Хората с ниски доходи купуват повече на промоция
През миналата година 40% от хората са изхвърляли закупени, само че неизползвани артикули, в това число храна, с която са се презаредили. Това демонстрира проучване на журналиста Димитър Събев взаимно с Университета за национално и международно стопанство, където той пази докторантура.
Две трети от българите купуват храни, които не употребяват и по-късно ги изхвърлят, демонстрира изследването. "Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме артикули, е равна на интензивността на изхвърлянето най-после. Има мощна статистическа взаимозависимост сред двата показателя ", означи Димитър Събев пред БНР.
Хората с най-ниски приходи са най-уязвими за неподходящи маркентингови въздействия. "Хората, които имат приходи под хиляда лв. в семейството, са по-склонни да купят артикул на промоция, който по-късно ще се окаже фалшив и ще го изхвърлят, т.е. бедните са по-уязвими. За разлика от тях хората с високи приходи, над 5 хиляди лв., по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за нелепости ", акцентира журналистът.
Регионални разлики в потреблението
В проучването се регистрира разнородност на потреблението в другите райони на страната.
"София се разви като един европейски град, като едно място, в което можеш да се почувстваш гражданин на световния свят, до момента в който в българските райони, по една или друга причина, цари чувството, че цари безвремие. Това е обяснението, чисто структурно ".
Данните на Събев сочат, че стартира да се разпада домашната стопанска система, в която към една трета от българите са много ангажирани.
"Социалната тъкан стартира да изтънява. Много значим, забавен беше резултатът от анкетата, че по-малко от 20 % от хората прекарват свободно време със съседите си, затворили сме се, капсулирали сме се, потреблението ни е към този момент вътре в семейството, не гледаме на открито към улицата ", сподели създателят на проучването. Според него това е сигнал, че "нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен вид. То търси посока за развиване ".
Млади хора с високи приходи затварят буркани
Същевременно Димитър Събев означи и друга наклонност - млади, добре образовани хора с високи приходи да се завръщат към земята и да затварят буркани.
Клиенти на лотарията - най-уязвимите групи
Хората с високи приходи не си купуват лотарийни билети, демонстрират още данните.
Правят го най-уязвимите три групи - хората с приходи под 1000 лв. и под 500 лв., хората, които живеят в дребните градове, надлежно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години. Над 50 % от хората до 25 години в нашата анкета дават отговор, че имат опит с триене на талончета.
Две трети от българите купуват храни, които не употребяват и по-късно ги изхвърлят, демонстрира изследването. "Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме артикули, е равна на интензивността на изхвърлянето най-после. Има мощна статистическа взаимозависимост сред двата показателя ", означи Димитър Събев пред БНР.
Хората с най-ниски приходи са най-уязвими за неподходящи маркентингови въздействия. "Хората, които имат приходи под хиляда лв. в семейството, са по-склонни да купят артикул на промоция, който по-късно ще се окаже фалшив и ще го изхвърлят, т.е. бедните са по-уязвими. За разлика от тях хората с високи приходи, над 5 хиляди лв., по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за нелепости ", акцентира журналистът.
Регионални разлики в потреблението
В проучването се регистрира разнородност на потреблението в другите райони на страната.
"София се разви като един европейски град, като едно място, в което можеш да се почувстваш гражданин на световния свят, до момента в който в българските райони, по една или друга причина, цари чувството, че цари безвремие. Това е обяснението, чисто структурно ".
Данните на Събев сочат, че стартира да се разпада домашната стопанска система, в която към една трета от българите са много ангажирани.
"Социалната тъкан стартира да изтънява. Много значим, забавен беше резултатът от анкетата, че по-малко от 20 % от хората прекарват свободно време със съседите си, затворили сме се, капсулирали сме се, потреблението ни е към този момент вътре в семейството, не гледаме на открито към улицата ", сподели създателят на проучването. Според него това е сигнал, че "нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен вид. То търси посока за развиване ".
Млади хора с високи приходи затварят буркани
Същевременно Димитър Събев означи и друга наклонност - млади, добре образовани хора с високи приходи да се завръщат към земята и да затварят буркани.
Клиенти на лотарията - най-уязвимите групи
Хората с високи приходи не си купуват лотарийни билети, демонстрират още данните.
Правят го най-уязвимите три групи - хората с приходи под 1000 лв. и под 500 лв., хората, които живеят в дребните градове, надлежно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години. Над 50 % от хората до 25 години в нашата анкета дават отговор, че имат опит с триене на талончета.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ