Нашият вид се е появил в Африка преди повече от

Нашият тип се е появил в Африка преди повече от 300 000 години, като най-старите известни фосили на Хомо сапиенс са открити на място в Мароко, наречено Джебел Ирхуд, ситуирано сред Маракеш и атлантическото крайбрежие.

Но оскъдността на вкаменелости на Homo sapiens от ранния стадий на нашата еволюционна история и географското разпространяване на тези остатъци в Африка тук-там като Етиопия и Южна Африка затрудняват сглобяването на цялостната картина на това по какъв начин нашият тип се е появил и разпръснал из континента, преди да тръгне по света.

Ново изследване, в което се употребяват данни за генома на модерни африкански популации, дава визия за това по какъв начин е могло да се развие този развой. Изследването демонстрира, че многочислени родови групи от цяла Африка са съдействали за появяването на Homo sapiens по мозаечен метод, мигрирайки от един район в различен и смесвайки се между тях в продължение на стотици хиляди години. Установено е също по този начин, че всеки жив човек през днешния ден може да наблюдава произхода си до най-малко две обособени популации, които са съществували в Африка преди към един милион години.

Откритията не поддържат дългогодишната догадка, че един-единствен район в Африка е дал началото на Homo sapiens, нито сюжет, включващ разбъркване с неидентифициран близкородствен тип в човешката еволюционна линия в границите на Африка.

„ Всички хора имат относително скорошни общи предшественици, само че историята в по-дълбокото минало е по-сложна от това, че нашият тип е еволюирал единствено на едно място или в изолираност “, споделя Аарон Рагсдейл, популационен генетик от Университета на Уисконсин-Медисън, водещ създател на проучването, оповестено тази седмица в списание Nature.

Според Рагсдейл родовите групи евентуално са били разпръснати в географски ландшафт с популационна конструкция, която „ е била „ слаба “, което значи, че е имало непрекъсната или най-малко повтаряща се миграция сред групите и това е поддържало генетично подобие сред родовите популации. “

Поради оскъдните фосилни остатъци и археологически доказателства откривателите се обръщат към геномни данни от живи хора, с цел да намерят улики за предишното. Те изследват геномни данни от 290 души, най-вече от четири географски и генетично разнородни африкански народа, с цел да проследят приликите и разликите сред популациите и да открият генетичните взаимовръзки в продължение на стотици хиляди години.

Те включват: 85 души от западноафриканската група менде от Сиера Леоне; 44 души от групата нама кхое-сан от Южна Африка; 46 души от групите амхара и оромо в Етиопия; и 23 души от групата гумуз, също от Етиопия. Геномни данни са изследвани и от 91 европейци, с цел да се регистрира въздействието на постколониалната ера, както и от неандерталец – липсващ човешки тип, който е бил съсредоточен в Европа допреди към 40 000 години.

Вкаменелостите са нищожни във времевия интервал, който би бил най-информативен за появяването и разпространяването на Homo sapiens, и няма антична ДНК от скелетни или зъбни остатъци от тези интервали – споделят откривателите.

„ Въпреки че откриваме доказателства за анатомично модерни човешки остатъци и артефакти в разнообразни елементи на Африка, те са толкоз нищожни във времето и пространството, че е мъчно да разберем връзките им посред им и с нас “, споделя генетикът и съавтор на проучването Саймън Гравел от университета Макгил в Монреал. „ Били ли са свързани между тях? Свързани ли са с нашите предшественици, или са били локални популации, които са изчезнали? “

„ Генетичните данни бяха наследени от непрекъсната верига от излъчвания, датираща от времето надалеч преди възникването на актуалните хора. Сродството сред актуалните хора съдържа доста информация за тази верига от събития “, прибавя Гравел. „ Като изградим модели за това по какъв начин са се случили тези излъчвания, можем да тестваме подробни модели, които свързват минали популации със модерни популации. “