Какво да очакваме от AI тази година?
Ползите са явни, само че провокациите са доста и изискват бързи решения
Учените се надяват, че през 2024 година силата на генеративния AI ще направи допустимо прогнозирането на трусове и бързото основаване на нови медикаменти
(снимка: CC0 Public Domain)
Отминалата 2023 година ще остане в историята с фактически огромно софтуерно достижение – „ раждането “ на генеративния изкуствен интелект. Макар че в действителност опцията за всеобщо прилагане на AI се яви по-рано, въпреки всичко 2023 беше годината, в която хората научиха за ChatGPT, изпробваха го, а паралелно с него изгряха и няколко други генератора – на текст, глас, изображения, програмен код. Това обаче ни дава обещание една сложна и доста предизвикателна 2024 година.
Всички признаци сочат, че има голям напън върху фирмите за изкуствен интелект да покажат, че генеративният AI към този момент може да „ прави пари “. Нараства и упованието Силициевата котловина да сътвори „ приложението-трепач “ на база изкуствен интелект.
Big Tech, най-големите играчи в света на генеративните логаритми, залагат доста на персонализираните чатботове. Въпросните системи ще разрешат на всеки да стане инженер на приложения за генеративен AI, без да са нужни умения в света на програмирането.
Нещата към този момент се развиват шеметно бързо: съгласно известията, OpenAI ще започва своя GPT магазин за приложения още тази седмица. Задават се и „ страхотни “ нови разработки в региона на видеото, генерирано от AI. Очакваме и появяването на роботи, които извършват по няколко задания по едно и също време.
Регулации
Без подозрение актуалната година ще бъде още една голяма крачка откъм регулирането на AI по света. През 2023 година първият широкообхватен закон за изкуствения разсъдък стана факт. Това е Законът за изкуствения разсъдък на Европейския съюз. Китай вкара характерни правила за неща като логаритмите за препоръчване (на наличие в обществените мрежи). Съединени американски щати към този момент няма своя общовалиден закон за ИИ, само че подготви някои регулации. Надали оттатък океана ще закъснеят доста с стартирането на локален еквивалент на европейския закон за AI и даже може да заимстват някои хрумвания от него.
Една голяма алтернатива, която остава и която следва да бъде решена през 2024 година, е казусът с авторските права. В момента са на ход десетки, в случай че не и стотици правосъдни каузи на създатели против фирмите за неестествен разсъдък. Възелът би трябвало скоро да бъде разплетен. За съдиите ще е доста мъчно да вземат решение при неналичието на законодателство по отношение на творчеството и образованието на изкуствения разсъдък и цялостното неявяване на каквато и да е предшестваща правосъдна процедура. Техните решения ще са фундаментални. Те ще положат основата на бъдещото право в областта на AI и изкуствения разсъдък.
В този ред на мисли….
Отворен код и AI
Интересно развиване можем да чакаме на терена на „ отворения код “. Нови огромни езикови модели с отворен код – други възможности на Bard на Гугъл или ChatGPT на OpenAI, които откривателите и разработчиците на приложения могат да учат, надграждат и модифицират – се роят непрекъснато. Това са по-малки на огромните AI модели, основани от огромните компании, които (почти) им съперничат по продуктивност – и се споделят гратис.
В доста връзки това е добре. AI няма да процъфтява, в случай че единствено няколко мегабогати компании се захванат да „ пазят “ тази технология или да решат по какъв начин светът да я употребява. Но този взрив на отворения код носи своите провокации.
Сигурността
Заедно с това имаме и предизвикването на големите уязвимости в сигурността на генеративните модели. Големите езикови модели, AI технологията, която зарежда приложения като ChatGPT, са в действителност лесни за хакване.
Например асистентите с изкуствен интелект или чатботовете, които могат да сърфират в интернет, са доста податливи на офанзива, наречена „ косвено бързо инжектиране “, която разрешава на външни лица да управляват бота, като промъкнат характерни подкани, каращи ботовете да се държат по метода, по който нападателят желае. Това може да ги направи мощни принадлежности за фишинг и машинация. Изследователите също по този начин сполучливо съумяха да „ отровят “ някои набори от данни за образование ИИ с подправени данни, което демонстрира, че с известна досетливост това може да се случи и на всеки чатбот в действителния свят – злонамереността може да унищожи моделите на ИИ вечно.
Въпреки тези уязвимости, софтуерните компании се надпреварват да пуснат артикули, основани на AI, като асистенти или чатботове, които могат да сърфират в мрежата. За хакерите е относително елементарно да манипулират AI системите, като ги „ тровят “ с лъжливи данни, тъй че е единствено въпрос на време да забележим AI система да бъде хакната по този метод.
Това вероятно значи, че ще забележим държавните организации, свързани с софтуерното развиване, да стартират акции за повишение на осведомеността по отношение на тези проблеми. Може би някой даже ще предложи техники за намаляване на евентуалните последствия.
Прогнозиране на трусове
Настоящите ни системи за ранно предизвестие за трусове имат за цел да дадат на хората време да се приготвят за най-лошото, само че тези платформи имат своите ограничавания. Има подправени позитивни и подправени негативни резултати. Нещо повече, те реагират единствено на земетресение, което към този момент е почнало – не можем да предвидим земетресение по метода, по който можем да предвиждаме времето. Ако можехме, това би ни разрешило да създадем доста повече за ръководство на риска, от прекъсване на електропреносната мрежа до евакуация на жителите.
Тук на помощ ще пристигна AI и има изгледи това да се случи още през 2024 година Някои учени се надяват да схванат „ намеците “ за трусове от данни – сигнали в сеизмичния звук, държание на животните и електромагнетизъм. Крайната цел е да се издават предизвестия, преди трусовете да стартират. Изкуственият разсъдък и други техники дават вяра на учените, че въпреки всичко ще стане допустимо да предвиждат земетресенията в точния момент, с цел да оказват помощ на хората да намерят сигурност.
Фармация
Развитието на лекарствена молекула от концепцията до комерсиализацията нормално лишава 10-15 години и има високи разноски – до 2 милиарда $ за стартирано лекарство, в случай че се вземат поради всички неуспехи. Прилагането на нови технологии за ускорение и понижаване на риска несъмнено ще се възползва от еволюцията на изкуствения разсъдък и машинното образование. Те оферират опция за разширение на химическото „ пространство за търсене “ на нови съединения, дават опция за ускорени калкулации на комплицирани свойства.
Методите на AI и ML, работещи върху хардуер от последно потомство, могат да сортират молекули в мащаб, който беше невъобразим единствено допреди няколко години. Настоящата процедура планува размери на „ виртуална библиотека “ от десетки милиарди молекули и „ сглобяването “ на нови съединения благодарение на генеративен AI, базирайки се на „ молекулярна чорба “ от дребни химически фрагменти.
Специфично в тази област е, че даже в този момент намесата на AI е допустима на първо място в ранните стадии. Те могат да се автоматизират. Но по-късните стадии изискват човешката интервенция, когато към този момент би трябвало да се направи „ асортимент “ на претендентите. Това постоянно е било въпрос напълно на човешко решение. AI поддръжката обаче може да форсира и този развой.
Учените се надяват, че през 2024 година силата на генеративния AI ще направи допустимо прогнозирането на трусове и бързото основаване на нови медикаменти
(снимка: CC0 Public Domain)
Отминалата 2023 година ще остане в историята с фактически огромно софтуерно достижение – „ раждането “ на генеративния изкуствен интелект. Макар че в действителност опцията за всеобщо прилагане на AI се яви по-рано, въпреки всичко 2023 беше годината, в която хората научиха за ChatGPT, изпробваха го, а паралелно с него изгряха и няколко други генератора – на текст, глас, изображения, програмен код. Това обаче ни дава обещание една сложна и доста предизвикателна 2024 година.
Всички признаци сочат, че има голям напън върху фирмите за изкуствен интелект да покажат, че генеративният AI към този момент може да „ прави пари “. Нараства и упованието Силициевата котловина да сътвори „ приложението-трепач “ на база изкуствен интелект.
Big Tech, най-големите играчи в света на генеративните логаритми, залагат доста на персонализираните чатботове. Въпросните системи ще разрешат на всеки да стане инженер на приложения за генеративен AI, без да са нужни умения в света на програмирането.
Нещата към този момент се развиват шеметно бързо: съгласно известията, OpenAI ще започва своя GPT магазин за приложения още тази седмица. Задават се и „ страхотни “ нови разработки в региона на видеото, генерирано от AI. Очакваме и появяването на роботи, които извършват по няколко задания по едно и също време.
Регулации
Без подозрение актуалната година ще бъде още една голяма крачка откъм регулирането на AI по света. През 2023 година първият широкообхватен закон за изкуствения разсъдък стана факт. Това е Законът за изкуствения разсъдък на Европейския съюз. Китай вкара характерни правила за неща като логаритмите за препоръчване (на наличие в обществените мрежи). Съединени американски щати към този момент няма своя общовалиден закон за ИИ, само че подготви някои регулации. Надали оттатък океана ще закъснеят доста с стартирането на локален еквивалент на европейския закон за AI и даже може да заимстват някои хрумвания от него.
Една голяма алтернатива, която остава и която следва да бъде решена през 2024 година, е казусът с авторските права. В момента са на ход десетки, в случай че не и стотици правосъдни каузи на създатели против фирмите за неестествен разсъдък. Възелът би трябвало скоро да бъде разплетен. За съдиите ще е доста мъчно да вземат решение при неналичието на законодателство по отношение на творчеството и образованието на изкуствения разсъдък и цялостното неявяване на каквато и да е предшестваща правосъдна процедура. Техните решения ще са фундаментални. Те ще положат основата на бъдещото право в областта на AI и изкуствения разсъдък.
В този ред на мисли….
Отворен код и AI
Интересно развиване можем да чакаме на терена на „ отворения код “. Нови огромни езикови модели с отворен код – други възможности на Bard на Гугъл или ChatGPT на OpenAI, които откривателите и разработчиците на приложения могат да учат, надграждат и модифицират – се роят непрекъснато. Това са по-малки на огромните AI модели, основани от огромните компании, които (почти) им съперничат по продуктивност – и се споделят гратис.
В доста връзки това е добре. AI няма да процъфтява, в случай че единствено няколко мегабогати компании се захванат да „ пазят “ тази технология или да решат по какъв начин светът да я употребява. Но този взрив на отворения код носи своите провокации.
Сигурността
Заедно с това имаме и предизвикването на големите уязвимости в сигурността на генеративните модели. Големите езикови модели, AI технологията, която зарежда приложения като ChatGPT, са в действителност лесни за хакване.
Например асистентите с изкуствен интелект или чатботовете, които могат да сърфират в интернет, са доста податливи на офанзива, наречена „ косвено бързо инжектиране “, която разрешава на външни лица да управляват бота, като промъкнат характерни подкани, каращи ботовете да се държат по метода, по който нападателят желае. Това може да ги направи мощни принадлежности за фишинг и машинация. Изследователите също по този начин сполучливо съумяха да „ отровят “ някои набори от данни за образование ИИ с подправени данни, което демонстрира, че с известна досетливост това може да се случи и на всеки чатбот в действителния свят – злонамереността може да унищожи моделите на ИИ вечно.
Въпреки тези уязвимости, софтуерните компании се надпреварват да пуснат артикули, основани на AI, като асистенти или чатботове, които могат да сърфират в мрежата. За хакерите е относително елементарно да манипулират AI системите, като ги „ тровят “ с лъжливи данни, тъй че е единствено въпрос на време да забележим AI система да бъде хакната по този метод.
Това вероятно значи, че ще забележим държавните организации, свързани с софтуерното развиване, да стартират акции за повишение на осведомеността по отношение на тези проблеми. Може би някой даже ще предложи техники за намаляване на евентуалните последствия.
Прогнозиране на трусове
Настоящите ни системи за ранно предизвестие за трусове имат за цел да дадат на хората време да се приготвят за най-лошото, само че тези платформи имат своите ограничавания. Има подправени позитивни и подправени негативни резултати. Нещо повече, те реагират единствено на земетресение, което към този момент е почнало – не можем да предвидим земетресение по метода, по който можем да предвиждаме времето. Ако можехме, това би ни разрешило да създадем доста повече за ръководство на риска, от прекъсване на електропреносната мрежа до евакуация на жителите.
Тук на помощ ще пристигна AI и има изгледи това да се случи още през 2024 година Някои учени се надяват да схванат „ намеците “ за трусове от данни – сигнали в сеизмичния звук, държание на животните и електромагнетизъм. Крайната цел е да се издават предизвестия, преди трусовете да стартират. Изкуственият разсъдък и други техники дават вяра на учените, че въпреки всичко ще стане допустимо да предвиждат земетресенията в точния момент, с цел да оказват помощ на хората да намерят сигурност.
Фармация
Развитието на лекарствена молекула от концепцията до комерсиализацията нормално лишава 10-15 години и има високи разноски – до 2 милиарда $ за стартирано лекарство, в случай че се вземат поради всички неуспехи. Прилагането на нови технологии за ускорение и понижаване на риска несъмнено ще се възползва от еволюцията на изкуствения разсъдък и машинното образование. Те оферират опция за разширение на химическото „ пространство за търсене “ на нови съединения, дават опция за ускорени калкулации на комплицирани свойства.
Методите на AI и ML, работещи върху хардуер от последно потомство, могат да сортират молекули в мащаб, който беше невъобразим единствено допреди няколко години. Настоящата процедура планува размери на „ виртуална библиотека “ от десетки милиарди молекули и „ сглобяването “ на нови съединения благодарение на генеративен AI, базирайки се на „ молекулярна чорба “ от дребни химически фрагменти.
Специфично в тази област е, че даже в този момент намесата на AI е допустима на първо място в ранните стадии. Те могат да се автоматизират. Но по-късните стадии изискват човешката интервенция, когато към този момент би трябвало да се направи „ асортимент “ на претендентите. Това постоянно е било въпрос напълно на човешко решение. AI поддръжката обаче може да форсира и този развой.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ