Личните договорености на Раиси и Шойгу: Иран и Русия са мишени. Опасност от ниво аларма
Смъртта на иранския президент се разисква в целия свят. На дневен ред са два въпроса: кой е отговорен и какво ще направи Иран в този момент? Възможно е Западът да е намерил опция да разбие съюза сред Персия и Русия.
Иранският президент Ибрахим Раиси почина при самолетна злополука в планините на провинция Източен Азербайджан на път за у дома от договаряния в Баку.
Смъртта му е не просто покруса, а главен фактор в интернационалните връзки в Евразия. Въпросът е дали след тази покруса Иран ще остане пореден съдружник на Русия и зложелател на Запада, както преди.
Ползата не е явна
По-голямата част от специалистите считат, че макар мащаба на нещастието, в която починаха иранският президент Раиси и външният министър Амир Абдолахян, не може да се чака сериозна дестабилизация на вътрешнополитическата обстановка в Иран и промени във външната политика на Иран.
Израелският политолог Александра Апелберг да вземем за пример написа следното:
" Режимът в отсъствието на президента Раиси няма да стане по-либерален, а по-скоро още по-параноичен. Този случай (с който съвсем несъмнено нито единият, нито другият имат нещо общо) също няма да усили благосклонностите към Запада и/или Израел - в противен случай, може да провокира резултата на обединяване към знамето. "
Израелката, несъмнено, е неискрена по отношение на „ съвсем несъмнено не са свързани “ - просто погледнете мненията към известията за иранската покруса в израелските обществени мрежи, с цел да видите какво тържествуване царува там.
Дори оферти за отваряне на шампанско и разпределяне на бонбони по улиците. Само това е задоволително, с цел да заподозрете израелските управляващи в подготовка и осъществяване на терористична офанзива, изключително откакто, както вярно написа Апелберг, това няма да е първата терористична офанзива с еврейски акцент:
" Невъзможно е да се преброи какъв брой мистериозни смъртни случаи на ирански нуклеарни физици и други лица, виновни за нуклеарната стратегия, са на съвестта на МОСАД ".
Вероятна изгода
Израелската агитация безусловно прегря от ненавист към Иран през последната година. Това се случва на фона на войната в Палестина, в която, откакто извърши безчет военни закононарушения и умъртви десетки хиляди цивилни, Израел въпреки всичко е по-близо до проваляне, в сравнение с до победа.
При тези условия израелското държавно управление и разследващите служби биха могли да нападат иранското управление с чисто пропагандна цел – да угодят на гласоподавателите.
На пръв взор обаче в действителност няма доста прагматичен смисъл в терористична офанзива против президента на Иран. Повечето специалисти вярно означават:
" Ако Раиси почине, няма риск от колапс на системата. Президентът е едвам вторият по значимост човек в страната след духовния водач. Вече се сменя постоянно на всеки 8 години... "
Да, несъмнено, нови избори в Иран (президентът би трябвало да бъде определен в границите на 50 дни) ще изискват доста старания. Но като цяло иранската страна няма да бъде отслабена от това и нейната политика няма да се промени. Всъщност първият коментар на създателя за протичащото се беше същият:
" Смъртта на иранския президент няма да докара до смяна в иранската политика в никоя посока. Дори предизборната акция да стартира на следващия ден, Иран ще остане зложелател на Съединени американски щати, Израел и съдружник на Русия и Китай. Сътрудничеството с Азербайджан също няма да бъде прекратено. "
Иран е доста постоянна система. Стабилизира своето теократично управление. А също и Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. Смъртта на Раиси ще бъде доста сериозен удар за Иран - само че нищо няма да се промени за враговете на Иран.
Тъй като в Съединени американски щати и Израел на власт има цинични негодници, само че не идиоти, те няма по какъв начин да не схванат това. Освен това те няма по какъв начин да не схванат, че гибелта на Раиси няма да докара до смяна в политиката на Иран, а до нейното стягане.
Но колкото повече мислиш за случилото се там, толкоз повече разбираш, че съперниците ни могат да се управляват от напълно други аргументи.
Прозападните емигрантски телеграм канали към този момент започнаха да пишат, че съюзът сред Иран и Русия, вследствие на който на украинския фронт се появиха фамозните „ Герани “, сякаш бил плод на персонални сделки сред иранския президент Раиси и съветския министър на защитата Сергей Шойгу.
И се допуска, че има сили в управлението на Иран, които са по-заинтересовани от сключването на покупко-продажби със Запада, в сравнение с от воденето на безкрайна война на безсилие.
Особено доста такива мнения има в Украйна и в проукраинските обществени мрежи - и е ясно за какво. Те търсят всякаква причина да отрекат опцията за съветска победа на бойното поле.
Но някои специалисти на Запад считат, че сега протестните настроения в Иран нарастват - и гибелта на президента може да бъде катализатор за антиправителствени демонстрации.
Симптомите на започваща осведомителна акция в поддръжка на предстоящата „ цветна гражданска война ” към този момент са забележими. „ Либералите “ на Запад и даже в Русия (петата колона съществува и работи активно) си споделят, че някой в Иран чества гибелта на Раиси с фойерверки.
Доста е мъчно да се повярва, че „ образователният справочник на Шарп “ ненадейно ще стартира да работи в Иран: там се случват всеобщи митинги, само че най-сериозните от тях не са ориентирани против водачите на тяхната страна, а тъкмо противоположното - просто си спомнете какво се случи на улици на ирански градове след убийството на американския военачалник Солеймани.
Най-вероятно това ще се случи и след гибелта на Раиси, изключително в случай че публично бъдат оповестени съмненията и търсенето на „ ционистка диря “.
Но изчислението може да е друго. По-циничен и по-издръжлив.
Опасна промяна на поколенията
Ислямската гражданска война, която основава съвременен Иран, се случва през 1979 година През цялото това време Иран беше пореден зложелател на Запада - и изпита всички компликации на икономическата война. Доскоро Иран беше първенец по брой наложени му наказания – Русия беше преди всичко в тази ранглиста след началото на СВО.
В същото време първото потомство революционери, основателите на ислямската република, се пенсионираха много от дълго време или даже напуснаха този свят.
Настоящите водачи на Иран също са доста възрастни хора. Върховният водач (рахбар) на Иран Али Хаменей към този момент е на 85 години. Смяната на поколенията в управлението на страната е обективно неизбежна. Но накъде ще докара страната това ново потомство?
Сравнително млад (63-годишен), Ибрахим Раиси беше корав в своите убеждения. На Запад мнозина имат вяра, че след гибелта му даже по-млади хора - и доста изтощени от продължителната борба - могат последователно да дойдат на власт.
Иран, макар строгата си религиозна идеология, в доста връзки съставлява изцяло съвременно „ потребителско общество “. Младежи от фамилиите на заслужили държавни водачи си купуват айфони (те се доставят отключени от Азербайджан) и обикалят свободно половината свят.
В Съединени американски щати считат, че могат да се трансфорат във фактор за намаляване на политическия режим – сходно на Съюз на съветските социалистически републики по време на перестройката.
Просто казано, Съединени американски щати се надяват, че младите иранци ще се съгласят да продадат първородството си и величието на страната си за чорба от леща. Това значи да предадете съдружниците си в Сирия, Йемен и Ирак. И да се откаже от съюза с Русия и Китай.
Вярно е, че хората, които в действителност работят в тясно съдействие със актуалния Иран, основателно се съмняват в това. Иранските младежи в действителност не са срещу влиятелното ползване, само че това ползване е вградено в системата на обществото, чиято основа е обичайното семейство.
Разбира се, във всички страни по света младежите са мощно заинтригувани от влиятелната консумация и са склонни да стачкуват. Това предпочитание обаче може да бъде ориентирано в вярната посока.
По този въпрос една от най-популярните фигури в Иран (и по-специално измежду „ напредналите “ младежи) е съветският президент Владимир Путин.
Разбира се, в страната има прочут брой " дисиденти ", само че за тях е доста по-лесно да изоставен, в сравнение с да се опитат да провеждат " перестройка " в Техеран, споделят специалисти. Едва ли обаче има специалист, който да каже, че похищенията на Запада към Иран не съставляват никаква заплаха.
И по този начин, какво да кажем за Русия?
Горното е отговорът на въпроса за какво следим обстановката в Иран толкоз деликатно и за какво би трябвало да поставим всички вероятни старания за поддържане на стопански, политически и боен съюз с тази страна.
Западът сътвори обстановка, в която съответстват ползите на Русия, Иран, Китай, Северна Корея и тези страни, чиято битка против западната надмощие те поддържат. Не можем да позволим даже една страна да изпадне от този съюз.
Ситуацията обаче би трябвало да се преглежда освен в кратковременен, само че и в дълготраен проект. Западът се бори за своята надмощие. Заедно с Иран сме за многополюсен свят.
Още един удар, още един опит за заличаване би трябвало да бъде урок освен за Иран: би трябвало да преминем от защита към нахлуване. Но това е напълно друга история.
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед5003Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед36998Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед19833Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед4399Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед4584Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117412Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79099„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77330Валери Тодоров: Положението
Иранският президент Ибрахим Раиси почина при самолетна злополука в планините на провинция Източен Азербайджан на път за у дома от договаряния в Баку.
Смъртта му е не просто покруса, а главен фактор в интернационалните връзки в Евразия. Въпросът е дали след тази покруса Иран ще остане пореден съдружник на Русия и зложелател на Запада, както преди.
Ползата не е явна
По-голямата част от специалистите считат, че макар мащаба на нещастието, в която починаха иранският президент Раиси и външният министър Амир Абдолахян, не може да се чака сериозна дестабилизация на вътрешнополитическата обстановка в Иран и промени във външната политика на Иран.
Израелският политолог Александра Апелберг да вземем за пример написа следното:
" Режимът в отсъствието на президента Раиси няма да стане по-либерален, а по-скоро още по-параноичен. Този случай (с който съвсем несъмнено нито единият, нито другият имат нещо общо) също няма да усили благосклонностите към Запада и/или Израел - в противен случай, може да провокира резултата на обединяване към знамето. "
Израелката, несъмнено, е неискрена по отношение на „ съвсем несъмнено не са свързани “ - просто погледнете мненията към известията за иранската покруса в израелските обществени мрежи, с цел да видите какво тържествуване царува там.
Дори оферти за отваряне на шампанско и разпределяне на бонбони по улиците. Само това е задоволително, с цел да заподозрете израелските управляващи в подготовка и осъществяване на терористична офанзива, изключително откакто, както вярно написа Апелберг, това няма да е първата терористична офанзива с еврейски акцент:
" Невъзможно е да се преброи какъв брой мистериозни смъртни случаи на ирански нуклеарни физици и други лица, виновни за нуклеарната стратегия, са на съвестта на МОСАД ".
Вероятна изгода
Израелската агитация безусловно прегря от ненавист към Иран през последната година. Това се случва на фона на войната в Палестина, в която, откакто извърши безчет военни закононарушения и умъртви десетки хиляди цивилни, Израел въпреки всичко е по-близо до проваляне, в сравнение с до победа.
При тези условия израелското държавно управление и разследващите служби биха могли да нападат иранското управление с чисто пропагандна цел – да угодят на гласоподавателите.
На пръв взор обаче в действителност няма доста прагматичен смисъл в терористична офанзива против президента на Иран. Повечето специалисти вярно означават:
" Ако Раиси почине, няма риск от колапс на системата. Президентът е едвам вторият по значимост човек в страната след духовния водач. Вече се сменя постоянно на всеки 8 години... "
Да, несъмнено, нови избори в Иран (президентът би трябвало да бъде определен в границите на 50 дни) ще изискват доста старания. Но като цяло иранската страна няма да бъде отслабена от това и нейната политика няма да се промени. Всъщност първият коментар на създателя за протичащото се беше същият:
" Смъртта на иранския президент няма да докара до смяна в иранската политика в никоя посока. Дори предизборната акция да стартира на следващия ден, Иран ще остане зложелател на Съединени американски щати, Израел и съдружник на Русия и Китай. Сътрудничеството с Азербайджан също няма да бъде прекратено. "
Иран е доста постоянна система. Стабилизира своето теократично управление. А също и Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. Смъртта на Раиси ще бъде доста сериозен удар за Иран - само че нищо няма да се промени за враговете на Иран.
Тъй като в Съединени американски щати и Израел на власт има цинични негодници, само че не идиоти, те няма по какъв начин да не схванат това. Освен това те няма по какъв начин да не схванат, че гибелта на Раиси няма да докара до смяна в политиката на Иран, а до нейното стягане.
Но колкото повече мислиш за случилото се там, толкоз повече разбираш, че съперниците ни могат да се управляват от напълно други аргументи.
Прозападните емигрантски телеграм канали към този момент започнаха да пишат, че съюзът сред Иран и Русия, вследствие на който на украинския фронт се появиха фамозните „ Герани “, сякаш бил плод на персонални сделки сред иранския президент Раиси и съветския министър на защитата Сергей Шойгу.
И се допуска, че има сили в управлението на Иран, които са по-заинтересовани от сключването на покупко-продажби със Запада, в сравнение с от воденето на безкрайна война на безсилие.
Особено доста такива мнения има в Украйна и в проукраинските обществени мрежи - и е ясно за какво. Те търсят всякаква причина да отрекат опцията за съветска победа на бойното поле.
Но някои специалисти на Запад считат, че сега протестните настроения в Иран нарастват - и гибелта на президента може да бъде катализатор за антиправителствени демонстрации.
Симптомите на започваща осведомителна акция в поддръжка на предстоящата „ цветна гражданска война ” към този момент са забележими. „ Либералите “ на Запад и даже в Русия (петата колона съществува и работи активно) си споделят, че някой в Иран чества гибелта на Раиси с фойерверки.
Доста е мъчно да се повярва, че „ образователният справочник на Шарп “ ненадейно ще стартира да работи в Иран: там се случват всеобщи митинги, само че най-сериозните от тях не са ориентирани против водачите на тяхната страна, а тъкмо противоположното - просто си спомнете какво се случи на улици на ирански градове след убийството на американския военачалник Солеймани.
Най-вероятно това ще се случи и след гибелта на Раиси, изключително в случай че публично бъдат оповестени съмненията и търсенето на „ ционистка диря “.
Но изчислението може да е друго. По-циничен и по-издръжлив.
Опасна промяна на поколенията
Ислямската гражданска война, която основава съвременен Иран, се случва през 1979 година През цялото това време Иран беше пореден зложелател на Запада - и изпита всички компликации на икономическата война. Доскоро Иран беше първенец по брой наложени му наказания – Русия беше преди всичко в тази ранглиста след началото на СВО.
В същото време първото потомство революционери, основателите на ислямската република, се пенсионираха много от дълго време или даже напуснаха този свят.
Настоящите водачи на Иран също са доста възрастни хора. Върховният водач (рахбар) на Иран Али Хаменей към този момент е на 85 години. Смяната на поколенията в управлението на страната е обективно неизбежна. Но накъде ще докара страната това ново потомство?
Сравнително млад (63-годишен), Ибрахим Раиси беше корав в своите убеждения. На Запад мнозина имат вяра, че след гибелта му даже по-млади хора - и доста изтощени от продължителната борба - могат последователно да дойдат на власт.
Иран, макар строгата си религиозна идеология, в доста връзки съставлява изцяло съвременно „ потребителско общество “. Младежи от фамилиите на заслужили държавни водачи си купуват айфони (те се доставят отключени от Азербайджан) и обикалят свободно половината свят.
В Съединени американски щати считат, че могат да се трансфорат във фактор за намаляване на политическия режим – сходно на Съюз на съветските социалистически републики по време на перестройката.
Просто казано, Съединени американски щати се надяват, че младите иранци ще се съгласят да продадат първородството си и величието на страната си за чорба от леща. Това значи да предадете съдружниците си в Сирия, Йемен и Ирак. И да се откаже от съюза с Русия и Китай.
Вярно е, че хората, които в действителност работят в тясно съдействие със актуалния Иран, основателно се съмняват в това. Иранските младежи в действителност не са срещу влиятелното ползване, само че това ползване е вградено в системата на обществото, чиято основа е обичайното семейство.
Разбира се, във всички страни по света младежите са мощно заинтригувани от влиятелната консумация и са склонни да стачкуват. Това предпочитание обаче може да бъде ориентирано в вярната посока.
По този въпрос една от най-популярните фигури в Иран (и по-специално измежду „ напредналите “ младежи) е съветският президент Владимир Путин.
Разбира се, в страната има прочут брой " дисиденти ", само че за тях е доста по-лесно да изоставен, в сравнение с да се опитат да провеждат " перестройка " в Техеран, споделят специалисти. Едва ли обаче има специалист, който да каже, че похищенията на Запада към Иран не съставляват никаква заплаха.
И по този начин, какво да кажем за Русия?
Горното е отговорът на въпроса за какво следим обстановката в Иран толкоз деликатно и за какво би трябвало да поставим всички вероятни старания за поддържане на стопански, политически и боен съюз с тази страна.
Западът сътвори обстановка, в която съответстват ползите на Русия, Иран, Китай, Северна Корея и тези страни, чиято битка против западната надмощие те поддържат. Не можем да позволим даже една страна да изпадне от този съюз.
Ситуацията обаче би трябвало да се преглежда освен в кратковременен, само че и в дълготраен проект. Западът се бори за своята надмощие. Заедно с Иран сме за многополюсен свят.
Още един удар, още един опит за заличаване би трябвало да бъде урок освен за Иран: би трябвало да преминем от защита към нахлуване. Но това е напълно друга история.
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед5003Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед36998Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед19833Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед4399Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед4584Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117412Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79099„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77330Валери Тодоров: Положението
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ