България е седма в ЕС по получени пари от роднини в чужбина
През 2016 година парите, пратени от жители на Европейски Съюз на близки, живеещи отвън общността, доближават 30.3 милиарда евро, което е лек спад по отношение на година по-рано, когато общата сума е била 31.3 милиарда евро, оповестява Евростат.
В същото време прехвърлянията към Европейски Съюз доближават 9.9 милиарда евро, което прави салдото за общността отрицателен с 20.4 милиарда евро.
Най-големите потоци от такива прехвърляния се регистрират в Португалия - 3.3 милиарда евро, и Полша - 3 милиарда евро, следвани от Англия - 2.5 милиарда евро, и Румъния - 2.4 милиарда евро.
Най-голямо превишение на входящите персонални прехвърляния над изходящите се регистрира в Полша и Португалия с по 2.8 милиарда евро, следвани от Румъния с 2.2 милиарда евро и България с 860 млн. евро.
Годишно средствата, които българи от чужбина превеждат към страната, са към 1.5-1.7 милиарда лева, демонстрира статистика на Българска народна банка. Тя обгръща формалните канали - банкови преводи над 5 хиляди лева, което значи, че размерът им е още по-голям, и то без да се считат парите, пренесени при пътуванията, които не са регистрирани.
По данните на Евростат за 2016 година персоналните прехвърляния към родственици в България са били за общо 869 млн. евро. С това страната се подрежда на седмо място измежду 28-те страни. От тях 552 млн. евро са прехвърляния от Европейски Съюз, а 317 млн. евро от трети страни. Изходящите персонални прехвърляния от България за изтеклата година са едвам 9 млн. евро, като 3 млн. евро са пратени на близки в Европейски Съюз, а 6 млн. евро - отвън общността.
Според наличните данни за страните членки излиза, че най-вече парични прехвърляния от мигранти към околните им има от Франция, при която изходящите прехвърляния надвишават входящите с 9.4 милиарда евро, следвана от Англия, при която разликата е отрицателна с 4.6 милиарда евро, Германия 4.2 милиарда евро и Италия 4 милиарда евро.
Очаквано в групата на страните, които са в по-голяма степен източник на такива прехвърляния, са старите членки на Европейски Съюз. Изключение вършат Португалия и Швеция.
Сред четирите страни с максимален дял на входящите парични прехвърляния от други членки са Словакия (99%), Люксембург (94%), Унгария (94%) и Полша (88%). В същото време потоците от страни отвън Европейски Съюз имат максимален дял във Франция (74%), Италия (66%) и Белгия (63%).
Страните, където делът на паричните прехвърляния от родственици в други страни от Европейски Съюз надвишава общите суми, са Словакия (97%), Люксембург (92%) и Ирландия (79%).
В същото време прехвърлянията към Европейски Съюз доближават 9.9 милиарда евро, което прави салдото за общността отрицателен с 20.4 милиарда евро.
Най-големите потоци от такива прехвърляния се регистрират в Португалия - 3.3 милиарда евро, и Полша - 3 милиарда евро, следвани от Англия - 2.5 милиарда евро, и Румъния - 2.4 милиарда евро.
Най-голямо превишение на входящите персонални прехвърляния над изходящите се регистрира в Полша и Португалия с по 2.8 милиарда евро, следвани от Румъния с 2.2 милиарда евро и България с 860 млн. евро.
Годишно средствата, които българи от чужбина превеждат към страната, са към 1.5-1.7 милиарда лева, демонстрира статистика на Българска народна банка. Тя обгръща формалните канали - банкови преводи над 5 хиляди лева, което значи, че размерът им е още по-голям, и то без да се считат парите, пренесени при пътуванията, които не са регистрирани.
По данните на Евростат за 2016 година персоналните прехвърляния към родственици в България са били за общо 869 млн. евро. С това страната се подрежда на седмо място измежду 28-те страни. От тях 552 млн. евро са прехвърляния от Европейски Съюз, а 317 млн. евро от трети страни. Изходящите персонални прехвърляния от България за изтеклата година са едвам 9 млн. евро, като 3 млн. евро са пратени на близки в Европейски Съюз, а 6 млн. евро - отвън общността.
Според наличните данни за страните членки излиза, че най-вече парични прехвърляния от мигранти към околните им има от Франция, при която изходящите прехвърляния надвишават входящите с 9.4 милиарда евро, следвана от Англия, при която разликата е отрицателна с 4.6 милиарда евро, Германия 4.2 милиарда евро и Италия 4 милиарда евро.
Очаквано в групата на страните, които са в по-голяма степен източник на такива прехвърляния, са старите членки на Европейски Съюз. Изключение вършат Португалия и Швеция.
Сред четирите страни с максимален дял на входящите парични прехвърляния от други членки са Словакия (99%), Люксембург (94%), Унгария (94%) и Полша (88%). В същото време потоците от страни отвън Европейски Съюз имат максимален дял във Франция (74%), Италия (66%) и Белгия (63%).
Страните, където делът на паричните прехвърляния от родственици в други страни от Европейски Съюз надвишава общите суми, са Словакия (97%), Люксембург (92%) и Ирландия (79%).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ