След подписването на протокола с РСМ: Защитена ли е позицията ни за езика?
Разнопосочни реакции провокира подписването на протокола сред България и Република Северна Македония. Според ГЕРБ и Движение за права и свободи, националната позиция е предпазена, само че Българска социалистическа партия вижда оттегляне от нея.
Протоколът съдържа ограничения за осъществяване от страна на Скопие преди по време и след започването на договарянията в региона на учебниците по история, говора на омразата, правата на българите.
И още:
Същинското начало на договарянията на Скопие с Европейски Съюз ще стартира, едвам откакто депутатите трансформират Конституцията и впишат българите в нея.
Скопие удостоверява, че нищо в нейната Конституция не може да съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана статута и правата на лица, които не са жители на РСМ.
Ще бъдат подхванати дейности против говора на омразата, а виновните институции ще са двете външни министерства.
Ще има взаимни празнувания през 2022 и 2023 година на персони и събития от общата ни история, за които има договореност.
Историческата комисия би трябвало да приключи прегледа на частта със Средновековието до една година.
Според специалисти българските ползи са предпазени и България не прави оттегляне от езика. Довечера, при гласуването, България ще популяризира Декларация, в която ще уточни, че не признава съществуването на тъй наречените " македонски език ".
Двустранният протокол не прави никакви референции към позицията на България за тъй наречените " македонски език ", само че в специфичната Декларация, която ще бъде публикувана до часове, България ще уточни, че не го признава.
" България не прави оттегляне във връзка с позицията си за формалния език на Република Северна Македония. В двустранните си връзки със Северна Македония България не признава техния формален език. Това, обаче, е малко по-специфично в подтекста на останалите 26 държави-членки на Европейски Съюз, като те имат своята позиция и по никакъв метод ние не можем да ги задължим да одобряват нашата публична позиция. ", сподели през вчерашния ден министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска след церемонията по подписването.
В Декларацията се чака да бъде записано, че тъй наречените " македонски език " е артикул на вторична кодификация след 1945 година на база Западните български приказва.
" Нито един документ, който оттук насетне в процеса на присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз, не може да се приема като признание на България за съществуването на тъй наречените " македонски език ". И това е ясно разказано в едностранна Декларация, която България ще показа по време на КОРЕПЕР в понеделник и идващите стъпки от процеса на европейско равнище. ", увери през вчерашния ден и Велислава Петрова, зам.-министър на външните работи.
Декларацията ще бъде публикувана директно след гласуването тази вечер в Брюксел на Преговорната рамка на Скопие и тя няма да задължи останалите 26 страни да одобряват нашата позиция.
" Тук не става въпрос за признание от страна на България на македонски език. Имаме си формулата за езика - още с Декларацията от 1999, препотвърдена с Договора от 2017, сега ще бъде в Декларации, които би трябвало да са подготвени от страна на България и Република Северна Македония. Съветът ще означи, че България не признава съществуването на македонски език. ", счита и Екатерина Захариева, министър на външните работи на България (2017-2021).
" Г-жа Генчовска, като български министър на външните работи, се е подписала под частта, в която се споделя " български език по отношение на Конституцията на Република България " и " македонски език по отношение на Конституцията на РСМ. ", споделя Илхан Кючук, докладчик на Екологичен потенциал за Северна Македония и евродепутат от ДПС/АЛДЕ.
" Формулата за езика " е от 1999 година, когато министър председателите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларацията за добросъседство. Тя гласи, че документите се подписват " на формалните езици на двете страни - български според Конституцията на Република България, и македонски език, според Конституцията на РМ ".
Същата формула е приложена в Договора за добросъседство от 2017 година и в Протокола от 2022 година
Тази дефиниция дава съображение на обществото в югозападната ни съседка да твърди, че връзките ни са несиметрични.
" Генчовска ни даде образец, дека не го признава македонскиот язик. Дали ние реципрочно ке отговориме, дека не го признаваме бугарскиот язик? ", пита Християн Мицкоски, водач на ВМРО-ДПМНЕ.
Във фейсбук зам.-председателят на Народно събрание и някогашен външен министър от Българска социалистическа партия Кристиян Вигенин подлага на критика подписания протокол.
" От обществената информация, известна досега, то доразвива отстъплението от отстояваните досега български позиции, прокарано в утвърдената преговорна рамка. " - написа Вигенин.
Дали формулата за езика от 1999 ще продължи в двустранните връзки сред София и Скопие, или ще бъде открита нова дефиниция - към този момент остава неразбираемо.
Протоколът е единствено един от три документа, дружно с Преговорната рамка и Заключенията на Съвета, които съдържат условия за отбрана на българския народен интерес, съгласно Външно министерство.
България ще може да постанова несъгласие преди отварянето и затварянето на шестте групи преговорни глави, известни като " клъстери ".
Протоколът съдържа ограничения за осъществяване от страна на Скопие преди по време и след започването на договарянията в региона на учебниците по история, говора на омразата, правата на българите.
И още:
Същинското начало на договарянията на Скопие с Европейски Съюз ще стартира, едвам откакто депутатите трансформират Конституцията и впишат българите в нея.
Скопие удостоверява, че нищо в нейната Конституция не може да съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана статута и правата на лица, които не са жители на РСМ.
Ще бъдат подхванати дейности против говора на омразата, а виновните институции ще са двете външни министерства.
Ще има взаимни празнувания през 2022 и 2023 година на персони и събития от общата ни история, за които има договореност.
Историческата комисия би трябвало да приключи прегледа на частта със Средновековието до една година.
Според специалисти българските ползи са предпазени и България не прави оттегляне от езика. Довечера, при гласуването, България ще популяризира Декларация, в която ще уточни, че не признава съществуването на тъй наречените " македонски език ".
Двустранният протокол не прави никакви референции към позицията на България за тъй наречените " македонски език ", само че в специфичната Декларация, която ще бъде публикувана до часове, България ще уточни, че не го признава.
" България не прави оттегляне във връзка с позицията си за формалния език на Република Северна Македония. В двустранните си връзки със Северна Македония България не признава техния формален език. Това, обаче, е малко по-специфично в подтекста на останалите 26 държави-членки на Европейски Съюз, като те имат своята позиция и по никакъв метод ние не можем да ги задължим да одобряват нашата публична позиция. ", сподели през вчерашния ден министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска след церемонията по подписването.
В Декларацията се чака да бъде записано, че тъй наречените " македонски език " е артикул на вторична кодификация след 1945 година на база Западните български приказва.
" Нито един документ, който оттук насетне в процеса на присъединение на Република Северна Македония към Европейски Съюз, не може да се приема като признание на България за съществуването на тъй наречените " македонски език ". И това е ясно разказано в едностранна Декларация, която България ще показа по време на КОРЕПЕР в понеделник и идващите стъпки от процеса на европейско равнище. ", увери през вчерашния ден и Велислава Петрова, зам.-министър на външните работи.
Декларацията ще бъде публикувана директно след гласуването тази вечер в Брюксел на Преговорната рамка на Скопие и тя няма да задължи останалите 26 страни да одобряват нашата позиция.
" Тук не става въпрос за признание от страна на България на македонски език. Имаме си формулата за езика - още с Декларацията от 1999, препотвърдена с Договора от 2017, сега ще бъде в Декларации, които би трябвало да са подготвени от страна на България и Република Северна Македония. Съветът ще означи, че България не признава съществуването на македонски език. ", счита и Екатерина Захариева, министър на външните работи на България (2017-2021).
" Г-жа Генчовска, като български министър на външните работи, се е подписала под частта, в която се споделя " български език по отношение на Конституцията на Република България " и " македонски език по отношение на Конституцията на РСМ. ", споделя Илхан Кючук, докладчик на Екологичен потенциал за Северна Македония и евродепутат от ДПС/АЛДЕ.
" Формулата за езика " е от 1999 година, когато министър председателите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларацията за добросъседство. Тя гласи, че документите се подписват " на формалните езици на двете страни - български според Конституцията на Република България, и македонски език, според Конституцията на РМ ".
Същата формула е приложена в Договора за добросъседство от 2017 година и в Протокола от 2022 година
Тази дефиниция дава съображение на обществото в югозападната ни съседка да твърди, че връзките ни са несиметрични.
" Генчовска ни даде образец, дека не го признава македонскиот язик. Дали ние реципрочно ке отговориме, дека не го признаваме бугарскиот язик? ", пита Християн Мицкоски, водач на ВМРО-ДПМНЕ.
Във фейсбук зам.-председателят на Народно събрание и някогашен външен министър от Българска социалистическа партия Кристиян Вигенин подлага на критика подписания протокол.
" От обществената информация, известна досега, то доразвива отстъплението от отстояваните досега български позиции, прокарано в утвърдената преговорна рамка. " - написа Вигенин.
Дали формулата за езика от 1999 ще продължи в двустранните връзки сред София и Скопие, или ще бъде открита нова дефиниция - към този момент остава неразбираемо.
Протоколът е единствено един от три документа, дружно с Преговорната рамка и Заключенията на Съвета, които съдържат условия за отбрана на българския народен интерес, съгласно Външно министерство.
България ще може да постанова несъгласие преди отварянето и затварянето на шестте групи преговорни глави, известни като " клъстери ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ