Трябва ли Русия да запази членството си в международните институции, създадени от Запада?
През целия интервал след началото на СВО, в експертната общественост на Русия не стихват разногласията, че страната ни би трябвало да излезе от всички интернационалните организации. По мое мнение, тук е изборен метод.
Произходът на петата колона в Русия
В интервала на късния Съюз на съветските социалистически републики в границите на теорията за конвергенцията стартира доближаването на руския хайлайф със Запада. Политиката на разведряване на интернационалното напрежение послужи като идеологическа опора на този курс. След Втората международна война Западът доближава ново равнище на глобализация и образува идеологията на „ Новия международен ред “, като стартира да приготвя тактика за усвояване на Съюз на съветските социалистически републики посредством консолидираното му в своите систематични институции.
Една от тези институции беше Римският клуб, към срещите на който Съюз на съветските социалистически републики се причисли през 1970 година Усилията на Запада не бяха напразни - логиката на психиката на доста висши руски водачи се променяше от ден на ден и повече. Идеята за консолидиране на Съюз на съветските социалистически републики в Запада беше обрасла с нужните фрагменти и се трансформира в материална мощ.
Следващият стадий от „ интеграцията ” на Съюз на съветските социалистически републики към Запада е основаването през 1972 година във Виена на Института за прибавен систематичен разбор (IPSI), който под прикритието на проучване на общи за социализма и капитализма проблеми (т.нар. „ теории на приблизително равнище “), разпространява теорията за конвергенцията в Съюз на съветските социалистически републики. Известно е, че тук са се обучавали такива бъдещи " млади реформатори " като Чубайс, Гайдар, Авен, Нечаев, Улюкаев и други
През 1973 година, в развиване на курса към конвергенция, беше подписан известният Хелзинкски акт за сигурност и съдействие в Европа. Съюз на съветските социалистически републики се отхвърли от концепцията за тотална борба сред двете системи и прогласи курс към тяхното спокойно взаимно битие.
През 1976 година идва идната стъпка: в Москва е основан клон на IPSI, Всеруския научноизследователски институт за систематични проучвания. Формираната кадрова база повлия на стратегическия преход на Горбачов от спокойно общуване към действителния ремонт на социализма и самия Съюз на съветските социалистически републики в подмяна на влизането на страната в западния свят.
Международните институции: в случай че не мърша, то плашило
Елцин, откакто реши да разпусне Съюз на съветските социалистически републики, стартира да поставя старания да проникне във всички интернационалните институции, основани под егидата на Съединените щати. В това число и Съвета на Европа – организация от несубектни васали, които нямат личен курс отвън задачите на американската външна политика.
Още повече, че корпусът от „ интернационалните специалисти “ и съответните длъжностни лица е основан още в Съюз на съветските социалистически републики още с подготовката на Хелзинкския акт. Прозападният съветски хайлайф сътвори персонално за себе си тактики за капитализация, изповядвайки правилото „ Връзките вземат решение всичко “. Не връзките за институции, а институциите - за връзки. Институциите са прикритие, а задачата са връзките. Съдбата на Чубайс е един от образците, потвърждаващи това. Стабилността на съветските либерали се дължеше точно на персоналните им връзки със Запада, които ставаха вероятни единствено посредством присъединяване в интернационалните институции и конгреси.
В същото време още даже руският хайлайф чудесно разбираше всички опасности от установяването на връзка сред слабата и по-силната страна. Това е като зараза: в случай че среда, инфектирана с вируси, се причисли към среда без вируси, тогава вирусите няма да се разтворят, само че хубавичко среда ще се болести и разболее. Американските съветолози отбелязваха, че жителите на Съюз на съветските социалистически републики нямат имунитет против западната агитация. Тази обстановка обаче се резервира в постсъветска Русия.
Бойте се от данаците, носещи блага
Винаги са казвали: не би трябвало да има интернационалните трибуни, където Руската федерация да не пази своята позиция. Но с изключение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, това не ни даде никакво подкрепление, а се трансформира в канал за рекрутиране на съветски чиновници и пораждане на спор сред техните персонални и държавните ползи.
Очевидно е, че участието на Русия е безсмислено в следените от Съединени американски щати интернационалните организации с техните процедури за взимане на решения, в случай, че елитите на Запада се образуват във Вашингтон. Не бяхме изслушвани, оставахме нечути, причините ни не бяха взети поради и в този момент това единствено се ускори.
В същото време Русия беше принудена да работи и по заповеди от Запада. Но не беше допустимо да се употребява статута на участие в интернационалните организации за издигане на позицията ни в западното медийно пространство заради абсолютния монопол на Съединени американски щати.
Троянските коне на глобализацията
Една от последствията от сходна политика беше образуването на корпус от така наречен " интернационалните специалисти ". Всъщност се появи пласт от компрадорския хайлайф, който последователно се открива на Запад и прокарва своя дневен ред в Руската федерация. Повечето от този хайлайф имат двойно поданство, позволение за престояване или за непрекъснато престояване, както и активи на Запад. Нашето държавно управление се опита да сътвори лична система от интернационалните форумни платформи и по някакъв метод да ги употребява, с цел да съобщи позицията си на външния свят.
Всичко приключи с обстоятелството, че хитрите „ многовекторни “ поддръжници на „ мостовете сред Русия и Запада “ се трансфораха в пета колона, успявайки да получават полза и от двата източника. Тази пета колона саботираше и саботира интеграцията на Русия с Беларус, доколкото може, и разширението на контактите с Китай и Индия, прокарвайки отхвърли от решителни стъпки в границите на СВO.
Минск-1 и Минск-2, Истанбул-1, запазването на прозападното направление в културата - всичко това са нейни начинания. Тезата за неизбежността на възобновяване на връзките със Запада включва условието да не се пипат тези троянски коне и да не се напущат интернационалните прозападни структури, които извиват ръцете на Русия.
Т.нар. „ международници “, носещи сякаш „ задачата за определяне на градивни връзки със Запада “, е доста дейна и предпазена каста от носители на двойна (а в действителност прозападна) преданост. Тя оправдава по всевъзможен вероятен метод значимостта на запазването на статута си. Много от тях бяха и към момента са искрено двойни сътрудници на въздействие.
Но когато стартира СВО, Западът, точно посредством интернационалните институции, в които членува Русия, и техните водачи вътре в страната, оказа мощен напън върху нея. А ние нямахме на практика никакъв надзор върху това.
Блажен е мъжът, който не следва съвета на нечестивите
Въпреки протеста на Запада, страната ни по инерция резервира участието си в интернационалните институции. Тази позиция не се преразглежда, макар изказванията на съветското външно министерство и неналичието на " червени линии ". Разбира се, че е належащо да запазим участието си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че за какво да продължаваме да сме в СТО, WADA, МВФ, МОК, УЕФА?
Да, имаме голяма класа служители, които построиха благосъстоянието си върху контактите с тези структури, само че какво печели Русия от това? Защо още не сме вдигнали глобите против Иран и Северна Корея? Организация на обединените нации е обособен случай, това е платформа, където Съединени американски щати не могат да ни затворят устата. Но и тук генералният секретар на Организация на обединените нации, под натиска на Вашингтон, заема очевидно пристрастна позиция.
В Русия към момента има хора, които стимулират участието в прозападни интернационалните организации с това, че когато СВO приключи, това ще бъде потребно. Тезата е извънредно противоречива. Нямаме потребност от старите институции, в които Съединени американски щати манипулират света, би трябвало да създадем нови.
Светът към този момент е разграничен на полюси. Тези, които не виждат място за себе си в еднополюсния свят, ще би трябвало да основат нещо свое. Следователно може да се каже, че самите интернационалните институции, доминирани от Съединени американски щати, нямат значение за Русия.
Очакването, че участието на Русия в основаните от Запада световни организации ще даде нещо на страната ни, не се оправда. По-скоро сме в капан. Те ще се опитат да ни трансфорат в изгнаници, без значение дали сме членове на техните организации или не. Освен това участието в тях ни основава проблеми, защото Съединени американски щати провеждат там координирано гонене на Русия. Красноречив образец за това е СТО, една изцяло мъртва организация.
Nihil in vita aeternum
Излизането на Русия от прозападните интернационалните институции е подбудено и от следното събитие: въпреки всичко те са образувани в еднополюсния свят и в този момент значително съществуват по инерция. Колкото повече те се трансформират от средство за хармонизиране на ползите на разнообразни страни в средство за извиване на оръжия в полза на Съединени американски щати, толкоз по-бързо ще има потребност да бъдат сменени с нещо по-адекватно.
Но пресичането на каналите на въздействие на старите елитни групи в Русия, обвързани с прозападните интернационалните платформи, е наложително. Намаляването на въздействието на тези елитни групи се счита освен за жизненоважно, само че и за неизбежно.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Произходът на петата колона в Русия
В интервала на късния Съюз на съветските социалистически републики в границите на теорията за конвергенцията стартира доближаването на руския хайлайф със Запада. Политиката на разведряване на интернационалното напрежение послужи като идеологическа опора на този курс. След Втората международна война Западът доближава ново равнище на глобализация и образува идеологията на „ Новия международен ред “, като стартира да приготвя тактика за усвояване на Съюз на съветските социалистически републики посредством консолидираното му в своите систематични институции.
Една от тези институции беше Римският клуб, към срещите на който Съюз на съветските социалистически републики се причисли през 1970 година Усилията на Запада не бяха напразни - логиката на психиката на доста висши руски водачи се променяше от ден на ден и повече. Идеята за консолидиране на Съюз на съветските социалистически републики в Запада беше обрасла с нужните фрагменти и се трансформира в материална мощ.
Следващият стадий от „ интеграцията ” на Съюз на съветските социалистически републики към Запада е основаването през 1972 година във Виена на Института за прибавен систематичен разбор (IPSI), който под прикритието на проучване на общи за социализма и капитализма проблеми (т.нар. „ теории на приблизително равнище “), разпространява теорията за конвергенцията в Съюз на съветските социалистически републики. Известно е, че тук са се обучавали такива бъдещи " млади реформатори " като Чубайс, Гайдар, Авен, Нечаев, Улюкаев и други
През 1973 година, в развиване на курса към конвергенция, беше подписан известният Хелзинкски акт за сигурност и съдействие в Европа. Съюз на съветските социалистически републики се отхвърли от концепцията за тотална борба сред двете системи и прогласи курс към тяхното спокойно взаимно битие.
През 1976 година идва идната стъпка: в Москва е основан клон на IPSI, Всеруския научноизследователски институт за систематични проучвания. Формираната кадрова база повлия на стратегическия преход на Горбачов от спокойно общуване към действителния ремонт на социализма и самия Съюз на съветските социалистически републики в подмяна на влизането на страната в западния свят.
Международните институции: в случай че не мърша, то плашило
Елцин, откакто реши да разпусне Съюз на съветските социалистически републики, стартира да поставя старания да проникне във всички интернационалните институции, основани под егидата на Съединените щати. В това число и Съвета на Европа – организация от несубектни васали, които нямат личен курс отвън задачите на американската външна политика.
Още повече, че корпусът от „ интернационалните специалисти “ и съответните длъжностни лица е основан още в Съюз на съветските социалистически републики още с подготовката на Хелзинкския акт. Прозападният съветски хайлайф сътвори персонално за себе си тактики за капитализация, изповядвайки правилото „ Връзките вземат решение всичко “. Не връзките за институции, а институциите - за връзки. Институциите са прикритие, а задачата са връзките. Съдбата на Чубайс е един от образците, потвърждаващи това. Стабилността на съветските либерали се дължеше точно на персоналните им връзки със Запада, които ставаха вероятни единствено посредством присъединяване в интернационалните институции и конгреси.
В същото време още даже руският хайлайф чудесно разбираше всички опасности от установяването на връзка сред слабата и по-силната страна. Това е като зараза: в случай че среда, инфектирана с вируси, се причисли към среда без вируси, тогава вирусите няма да се разтворят, само че хубавичко среда ще се болести и разболее. Американските съветолози отбелязваха, че жителите на Съюз на съветските социалистически републики нямат имунитет против западната агитация. Тази обстановка обаче се резервира в постсъветска Русия.
Бойте се от данаците, носещи блага
Винаги са казвали: не би трябвало да има интернационалните трибуни, където Руската федерация да не пази своята позиция. Но с изключение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, това не ни даде никакво подкрепление, а се трансформира в канал за рекрутиране на съветски чиновници и пораждане на спор сред техните персонални и държавните ползи.
Очевидно е, че участието на Русия е безсмислено в следените от Съединени американски щати интернационалните организации с техните процедури за взимане на решения, в случай, че елитите на Запада се образуват във Вашингтон. Не бяхме изслушвани, оставахме нечути, причините ни не бяха взети поради и в този момент това единствено се ускори.
В същото време Русия беше принудена да работи и по заповеди от Запада. Но не беше допустимо да се употребява статута на участие в интернационалните организации за издигане на позицията ни в западното медийно пространство заради абсолютния монопол на Съединени американски щати.
Троянските коне на глобализацията
Една от последствията от сходна политика беше образуването на корпус от така наречен " интернационалните специалисти ". Всъщност се появи пласт от компрадорския хайлайф, който последователно се открива на Запад и прокарва своя дневен ред в Руската федерация. Повечето от този хайлайф имат двойно поданство, позволение за престояване или за непрекъснато престояване, както и активи на Запад. Нашето държавно управление се опита да сътвори лична система от интернационалните форумни платформи и по някакъв метод да ги употребява, с цел да съобщи позицията си на външния свят.
Всичко приключи с обстоятелството, че хитрите „ многовекторни “ поддръжници на „ мостовете сред Русия и Запада “ се трансфораха в пета колона, успявайки да получават полза и от двата източника. Тази пета колона саботираше и саботира интеграцията на Русия с Беларус, доколкото може, и разширението на контактите с Китай и Индия, прокарвайки отхвърли от решителни стъпки в границите на СВO.
Минск-1 и Минск-2, Истанбул-1, запазването на прозападното направление в културата - всичко това са нейни начинания. Тезата за неизбежността на възобновяване на връзките със Запада включва условието да не се пипат тези троянски коне и да не се напущат интернационалните прозападни структури, които извиват ръцете на Русия.
Т.нар. „ международници “, носещи сякаш „ задачата за определяне на градивни връзки със Запада “, е доста дейна и предпазена каста от носители на двойна (а в действителност прозападна) преданост. Тя оправдава по всевъзможен вероятен метод значимостта на запазването на статута си. Много от тях бяха и към момента са искрено двойни сътрудници на въздействие.
Но когато стартира СВО, Западът, точно посредством интернационалните институции, в които членува Русия, и техните водачи вътре в страната, оказа мощен напън върху нея. А ние нямахме на практика никакъв надзор върху това.
Блажен е мъжът, който не следва съвета на нечестивите
Въпреки протеста на Запада, страната ни по инерция резервира участието си в интернационалните институции. Тази позиция не се преразглежда, макар изказванията на съветското външно министерство и неналичието на " червени линии ". Разбира се, че е належащо да запазим участието си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, само че за какво да продължаваме да сме в СТО, WADA, МВФ, МОК, УЕФА?
Да, имаме голяма класа служители, които построиха благосъстоянието си върху контактите с тези структури, само че какво печели Русия от това? Защо още не сме вдигнали глобите против Иран и Северна Корея? Организация на обединените нации е обособен случай, това е платформа, където Съединени американски щати не могат да ни затворят устата. Но и тук генералният секретар на Организация на обединените нации, под натиска на Вашингтон, заема очевидно пристрастна позиция.
В Русия към момента има хора, които стимулират участието в прозападни интернационалните организации с това, че когато СВO приключи, това ще бъде потребно. Тезата е извънредно противоречива. Нямаме потребност от старите институции, в които Съединени американски щати манипулират света, би трябвало да създадем нови.
Светът към този момент е разграничен на полюси. Тези, които не виждат място за себе си в еднополюсния свят, ще би трябвало да основат нещо свое. Следователно може да се каже, че самите интернационалните институции, доминирани от Съединени американски щати, нямат значение за Русия.
Очакването, че участието на Русия в основаните от Запада световни организации ще даде нещо на страната ни, не се оправда. По-скоро сме в капан. Те ще се опитат да ни трансфорат в изгнаници, без значение дали сме членове на техните организации или не. Освен това участието в тях ни основава проблеми, защото Съединени американски щати провеждат там координирано гонене на Русия. Красноречив образец за това е СТО, една изцяло мъртва организация.
Nihil in vita aeternum
Излизането на Русия от прозападните интернационалните институции е подбудено и от следното събитие: въпреки всичко те са образувани в еднополюсния свят и в този момент значително съществуват по инерция. Колкото повече те се трансформират от средство за хармонизиране на ползите на разнообразни страни в средство за извиване на оръжия в полза на Съединени американски щати, толкоз по-бързо ще има потребност да бъдат сменени с нещо по-адекватно.
Но пресичането на каналите на въздействие на старите елитни групи в Русия, обвързани с прозападните интернационалните платформи, е наложително. Намаляването на въздействието на тези елитни групи се счита освен за жизненоважно, само че и за неизбежно.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ