Предлагаме ви мнението на Аласдеър Макензи, молекулярен генетик от университета

Предлагаме ви мнението на Аласдеър Макензи, молекулярен генетик от университета в Абърдийн, Шотландия.

Случаите на морбили в Съединени американски щати са достигнали 25-годишен връх през последния месец. Подобна обстановка изживява и Европа.

Това са вести, които можете да очаквате, когато родители стопират да имунизират децата си от 90-те години насам, от боязън, че учените им оферират ваксини, които са по-опасни от самите заболявания.

Става нещо като мода през последните две десетилетия мнозина да се връщат към естествения и хипотетично здравословен метод на живот на нашите предшественици от пред-индустриалните времена.

Страхът към имунизациите става част от вярванията на доста хора в органичното придвижване, анти-ГМО и философията на Ню Ейдж. Те от ден на ден отхвърлят способността на науката да усъвършенства живота ни, поставяйки съвсем религиозно доверие в благоволението на „ майката природа “.

В комбиниране с това идва цялостната религия в еволюцията. Тя се преглежда като грижовна и състрадателна мощ, която е оформила хората и останалата част от естествения свят. Има възходящо разбиране, че в случай че естествената еволюция бъде оставена на личните си качества, тогава всичко ще работи за най-хубавото на хората.

Но тази концепция за еволюцията е най-малкото неточна. Еволюцията по-скоро е жесток и апатичен, даже рисков съперник, който медицинският свят непрестанно се пробва да манипулира и преодолява.

Вероятно поради блясъка на теорията на Чарлз Дарвин еволюцията е прекомерно известна и общоприета. Но дали действителността е толкоз блестяща?

Еволюцията произтича от невъзможността на всеки организъм постоянно да съобщи напълно копие на своята ДНК на идващото потомство. За това можем да благодарим на фактори като грешността на машината в живите организми, която копира ДНК; и главната неустойчивост на ДНК, когато е изложена на избрани химикали или типове радиация, които постоянно са съществували в нашата околна среда.

Това значи, че никой не е наследил съвършено копие от ДНК на родителите си. Всъщност, една от аргументите да имаме двама родители е да се подсигурява, че в случай че нещо се обърка с едно копие от нашите гени, ще има втори ген за отбрана. Естественият асортимент настава когато нашата ДНК мутира и тук нещата стават в действителност рискови.

Естественият асортимент е процесът, посредством който разновидностите в един тип, които са „ най-подходящи “ за тяхната среда, процъфтяват, до момента в който „ по-малко подобаващите “ отмират. Естественият асортимент диктува всичко, което виждаме към нас, от дължината на вратовете на жирафите до формата на перките на акулите.

Видовете, които имат минимум потребни разновидности, могат да чакат ужасяваща гибел от апетит, хищници, канибализъм, заболявания, суша, наводнения, удавяне и доста други неща.

Оставени на произвола на разновидностите, по време на междинната дълготрайност от техния живот от 30 до 40 години, майките ще раждат осем до 10 деца, единствено с цел да изгубят половината от тях, преди да доближат възрастта, където могат да предадат гените си на идващото потомство.

Това е огромната еволюция: неизбежната жестока ерозия на по-голямата част от индивидите, които имат един набор от гени, в интерес на дребното щастливо малцинство, което има генетичната дарба да оцелее.

Като вървят малко по-бързо от брат си или сестра си, генетичните спечелили оцеляват. Докато се придържат към живота по време на апетит или болест, те следят по какъв начин техните братя и сестри линеят и умират.

Ако имаме вяра в данните за човешкото многообразие, ние сме тип, който е намалял до единствено към 600 индивида преди повече от 100 000 години. Това е действителността на това от кое място сме пристигнали по какъв начин „ Майката природа “ ни е оформила като човеци.

За страдание, несъмнено, и през днешния ден сме очевидци на развиване на хората, при което към момента хиляди умират от заболявания, милиони гладуват от ограничения, заради неравностойни общества и липса на достъп до чиста вода, храна и медикаменти. Така в доста области към момента оставаме на милостта на естествения асортимент, минимум моралния метод за развиване на един тип. Това постанова незабавно и даже нападателно прекъсване на еволюцията на човешкия жанр. Единственият метод да създадем това е да прегърнем резултатите от научните проучвания. Най-голямото ни достижение като тип е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения асортимент. Това значи, че се нуждаем от ГМО храни, с цел да избегнем глада като причина за гибелта на милиони.

Нуждаем се от изкуствени добавки, с цел да подсигуряваме, че храната, която отглеждаме, може да бъде безвредно употребявана от възходящото население преди да се скапе. И най-важното от всичко, ние се нуждаем от ваксини за попречване на заболявания.
Никога повече не би трябвало да оставяме децата си на гнева на Майката Природа, да ги подлагаме на естествения асортимент и силите на личния им организъм. Науката се развива и от там би трябвало да идва развиването, в това число и на типовете, а не от жестокия натурален асортимент.

Публикувано в изданието Sciencealert.com.