Млада жена, загубила бебето си, преди да го роди, разплака мрежата
Продават се бебешки обувки. Никога необувани. Така стартира поста си в обществената мрежа Facebook една млада жена. Публикуваме размислите й без редакторска интервенция:
" Днес посрещам още един изгрев, който ти, мое дете, в никакъв случай няма да видиш... Ти не съумя да посрещнеш даже първия си изгрев... Казват, че времето лекува всичко, споделят и че живота продължава и би трябвало да гледаш напред...
Задават и въпроса " по какъв начин си ", на който не знаеш по какъв начин да отговориш и ти дават кураж с думите: " млада си, ще си имаш друго ", като че ли приказват за коте, а не за детето, което си изгубила.
Детето, което си носила осем месеца в утробата си, усещала си, виждала си, мечтала си за него, избрала си името му и си чакала с цялата обич на света - единствено с цел да го изгубиш, без да имаш опцията да го подържиш в ръцете си даже за момент, без да чуеш рева му, да погледнеш в очите му, да дочакаш първата му усмивка или да чуеш по какъв начин от устните му се изронва " мамо "...
Дълго време отлагах да напиша нещо за случилото се в едно майско утро, което нямам доверие, че в миналото мога да не помни. Но да си замълча би означавало да нося със себе си и знанието, че и някоя друга жена в никакъв случай няма да чуе своето мамо...
Казват още, че в случай че не можеш да си добър образец, то най-малко бъди извънредно предизвестие.
Така че дано, в случай че има някакъв едничък смисъл в моята болежка, той да е съвет към всяка жена, която с неспокойствие чака да прегърне рожбата си. Аз изгубих този късмет в МБАЛ " Д-р Киро Попов " в Карлово, само че знаете ли, не съм единствено аз, преди три години там умря и една майка, чието дете в никакъв случай няма да се е докоснало да гръдта ѝ, майка, която единствено седмица преди да влезе в това като че ли прокълнато родилно поделение, бе на посетители в дома ми и дружно с нея мечтаехме по какъв начин дечицата ни ще пораснат дружно...
А друга мъчителна истина е, че още преди пет години това поделение е трябвало да бъде закрито по ред аргументи, които очевидно и през днешния ден са на дневен ред...
Преработен, нископлатен личен състав, липса на експерти и съответна техника, цялата черна дупка, в която се намират държавните лечебни заведения, въобще... Сигурна съм аргументите са доста и разбирам, че всички сме хора и няма по-човешко нещо от това да бъркаме, само че когато тези неточности костват живот и разрушават ориси - не считам, че има време да играем на ва-банк, а по всичко проличава, че самото битие на това поделение наподобява тъкмо по този начин...
Ако има неточност, която няма да си простя, то е, че въобще избрах да остана точно там в онази нощ, в която изгубих детето си...
Още не мога да си обясня за какво жена, влезнала за задържане на плода, който в ситуиран крачно-седалищно, бе вкарана в родилна зала със система за задържане и бе престъпено към обикновено раждане, вместо да се вземе решение за секцио. Не разбирам и по какъв начин е допустимо виновността да е хвърлена върху една жена, отишла да потърси помощ, тъй като " не напъва задоволително ", като че ли сме XVI-ти век и към момента раждаме сами в дома си...
И към момента диря отговор на въпроса за какво " Борилчето стана звездичка? " - както постоянно ме пита моето съвсем тригодишно момче, което нямаше самообладание да посрещне своето малко братче...
И ще задам и аз още един път задочно този въпрос и на лекарят, който взе едно съдбовно решение, което вечно ще ми носи само и единствено болежка - Защо, доктор Цвета Динева Борилчето стана звездичка?
ПС: Зная, че не съм единствената жена, която минава през сходна покруса, зная, че за всяка майка тя е мъчителна по друг метод, само че желая да кажа на всяка една от вас единствено едно: " Ти не си отговорна! ".
Отне ми доста време и помощ, с цел да позволи въобще концепцията, че не аз нося виновността за случилото се и да посмея да приема прегръдката на брачна половинка си или да се усмихна без възприятието, че не заслужавам да го върша...
Не се опасявайте да потърсите помощ, не се опасявайте да приемете страстите си и не допускайте една покруса да се трансформира в черна дамга върху тялото ви, за която не смеете да отроните и дума, тъй като се срамувате, тъй като се страхувате или тъй като не намирате смисъл в никого и нищо... Не сте сами... "
" Днес посрещам още един изгрев, който ти, мое дете, в никакъв случай няма да видиш... Ти не съумя да посрещнеш даже първия си изгрев... Казват, че времето лекува всичко, споделят и че живота продължава и би трябвало да гледаш напред...
Задават и въпроса " по какъв начин си ", на който не знаеш по какъв начин да отговориш и ти дават кураж с думите: " млада си, ще си имаш друго ", като че ли приказват за коте, а не за детето, което си изгубила.
Детето, което си носила осем месеца в утробата си, усещала си, виждала си, мечтала си за него, избрала си името му и си чакала с цялата обич на света - единствено с цел да го изгубиш, без да имаш опцията да го подържиш в ръцете си даже за момент, без да чуеш рева му, да погледнеш в очите му, да дочакаш първата му усмивка или да чуеш по какъв начин от устните му се изронва " мамо "...
Дълго време отлагах да напиша нещо за случилото се в едно майско утро, което нямам доверие, че в миналото мога да не помни. Но да си замълча би означавало да нося със себе си и знанието, че и някоя друга жена в никакъв случай няма да чуе своето мамо...
Казват още, че в случай че не можеш да си добър образец, то най-малко бъди извънредно предизвестие.
Така че дано, в случай че има някакъв едничък смисъл в моята болежка, той да е съвет към всяка жена, която с неспокойствие чака да прегърне рожбата си. Аз изгубих този късмет в МБАЛ " Д-р Киро Попов " в Карлово, само че знаете ли, не съм единствено аз, преди три години там умря и една майка, чието дете в никакъв случай няма да се е докоснало да гръдта ѝ, майка, която единствено седмица преди да влезе в това като че ли прокълнато родилно поделение, бе на посетители в дома ми и дружно с нея мечтаехме по какъв начин дечицата ни ще пораснат дружно...
А друга мъчителна истина е, че още преди пет години това поделение е трябвало да бъде закрито по ред аргументи, които очевидно и през днешния ден са на дневен ред...
Преработен, нископлатен личен състав, липса на експерти и съответна техника, цялата черна дупка, в която се намират държавните лечебни заведения, въобще... Сигурна съм аргументите са доста и разбирам, че всички сме хора и няма по-човешко нещо от това да бъркаме, само че когато тези неточности костват живот и разрушават ориси - не считам, че има време да играем на ва-банк, а по всичко проличава, че самото битие на това поделение наподобява тъкмо по този начин...
Ако има неточност, която няма да си простя, то е, че въобще избрах да остана точно там в онази нощ, в която изгубих детето си...
Още не мога да си обясня за какво жена, влезнала за задържане на плода, който в ситуиран крачно-седалищно, бе вкарана в родилна зала със система за задържане и бе престъпено към обикновено раждане, вместо да се вземе решение за секцио. Не разбирам и по какъв начин е допустимо виновността да е хвърлена върху една жена, отишла да потърси помощ, тъй като " не напъва задоволително ", като че ли сме XVI-ти век и към момента раждаме сами в дома си...
И към момента диря отговор на въпроса за какво " Борилчето стана звездичка? " - както постоянно ме пита моето съвсем тригодишно момче, което нямаше самообладание да посрещне своето малко братче...
И ще задам и аз още един път задочно този въпрос и на лекарят, който взе едно съдбовно решение, което вечно ще ми носи само и единствено болежка - Защо, доктор Цвета Динева Борилчето стана звездичка?
ПС: Зная, че не съм единствената жена, която минава през сходна покруса, зная, че за всяка майка тя е мъчителна по друг метод, само че желая да кажа на всяка една от вас единствено едно: " Ти не си отговорна! ".
Отне ми доста време и помощ, с цел да позволи въобще концепцията, че не аз нося виновността за случилото се и да посмея да приема прегръдката на брачна половинка си или да се усмихна без възприятието, че не заслужавам да го върша...
Не се опасявайте да потърсите помощ, не се опасявайте да приемете страстите си и не допускайте една покруса да се трансформира в черна дамга върху тялото ви, за която не смеете да отроните и дума, тъй като се срамувате, тъй като се страхувате или тъй като не намирате смисъл в никого и нищо... Не сте сами... "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ