К. Панайотова: Регистърът за хората с увреждания, в сегашния му вид, не обслужва по никакъв начин правенето на политики
Регистърът на хората с увреждания би трябвало да дава информация за това какви съответно са потребностите на всеки един човек. Тази информация сега съществува на доста места, само че данните за съответен човек не могат да останат статични, тъй като положението на всеки един може да се промени, сподели в предаването „ Преди всички “ Капка Панайотова от " Център за самостоятелен живот ".
„ Този указател, както е изработен, той не обслужва по никакъв метод правенето на политики. Той просто пое 2 милиона лв. “.
Според Панайотова огромният проблем е, че разбирането за увреждания в България не се е трансформирало въобще по отношение на последните 50 години.
„ България е една от доста дребното страни в Европа, в която няма академична компетентност, наречена „ Социология на уврежданията “. Как желаеме да има способени хора, които да знаят какво вършат? Няма по какъв начин. За страдание няма необикновен професионализъм отникъде, само че по-страшното е, че няма професионализъм във висшата администрацията, която би трябвало да създаде някакъв артикул, който да бъде предмет на спор. Защото, каквото и да създаде която и да работна група, това, което се създаде, би трябвало след това да се ползва. Те няма да могат да го ползват, а контролът пък изисква още повече подготвеност “.
Панайотова сподели още, че проблемите ще останат, до момента в който не се стартира да се „ работи систематично, а не на парче, не пожарно “ и в миг на митинг да бъдат отпускани пари, „ с цел да млъкнат хората “. Според нея при вчерашната среща на премиера Борисов с представители на хората с увреждания и майките на деца с увреждания, не е реализирано нищо. Тя предвижда нови митинги следващата година, тъй като парите, отпуснати за хората с увреждания „ ще потънат “.
„ Аз доста се надявам, че ще стартираме да узряваме за това, че политики не се вършат единствено с интерес, надвикване и наддаване, а със здрав разсъдък, подготвеност и схващане, тъй като колкото и пари да се налеят в тази система, която обслужва хората с увреждания сега, те ще потънат и следващата година отново ще има митинги “.
Що се отнася до тематиката за медицинските произведения и техническите помощни средства за хората с увреждания, съгласно Панайотова, нищо не се е трансформирало, тъй като механизмът, по-който би трябвало да се работи, би трябвало да е друг от настоящия.
„ Той се свежда до това, че техническото помощно средство на индивида с увреждане не е негова благосъстоятелност, а е благосъстоятелност на институцията, която дава отговор за общественото включване на хората с увреждания. Например, в Швеция това е общината. Шведските общини имат такава функционалност, че те обезпечават помощни механически средства. В момента, в който човек има потребност от такова, той има наставления, отива и получава, само че то не е негово. По този метод е много по-трудно да харчиш безобразни пари и безотговорно, когато си обществена власт, в сравнение с като раздаваш едни пари на хората и на компаниите, с цел да си обезпечават механически помощни средства. Вторият плюс на този механизъм е, че тези помощни средства могат да бъдат употребени или рециклирани и от други хора, а не като при нас сега – непрестанно някой звъни и споделя: „ Имаме една количка от баба ми. Какво да я върша? “. Никой това не го мисли. Затова споделям, че е въпрос на подготвеност, на познания, на политическа воля “.
В звуковия файл чуйте цялото изявление.
„ Този указател, както е изработен, той не обслужва по никакъв метод правенето на политики. Той просто пое 2 милиона лв. “.
Според Панайотова огромният проблем е, че разбирането за увреждания в България не се е трансформирало въобще по отношение на последните 50 години.
„ България е една от доста дребното страни в Европа, в която няма академична компетентност, наречена „ Социология на уврежданията “. Как желаеме да има способени хора, които да знаят какво вършат? Няма по какъв начин. За страдание няма необикновен професионализъм отникъде, само че по-страшното е, че няма професионализъм във висшата администрацията, която би трябвало да създаде някакъв артикул, който да бъде предмет на спор. Защото, каквото и да създаде която и да работна група, това, което се създаде, би трябвало след това да се ползва. Те няма да могат да го ползват, а контролът пък изисква още повече подготвеност “.
Панайотова сподели още, че проблемите ще останат, до момента в който не се стартира да се „ работи систематично, а не на парче, не пожарно “ и в миг на митинг да бъдат отпускани пари, „ с цел да млъкнат хората “. Според нея при вчерашната среща на премиера Борисов с представители на хората с увреждания и майките на деца с увреждания, не е реализирано нищо. Тя предвижда нови митинги следващата година, тъй като парите, отпуснати за хората с увреждания „ ще потънат “.
„ Аз доста се надявам, че ще стартираме да узряваме за това, че политики не се вършат единствено с интерес, надвикване и наддаване, а със здрав разсъдък, подготвеност и схващане, тъй като колкото и пари да се налеят в тази система, която обслужва хората с увреждания сега, те ще потънат и следващата година отново ще има митинги “.
Що се отнася до тематиката за медицинските произведения и техническите помощни средства за хората с увреждания, съгласно Панайотова, нищо не се е трансформирало, тъй като механизмът, по-който би трябвало да се работи, би трябвало да е друг от настоящия.
„ Той се свежда до това, че техническото помощно средство на индивида с увреждане не е негова благосъстоятелност, а е благосъстоятелност на институцията, която дава отговор за общественото включване на хората с увреждания. Например, в Швеция това е общината. Шведските общини имат такава функционалност, че те обезпечават помощни механически средства. В момента, в който човек има потребност от такова, той има наставления, отива и получава, само че то не е негово. По този метод е много по-трудно да харчиш безобразни пари и безотговорно, когато си обществена власт, в сравнение с като раздаваш едни пари на хората и на компаниите, с цел да си обезпечават механически помощни средства. Вторият плюс на този механизъм е, че тези помощни средства могат да бъдат употребени или рециклирани и от други хора, а не като при нас сега – непрестанно някой звъни и споделя: „ Имаме една количка от баба ми. Какво да я върша? “. Никой това не го мисли. Затова споделям, че е въпрос на подготвеност, на познания, на политическа воля “.
В звуковия файл чуйте цялото изявление.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ