При 60-70% от жените с установен синдром на поликистозните яйчници

При 60-70% от дамите с открит синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) е налице нараснало окосмяване по лицето и тялото. То е познато още в здравната литература като хирзутизъм и се дължи на ексцесивната продукция на адрогени от яйчника.

Все още липсва единно мнение за патогенезата на синдрома. Понастоящем се приема, че СПЯ поражда вследствие на „ циничен кръг”, в който вземат участие голям брой механизми. Водещите последствия от този цикъл са нарасналата яйчникова андогенна продукция и ановулация (липса на овулаторни менструални цикли).

Заболяването клинично се показва най-често с нарушавания в менструалния цикъл по вида на олиго-/аменорея (закъсняване на цикъла с повече от 35 дни), компликации в забременяването и данни за нараснало окосмяване по лицето и тялото.

Водещите клинични признаци, които насочват към синдром на поликистозните яйчници, показани в проценти са:
белези на хиперандрогенемия (хирзутизъм - 70%, акне – 30%, плешивост – 10%); менструални нарушавания – 60-70%; инфертилитет – 70%; затлъстяване – 35-50%.

Хирзутизмът отразява андрогенната свръхпродукция и чувствителността на космения фоликул към действието й. Окосмяването се покачва в тези зони, където андрогените предилекционно подтикват космения напредък. Най-общо те са 9 и клинична оценка на степента на окосмяване може да се прави чрез скалата на Ferriman-Gallwey .

При синдрома на поликистозните яйчници хирзутизмът нормално има постепенно начало. Обикновено той стартира с отключването на пубертета. По-често девойки със СПЯ имат също от този момент данни и за неточен менструален цикъл. Нерядко е налице известна родственост във връзка с хирзутизма

- техните майки и баби са имали нараснало окосмяване по тялото.

Важен индикатор, който се употребява в диференциалната диагноза на болестта и в частност на хирзутизма е неналичието на така наречен вирилизация . Белезите на вирилизация са клиторомегалия (увеличаване на размерите на клитора), темпорално оплешивяване (типичен вид оплешивяване при мъжете с отпадане на окосмяването в региона на предната и горната част на скалпа, със опазване на страничните и тилните зони) и задебеляване на тембъра. Те могат да са съчетани с белези на дефеминизация (атрофия на млечните жлези). При съществуването им, както и при данни за бързопрогресиращо окосмяване, би трябвало да се отхвърли първо адроген-секретиращ израстък или вродена набъбречно-корова хипертрофия.

При синдрома на поликистозните яйчници сходни ексцесивни окосмявания не се следят. Окосмяването постепенно прогресира, започвайки изявата си през пубертета и най-често от страничната част на лицето, като може да се популяризира към брадичката и шията. То може да се комбинира и с окосмяване над горната джука. По-късно се появява уголемение на пубисното окосмяване в посока към пъпа (подоно на това при мъжете).

Свързани публикации.. Синдром на поликистозните яйчници – честа причина за нараснало окосмяване при дамите част 1 0 Синдром на поликистозните яйчници и акне 0 Синдром на поликистозните яйчници – причина за понижено качество на живот при дамите 0

Първоначално окосмяването е по-слабо пигменирано и фино. Постепенно с персистиране на хиперандрогенемията, космите стават все по-тъмни и по-дебели. Впоследствие нарасналото окосмяване се разгръща към по-малко типичните зони – крака, стомах и тил. Колкото по-силен е андрогенният тласък, толкоз по-обширни зони се засягат от срединната линия на тялото. Изключение от това предписание е окосмяването над горната джука, където то нараства от краищата към средата.

Диагнозата на хирзутизма е клинична. Той е симптом за друга подлежаща патология и постанова уточняването й. Всяко леко повишение на окосмяването в интервала на пубертета постанова ориентирано търсене на синдром на поликистозните яйчници. Той следва да се допуска с огромна възможност при съпътсващи менструални нарушавания и поликистоза на яйчниците.

Съществува и така наречен идиопатична форма на хирзутизма , при която е налице нараснало окосмяване при дамата, без това да се съпътсва от нараснали равнища на андрогените, липсва на овулаторни нарушавания и поликистозна морфология на яйчниците. В тези случаи повода най-често е нараснала сензитивност на рецептора към анрогените с нараснала периферна интензивност на ензима, който трансформира андрогените в серума в по-мощни андрогени на локално равнище.
(4107)