Простотата на лова на патици чрез насочване на пистолет-играчка към

Простотата на лова на патици посредством ориентиране на пистолет-играчка към тв приемника и пристрастяващото натискане на спусъка трансфораха „ Duck Hunt “ в една от най-популярните игри за Nintendo Entertainment System (NES). Смеещото се куче бързо се трансформира в едно от най-неприятните неща в историята на видеоигрите. Много от вас сигурно са прекарали умопомрачаващо количество часове в една от най-приятните форми на развлечение и разтоварване, които знаем. 

Въпреки че въображението на детския мозък можеше да накара подправеното оръжие да се усеща същинско, единствената му противоположна връзка беше емблематичният му тон. Няма никакви светлини, осцилация, някакъв обратен тласък, или каквото и да е било друго. 

Това породи огромно любознание по какъв начин тъкмо се дефинира местоположението на изстрела.

Още по-интересно е, че револверът – продаван като Nintendo Zapper – е работил с всеки тв приемник или екран, което го прави универсално съчетаем през онази ера. Нещо мъчно срещано. Разбира се, доста от вас са изпитали тази страст на конзола-копие от сорта на Terminator, с нейния револвер. Принципът на работа обаче е еднакъв.

Как стартира всичко?

„ Duck Hunt “ се появява за първи път с револвера Zapper през 1984 година в Япония и доближава до американските домове през 1985 година Въпреки това наследството на револвера, употребен в игри като „ Duck Hunt “, може да се наблюдава до 30-те години на предишния век, когато са основани първите такива. Светлинни револвери, които употребяват фото тръби или вакуумни тръби, които могат да засичат светлина.

Най-ранната известна игра със светлинни револвери, Ray-O-Lite, е показана през 1936 година от Seeburg – компания, профилирана в производството на съставни елементи и системи за музикални автомати. В тази игра играчите употребяват светлинно оръжие, с цел да стрелят по дребни, движещи се цели с фотоелектрични датчици. Всеки път, когато светлинният лъч от оръжието се удари в датчик на целта, играта може да го открие. 

На сходен принцип е основан револверът Zapper, употребен в играта „ Duck Hunt “.

През 70-те години на ХХ век видеоигрите със светлинни оръжия стават малко по-популярни с помощта на системата за видеоигри Magnavox Odyssey. Те обаче не съумяват да се трансфорат в шлагер, защото системата за игри е съвместима единствено с тв приемници Magnavox.

Какво прави NES Zapper толкоз известен?

Освен лимитираната съгласуемост, самата система за игри на Magnavox е примитивна и без действително движещи се обекти. Вместо това тя изисква да залепите полупрозрачни плакати на тв приемника, до момента в който на разнообразни места на екрана проблясват капчици светлина.

По-широката съгласуемост направи револвера NES Zapper известен измежду децата и възрастните по целия свят. Zapper докара и до появяването на безчет други възможности и имитации, употребяващи сходна технология. Докато револверът въодушеви истинския Zapper, други светлинни револвери се появиха с друг дизайн, като да вземем за пример един с двойна цев и други с инсталирани мерници и оптически прицели, като да вземем за пример Super Scope 6 на Super Nintendo.

Първоначално Zapper беше пуснат с въодушевената от Дивия запад игра „ Wild Gunman “ и поддържаше доста други игри, в това число „ Hogan’s Alley “ и „ Gumshoe “. „ Duck Hunt “ се трансформира в дипломат на продукта заради карикатурните си графики и по-лекото принуждение. Както и заради това, че беше включена в касета със „ Super Mario Bros. “, която се доставяше с конзолата в доста райони.

Компонентите на револвера Zapper

Nintendo обръща правилото на светлинните револвери при Zapper, като слага фоточувствителен диод (наречен фотодиод) в револвера. Откриваемата светлина се появява на екрана. Това е противоположното на предходните светлинни револвери, които изстрелваха лъч светлина към фотоелектричните датчици на целите. Това прави Zapper съчетаем с съвсем всички екрани по това време. 

Фотодиодът е елементарен полупроводник, който преобразува светлината в електрически сигнал. Електрическият сигнал може да варира според от интензитета на светлината и по тази причина фотодиодът се употребявал за разкриване на количеството забележима светлина.

В подтекста на „ Duck Hunt “ фотодиодът на Zapper открива промени в интензитета на светлината, когато играчите натискат спусъка. За къс миг по време на натискането на спусъка патиците се трансформират в бели блокове на черен екран. Фотодиодът записва попадение, в случай че „ види “ някое от белите полета. Ето за какво работи по-добре, в случай че го държите непосредствено против тв приемника – бялата кутийка е по-лесна за разкриване от фотодиода.

Когато стреляте по няколко цели, играта демонстрира бели блокове към всяка евентуална цел поотделно. 

Като засича поредните промени в светлината, конзолата може да дефинира кои цели сте поразили. Тъй като този развой лишава единствено няколко милисекунди, на никой не правеше усещане, че има затъмнение или намигване на задачите. 

Внедряването на системата от Nintendo оказа помощ да се в профил един сериозен проблем с по-старите светлинни оръжия. 

Този, при който играчите насочват оръжието към всеки източник на ярка светлина, като по този метод мамят системата, че целите са убити. Играта се нуждае тъкмо от контраста при бяла кутия на черен декор, с цел да може датчикът да я открие вярно. 

Стандартната светлина не би съдържала мрачен декор.

В знак на респект към емблематичното завещание, Nintendo включи Zapper като оръжие в поредицата игри Splatoon, а кучето от „ Duck Hunt “, дружно с другарска патица, като воин в поредицата „ Super Smash Bros. “.