Невидимите капиталови разходи в централния бюджет
През миналата седмица едно привидно дребно изявление за бюджета направи усещане. Спортният министър се похвали, че бюджетът за спорт е повишен над два пъти, като има планувани 100 млн. лева по централния бюджет за инфраструктурни планове, свързани със спорта. Изказването беше забавно от позиция на това, че въпросните 100 млн. лева не са забележими във „ личния “ бюджет на Министерство на младежта и спорта – подобен, какъвто народните представители ще гласоподават, приемайки Закона за държавни бюджет – само че са планувани по централния бюджет и конкретизирани с финансовия министър. Беше направена и бележката, че при една възможна актуализация на бюджета в средата на годината, тези средства ще „ светнат “ и ще бъдат забележими от всички жители.
Тази процедура на прикрито залагане на средства за финансови разноски по централния бюджет не е нова, само че тя рядко е попадала във фокуса на внимание. За министрите тя е напълно ясна – те знаят кои техни планове са заложени в централния бюджет и какво е конкретизирано неофициално с финансовия министър, само че за публиката както съответните планове, по този начин и практиката на сходно обмисляне, е тотална мъгла. Ето, да вземем за пример, елементарен въпрос. Проектът на държавен бюджет е към този момент импортиран в Народното събрание и следва да се гледа от депутатите. Какъв е размерът на плануваните средства по централния бюджет за вложения, в кои посоки и кои са съответните планове за 2022 година? Или казано по различен метод – има ли явен лист на плановете, конкретизирани с финансовия министър и планувани не в бюджетите на обособените ведомства, а в централния бюджет?
В оферти план на държавен бюджет за 2022 година са заложени финансови разноски в размер на 3 милиарда лева Ако се мине през бюджетите на всички ведомства и се съберат плануваните финансови разноски по техните бюджети, то се получава сума в размер на към 2,1 милиарда лева Това е разлика от близо 900 млн. лева, която е съответно по перото придобиване на дълготрайни активи и главен ремонт. Тези близо 900 млн. лева най-вероятно са точно ресурса за финансови разноски, който е очакван по централния бюджет и от който спортният министър чака обещаните 100 млн. лева за вложения в спортна инфраструктура. Планирането и разходването на този „ свободен “ запас за финансови разноски, разполагаем на финансовия министър (и премиера, естествено), през годините съумява да върви по друга пътека от другите бюджети, които са налични в програмен формат, минават през парламентарни комисии и гласоподаване в пленарна зала, биват дискутирани в обществото и така нататък
Тази процедура на невключване на вложения в съответните бюджети на ведомства, а оставянето им с едно на разум в централния бюджет, има своето оперативно пояснение. Казано най-просто, в случай че заложиш огромни планове и вложения в бюджета на обещано ведомство, има прочут риск да заключиш пари в планове, които по една или друга причина не могат да се случат. Отделяш по бюджет на съответното ведомство 100 млн. лева за вложения (независимо дали е автомагистрала, спортна зала или нова система за издаване на персонални документи), след което по някаква причина (дали техническа или политическа) планът не потегля или се бави, и парите действително стоят заключени и мъчно могат да се пренасочат към друга политика. Разбира се, официално може да се предложи актуализация, само че представете си публичния напън, в това число и в границите на ръководещите – заглавия от вида на „ за какво взимат от парите за просвета “ или „ лишават от парите на Силистра “, и по този начин до безспир. Нещо повече, мощен е тласъкът съответното ведомство да измисли някакви други финансови разноски (в рамките на същата програма) единствено и единствено да употребява наличния запас по своя бюджет.
Този риск е съзнателен от дълго време от финансовото министерство и надлежно част от парите за вложения се държат в централния бюджет и се отпускат когато има подготвеност. Ако такава няма, то те се пренасочват в друга посока. Това беше съществена процедура на предходното държавно управление, само че по този начин и не остана осветена до дъно. Фактът, че има механически мотив да се държат пари за вложения в централния бюджет обаче не значи, че не може да се откри механизъм за повече бистрота. Ясно е, че финансовият министър е прецизирал планове с другите ведомства и най-вероятно даже има вътрешен за държавното управление лист с планове. Точно подобен лист, в това число с планувани за тази година и чакащи планове, следва да минава публично през Народното събрание и да бъде гласуван от депутатите. Списъкът ще бъде и самобитно класиране по приоритет – първите са по-важни, само че в случай че се забавят, финансираме идващите по социална полза.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Тази процедура на прикрито залагане на средства за финансови разноски по централния бюджет не е нова, само че тя рядко е попадала във фокуса на внимание. За министрите тя е напълно ясна – те знаят кои техни планове са заложени в централния бюджет и какво е конкретизирано неофициално с финансовия министър, само че за публиката както съответните планове, по този начин и практиката на сходно обмисляне, е тотална мъгла. Ето, да вземем за пример, елементарен въпрос. Проектът на държавен бюджет е към този момент импортиран в Народното събрание и следва да се гледа от депутатите. Какъв е размерът на плануваните средства по централния бюджет за вложения, в кои посоки и кои са съответните планове за 2022 година? Или казано по различен метод – има ли явен лист на плановете, конкретизирани с финансовия министър и планувани не в бюджетите на обособените ведомства, а в централния бюджет?
В оферти план на държавен бюджет за 2022 година са заложени финансови разноски в размер на 3 милиарда лева Ако се мине през бюджетите на всички ведомства и се съберат плануваните финансови разноски по техните бюджети, то се получава сума в размер на към 2,1 милиарда лева Това е разлика от близо 900 млн. лева, която е съответно по перото придобиване на дълготрайни активи и главен ремонт. Тези близо 900 млн. лева най-вероятно са точно ресурса за финансови разноски, който е очакван по централния бюджет и от който спортният министър чака обещаните 100 млн. лева за вложения в спортна инфраструктура. Планирането и разходването на този „ свободен “ запас за финансови разноски, разполагаем на финансовия министър (и премиера, естествено), през годините съумява да върви по друга пътека от другите бюджети, които са налични в програмен формат, минават през парламентарни комисии и гласоподаване в пленарна зала, биват дискутирани в обществото и така нататък
Тази процедура на невключване на вложения в съответните бюджети на ведомства, а оставянето им с едно на разум в централния бюджет, има своето оперативно пояснение. Казано най-просто, в случай че заложиш огромни планове и вложения в бюджета на обещано ведомство, има прочут риск да заключиш пари в планове, които по една или друга причина не могат да се случат. Отделяш по бюджет на съответното ведомство 100 млн. лева за вложения (независимо дали е автомагистрала, спортна зала или нова система за издаване на персонални документи), след което по някаква причина (дали техническа или политическа) планът не потегля или се бави, и парите действително стоят заключени и мъчно могат да се пренасочат към друга политика. Разбира се, официално може да се предложи актуализация, само че представете си публичния напън, в това число и в границите на ръководещите – заглавия от вида на „ за какво взимат от парите за просвета “ или „ лишават от парите на Силистра “, и по този начин до безспир. Нещо повече, мощен е тласъкът съответното ведомство да измисли някакви други финансови разноски (в рамките на същата програма) единствено и единствено да употребява наличния запас по своя бюджет.
Този риск е съзнателен от дълго време от финансовото министерство и надлежно част от парите за вложения се държат в централния бюджет и се отпускат когато има подготвеност. Ако такава няма, то те се пренасочват в друга посока. Това беше съществена процедура на предходното държавно управление, само че по този начин и не остана осветена до дъно. Фактът, че има механически мотив да се държат пари за вложения в централния бюджет обаче не значи, че не може да се откри механизъм за повече бистрота. Ясно е, че финансовият министър е прецизирал планове с другите ведомства и най-вероятно даже има вътрешен за държавното управление лист с планове. Точно подобен лист, в това число с планувани за тази година и чакащи планове, следва да минава публично през Народното събрание и да бъде гласуван от депутатите. Списъкът ще бъде и самобитно класиране по приоритет – първите са по-важни, само че в случай че се забавят, финансираме идващите по социална полза.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ