При HPC операциите има неизбежен компромис между скорост и надеждност(снимка:

При HPC интервенциите има неминуем компромис сред скорост и надеждност
(снимка: CC0 Public Domain)

Високопроизводителните калкулации (HPC) са нужни за непрестанно възходящия брой задания – като обработка на изображения или разнообразни приложения за така наречен „ надълбоко самообразование ” в невронни мрежи. Това са задания, при които би трябвало да се претърсят големи купища данни и това да стане относително бързо, в противоположен случай осъществяването им може да отнеме безпричинно време.

Широко публикувано е мнението, че при осъществяване на интервенции от този тип има неминуем компромис сред скорост и надеждност. Ако скоростта е главен приоритет, то надеждността евентуално ще пострада – и назад. Екип откриватели от Масачузетския софтуерен институт слага това разбиране под въпрос. Учените настояват, че в действителност можем да имаме и двете.

С новия език за програмиране, който учените са написали особено за високопроизводителни калкулации, „ скоростта и коректността не се конкурират. Вместо това те могат да вървят дружно, ръка за ръка, в стратегиите ”, споделя Аманда Лиу, втора година докторант в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) на Масачузетския софтуерен институт.
още по темата
Лиу и нейните сътрудници описаха капацитета на своето неотдавна създадено създание, т. ар. „ тензорен език ” (ATL), предишния месец на конференцията „ Принципи на езиците за програмиране ”, заяви.

Основната аргументация на ATL е следната: „ Като се има поради, че високопроизводителните калкулации са толкоз ресурсоемки, вие желаете да можете да модифицирате или пренаписвате стратегиите в оптимална форма, с цел да ускорите изчисленията. Човек постоянно стартира с стратегия, която е най-лесна за писане, само че това може да не е най-бързият метод да я стартирате, тъй че към момента са нужни спомагателни корекции ”.

Но по какъв начин се схваща кой е най-хубавият метод? За да се реализира идеалната оптимизация на кода, се разчита на нещо, известно като „ асистент за доказване ”. За тази цел новият език се основава на действителен език, Coq, който съдържа въпросния „ асистент за доказване ”. Помощникът, от своя страна, има присъщата дарба да потвърждава своите изказвания по математически непоколебим метод.

Coq има и друга присъща характерност, която го прави прелъстителен: стратегиите, написани с него, или акомодациите му, постоянно се приключват и не могат да работят постоянно в безкрайни цикли. „ Изпълняваме стратегия, с цел да получим индивидуален отговор – число или тензор ”, разяснява Лиу. „ Програма, която в никакъв случай не се приключва, би била безполезна за нас ”.

Засега това е първият и единствен тензорен език с публично тествани оптимизации. Лиу предизвестява обаче, че ATL към момента е единствено първообраз. Макар и обещаващ, той към момента не е изцяло потвърден.