"Семейство" или "заден двор"? ЕС успокои Балканите с обещания, пари и интерес към Скопие и София
Процесът на разширение " е в полза на Европа, сподели ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди днешната среща на Европейски Съюз и Западните Балкани в Словения. Думата " разширение " нямаше да прави усещане, в случай че в Съвета не я избягваха към този момент няколко години за разлика от комисията.
Все отново на днешната среща бяха реализирани най-малко три пробива. Първо, разширението ( " ангажимент на Европейски Съюз за разширение... против промени " ) и този колорит отпраща към постигането на консенсус в Европейски Съюз, че шестте страни от Западните Балкани въпреки всичко са част от бъдещето на Европейски Съюз (и това може да се съобщи открито).
На срещата по време на българското европредседателство през 2018 година макар балканския ъгъл, заложен от София, допустима бе единствено думата " европейска вероятност ". Това се повтори и в Загреб, с цел да се угоди на съперници на приемането на съответни страни и скептици за разширението.
Второ, за пръв път испански министър председател се включи на среща на Европейския съюз и Западните Балкани, откогато Косово разгласи самостоятелност през 2008 година Испания, която (заедно още четири други членки на ЕС) не признава независимостта на Косово, възрази против признатата балканска тактика на Европейски Съюз през 2018 година по време на българското председателство, тъй като съгласно нея не може идея за " разширение " да включва и Прищина.
Трето, Европейският съюз сподели категоричен ангажимент към решаването на разногласието сред България и Северна Македония или най-малко уреждането му по метод, който да не блокира процеса на разширение.
В Декларацията от Бърдо категорично се загатва потребността да се съблюдават договорът за промяна на името на Гърция със Северна Македония и Договорът за добросъседство сред Северна Македония и България.
Все отново без дата
Пробивите свършват тук. Потвърди се информацията от Брюксел, че е отхвърлено настояването на Словения евролидерите да посочат " краен период ", в който да се ангажират с интеграцията на Западните Балкани. Словенският министър председател Янез Янша оферираше годината да е 2030 (след като обещанието за 2025 наподобява неизпълнимо), само че доста страни не се съгласиха. Освен Любляна за включването на дата се е застъпила и Виена, само че без резултат. Според Янша обаче има единодушие сред водачите за " фокусиране върху европейската вероятност " на Западните Балкани в идващото десетилетие; също така решението въпреки всичко да се спомене разширението е " голям тласък " за Западните Балкани.
Все отново на днешната среща бяха реализирани най-малко три пробива. Първо, разширението ( " ангажимент на Европейски Съюз за разширение... против промени " ) и този колорит отпраща към постигането на консенсус в Европейски Съюз, че шестте страни от Западните Балкани въпреки всичко са част от бъдещето на Европейски Съюз (и това може да се съобщи открито).
На срещата по време на българското европредседателство през 2018 година макар балканския ъгъл, заложен от София, допустима бе единствено думата " европейска вероятност ". Това се повтори и в Загреб, с цел да се угоди на съперници на приемането на съответни страни и скептици за разширението.
Второ, за пръв път испански министър председател се включи на среща на Европейския съюз и Западните Балкани, откогато Косово разгласи самостоятелност през 2008 година Испания, която (заедно още четири други членки на ЕС) не признава независимостта на Косово, възрази против признатата балканска тактика на Европейски Съюз през 2018 година по време на българското председателство, тъй като съгласно нея не може идея за " разширение " да включва и Прищина.
Трето, Европейският съюз сподели категоричен ангажимент към решаването на разногласието сред България и Северна Македония или най-малко уреждането му по метод, който да не блокира процеса на разширение.
В Декларацията от Бърдо категорично се загатва потребността да се съблюдават договорът за промяна на името на Гърция със Северна Македония и Договорът за добросъседство сред Северна Македония и България.
Все отново без дата
Пробивите свършват тук. Потвърди се информацията от Брюксел, че е отхвърлено настояването на Словения евролидерите да посочат " краен период ", в който да се ангажират с интеграцията на Западните Балкани. Словенският министър председател Янез Янша оферираше годината да е 2030 (след като обещанието за 2025 наподобява неизпълнимо), само че доста страни не се съгласиха. Освен Любляна за включването на дата се е застъпила и Виена, само че без резултат. Според Янша обаче има единодушие сред водачите за " фокусиране върху европейската вероятност " на Западните Балкани в идващото десетилетие; също така решението въпреки всичко да се спомене разширението е " голям тласък " за Западните Балкани.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ