Променливото лятно време ще продължи и през юли. Очакванията са

„ Променливото лятно време ще продължи и през юли. Очакванията са август да бъде по-стабилен и изсъхнал “. Такава прогноза направи пред БНР климатологът Симеон Матев от Катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на СУ „ Св. Климент Охридски “.
„ Дългосрочната прогноза за юли сочи, че в огромна част от месеца ще продължат да се редуват спокойни дни и интервали на превалявания. По-голяма е вероятността за тях в Западна България. На Изток температурите ще бъдат към и малко над нормата “.
Сезоните у нас се трансформират, само че не и тяхната дълготрайност, отбеляза още той.
„ Най-големите промени у нас се следят през лятото. Температурата през юли и август се е повишила с 1.5 градуса по отношение на последните години на 20 век. Зачестяват интервалите с дълги, сухи и горещи дни. Рекордните горещини в България обаче са маркирани през предишния век, а не през този “.
Климатът не е нещо постоянно. Сега обаче наблюдаваме промени с по-екстремален темперамент, уточни климатологът.
„ Наблюдават се по-силни гръмотевични стихии, валежи и пориви напразно. Тези феномени нанасят много тежки провали на инфраструктурата. Те стават по-чести. Тенденцията е това да продължи.  Трябва да имаме подготвеност “.
България има такова географско състояние, че големите количества дъжд за малко време са нещо обикновено, изясни Матев.
„ Няма нищо нетипично и ненормално. През втората половина на май и съвсем целият юни за малко време да падат превалявания, които се равняват на половин или на една месечна норма. Възможно е даже да са повече. Става въпрос за големи количества вода. Това е повода да ставаме очевидци на наводнения, разрушение на инфраструктурата и наранени човешки ориси “.
Той изясни, че процесите, протичащи се през зимата, не въздействат върху тези през лятото.
„ Всички заем за националните мъдрости, които споделят, че при студена зима ще имаме горещо лято, само че от метеорологична позиция такава връзка няма “.
Климатологът означи, че през последните 30 години се вижда увеличение на интензивните превалявания с преваляване над 100-150, даже 200 литра на квадратен метър.
„ В съвремието тези процеси освен, че са по-чести, само че засягат по-голям териториален обсег. Има връзка с световното стопляне, тъй като по-високата температура на атмосферата води до по-голямо наличие на влага. Ние я виждаме като по-интензивни превалявания.
По-честите краткотрайни превалявания, съпроводени от гръмотевици са типични за планинските и полупланинските региони. Пресеченият релеф благоприятства развиването им. Затова в Западна България вали по-често кратковременно и проливно, в сравнение с изток. В западната половина от страната има по-чести, само че не толкоз интензивни превалявания, източната е с по-редки, само че с пагубни последствия “.