Българските лекари показаха дисциплина и себераздаване в критична ситуация ♥ Проф. Никола ВЛАДОВ, ВМА
Проф. Никола Владов е шеф на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА. През 2013 година е определен за почетен член на Френската академия по хирургия, ръководител е на Българското сдружение по трансплантология. За тестванията пред лекарската специалност в условия на пандемия, високия морал и солидарността ни като общество, WebStage дава думата на експертите, които се грижат за нашето здраве. Благодарим ви! ♥
Кои лекарски качества подложи на тестване пандемията от COVID-19?
Българските лекари за следващ път демонстрираха на обществото, че са хора с високи професионални качества и висок морал. Показаха образно на всички по какъв начин би трябвало да се гледат такива заболели и не избягаха от отговорността, която изисква тяхното лекуване. Показаха дисциплинираност и себераздаване в сериозна обстановка.
Кое е най-голямото предизвикателство и компликация за вас самия в дни на дълга карантина?
Безспорно, най-голямото предизвикателство по принцип, освен в изискванията на пандемия, е да запазим качеството на нашата работа и високото равнище на лекуване, което сме предложили на нашите пациенти досега.
Как се трансформираха всекидневието и работата ви, „ посредством “ на тази рецесия? Ефективна ли е грижата към болните некоронавирус пациенти в условия на строгите ограничения?
България не е изключение от останалите страни, наранени от новия ковид. И тук животът се промени фрапантно, поради ограничаващите ограничения. Нашето всекидневие не се разграничава доста – прекъсването на плановите интервенции поради изключителното състояние понижи броя на пациентите, само че пък никога не се е отразило върху грижите, които поставяме за тях. Има една група хора – тези с онкологични болести, които не могат да чакат, тъй като всяко закъснение може да е съдбовно. Затова ние продължаваме да ги обгрижваме по всички правила на актуалната медицина.
Кои страхове на пациентите ви отключи тази изключителна обстановка?
Притесненията на точно тази група пациенти – онкоболните, бяха свързани с вероятно закъснение на тяхното лекуване поради пандемията. Разбира се, има ясна заповед те да бъдат обслужвани в цялостен размер.
А какви са страховете на самите лекари, които остават скрити за множеството хора?
Както всички естествени хора, мисля че и лекарите имаме своите страхове. Професията, която сме си избрали, а точно да се грижим за хора в потребност, за страдащи хора, ни „ тренира ” да ги потискаме и да не им се поддаваме. Напротив, длъжни сме да запазим хладнокръвие и да работим, както сме работили преди рецесията.
Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, в сравнение с за вирусите – мнението ви като доктор и човек?
Добрите експерти не престават да работят на висотата на нашата специалност. Прави усещане, че пациентите и хората, които са отвън опазването на здравето, трансформираха отношението си към медиците – видяха, че извършват своя дълг към пациентите, макар протичащото се. Видяха, че българските лекари и останалите медицински експерти са хора, на които може да се има вяра и разчита в тежки обстановки.
Ако би трябвало и в неприятното да търсим положително, кое е положителното за вас в тази рецесия?
В рискови обстановки най-ясно си проличават качествата на един човек – и в персонален, и в професионален проект. И в тази ситуация видяхме кои хора са качествени и си правят работят съзнателно и на равнище, видяхме и другата група от хора, които не престават да имитират някаква работа.
С какъв имунитет ще излезем от пандемията като общество – кое ще оценим и кое ще стане ненужно?
Българското общество сподели, че може да бъде солидарно и дисциплинирано, макар че има дребен % от него, който не прави оценка това, което се прави и резултатите от ограниченията. Вярвам, че солидарността на всички е тази, която ще ни изведе от рецесията.
Кое ще бъде първото нещо, което ще извършите, когато всичко това отмине?
Лекарите сме привикнали да живеем аскетичен живот, който ни прави много устойчиви на изолацията в този момент и заради това няма да ни се отрази доста. Искам да изразя своето удивление на сътрудниците от ВМА и всички останали, които са на първа линия. Истински тежката работа се падна точно на тях, а ние – останалите спациалности, които не сме директно ангажирани с COVID-19, сме техен тил, оказваме помощ с съвещания на пациентите, когато се постанова. Изразявам още един път нашата съпричастност с тях, положително отношение и удивление от техния труд.
Вижте и повече информация по тематиката на уеб страницата на ВМА
Снимка: ВМА
