Размишления и думи от душата на Олга Блажева (1901-1986) – поетеса,

Размишления и думи от душата на Олга Блажева (1901-1986) – поетеса, детска учителка и последователка на Петър Дънов. Запомнена като извънредно скромна, ерудирана и харизматична персона, тя е измежду учениците на Учителя, оставили ярка следа, претворявайки заветите на светлината.

(1901 ~ 1986)

Що е Учител?

Най-високият вътрешен и външен началник! Учителят е нещо Велико, нещо непостижимо!

Беседите на Учителя не се научават, а се учат. Не е въпрос наизуст, а на схващане. Методът на Учителя не е форма, а същина и наличие. Разумното Слово се въплъщава в живот.

Божественото обучение не е за въодушевление, а за изправление и новорождение. Човешката воля да се сложи съгласно Божествената за избавление, освобождение.

Да видиш Учителя и да Го познаеш, да видиш Бога като Учител! Човек би трябвало да извиси понятието си за Бога!

Най-високият връх е благоговението – когато човек разбере, че над всичко е БОГ! Господи, да се осъществя Твоят проект за всяка призвана човешка душа.

Майката Природа

Има ли по-любяща майка от Майката Природа, в която е скрита жива мощ и хората я назовават Сила Божия? Човек би трябвало да учи тази велика жива мощ и да извършва нейните закони! Законите на Природата са същинската власт! Който мисли за възвишените сили на Природата, той е набожен; над които сили най-великата се назовава Любов! Противната мощ, която разрушава, унищожава Живота – едни я назовават зло, други демон и прочие Значи има креативен, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в естетика със съграждащите. С позитивните сили ще имаш положителни последици, в случай че изпълняваш техния закон, който е закон на великата мощ в Живота. Самият Живот е една велика мощ, която се поддържа с нейните сили.

Малък е атомът, само че той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е артикул на един същински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като черква! Да познаваш Природата като учебно заведение! Природата – тяло на Бога! Природата – храм на Бога! Всяко прикосновение с нея, с Реалността, се назовава благополучие! Слънцето, ветрецът по какъв начин галят!...

Да откри човек Любовта – това значи да се движи по линията на своето най-правилно изказване. А това е най-сложна и сложна задача. Ето за какво мнозина я търсят – малко на брой я намират! Мнозина се увличат – малко на брой обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът!

Истинската вяра на дамата е да внесе Любовта в живота. Тя е, с цел да проповядва Любовта! Обичта би трябвало да се трансформира в действие, изключително когато би трябвало да се позволяват въпроси. Тя е възприятие, което би трябвало да подтикне към вярно, благородно деяние. Отсъствието на благосклонност е най-страшният недостатък! Милосърдието се показва в най-красиво отношение. Обаче благосклонност без святост прави погрешки! Милостта би трябвало да бъде и свята!

Когато човек има мъчнотия, на първо време да осведоми хора, които му мислят положителното. И в закона на помощта би трябвало да има тъждество. Да помагаш на този, който ще излъчи надлежно възприятие на признателност. Благ – подарък, богатство, което коства доста повече от всяка парa! Благодарността е възприятие, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно богатство! Благодаря – подарявам най-сладък подарък! Дарявам от богатството, което съм получил от Бога! Внасяш това богатство в банката. Това е осигуровъчната банка. Капиталът е положителното! Колкото повече „ благодаря ” си получил, толкоз повече капитал имаш в банката.

Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш индивида, в случай че е интелигентен – благодари, в случай че е малоумен – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, само че няма доверие в Божествения проект. Във всеки човешки живот има един Божествен проект и различен – на оня, който противодейства на тоя проект. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести!

Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и предвид на това схващане преценяваш нещата. 

Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив. Пълното благополучие е резултат на осъществено приложение.

Всяко време, отдадено на Бога, балансира всички други сметки. „ А Мария избра положителната част, това, което не ще се отнеме! ” Христос работеше над човешката душа. А Марта се грижеше за това, което е преходно.

Душата е пчелната кралица. Кошерът е индивидът. Сърцето и мозъкът работят за душата. Те са пчелите, които събират прашеца. Пчелите са светлите мисли и усеща. Те са прашецът на меда. В мозъка и сърцето се раждат красивите цветя, от които пчелите събират прашеца. А за ангелите, които управляват и следят, е медът...

Сърцето е вратата на храма, през която се отпраща и приема молитвата. Молитвата може да бъде характерна или с по-обща концепция. Личният детайл постоянно внася дисонанс, когато е откъснат от законите на Цялото. Но един персонален въпрос, прегледан с Божествено схващане, се отнася към законите на Цялото. А един общ въпрос, подложен при характерни условия – тясно схващане – може да се ограничи. Те са по този начин преплетени, че е нужна бодрост. Те водят към вярно мислене и чувстване.

При посещаване Учителя на изпращане постоянно ми е давал плодове – с цел да принесе плод Словото.

Което човек самичък не може да направи и е добре за него, Бог ще го направи, само че по кое време – когато човек потърси Бога! А да търсиш Бога, това значи очите и съзнанието ти постоянно да бъдат отворени за Светлината на Истината, за дълбоката Божествена Мъдрост и познание.

Кротостта е вътрешно положение на душата, при което мислите и възприятията на индивида са отправени към един център с единствената цел – да съграждат. Кротостта повдига вибрациите на индивида и го води към чист Божествен живот.

Искреността е същинска съвестност. Много скъпо качество. Искреността минава към чистите прояви на индивида. Скритността би трябвало да отстъпи на искреността.

Подозрение без просветление е еднакво на закононарушение!

Животът е плод на Небесен жанр и този жар свети в Божествения храм на индивида от века! И свети във живот от жанр във жанр! Стремеж към небеса е човешкият живот!

Да растем съгласно облика на идеалния и идеален човек, който бъдещето може да сътвори, като работи човек над себе си! Бъдещето го основава посредством живота, в който работят рационални същества. Хората, които работят за покачване на човечеството, имат в съзнанието си облика на идеалния човек. Този облик са основали в човешката мисъл отново същества от идеалния свят. Те го рисуват като облик – фантазия за реализиране. Какво нещо е идеалът? – Идеалът е неотслабващ блян към напредък и развиване.

От книгата „ Олга Блажева – Блажена и Благословена “ 
Източник: 
Снимка: Олга Блажева (1901-1986), beinsaduno.bg