Македонският научен институт в България с вековен юбилей
Македонският теоретичен институт в България навърши 100 години. Юбилеят на най-старата и влиятелна научна организация за проучване на географския район Македония беше маркиран с тържествена научна сесия в Софийския университет " Свети Климент Охридски ".
Институтът е основан през декември 1923 година от 52-ма интелектуалци в една от аудиториите на Софийския университет. В комитета по учредяването му са известните български учени и общественици Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други.
През 1946 година комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новообразуваната Социалистическа република Македония.
Институтът е възобновен е през 1990 година
На тържествената сесия участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, деканът на Историческия факултет на СУ проф. Мира Маркова, ръководителят на Институт за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. Даниел Вачков, който е и член на Съвместната историческа комисия с РСМ, проф. Георги Николов, ръководител на МНИ, Костадин Филипов, публицист и държавник, Владимир Перев, македонски българин, публицист и държавник, посланикът ни в Република Северна Македония Ангел Ангелов.
Пред аудиторията вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че точно от прозорливостта на създателите на Института имаме потребност и през днешния ден в деликатните ни връзките с Република Северна Македония.
" Европейска комисия оглушително мълчи за това, по кое време и по какъв начин Република Северна Македония ще бъде призната в европейското семейство на фона на други страни, които бяха надалеч по-назад и сякаш към този момент с доста бързи крачки изпреварват тези процеси. Говоря за Украйна, за Молдова, даже за Грузия. Политическата поляризация, безсмислените вражди и омразата пречат на работата на Събранието в Скопие и това го виждаме изключително през последните месеци. Това няма по какъв начин да не помрачи европейското бъдеще на нашата съседка, което в действителност ние всички желаеме. Няма по какъв начин Република Северна Македония да се приплъзне в пакет с Албания в договарянията за присъединение към Европейски Съюз, откакто не извършва рекомендациите на Съвета, откакто има няколко европейски решения по този въпрос, откакто България сложи своите условия и беше подкрепена от европейските си сътрудници ", съобщи вицепрезидентът.
Председателят на института проф. Георги Николов напомни:
" Мястото на Македонския теоретичен институт е това, че той е научно звено, което свърши повече работа в сравнение с политиците и военните след тези злополучни войни, които имахме и още по-злощастни мирни контракти. Именно Македонският теоретичен институт пое ролята да осветли, както българската общност, по този начин и международната общност за българите от Македония, за тяхната орис, за отнетите им територии и той имаше една страхотна роля да построи собствен Македонски културен дом, да събере архивите, които към момента бяха налице, да направи библиотека, да направи етнографска колекция и всичко това, за жалост, през 1946-1947 година беше захвърлено в тогавашната Югославска република Македония и през днешния ден ние нямаме достъп до него, което е доста тъпо ".
Сред гостите бяха и Костадин Филипов и Владимир Перев - дългогодишни публицисти, общественици и сътрудници на Македонския теоретичен институт.
" Македонският теоретичен институт е част от нашата, да кажем, македонска и българска история, от нашата българо-македонска история. Институтът е картинката на нашите победи, нашето великолепие и на нашата покруса. Во Македонският теоретичен институт има хора, които са поставили и създали най-хубавите страници на македонското освободително дело и придвижване, и най-големите продажници, които са търгували с костите на Гоце Делчев и ги предали на една ненародна власт ", сподели Владимир Перев.
" Би ми се желало българските политици, българският политически хайлайф по-често да се вслушва в рекомендациите, които излизат от Македонския теоретичен институт, с цел да вършат по-ефективна, по-прагматична и по-солидна българската политика във връзка с Македония ", посочи Костадин Филипов.
След възобновяване на Института, чийто Македонски дом се намира на ул. " Пиротска " в София, са издадени над 60 документални сборника, монографии, брошури и издания за Македония и македонските българи.
Институтът е основан през декември 1923 година от 52-ма интелектуалци в една от аудиториите на Софийския университет. В комитета по учредяването му са известните български учени и общественици Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други.
През 1946 година комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новообразуваната Социалистическа република Македония.
Институтът е възобновен е през 1990 година
На тържествената сесия участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, деканът на Историческия факултет на СУ проф. Мира Маркова, ръководителят на Институт за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. Даниел Вачков, който е и член на Съвместната историческа комисия с РСМ, проф. Георги Николов, ръководител на МНИ, Костадин Филипов, публицист и държавник, Владимир Перев, македонски българин, публицист и държавник, посланикът ни в Република Северна Македония Ангел Ангелов.
Пред аудиторията вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че точно от прозорливостта на създателите на Института имаме потребност и през днешния ден в деликатните ни връзките с Република Северна Македония.
" Европейска комисия оглушително мълчи за това, по кое време и по какъв начин Република Северна Македония ще бъде призната в европейското семейство на фона на други страни, които бяха надалеч по-назад и сякаш към този момент с доста бързи крачки изпреварват тези процеси. Говоря за Украйна, за Молдова, даже за Грузия. Политическата поляризация, безсмислените вражди и омразата пречат на работата на Събранието в Скопие и това го виждаме изключително през последните месеци. Това няма по какъв начин да не помрачи европейското бъдеще на нашата съседка, което в действителност ние всички желаеме. Няма по какъв начин Република Северна Македония да се приплъзне в пакет с Албания в договарянията за присъединение към Европейски Съюз, откакто не извършва рекомендациите на Съвета, откакто има няколко европейски решения по този въпрос, откакто България сложи своите условия и беше подкрепена от европейските си сътрудници ", съобщи вицепрезидентът.
Председателят на института проф. Георги Николов напомни:
" Мястото на Македонския теоретичен институт е това, че той е научно звено, което свърши повече работа в сравнение с политиците и военните след тези злополучни войни, които имахме и още по-злощастни мирни контракти. Именно Македонският теоретичен институт пое ролята да осветли, както българската общност, по този начин и международната общност за българите от Македония, за тяхната орис, за отнетите им територии и той имаше една страхотна роля да построи собствен Македонски културен дом, да събере архивите, които към момента бяха налице, да направи библиотека, да направи етнографска колекция и всичко това, за жалост, през 1946-1947 година беше захвърлено в тогавашната Югославска република Македония и през днешния ден ние нямаме достъп до него, което е доста тъпо ".
Сред гостите бяха и Костадин Филипов и Владимир Перев - дългогодишни публицисти, общественици и сътрудници на Македонския теоретичен институт.
" Македонският теоретичен институт е част от нашата, да кажем, македонска и българска история, от нашата българо-македонска история. Институтът е картинката на нашите победи, нашето великолепие и на нашата покруса. Во Македонският теоретичен институт има хора, които са поставили и създали най-хубавите страници на македонското освободително дело и придвижване, и най-големите продажници, които са търгували с костите на Гоце Делчев и ги предали на една ненародна власт ", сподели Владимир Перев.
" Би ми се желало българските политици, българският политически хайлайф по-често да се вслушва в рекомендациите, които излизат от Македонския теоретичен институт, с цел да вършат по-ефективна, по-прагматична и по-солидна българската политика във връзка с Македония ", посочи Костадин Филипов.
След възобновяване на Института, чийто Македонски дом се намира на ул. " Пиротска " в София, са издадени над 60 документални сборника, монографии, брошури и издания за Македония и македонските българи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ