама на себе си давам един доста елементарен отговор: жаждата за завършения. Да. Жаждата за завършения ме надделя. Двайсет години брак. Всичко беше кротка непоклатимост.
Започна като занимателна игра, в която аз отдадох тялото си и убеждавах сама себе си, че ще спра единствено до тялото. Но след по-малко от месец отдадох и душата си.
– Габи, в действителност ли искаш да разбиеш брака си поради мен? – още веднъж ме пита той.
Винаги забавям отговора на директните му въпроси.
– Не знам. Не знам какво да ти отговоря. Но не мога да пребивавам по този начин. Не мога. Аз не съм такава. Опитвам се от първия ден, в който влязох в тази мансарда. Понякога… – спирам няколко секунди, преди да продължа, – от време на време си мисля, че не трябваше в никакъв случай да престъпвам този предел.
Знам, че думите ми нараняват Пабло. Защото макар че съм негова държанка, а не жена, Пабло ме обича.
Поглеждам към прага на вратата и си припомням първия ден, в който го прекрачих. Преминах през вратата на студиото му. На неговата мансарда. Където той написа всеки ден. Мансарда, препълнена с разхвърляни книги и дискове с джаз. В която ние се крием. Където се обичаме, скрито. Където аз изневерявам на брачна половинка си, а той изневерява на жена си.
Можех да спра, само че не пожелах. Аз съм единствената отговорна за това цунами от усеща, което връхлетя живота ми.
– Пабло, погледни ме – апелирам го аз.
Аз съм слаба жена. Всички дами от фамилията ми са били слаби. Такива са. Даже отслабнах три кг, откогато се срещнах с него. За доста дами тази цифра е незначителна; за моето тяло е прекомерно доста.
– Прелестна си – дава отговор ми откровено.
Защото за него постоянно съм прелестна.
В четвъртък, деня от седмицата, който прекарваме дружно, постоянно се усещам обичана жена. Силно обичана. Обича ме повече от жена си. Много повече от жена си. Той обича жена си. Много я обича. Мисля, че е откровен, когато ми го споделя. Може и да не е, само че му имам вяра, тъй като разбирам думите му. Аз изпитвам същата обич към моя брачен партньор. Към мъжа, паралелно до който ходя през живота от двайсет години.
– Прелестна си – повтаря той.
Усмихвам се с признателност и обръщам погледа си към него. Наблюдавам го – по закоравялото му лице си личат следите от миналото време. Той е забавен и харизматичен вид макар интровертната си природа. Пабло е свенлив, толкоз свенлив, колкото брачна половинка ми. Харесвам срамежливите мъже. Баща ми също беше подобен. Понякога се мъча да се откъсна от възприятията, които помрачават живота ми, и в мозъка си уча и двамата: брачна половинка ми и любовника ми. Приличат си; брачният партньор ми и любовникът ми си наподобяват. Повече по темперамент, в сравнение с физически. Понякога ги чувствам идентични. Но аз искам единия, а другия не.
Посягам към лицето на Пабло. Галя брадата му, все по-изпъстрена с бели косми, която не обича да бръсне и с която аз си играя постоянно, когато се обичан. Той е на петдесет и пет години и въпреки че съм с 10 години по-млада от него, от време на време си мисля, в припадък на нерешителност, че би могъл да бъде и с някоя трийсетгодишна. С жена, по-млада от мен и с гладка кожа и стегнати гърди. С по-свободна жена.
Аз съм зряла жена, която е приела насъбраните години по тялото си. Вярно, от време на време изпитвам болежка, когато виждам по какъв начин дребните ми гърди увисват и виждам бръчиците към очите си.
Мисля си, че Пабло може да бъде с по-млада жена, тъй като той, като се изключи че е обаятелен мъж, е прочут публицист. Много прочут. И тук се намесва еротиката на властта. Пътува по света с романите си и медиите в страната се бият, с цел да вземат изявление от него. Вече не показва книгите си в книжарници; преди няколко години издателството му реши да провежда събитията в Кръга за изящни изкуства и в Центъра за модерна просвета в Барселона. Когато раздава подписи на Панаира на книгата в Мадрид, слагат ограждения, с цел да не нахлуят читателите му по тревните площи на парк „ Ретиро “. И да, истина е, че някои двайсетгодишни или трийсетгодишни дами му вършат подмятания, изключително в дните, откакто пусне на пазара нов разказ. Разбира се, че еротиката на властта съществува. Както и еротиката на славата. Той го знае. Интелигентен вид е. Много образован. Но Пабло се интересува повече от мозъка, в сравнение с от тялото, и аз знам, че обича мозъка ми. Допълва го. Стимулира го. Щедър е с думите си към мен даже и когато чета ръкописите му и трансформирам някои негови думи, епитети, наречия и запетаи. Задрасквам цели подиуми или видоизменявам персонажи. Той ги пренаписва, откакто ме целуне по устните, и постоянно ми благодари. Пабло постоянно ми дава увереността, която аз – към момента гола, потънала в прегръдките му и опряна на гърдите му – не изпитвам.
„ Искам да съм с теб цялостен живот, Габи. През целия живот, който ни е останал. “
Каза ми тези думи тихичко преди няколко месеца, до момента в който проникваше надълбоко в мен. Отговорих му, че аз желая повече, че желая да дремя до него всяка нощ.
Той не отговори нищо.
п редставя
СЕМЕЙНИ ЖЕНИ
от Кристина Кампос
създател на „ Лимонов сладкиш с маково семе “
Обем 416 стр.
Цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2330-4
Превод Светослава Славчева-Бонева
Един прям разказ за брака, другарството, любовта и желанието.
Финалист на премия „ Планета “!
Очаквайте на 14 май!
За авторката
Кристина Кампос учи филантропични науки в Автономния университет на Барселона. Завършва магистърска степен в университета в Хайделберг, където работи и като координатор на Международния кино фестивал. След като се завръща в родината си, стартира кариера във филмовата промишленост – специалност, която съчетава с писане.
Дебютният ѝ разказ, „ Лимонов сладкиш с маково семе “, както и неговата кино акомодация жънат голям интернационален триумф. С втората си книга, „ Семейни дами “, Кристина Кампос става финалист на Награда „ Планета “ за 2022 година
Награда „ Планета “ се връчва от 1952 година и за седемте десетилетия от основаването си се е трансформирала освен в литературно, само че и в публично събитие, което непроменяемо извършва поставената си цел: да насочи прожекторите към наградените създатели и по този начин да реализират равнища на разпространяване и известност, невъзможни до този миг. За изданието през 2022 година са изпратени 846 ръкописа – рекорден брой в историята на премията.
***
„ Лимонов сладкиш с маково семе “
Дебютният разказ на Кристина Кампос – „ Лимонов сладкиш с маково семе “, се трансформира във феномен за рецензията и продажбите, като от публикуването му през 2016 година са продадени над 250 000 екземпляра. Той е преведен на 10 езика, а филмовата му акомодация се радва на огромен триумф и печели няколко награди.
***
След като Кристина Кампос става финалист на Награда „ Планета “ през 2022 година, ползата към новия ѝ разказ, „ Семейни дами “, е неправдоподобен. Множество са срещите на авторката с фенове и публицисти. Книгата ѝ по едно и също време забавлява и ни кара да се замислим върху доста интимни въпроси. Какво се случва, в случай че желанието тласне една жена в обятията на непознат мъж, тя се влюби в него, само че към момента обича оня необикновен човек, който е неин брачен партньор, а и изпитва боготворене към общия им наследник си? Любов, пристрастеност и предпочитание. Три съставки, които могат да извисят живота, само че и да основат доста затруднения. Точно това се случва с Габриела, основната героиня в тази книга, която усложнява живота си, когато се влюбва в любовника си и схваща, че в тази връзка има освен това от предпочитание.
Интервю с Кристина Кампос
Как се зароди концепцията за „ Семейни дами “?
Възникна, когато една моя другарка ми сподели, че не се гордее с това, че изневерява на брачна половинка си, и че стартира да изпитва мощни усеща към любовника си. Вдъхнових се от тази и други истории на мои другари. Исках да опиша какво е да си омъжена за прелестен, образован човек, да си основала крепко семейство и ненадейно да се появяви мъж, който те кара да преосмислиш целия си живот.
Тези другари, чиито истории сте взели назаем, предизвестиха ли ви да внимавате какво пишете ?
Не, тъй като аз смених всичко – имена, специалности, обстановки, нищо не води към тях. В своята работа Лус Габас (авторка на исторически романи и носителката на Награда „ Планета “ от същата година – б. пр.) би трябвало да се затвори в себе си и да търси справочна литература, а аз би трябвало да приказвам за истината. За мен писането е да казваш истината. Разбира се, можете да прочетете доста книги по тематиката, само че аз желаех да отразя това, което се случва. Онези, които ми признаха за изневярата си, не ми говореха от еуфория, а в противен случай, те доста добре осъзнаваха в каква каша се забъркват.
Това разказ за изневярата ли е?
Преди всичко това е разказ за сложността на женското предпочитание и наслаждение. Онова предпочитание, което с времето избледнява, въпреки че това не значи, че не можеш да имаш красива връзка със брачна половинка си. Но не както е било първоначално, несъмнено.
За романа си сте взели истории от другари, само че какво сте вложили от вас в „ Семейни дами “?
Всичко и нищо. Моето алтер его, Габриела, усеща това, което усещам аз. Мога да си показва себе си в обстановка, в която се влюбвам в някой образован и забавен мъж, и би ми разрушило сърцето даже да помисля за разтрошаване на фамилията ми.
Съвместими ли са желанието, пристрастеността и сексът с любовта?
Разбира се, че са съвместими. Това, което се случва, е, че когато сте женени от 15 години, съпружеската рутина и скуката на всекидневието убиват пристрастеността. Можете да обичате доста брачна половинка си, само че желанието избледнява. Тогава, несъмнено, сексът с нов мъж може да бъде доста занимателен. В това се крие смелостта да изневерите.
В романа любовта и изневярата вървят ръка за ръка. Но не става въпрос единствено за секс?
Мисля, че за дамите е доста мъчно да отделят секса от възприятията. Моите приятелки, които са изневерявали на съпрузите си, не са го правили просто тъй като са желали да си легнат с някого. Кой ще прави обич с теб по-добре от брачна половинка ти, който те познава толкоз добре и от толкоз време! Освен това първите пъти с нов мъж в никакъв случай не се получава добре. Това, което тези дами търсят, е да изживеят една красива любовна история и да се влюбят още веднъж.
Първият ви разказ – „ Лимонов сладкиш с маково семе “, получи интернационално самопризнание, както и филмовата му акомодация. С втория си разказ сте финалист за Награда „ Планета “. Какъв е ключът към триумфа ви?
Мисля, че седемдесет % от триумфа ми се крие във обстоятелството, че съм доста работлива жена, т.е. постоянно работя над междинното равнище. Много работа, доста, доста, доста, без да спирам, обичам това. Например за този разказ работих в продължение на три години по шест часа дневно, от понеделник до петък. Като работа в офис.
Какво в „ Семейни дами “ впечатли журито на Награда „ Планета “, с цел да ви присъди второто място?
Не бях включена в листата на спечелилите поради това, че съм страхотна писателка, а тъй като задълбочавам в актуалните бракове. В днешно време има доста еротични романи, само че е по-трудно да се откри интимна литература. В този смисъл, пишейки книгата, съм се разкъсвала прочувствено от вътрешната страна, разголвала съм се и тъкмо тази откровеност е била оценена. Те възнаградиха това, достоверността да пишеш истината на тематики, свързани с нашата фамилиарност, с женската половост.
За „ Семейни дами “
Габриела е фамилна жена, която не просто обича брачна половинка си – тя го обожава. Но не го желае. А мъжът ѝ си проси фамилиарност един път месечно. И Габриела му я дава, тъй като се усеща гузна, че вътрешно изгаря от пристрастеност към различен. Всяка заран тя се разминава на улицата с един и същи мъж. Погледите им се срещат и сърцето на Габриела забива учестено. По необяснима причина тя изпитва непреодолимо увлечение към този чужд.
Приятелките на Габриела също крият дребни секрети от съпрузите си. Силвия от години не изпитва интимно наслаждение. Косима пък подхваща обезверени ограничения, с цел да ревизира дали артистичният ѝ мъж я мами. Трите си дават поддръжка една на друга, тъй като, хванати в клопката на всекидневието, от време на време дамите се разсънват в живот, който в никакъв случай не са си представяли.
Откъс
Гола съм. Лежа върху гърдите на моя ухажор. Лежа върху гърдите на мъжа, който обичам. Преплитам краката си с неговите, а в същото време той гали косата ми с топлите си и мощни ръце.
Днес ме люби той, постепенно. Понякога съм аз. Почти постоянно сме и двамата.
Тишината посред ни е плътна. Плътна и дълбока. И двамата знаем, че тази история свършва. Тази неразрешена обич, която изпитваме един към различен в продължение на цяла една година, наближава своя край. Изминалата година беше доста наситена. Изпълнена с живот. Изпълнена със секс. С обич. С деликатност. С милувки. Година, изпълнена на първо място с лудост. Триста шейсет и пет дни са доста. Прекалено доста дни, в които се обичахме скритом.
Можем да продължим както до момента. Аз да заблуждавам брачна половинка си, а Пабло да лъже жена си. Това желае Пабло. Той може да обича две дами по едно и също време, само че аз не умея. Не знам по какъв начин да обичам двама мъже по едно и също време. Навярно не можах да се науча да диференцирам секса от любовта, секса от възприятията.
– Какво те изтезава толкоз, Габриела? Това, че не можеш да живееш с мен? – Пабло изчаква няколко секунди, преди да продължи: – Сигурна ли си, че искаш да разбиеш фамилията си поради мен? И аз да разбия своето?
Слушам го безмълвна, тъй като в действителност не знам какво желая.
– Ти обичаш мъжа си. Аз се усещам добре с жена ми.
Знам, че не споделя „ Аз обичам жена си “, с цел да не ме нарани. Всеки път, когато го чуя да приказва за жена си, от душата ми се откъсва късче. Мисля, че Пабло не осъзнава трагичния заряд, с който натоварва живота ми всяко негово изречение.
– Искаш ли да не виждаш сина си по петнайсет дни всеки месец? Той да прекарва петнайсет дни с татко си и петнайсет дни с мен? А ти да се грижиш за дъщерите ми? Наистина ли искаш това?
Не давам отговор на този въпрос. Пабло знае какъв брой доста ме боли от всичко това и ме гали по косата.
– Габи, също така, в случай че направя това, което ме молиш… ще се трансформира в нещо, което ти към този момент имаш.
Повтарям думите му мислено: „ Ще се трансформира в нещо, което ти към този момент имаш “.
– След една година към този момент няма да ме желаеш и нищо няма да е същото.
Слушам го, само че не мога да си показва, че е допустимо желанието, което изпитвам към него, към Пабло, към любовника си, в миналото да изчезне. Защото аз го искам толкоз силно… Толкова силно… Вече съм на четиресет и пет години, само че не разбирам по какъв начин е допустимо човек да усеща нещо толкоз осезаемо. Не възприемам силата на желанието си, тъй като не помня да съм го изпитвала преди. Или пък може би съм. Може би съм го изпитвала с мъжа си, само че преди доста време. Преди прекомерно дълго време. Не си припомням дали сме женени от деветнайсет или от двайсет години, тъй като животът ми е привързан с мъж, който обичам като сътрудник, като татко на сина ми, като мой другар, като най-хубавия ми другар. Мъж, който обичам откровено, само че не със пристрастеност. Когото не искам.
Понякога, когато съм сама, мисля за това толкоз надълбоко възприятие, което още веднъж се засели у мен, и не намирам по-добра дума от „ прераждане “. Или може би „ съживяване “. Възкресение.
Понякога, вглъбена в себе си, дублирам тихичко тези седем букви: Ж-Е-Л-А-Н-И-Е.
Защото желанието унищожи кроткия ми живот. Моя сладостен и прелестен живот със брачна половинка ми. Желанието срина прочувствената ми непоклатимост. Желанието ме съобщи. Често се запитвам за какво. Защо го сторих? И сама на себе си давам един доста елементарен отговор: жаждата за завършения. Да. Жаждата за завършения ме надделя. Двайсет години брак. Всичко беше кротка непоклатимост.
Започна като занимателна игра, в която аз отдадох тялото си и убеждавах сама себе си, че ще спра единствено до тялото. Но след по-малко от месец отдадох и душата си.
– Габи, в действителност ли искаш да разбиеш брака си поради мен? – още веднъж ме пита той.
Винаги забавям отговора на директните му въпроси.
– Не знам. Не знам какво да ти отговоря. Но не мога да пребивавам по този начин. Не мога. Аз не съм такава. Опитвам се от първия ден, в който влязох в тази мансарда. Понякога… – спирам няколко секунди, преди да продължа, – от време на време си мисля, че не трябваше в никакъв случай да престъпвам този предел.
Знам, че думите ми нараняват Пабло. Защото макар че съм негова държанка, а не жена, Пабло ме обича.
Поглеждам към прага на вратата и си припомням първия ден, в който го прекрачих. Преминах през вратата на студиото му. На неговата мансарда. Където той написа всеки ден. Мансарда, препълнена с разхвърляни книги и дискове с джаз. В която ние се крием. Където се обичаме, скрито. Където аз изневерявам на брачна половинка си, а той изневерява на жена си.
Можех да спра, само че не пожелах. Аз съм единствената отговорна за това цунами от усеща, което връхлетя живота ми.
– Пабло, погледни ме – апелирам го аз.
Аз съм слаба жена. Всички дами от фамилията ми са били слаби. Такива са. Даже отслабнах три кг, откогато се срещнах с него. За доста дами тази цифра е незначителна; за моето тяло е прекомерно доста.
– Прелестна си – дава отговор ми откровено.
Защото за него постоянно съм прелестна.
В четвъртък, деня от седмицата, който прекарваме дружно, постоянно се усещам обичана жена. Силно обичана. Обича ме повече от жена си. Много повече от жена си. Той обича жена си. Много я обича. Мисля, че е откровен, когато ми го споделя. Може и да не е, само че му имам вяра, тъй като разбирам думите му. Аз изпитвам същата обич към моя брачен партньор. Към мъжа, паралелно до който ходя през живота от двайсет години.
– Прелестна си – повтаря той.
Усмихвам се с признателност и обръщам погледа си към него. Наблюдавам го – по закоравялото му лице си личат следите от миналото време. Той е забавен и харизматичен вид макар интровертната си природа. Пабло е свенлив, толкоз свенлив, колкото брачна половинка ми. Харесвам срамежливите мъже. Баща ми също беше подобен. Понякога се мъча да се откъсна от възприятията, които помрачават живота ми, и в мозъка си уча и двамата: брачна половинка ми и любовника ми. Приличат си; брачният партньор ми и любовникът ми си наподобяват. Повече по темперамент, в сравнение с физически. Понякога ги чувствам идентични. Но аз искам единия, а другия не.
Посягам към лицето на Пабло. Галя брадата му, все по-изпъстрена с бели косми, която не обича да бръсне и с която аз си играя постоянно, когато се обичан. Той е на петдесет и пет години и въпреки че съм с 10 години по-млада от него, от време на време си мисля, в припадък на нерешителност, че би могъл да бъде и с някоя трийсетгодишна. С жена, по-млада от мен и с гладка кожа и стегнати гърди. С по-свободна жена.
Аз съм зряла жена, която е приела насъбраните години по тялото си. Вярно, от време на време изпитвам болежка, когато виждам по какъв начин дребните ми гърди увисват и виждам бръчиците към очите си.
Мисля си, че Пабло може да бъде с по-млада жена, тъй като той, като се изключи че е обаятелен мъж, е прочут публицист. Много прочут. И тук се намесва еротиката на властта. Пътува по света с романите си и медиите в страната се бият, с цел да вземат изявление от него. Вече не показва книгите си в книжарници; преди няколко години издателството му реши да провежда събитията в Кръга за изящни изкуства и в Центъра за модерна просвета в Барселона. Когато раздава подписи на Панаира на книгата в Мадрид, слагат ограждения, с цел да не нахлуят читателите му по тревните площи на парк „ Ретиро “. И да, истина е, че някои двайсетгодишни или трийсетгодишни дами му вършат подмятания, изключително в дните, откакто пусне на пазара нов разказ. Разбира се, че еротиката на властта съществува. Както и еротиката на славата. Той го знае. Интелигентен вид е. Много образован. Но Пабло се интересува повече от мозъка, в сравнение с от тялото, и аз знам, че обича мозъка ми. Допълва го. Стимулира го. Щедър е с думите си към мен даже и когато чета ръкописите му и трансформирам някои негови думи, епитети, наречия и запетаи. Задрасквам цели подиуми или видоизменявам персонажи. Той ги пренаписва, откакто ме целуне по устните, и постоянно ми благодари. Пабло постоянно ми дава увереността, която аз – към момента гола, потънала в прегръдките му и опряна на гърдите му – не изпитвам.
„ Искам да съм с теб цялостен живот, Габи. През целия живот, който ни е останал. “
Каза ми тези думи тихичко преди няколко месеца, до момента в който проникваше надълбоко в мен. Отговорих му, че аз желая повече, че желая да дремя до него всяка нощ.
Той не отговори нищо.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ