София трябва да се раздели с концепцията си от 60-те години, за да бъде приятен град за хората
Повече обществени пространства с условия за разходки и водене на здравословен метод на живот и по-малко място за коли. Към това би трябвало да се стреми София съгласно датският урбанист Ян Геел, който през днешния ден показа отчета на неговия екип столицата.
Геел и екипът му започнаха работата си в София през март по покана на Столичната община и основният проектант Здравко Здравков. Изготвеният отчет е разграничен на 4 тематики с рекомендации и насоки към Столичната община, с цел да може София да бъде прелестен град за живеене.
Според Геел това, че в София пешеходните пространства са малко, а в същото време колите блокират града, се дължи на архитектурният модернизъм от 1960 година По думите му тогава грижата за хората била подценена за сметка на постройките и колите. " В тези години на процедура не знаехме нищо за качеството на живот в градовете ", сподели Геел, като уточни, че сходни проблеми има и в доста други градове по света.
Урбанистът сподели, че е осведомен с полемиките за небостъргачите в София. Според него те не са решение, а проблем и не трябва да се строят. " Небостргачите са мързеливото решение на казуса с плътността на застрояване. Просто другите благоприятни условия желаят доста повече работа ", сподели той.
Повече от всичко, с изключение на коли
Според отчета столицата би трябвало да развие своя еднаквост, методите на напредване, публичния и културния живот, а свободните пространства би трябвало да са повече. Екипът на Геел показва, че София би трябвало да се възползва от близостта на планините като бъдат усъвършенствани образните и физическите връзки с тях и да употребява повече минералните води.
Трябва да бъде построена мрежа от пешеходни улици и велоалеи, с цел да може жителите на града да се насладят на архитектурата в центъра и археологическото завещание. Подобрение за пешеходното напредване би трябвало да бъде направено и около огромните булеварди в столицата, като за образец бе даде " Тодор Александров ", където тук-там тротоарите са прекомерно тесни. На доста места липсват и комфортни трасета за пресичането им, а броят на подлезите и надлезите да бъде по-малък.
Необходимо е и да бъдат въведени инструкции по какъв начин могат да наподобяват детайлите в обществените пространства, от фасадите до кофите за отпадък и осветителните тела. Глобите за паркиране върху тротоарите би трябвало да са повече, а колчетата, ситуирани по тях да са по-малко. Времето за изчакване на светофарите би трябвало да е по-кратко.
Как стигнахме до тук
Според Ян Геел София има едни и същи проблеми като множеството огромни градове в света, измежду които са Токио, Мелбърн, Москва, Копенхаген и Ню Йорк. Най-общо това са дребното пешеходни пространства и огромния брой коли. Според Геел това се дължи на зародилият се през 1960 година модернизъм, който " сподели сбогом на грижата за хората ", а фокусът се е изместил върху постройките. Малко по-късно се появило и " нашествието на колите "
" Тогава ни учеха, че един жилищен квартал би трябвало да наподобява добре, в случай че го погледнем от високо " , сподели Геел, като означи, че този модел изцяло е пренебрегнал пространствата сред постройките, които се употребяват от хората. Урбанистът описа и че, когато бил студент един от преподаватели му споделил " Добрият квартал е този, които наподобява добре, в случай че го погледнеш от автомагистралата ".
Същевременно съгласно Геел тогава никой не си е давал сметка, че даже най-малката сграда оказва въздействие върху качеството на живот, което е значимото за града и неговите поданици.
Положението в градовете се влошило, когато навлезли колите и внезапно градското обмисляне пренебрегнало още повече човешкия мащаб. При планирането 50-60 километра разстояние за пътешестване се е считало за обикновено, тъй като е напълно допустимо за колите. И по този начин колите окупирали центровете на градовете вместо хората.
Обратният развой обаче не е толкоз сложен за осъществяване, колкото наподобява, споделя Геел. За образец урабнистът уточни площад " Таймс скуеър " в Ню Йорк, по чиято смяна са работили той и неговият екип. Дълги години " Таймс скуеър " бе по-скоро извънредно натоварено кръстовище, с малко място за хората, в сравнение с площад. През 2013 година екипът на Геел стартира работата си по пространството и през днешния ден то има по-големи пешеходни зони, кафенета, по-малко коли, което по думите на Геел до прави отлично място, с цел да се насладиш на града.
" Когато чу какво сме създали в Ню Йорк, ми се обади кметът на Москва и изиска да създадем същото и там ", сподели Геел и уточни града като следващият сполучливо изменен от неговият екип.
Геел и екипът му започнаха работата си в София през март по покана на Столичната община и основният проектант Здравко Здравков. Изготвеният отчет е разграничен на 4 тематики с рекомендации и насоки към Столичната община, с цел да може София да бъде прелестен град за живеене.
Според Геел това, че в София пешеходните пространства са малко, а в същото време колите блокират града, се дължи на архитектурният модернизъм от 1960 година По думите му тогава грижата за хората била подценена за сметка на постройките и колите. " В тези години на процедура не знаехме нищо за качеството на живот в градовете ", сподели Геел, като уточни, че сходни проблеми има и в доста други градове по света.
Урбанистът сподели, че е осведомен с полемиките за небостъргачите в София. Според него те не са решение, а проблем и не трябва да се строят. " Небостргачите са мързеливото решение на казуса с плътността на застрояване. Просто другите благоприятни условия желаят доста повече работа ", сподели той.
Повече от всичко, с изключение на коли
Според отчета столицата би трябвало да развие своя еднаквост, методите на напредване, публичния и културния живот, а свободните пространства би трябвало да са повече. Екипът на Геел показва, че София би трябвало да се възползва от близостта на планините като бъдат усъвършенствани образните и физическите връзки с тях и да употребява повече минералните води.
Трябва да бъде построена мрежа от пешеходни улици и велоалеи, с цел да може жителите на града да се насладят на архитектурата в центъра и археологическото завещание. Подобрение за пешеходното напредване би трябвало да бъде направено и около огромните булеварди в столицата, като за образец бе даде " Тодор Александров ", където тук-там тротоарите са прекомерно тесни. На доста места липсват и комфортни трасета за пресичането им, а броят на подлезите и надлезите да бъде по-малък.
Необходимо е и да бъдат въведени инструкции по какъв начин могат да наподобяват детайлите в обществените пространства, от фасадите до кофите за отпадък и осветителните тела. Глобите за паркиране върху тротоарите би трябвало да са повече, а колчетата, ситуирани по тях да са по-малко. Времето за изчакване на светофарите би трябвало да е по-кратко.
Как стигнахме до тук
Според Ян Геел София има едни и същи проблеми като множеството огромни градове в света, измежду които са Токио, Мелбърн, Москва, Копенхаген и Ню Йорк. Най-общо това са дребното пешеходни пространства и огромния брой коли. Според Геел това се дължи на зародилият се през 1960 година модернизъм, който " сподели сбогом на грижата за хората ", а фокусът се е изместил върху постройките. Малко по-късно се появило и " нашествието на колите "
" Тогава ни учеха, че един жилищен квартал би трябвало да наподобява добре, в случай че го погледнем от високо " , сподели Геел, като означи, че този модел изцяло е пренебрегнал пространствата сред постройките, които се употребяват от хората. Урбанистът описа и че, когато бил студент един от преподаватели му споделил " Добрият квартал е този, които наподобява добре, в случай че го погледнеш от автомагистралата ".
Същевременно съгласно Геел тогава никой не си е давал сметка, че даже най-малката сграда оказва въздействие върху качеството на живот, което е значимото за града и неговите поданици.
Положението в градовете се влошило, когато навлезли колите и внезапно градското обмисляне пренебрегнало още повече човешкия мащаб. При планирането 50-60 километра разстояние за пътешестване се е считало за обикновено, тъй като е напълно допустимо за колите. И по този начин колите окупирали центровете на градовете вместо хората.
Обратният развой обаче не е толкоз сложен за осъществяване, колкото наподобява, споделя Геел. За образец урабнистът уточни площад " Таймс скуеър " в Ню Йорк, по чиято смяна са работили той и неговият екип. Дълги години " Таймс скуеър " бе по-скоро извънредно натоварено кръстовище, с малко място за хората, в сравнение с площад. През 2013 година екипът на Геел стартира работата си по пространството и през днешния ден то има по-големи пешеходни зони, кафенета, по-малко коли, което по думите на Геел до прави отлично място, с цел да се насладиш на града.
" Когато чу какво сме създали в Ню Йорк, ми се обади кметът на Москва и изиска да създадем същото и там ", сподели Геел и уточни града като следващият сполучливо изменен от неговият екип.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ