Радостта от смъртта Тази радост на Земята в днешно време

Радостта от гибелта

Тази наслада на Земята в днешно време не имат нито животните, нито хората. В същото време тя би трябвало да съществува, само че се осъзнава единствено от малко на брой мъдреци.

Животните не знаят за своето раждане и не чакат гибелта: те не осъзнават нито своето начало, нито своя край. Но те се стараят инстинктивно, механично, без да знаят за гибелта, да избегнат разрушенията. В това е тяхното предимство, в това  е тяхното благополучие, т.е. в незнанието на гибелта. В това те са сходни на най-великите мъдреци. Всякакъв боязън има у тях, само че нямат боязън от безконечна крах. Такъв боязън е характерен на индивида. Хората знаят за своето възникване и неминуем край, и това съставлява кошмара на техния живот, изключително когато остареят или при болест. Въображението ги кара да допускат разнообразни ужаси: слепота, глухота, апатия, самотност, страшния гроб, тежестта на пръста. Нищо сходно, несъмнено, няма, и мнозина схващат това, само че не всички още са се освободили от тези илюзии. Под въздействието на сходни лъжливи показа някои източни нации погребват своите умрели без ковчези в изкуствени или естествени гробници. Страхът от смъртта и лъжливото въображение убиват хората прибързано. Той редуцира живота, тъй като отслабва всички негови процеси. Отдавна е известно, че болшинството от хората умират прибързано от тъга или от смъртен боязън. Как става това ликвидиране или редуциране на живота? Мъката, в дадения случай, страхът от гибелта, ни кара да се съсредоточим върху него с всички сили. Останалите органи получават незадоволително кръв, и по този начин организмът убива самичък себе си. Пазете се от тъгата. Личната тъга е най-ужасното нещо.

Вярващите са щастливи, само че под въздействие на науката те са изгубили своята религия: душа няма, има единствено тяло, то се унищожава, значи, всичко се унищожава.  Отвъдното е извънредно още и със своята неопределеност. (Тургенев. " Пролетни води " )

Но болшинството от хората са невежи, те или изобщо нямат научни познания или са повърхностни. Затова доминира вярата с нейните предубеждения. Тя е слаба, само че по тази причина пък утешителна: има душа - безконечна, неразрушима, имало я е постоянно и постоянно ще я има. Но плаши ужасът на наказванията, ужасът на безконечните страдания, където  огънят не угасва и червеят не умира. Недостатъчната религия, подозренията в бъдещия живот и пристрастеностите карат да се цени високо земният живот и за достигането на щастието да се съгрешава. Да се избегне прегрешението е невероятно. Значи посмъртното бъдеще е мрачно и заплашва със безконечни страдания. Малцина са тези, които този боязън кара да водят вманиачен, аскетичен живот в вяра на опрощение. Но и тази вяра на единиците не е здрава. И по този начин, съвсем всички 100% останали вярващи не заобикалят ужасите на бъдещото отмъщение.

Значи и вярващите, и невярващите се мъчат в този живот, въпреки тъгите им да са от друг жанр. Сякаш тъгите на невярващите са по-силни. Страхът от постоянно заличаване е по-лош от безконечните страдания (Куприн). Още повече, че част от по-разумните вярващи се съмняват в тях и се надяват на състрадание. Те основателно приказват, че в случай че човек е кадърен да прости, то още повече ще простят висшите същества. Други пък считат безконечните страдания за нравствени, нещо като срам или разкайване. Това въпреки всичко е по-леко от безконечното изгубване.

Какво кара едни хора да имат вяра в съществуванието на душата, а други да не имат вяра в това?

И едните, и другите имат много рационални и солидни учредения.

Да вземем изначало вярващите. За страдание, те са едва осведомени с естествените науки, само че измежду тях въпреки всичко има редица философи, задълбочени учени и дори мъдреци...

Човек умира. Мозъкът и всички елементи на тялото, при лекомислен обзор ни наподобяват същите, каквито са били и по време на живота. Къде са се дянали животът, придвижването, речта, мисълта, възприятието? Пълно опустошаване! Понякога разрушението на някои елементи на тялото е явно. Но могат да бъдат открити доста случаи, когато в тялото на умрелия не се виждат никакви повреди. Неспециалистът няма да забележи разрушението на нервите, скъсването на дребните кръвоносни съдове,  повреждането на сърцето, бъбрека и други органи. Обикновеният човек не вижда аргументите на гибелта и дори заболяването приписва на намаляване на нещо, което той назовава душа. Отива си душата и тялото става безпомощно - няма кой да го оживи.

Тази догадка на еснафа се удостоверява от припадъка и летаргията, които от време на време не престават задоволително дълго, освен това дори сърцето не стопира напълно. Къде се е дянал животът, и за какво той отново се е върнал? Много просто: умира душата и тялото става неподвижно и безчувствено, идва тя и животът се възобновява. При съмнителни случаи позволяват дори, че душата единствено на половина е излязла от тялото, и по тази причина човек не е нито жив нито мъртъв.

Болните, трескавите, нервните виждат умрели, приказват с тях, а здравите от това си поставят обица на ухото и още един път се убеждават, че душа има и може да съществува настрана от тялото. Даже здравите виждат, под въздействието на опиати или душевна възбуденост, това, което никой не вижда: умрели, отсъстващи, странни същества (дяволи) и животни (слонове и прочее). Сънищата от време на време са толкоз ярки, че се одобряват за реалност. Колко елементарно е да се заблудиш, когато не знаеш тънкостите на физиологията! Древните не са я знаели и дори мъдреците са достигнали до мисълта за съществуването на душата. Те са предали на нас това завещание. И ние - слабите, не можем да се освободим от него. Вярата е завещание от предците.

Измамите на спиритистите, а от време на време тяхното въодушевление, лековерие и наивност подбуждат такива хора да имат вяра в душите на умрелите и живите.

Има и вярващи натуралисти. Как да се схващат техните заблуждения? Освен лъжливите спиритически опити и илюзии, у тях има още и съществено съображение за религия в душата. Материята във животното непрестанно се трансформира, както водата в реката. И това, примерно се прави на всяка половин година. Ако човек е живял 60 години, значи материята в него се е възобновила 120 пъти в продължение на неговия живот. В същото време " Аз - ът ", въпреки и да е променял своята форма, е оставал в тялото еднакъв. Значи, " Аз - ът " не е материя, която изчезва, а нещо непрекъснато, което постоянно обитава в тялото. Този " Аз " съставлява душата. Веществото си отива, тялото се унищожава, а душата остава: била е и постоянно ще бъде.

Слабостта на физиологията, непълнотата и необяснимостта на доста биологични феномени е подбуждала дори задълбочени експерти и изтъкнати учени да признават нуждата от особена витална мощ, близка до понятието за душа. За да бъдат поредни, те са признавали душата и в животните, дори в най-простите едноклетъчни и растенията.

На какво да се има вяра? Има ли душа или няма, има ли отмъщение и безконечни страдания или това е наша заблуда?

В други писания (например, " Монизмът на Вселената " - публикуван в Калуга през 1925 и 1931) аз потвърждавам, че макар и да няма душа, животът е непрестанен, благополучен, всесилен, в никакъв случай не е прекъсвал и в никакъв случай няма да се приключи, макар че трансформира своята форма (виж моя " Монизъм ", " Научна нравственос " и други).

Каква наслада е да знаеш и да бъдеш изцяло убеден, че гибелта се слива с раждането, че новият живот е прелестен, че той въпреки и да е разрушим, новото опустошение ще се слее с ново напълно раждане, че разрушенията или " смъртите " ще се повтарят постоянно, безчет пъти, и всички опустошения съставляват не изгубване, а пораждане. Изменя се формата, а същността остава, тъй като същността е материя, която е безконечна.

Всички отминали и бъдещи смърти са единствено заблуда, гибел няма, има единствено раждане. Унищожаване няма, има единствено видоизменение. Тежкият и неприятен земен живот е случайност, доста рядка във Вселената. Като цяло, всички раждания в живота са прелестни. И нищо, също така, нас не ни чака. Смъртта е наслада, премия, извънредно благополучие, макар че се съпровожда на Земята с болежка. Бъдещите смърти няма да са съпроводени със страдалчество.

Как това разбиране би трябвало да ободри живото създание, какви сили то би трябвало да му даде, какъв брой доста ще усили здравето и насладата му! Колко храброст, сдържаност, самоограничение, правота и положителни каузи! От какво можем да се опасяваме, в случай че най-лошото на Земята, т.е. гибелта, е невъобразима наслада!

Източник:
Изображение: Военное обозрение