През нощта на 13-ти април 2024 г. Иран изстреля голям

През нощта на 13-ти април 2024 година Иран изстреля огромен брой ракети, ориентирани към Израел. В отговор Израел и неговите съдружници организираха сполучлива интервенция с потребление на противоракетната защита, наречена „ Железен щит “ („ Iron Shield “). На идващия ден израелските военни потвърдиха, че от стотиците балистични ракети и безпилотни летателни апарати, изпратени от Иран, 99% са били прихванати и свалени. В тази ад-хок коалиция за противоракетна защита бяха употребявани няколко технологии, включващи от американската система „ Иджис “ (Aegis) до израелската „ Железен купол “ (Iron Dome) и даже нова технология за прихващане на ракети, изстреляни от изтребители F-15.

Освен това видеоклиповете, записани от цивилните жители на терена, предоставиха невиждана опция да се види по какъв начин работи един от детайлите на израелския зенитно-ракетен комплекс: Arrow 3 или Hetz 3.

Системата Arrow 3 е невероятна, защото употребява хиперзвукови ракети за прихващане на входящите закани в космоса, като непосредствено се сблъсква с тях. Подходът е прочут под името „ hit-to-kill “. По време на иранската офанзива въздействието на тези прехващания можеше да се види чрез детонациите на огромна височина, които осветиха нощното небе.

Анатомията на Arrow 3

Arrow 3 е най-модерният детайл от цялостната интегрирана система за противовъздушна защита на Израел. Създадена за прехващане на високо ситуирани, бързо летящи балистични ракети, тя употребява двустепенна екзоатмосферна система за поразяване. Тя е способна да обезврежда заканите, даже когато те са отвън земната атмосфера. Първата бустерна степен се състои от ракетен мотор с твърдо гориво, оборудван с дюза с опция за ориентиране на тягата. Тази първа степен задвижва модула за поразяване до границата на галактическото пространство и го приближава до съществуващата опасност. След това прехващачът се отделя от бустера. Включва се инерциална навигационна система и карданна система за търсене, която наблюдава къде се намира опасността и насочва моторите на ракетата-прихващач да се насочат непосредствено към нея. Накрая те се блъскат в задачата и я унищожават.

Това, което отличава Arrow 3 от другите сходни решения, е нейната доходност. Въпреки способността си да прехваща континеталните балистични ракети на височина, надвишаваща 62 благи (около 100 км), тя е доста по-евтина спрямо другите сходни системи. Всяка ракета – прехващач коства към 3-3,5 млн. $. Това е доста по-малко в съпоставяне със общоприетата ракета Standard Missile-3 (SM-3). Тя също с употребява и в отбранителните дейности против Иран от страна на американската войска. Само че цената на един изстрел варира от 9 до 27 млн. $. Освен това, с изключение на главната си роля в противоракетната защита, Израел изследва капацитета на Arrow-3 като антисателитно оръжие, възползвайки се от способността му да работи отвън земната атмосфера.

Защо Arrow 3 прихваща ракетите надалеч в космоса

За разлика от всеобщо приетата система „ Железен купол “ (Iron Dome), която обезпечава отбрана против закани в непосредствен обхват (между 2,5 и 43 мили), Arrow 3 работи в междинната фаза на траекторията на ракетата. Тоест тя я прихваща още в галактическото пространство. Този метод дава оптималната опция за прехващане, защото там ракетите се движат с по-ниска скорост спрямо крайната фаза на полета на ракетата. Това е по този начин наречената терминална фаза. След като навлезе в терминалната фаза, ракетата се форсира до невероятни скорости. Те могат да надвишават 1 988 благи (3200 км) в час. Макар че прихващането в тази фаза не е невероятно, както демонстрира системата за въздушна защита на терминална височина, употребена от Съединени американски щати, то е доста мъчно.

Но неутрализирането на ракетите по време на етапа на междинния курс също има значително проблеми. Прехващачът би трябвало да измине голямо разстояние, с цел да доближи галактическото пространство. Той би трябвало да подхожда на скоростта на опасността, преди тя да навлезе в терминалната фаза. Вследствие на това прехващачът има впечатляващ обхват от 1500 благи. Той е оборудван с мощен мотор, кадърен да го задвижи до хиперзвукова скорост (Mach 5+). С помощта на дюза с изменчив вектор на тягата прехващачът може гъвкаво да контролира траекторията си, с цел да пресече идващата ракета. След това голям брой системи за ориентиране, в това число шарнина система за търсене, го насочват тъкмо към траекторията на ракетата (заплахата).

При тази защитна интервенция Израел не употребява своите най-нови лазерни оръжия. Да си напомним, че администрацията на Байдън предложи бюджетен пакет на стойност към 106 милиарда $ за незабавна спомагателна помощ. Включително инвестиция от 1,2 милиарда $ в израелската система за ориентираното енергийно оръжие „ Железен лъч “ (Iron Beam). Според ръководителя на отдела за доставяне на армията на Съединени американски щати системата може да бъде употребена от армията като различно лазерно оръжие за лична приложимост.

Технологията „ Железен лъч “ притегля внимание поради своите вероятности. Ако тя се окаже сполучлива в Израел, армията на Съединени американски щати обмисля да стартира потреблението на сходни системи.

Представител на американската войска съобщи, че е видял първообраз на технологията за лъчение на ориентирана сила по време на неотдавнашно посещаване в Израел. Тази технология е предопределена да усъвършенства опциите на системата за противовъздушна защита „ Железен купол “. Той изрази удовлетворение, че спомагателното финансиране включва американските вложения в създаването на „ Железен лъч “.

Но може би е по-добре да не ставаме очевидци на потреблението на най-съвременните към сегашен ден оръжия.