Д-р Петрова, ВМРО към К. Петков: Направете спорта, танците и другите извънучилищни дейности безплатни за децата
Политиката за извънкласните занимания, основани на физическо образование и спорт, би трябвало да се приложи на национално равнище и това да стане народен приоритет. Тези действия би трябвало да доближат до всяко българско дете във всяко българско учебно заведение, като финансирането се поеме от държавния бюджет.
С тази своя концепция за национална тактика се обръща председателката на Националната женска организация на Вътрешна македонска революционна организация и някогашен зам.-министър на труда и обществената политика доктор Султанка Петрова към министър-председателя Кирил Петков. Поводът за това послание са зачестилите случаи на експанзия сред деца, които станаха известни с помощта на обществените мрежи.
Примерите от побоя в ж.к. „ Лагера “ и последвалото го всеобщо сборичкване на младежи в МОЛ са единствено една хилядна от случаите, които се случват всекидневно, само че множеството остават скрити за обществото, акцентира доктор Петрова в писмото си и дава образец за използване на към този момент работещия от 90-те години „ Исландски модел “, прибавен в едно българско учебно заведение.
Приложен, „ Исландският модел “ в гр. Стралджа потвърждава, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за девойките, свирене на духови и ударни принадлежности за момчетата, национални танци за девойките. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да вземат участие гратис в тях, единственото условие е наложително да са посещавали през целия ден образователни занимания и да не са отсъствали без съображение от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански фамилии в учебно заведение и понижаване на експанзията с 36%, обобщава някогашният зам.-министър на труда и обществената политика.
В писмото си тя изброява и още доста изгоди от безплатното въвеждане на спорт и други извънкласни занимания, като с изключение на понижаване на експанзията доктор Петрова обръща внимание и на проблемите с наднорменото тегло и десоциализацията на децата.
Прилагаме цялостния текст на писмото до министър-председателя Кирил Петков:
До:
Кирил Петков
министър-председател
на Република България
Уважаеми господин Петков,
През последните месеци ставаме очевидци на поредност от видеа, качени в обществените мрежи, които демонстрират ужасната експанзия, която от дълго време е проблем сред децата. Примерите от побоя в ж.к. „ Лагера “ и последвалото го всеобщо сборичкване на младежи в МОЛ са единствено една хилядна от случаите, които се случват всекидневно, само че множеството остават скрити за обществото.
За страдание това е всекидневието на българските деца. А повода е неналичието на съответни и ефикасни дейности за справяне с експанзията.
Пандемията от COVID–19 също промени живота ни. Повлия освен на физическото, само че и на психическо здраве, ограничи обществените ни контакти. А това се отрази най-сериозно още веднъж върху децата.
Именно по тази причина, в днешното стресово всекидневие и компютърна взаимозависимост, обхванала подрастващите, е належащо да се вземат незабавни и съответни ограничения за понижаване на отрицателните последствия от обездвижването, и да се обърне внимание на физическото и психическо здраве на младежите.
През образователната 2017-2018 година като зам.-министър на труда и обществената политика, дружно с учени от СУ „ Св. Климент Охридски “, апробирахме в ОУ „ Св. св Кирил и Методий “ в гр. Стралджа така наречен „ Исландски модел “. Той е потвърдено сполучлив във връзка с справяне с експанзията измежду децата и младежите.
Ето по какъв начин работи в резюме. Въвежда се всеобщ безвъзмезден спорт за подрастващите освен в учебните заведения, само че и в спортните зали за всички типове спорт, както и други занимания по желание на детето/тийнейджъра.
В началото на 90-те години на XX в. експанзия, алкохол, опиати в учебните заведения дават съображение на държавното управление в Исландия да търси решения за тези наболели проблеми. 15 години след въвеждането му с над 30% спада експанзията, използването на алкохол и опиати измежду исландските младежи. Масовият спорт води и до огромни спортни триумфи на дребната нация, изключително в региона на футбола.
Приложен, „ Исландският модел “ в гр. Стралджа потвърждава, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за девойките, свирене на духови и ударни принадлежности за момчетата, национални танци за девойките. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да вземат участие гратис в тях, единственото условие е наложително да са посещавали през целия ден образователни занимания и да не са отсъствали без съображение от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански фамилии в учебно заведение и понижаване на експанзията с 36%.
Новите условия, пред които сме изправени през днешния ден, свързани с пандемичната обстановка и прекомерно дълго траялото онлайн образование, изискват нов метод да се осмисли взаимовръзката сред образованието, възпитанието, физическата подготовка и развиването като обединен развой.
Физическото образование и спортът нямат опция в актуалното учебно заведение за сложно влияние върху развиването на учениците, а действителностите в българското учебно заведение са плачевни. Часовете са извънредно незадоволителни да задоволят потребностите на растящия детски организъм от физически натоварвания. Надеждите на родители, учители и възпитаници е използване на разнообразни извънкласни спортни форми, които да попълнят празнината. Но по какъв начин да се случи това при тежката икономическа рецесия, когато всяко семейство мисли по какъв начин да си заплати разноските за ток, парно, храна, медикаменти и други?
В момента всички извънкласни форми за учениците, без значение дали става въпрос за спорт, изкуство или насърчаване на различен гений, са платени, което не разрешава на всички деца да вземат участие в тях. А дава ли си някой сметка какъв брой костват извънкласните форми за 2 и повече деца, като се има поради, че таксата по един тип спорт е сред 70-100 лева на месец за дете, а за един урок по музикален инструмент или солфеж са не по-малко от 50-60 лева на образователен час?
СЗО преди месец сложи акцент върху физическото образование и спорта като средство за справяне със здравословните проблеми, експанзията, използването на алкохол, опиати и други, както и обществено значимите болести – наднормено тегло, затлъстяване, хиподинамия. Според СЗО децата сред 5 и 17 година би трябвало да натрупват двигателна интензивност най-малко 60 минути дневно. В момента часовете по физическа просвета и спорт в учебно заведение са извънредно незадоволителни (2,5 часа седмично) за осъществяване на тези рекомендации. И тук не повдигам въпроса до какъв брой са оборудвани салоните и до какъв брой въобще в тези часове се покриват някакви условия.
Физическото образование и спорт в извънкласни форми не е систематизирано и проведено заради неналичието на финансиране и построена спортна инфраструктура.
Липсата на целеви средства за тези действия не дават опция на шефовете да заплащат в допълнение от бюджета на учебното заведение, като по този метод единствената опция за децата и техните родители е да заплащат тези действия от личните си бюджети, което е непостижимо за над 70% от семействата.
Политиката за извънкласните занимания, основани на физическо образование и спорт, би трябвало да се приложи на национално равнище и това да стане народен приоритет. Тези действия би трябвало доближат до всяко българско дете във всяко българско учебно заведение, като финансирането се поеме от държавния бюджет.
Да, децата не са гласоподаватели, само че дано не забравяме, че бъдещето на България са нашите деца!
Уверена съм, че единствено за една година ще станем очевидци на понижаване на експанзията, а това е метод и по-лесно да социализираме децата от уязвимите групи.
Нека го създадем в името на положителното бъдеще на децата ни, за положителното бъдеще на България!
Уверена съм, че физическото образование и спортът са мощен фактор, гарантиращ физическото и психическо здраве на децата.
Добрите „ непознати “ практики, приложени в българския гр. Стралджа, потвърждават успеваемостта на модела.
Трябва ни политическа воля, отговорност към бъдещите генерации и предпочитание да се оправим с ежедневните нападателни обстановки, в които попадат децата ни. Няма невъзможни неща!
С тази своя концепция за национална тактика се обръща председателката на Националната женска организация на Вътрешна македонска революционна организация и някогашен зам.-министър на труда и обществената политика доктор Султанка Петрова към министър-председателя Кирил Петков. Поводът за това послание са зачестилите случаи на експанзия сред деца, които станаха известни с помощта на обществените мрежи.
Примерите от побоя в ж.к. „ Лагера “ и последвалото го всеобщо сборичкване на младежи в МОЛ са единствено една хилядна от случаите, които се случват всекидневно, само че множеството остават скрити за обществото, акцентира доктор Петрова в писмото си и дава образец за използване на към този момент работещия от 90-те години „ Исландски модел “, прибавен в едно българско учебно заведение.
Приложен, „ Исландският модел “ в гр. Стралджа потвърждава, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за девойките, свирене на духови и ударни принадлежности за момчетата, национални танци за девойките. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да вземат участие гратис в тях, единственото условие е наложително да са посещавали през целия ден образователни занимания и да не са отсъствали без съображение от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански фамилии в учебно заведение и понижаване на експанзията с 36%, обобщава някогашният зам.-министър на труда и обществената политика.
В писмото си тя изброява и още доста изгоди от безплатното въвеждане на спорт и други извънкласни занимания, като с изключение на понижаване на експанзията доктор Петрова обръща внимание и на проблемите с наднорменото тегло и десоциализацията на децата.
Прилагаме цялостния текст на писмото до министър-председателя Кирил Петков:
До:
Кирил Петков
министър-председател
на Република България
Уважаеми господин Петков,
През последните месеци ставаме очевидци на поредност от видеа, качени в обществените мрежи, които демонстрират ужасната експанзия, която от дълго време е проблем сред децата. Примерите от побоя в ж.к. „ Лагера “ и последвалото го всеобщо сборичкване на младежи в МОЛ са единствено една хилядна от случаите, които се случват всекидневно, само че множеството остават скрити за обществото.
За страдание това е всекидневието на българските деца. А повода е неналичието на съответни и ефикасни дейности за справяне с експанзията.
Пандемията от COVID–19 също промени живота ни. Повлия освен на физическото, само че и на психическо здраве, ограничи обществените ни контакти. А това се отрази най-сериозно още веднъж върху децата.
Именно по тази причина, в днешното стресово всекидневие и компютърна взаимозависимост, обхванала подрастващите, е належащо да се вземат незабавни и съответни ограничения за понижаване на отрицателните последствия от обездвижването, и да се обърне внимание на физическото и психическо здраве на младежите.
През образователната 2017-2018 година като зам.-министър на труда и обществената политика, дружно с учени от СУ „ Св. Климент Охридски “, апробирахме в ОУ „ Св. св Кирил и Методий “ в гр. Стралджа така наречен „ Исландски модел “. Той е потвърдено сполучлив във връзка с справяне с експанзията измежду децата и младежите.
Ето по какъв начин работи в резюме. Въвежда се всеобщ безвъзмезден спорт за подрастващите освен в учебните заведения, само че и в спортните зали за всички типове спорт, както и други занимания по желание на детето/тийнейджъра.
В началото на 90-те години на XX в. експанзия, алкохол, опиати в учебните заведения дават съображение на държавното управление в Исландия да търси решения за тези наболели проблеми. 15 години след въвеждането му с над 30% спада експанзията, използването на алкохол и опиати измежду исландските младежи. Масовият спорт води и до огромни спортни триумфи на дребната нация, изключително в региона на футбола.
Приложен, „ Исландският модел “ в гр. Стралджа потвърждава, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за девойките, свирене на духови и ударни принадлежности за момчетата, национални танци за девойките. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да вземат участие гратис в тях, единственото условие е наложително да са посещавали през целия ден образователни занимания и да не са отсъствали без съображение от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански фамилии в учебно заведение и понижаване на експанзията с 36%.
Новите условия, пред които сме изправени през днешния ден, свързани с пандемичната обстановка и прекомерно дълго траялото онлайн образование, изискват нов метод да се осмисли взаимовръзката сред образованието, възпитанието, физическата подготовка и развиването като обединен развой.
Физическото образование и спортът нямат опция в актуалното учебно заведение за сложно влияние върху развиването на учениците, а действителностите в българското учебно заведение са плачевни. Часовете са извънредно незадоволителни да задоволят потребностите на растящия детски организъм от физически натоварвания. Надеждите на родители, учители и възпитаници е използване на разнообразни извънкласни спортни форми, които да попълнят празнината. Но по какъв начин да се случи това при тежката икономическа рецесия, когато всяко семейство мисли по какъв начин да си заплати разноските за ток, парно, храна, медикаменти и други?
В момента всички извънкласни форми за учениците, без значение дали става въпрос за спорт, изкуство или насърчаване на различен гений, са платени, което не разрешава на всички деца да вземат участие в тях. А дава ли си някой сметка какъв брой костват извънкласните форми за 2 и повече деца, като се има поради, че таксата по един тип спорт е сред 70-100 лева на месец за дете, а за един урок по музикален инструмент или солфеж са не по-малко от 50-60 лева на образователен час?
СЗО преди месец сложи акцент върху физическото образование и спорта като средство за справяне със здравословните проблеми, експанзията, използването на алкохол, опиати и други, както и обществено значимите болести – наднормено тегло, затлъстяване, хиподинамия. Според СЗО децата сред 5 и 17 година би трябвало да натрупват двигателна интензивност най-малко 60 минути дневно. В момента часовете по физическа просвета и спорт в учебно заведение са извънредно незадоволителни (2,5 часа седмично) за осъществяване на тези рекомендации. И тук не повдигам въпроса до какъв брой са оборудвани салоните и до какъв брой въобще в тези часове се покриват някакви условия.
Физическото образование и спорт в извънкласни форми не е систематизирано и проведено заради неналичието на финансиране и построена спортна инфраструктура.
Липсата на целеви средства за тези действия не дават опция на шефовете да заплащат в допълнение от бюджета на учебното заведение, като по този метод единствената опция за децата и техните родители е да заплащат тези действия от личните си бюджети, което е непостижимо за над 70% от семействата.
Политиката за извънкласните занимания, основани на физическо образование и спорт, би трябвало да се приложи на национално равнище и това да стане народен приоритет. Тези действия би трябвало доближат до всяко българско дете във всяко българско учебно заведение, като финансирането се поеме от държавния бюджет.
Да, децата не са гласоподаватели, само че дано не забравяме, че бъдещето на България са нашите деца!
Уверена съм, че единствено за една година ще станем очевидци на понижаване на експанзията, а това е метод и по-лесно да социализираме децата от уязвимите групи.
Нека го създадем в името на положителното бъдеще на децата ни, за положителното бъдеще на България!
Уверена съм, че физическото образование и спортът са мощен фактор, гарантиращ физическото и психическо здраве на децата.
Добрите „ непознати “ практики, приложени в българския гр. Стралджа, потвърждават успеваемостта на модела.
Трябва ни политическа воля, отговорност към бъдещите генерации и предпочитание да се оправим с ежедневните нападателни обстановки, в които попадат децата ни. Няма невъзможни неща!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ