Аз съм лоша дъщеря. Реших да изпратя майка си в старчески дом, никой не ме разбира
Попаднах в доста неприятна обстановка. Не искам да се грижа за болната си майка и имам персонални аргументи за това. Не съм подготвена да обясня на всеки родственик за какво считам да заведа майка си в старешки дом. Сега изпитвам сериозен напън от всички родственици (близки и далечни).
Мама не съумя да се отърве от мен
Сега съм на 40 години, майка ми е на 80 години. Тя ме роди (по тези стандарти) късно и за жалост не бях мечтано дете. Майка ми се развела с първия си брачен партньор на 25 години. По-голямата ми сестра към този момент е на 56, живее в различен град и не поддържа връзка с никого от нас.
След развода с първия си брачен партньор майка ми изпадна в съществени проблеми. Тя пиеше, излизаше до късно, водеше мъже у дома (по-голямата ми сестра беше оставяна сама).Народът назовава такива майки “кукувици “. Съседите постоянно водеха сестра ми у тях, до момента в който майка ми беше пияна.
На 40-годишна възраст майка ми разбра, че е бременна, само че към този момент бяха минали повече от 12 седмици, тъй че било късно за аборт. Според майка ми, преди да се родя, тя се е отървала от бебета 5 или 7 пъти (не помни точно).
Мама въобще не възнамерявала да ме ражда, по тази причина пробвала разнообразни национални способи за спиране на бременност. Откъде знам всичко това? Тя самата ми разказваше за това най-подробно. При всяка свада майка ми повтаряше: „ Ненапразно желаех да се отърва от теб “.
Оказах се настойчиво дете и вследствие на това се родих в семейство, в което никой не ме чакаше. Между другото, още не знам кой е татко ми, по време на зачеването ми майка ми излизал с разнообразни мъже. В по-голямата си част сестра ми се занимаваше с възпитанието ми (тя беше на 16 по време на раждането ми).
Мъжете в нашия дом не се задържаха доста
Откакто се помня, у нас постоянно имаше забава, пиянство, пердах, викове. Опитвах се да вървя бъда през повеччето време на открито, прибирах се късно. Спомням си по какъв начин един път следващото гадже на майка ми се опита да ми досажда (бях на 10 години). Избягах и седях на улицата до 5 сутринта (добре че беше лято). Между другото, споделих на майка ми за това, тя към този момент не докара този мъж вкъщи.
Когато сестра ми навърши 25 години, тя се реалокира в различен град, надалеч от майка. Не мога да кажа, че имахме топли връзки със сестра ми. Да, тя се грижеше за мен, помагаше ми, защитаваше ме, само че ми се коства, че действително ме мразеше.
В последна сметка, вместо да живее персоналния си живот, сестра ми отделяше време за мен, до известна степен заместваше майка ми: водеше ме на детска градина, готвеше закуска и вечеря, переше нещата ми, помагаше ми с домашните.
Много съм признателна на сестра ми и одобрявам решението й да не поддържа връзка освен с майка ми, само че и с мен.
Труден младеж с сложна майка
В тийнейджърските си години усетих силата в себе си и започнах да показвам неодобрение. Почти не видях майчино внимание, любов и грижа.
От 15-годишна прекарвах доста време с другари, имах гадже и сериозна връзка. С майка ми се разминавахме в жилището като съседи в обща квартира.
Често имахме кавги: тя ме наскърбяваше, нахвърляше се върху мен в нетрезво положение, гонеше ме от къщи.
Тогава твърдо взех решение, че след 9-ти клас ще отида да изучавам и ще се преместя в общежитие. Майката ми беше щастлива от това решение.
Учех и работех по едно и също време. Общуването ни с майка ми престана. До моите 40 години на практика не общувахме с нея. Тя не ми честитеше рождения ден, не се интересуваше от мен, аз също нямах предпочитание.
Доведоха майка ми, само че не съм подготвена да я виждам
На 40 години съм, нямам мъж, нямам деца. Имах брак, който продължи няколко години, само че най-после подадох молба за бракоразвод. Сега излизм с мъж, само че не желая да се бракосъчетавам.
Преди три месеца майка ми получи инсулт, околните й я заведоха в болничното заведение и ми се обадиха. Честно казано, нейната болест не провокира никакви страсти у мен. Не съм ходила в нейната болница, просто преведох пари на околните, с цел да купят всичко належащо.
След изписването майка ми беше доведена при мен – аз съм щерка, най-близкият й и безценен човек (както ми сподели вуйна ми).
Сигурно си мислят, че ще се разтопя и ще се разплача, когато видя болната си майка. Но не, спомените от детството са ми прекомерно пресни в главата.
Още тогава незабавно споделих, че ще приготвя документи за старешки дом, не желая да пребивавам с майка си, не желая да се грижа за нея.
Може да звучи жестоко и грубо, само че в миналото бях беззащитно дете, което беше изоставено. Майка ми не извърши отговорностите си като родител и ме трансферира на по-голямата ми сестра. Сега би трябвало ли да я виждам? Не, не става.
Казах на майка ми за решението си, тя просто замълча (вече приказва мъчно, само че това не й попречи да изрече ругатня).
Роднините са в потрес
Сега роднините ми оказват напън. Леля ми звъни всеки ден и ме моли да не повеждам майка ми в старешки дом. Също ми споделя, че Бог ще ме накаже за това и в никакъв случай няма да имам деца. Предложих й да вземе майка ми при себе си, само че тя отхвърли (апартаментът е дребен, нямало място).
Друг отдалечен родственик на майка ми се обади и подвигна скандал по телефона. Тя ми сподели, че съм неприятна щерка и ненапразно майка ми искаше да се отърве от мен по време на бременността.
Опитват се да ме накарат да се усещам отговорна, желаят да изпитвам тази виновност. Но няма да трансформира решението си.
Ще оказа помощ финансово на майка си, само че не мога да покажа обвързаност и обич към нея, тъй като нямам такива усеща към нея.
Защо би трябвало да обичам човек, който в никакъв случай не ме е обичал?
Сега я оставям да бере плодовете, които самата тя в миналото посади.
Мисля, че би трябвало да препречвам всички родственици и да не поддържам връзка с тях. Най-интересното е, че никой не предявява искания към по-голямата ми сестра, като че ли тя въобще не съществува на този свят.
P.S. За да станеш майка, не е задоволително да родиш дете. Все още би трябвало да го възпитаваш и да му даваш обич.
