Изследват разпространението на Ку-треска сред рискови групи у нас |
Разпространението на Ку-треска измежду рискови групи в България изследва екип специалисти от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) ш Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).
В изследването са поканени да вземат непринудено присъединяване публични ветеринарни лекари от отдел „ Здравеопазване на животните “ от всички 28 Областни дирекции по сигурност на храните (ОДБХ). Целта на изследването е да се открият както случаите с остра фаза на зараза (чрез стандартен PCR способ за доказване на C. burnetii ДНК в кръвни проби и/или anti-C. burnetii ph. II IgM антитела в серум), по този начин и прекарали болестта (чрез определяне на anti-C. burnetii ph. II IgG антитела в серумни проби).
Резултатите от това проучване ще послужат за навременно диагностициране и съответно антибиотично лекуване на случаите на Ку-треска при публични ветеринарни лекари, както и за определяне на разпространяването на инфекцията при тази евентуално рискова група. Въз основа на равнището на разпространяване на Ку-треска при публични ветеринарни лекари в бъдеще могат да се провеждат спомагателни изследвания, в които да вземат присъединяване и други лица, работещи в среда с нараснал риск от заразяване с тази зараза.
Поради включването на всички 28 области на страната получените резултати могат да бъдат употребявани за идентифицирането на нови, високо рискови зони на циркулация на Ку-треска и тяхното включване в надзора на болестта при животните.
Ку-треската е необятно публикувана зооантропоноза, която образува разнородни по величина и видов обсег естествени огнища. Заразяването на хората става най-често от преживните животни (говеда, овце и кози), които излъчват причинителя - бактерията Coxiella burnetii, с околоплодните води и плацента при обикновено раждане или аборти, както и с млякото, урината и фекалиите.
Механизмът на предаване на инфекцията при индивида се осъществя основно аерозолно и по-рядко алиментарно или посредством захапване от инфектирани кърлежи. Поради неизяснените към момента обстоятелства по отношение на характера на епидемиологичния развой (единични случаи, спорадични гърмежи или епидемии с друг интензитет), сходната клинична картина с други болести, което затруднява ранното диагностициране и опциите за хронифициране, ползата към болестта непрестанно нараства.
От 2017 година насам, в България се следят голям брой и разнообразни по величина спорадични епидемиологични гърмежи с местен темперамент в разнообразни елементи на страната.
В изследването са поканени да вземат непринудено присъединяване публични ветеринарни лекари от отдел „ Здравеопазване на животните “ от всички 28 Областни дирекции по сигурност на храните (ОДБХ). Целта на изследването е да се открият както случаите с остра фаза на зараза (чрез стандартен PCR способ за доказване на C. burnetii ДНК в кръвни проби и/или anti-C. burnetii ph. II IgM антитела в серум), по този начин и прекарали болестта (чрез определяне на anti-C. burnetii ph. II IgG антитела в серумни проби).
Резултатите от това проучване ще послужат за навременно диагностициране и съответно антибиотично лекуване на случаите на Ку-треска при публични ветеринарни лекари, както и за определяне на разпространяването на инфекцията при тази евентуално рискова група. Въз основа на равнището на разпространяване на Ку-треска при публични ветеринарни лекари в бъдеще могат да се провеждат спомагателни изследвания, в които да вземат присъединяване и други лица, работещи в среда с нараснал риск от заразяване с тази зараза.
Поради включването на всички 28 области на страната получените резултати могат да бъдат употребявани за идентифицирането на нови, високо рискови зони на циркулация на Ку-треска и тяхното включване в надзора на болестта при животните.
Ку-треската е необятно публикувана зооантропоноза, която образува разнородни по величина и видов обсег естествени огнища. Заразяването на хората става най-често от преживните животни (говеда, овце и кози), които излъчват причинителя - бактерията Coxiella burnetii, с околоплодните води и плацента при обикновено раждане или аборти, както и с млякото, урината и фекалиите.
Механизмът на предаване на инфекцията при индивида се осъществя основно аерозолно и по-рядко алиментарно или посредством захапване от инфектирани кърлежи. Поради неизяснените към момента обстоятелства по отношение на характера на епидемиологичния развой (единични случаи, спорадични гърмежи или епидемии с друг интензитет), сходната клинична картина с други болести, което затруднява ранното диагностициране и опциите за хронифициране, ползата към болестта непрестанно нараства.
От 2017 година насам, в България се следят голям брой и разнообразни по величина спорадични епидемиологични гърмежи с местен темперамент в разнообразни елементи на страната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ