Весислава Антонова: Медийният ни пазар има правила, важното е те да не остават на хартия
" Българският медиен пазар има своите правила. Много значимо е обаче те да не остават на хартия, а да имат действително приложение в живата публицистика, в дейната публицистика. Ако те останат на хартия, това е повече от тъжно ".
Това разяснява пред БНР Весислава Антонова, медиен анализатор и учител в УНСС.
Според нея в последните години диалогът за мощните, справедливи, самостоятелни медии като че ли е банализиран и обезсмислен.
Относно новото европейско законодателство за свободата на медиите Антонова акцентира, че документът е забавен и значим. А дали той ще успее да промени нещо зависи от професионалната воля на всеки един от европейските медийни пазари:
" Независимо че този документ има статута на закон, който би трябвало наложително да се съблюдава и явно по него ще има наказания оттук насетне, въпреки всичко Европейски Съюз регистрира спецификите на обособените медийни пазари на страните членки. Независимо от това, че те попадат под ударите на този общ документ ".
По думите ѝ той има няколко съществени разделения. И изброи част от тях:
" Една част, която е ангажирана да се занимава с политическата самостоятелност на медиите, да търси нови способи за ограничение на политическия напън. Няма подозрение - политиците постоянно са изкушени да употребяват медиите, да се заиграват с тях, даже до степен да ги тормозят - има такива образци в страни като Унгария да вземем за пример. Все повече механизми да има за отбрана на публицистичната самостоятелност. Забрана на шпионски програмен продукт. Независими публични медии - от ден на ден са условията към тях. Финансирането е втората огромна тематика. Предвидено е да се вършат стрес проби за медиен плурализъм ".
Преди да влезе в действие този законодателен акт за свободата на медиите, в България трябваше да има диспути по него, диалози, оферти, изрече мнение медийният анализатор. Според нея у нас не е имало огромен възторг и включване по тематиката.
" Медиите сякаш се притесняваха да включат в дневния си ред тематиката, бягат от нея, тъй като я считат за доста тясно професионална ", счита тя.
Според законодателния акт ще се сътвори Европейски съвет за медийни услуги. В него България, равнопоставено с всички страни-участнички, би трябвало да излъчи представител, който има право на глас, акцентира Весислава Антонова. И добави:
" България би трябвало да е доста наясно кого ще изпрати там - той дали ще пази достойнството на медиите, на медийния пазар, по какъв начин ще ни съставлява в този европейски общ регулатор. В това време виждаме каква неустойчивост има в нашия медиен регулатор - обстановка, в която е доста мъчно, и сме изпаднали в някаква изключителна обстановка, в която имаме ръководител на ротационен принцип - нещо, което законът нито го разрешава, нито го не разрешава. Прецедент се основава. Кой ще го излъчи този претендент, кой ще го избере, по какъв начин ще го избере, ще има ли обществена отбрана - по какъв начин това ще се случва тук е доста значимо ".
Това разяснява пред БНР Весислава Антонова, медиен анализатор и учител в УНСС.
Според нея в последните години диалогът за мощните, справедливи, самостоятелни медии като че ли е банализиран и обезсмислен.
Относно новото европейско законодателство за свободата на медиите Антонова акцентира, че документът е забавен и значим. А дали той ще успее да промени нещо зависи от професионалната воля на всеки един от европейските медийни пазари:
" Независимо че този документ има статута на закон, който би трябвало наложително да се съблюдава и явно по него ще има наказания оттук насетне, въпреки всичко Европейски Съюз регистрира спецификите на обособените медийни пазари на страните членки. Независимо от това, че те попадат под ударите на този общ документ ".
По думите ѝ той има няколко съществени разделения. И изброи част от тях:
" Една част, която е ангажирана да се занимава с политическата самостоятелност на медиите, да търси нови способи за ограничение на политическия напън. Няма подозрение - политиците постоянно са изкушени да употребяват медиите, да се заиграват с тях, даже до степен да ги тормозят - има такива образци в страни като Унгария да вземем за пример. Все повече механизми да има за отбрана на публицистичната самостоятелност. Забрана на шпионски програмен продукт. Независими публични медии - от ден на ден са условията към тях. Финансирането е втората огромна тематика. Предвидено е да се вършат стрес проби за медиен плурализъм ".
Преди да влезе в действие този законодателен акт за свободата на медиите, в България трябваше да има диспути по него, диалози, оферти, изрече мнение медийният анализатор. Според нея у нас не е имало огромен възторг и включване по тематиката.
" Медиите сякаш се притесняваха да включат в дневния си ред тематиката, бягат от нея, тъй като я считат за доста тясно професионална ", счита тя.
Според законодателния акт ще се сътвори Европейски съвет за медийни услуги. В него България, равнопоставено с всички страни-участнички, би трябвало да излъчи представител, който има право на глас, акцентира Весислава Антонова. И добави:
" България би трябвало да е доста наясно кого ще изпрати там - той дали ще пази достойнството на медиите, на медийния пазар, по какъв начин ще ни съставлява в този европейски общ регулатор. В това време виждаме каква неустойчивост има в нашия медиен регулатор - обстановка, в която е доста мъчно, и сме изпаднали в някаква изключителна обстановка, в която имаме ръководител на ротационен принцип - нещо, което законът нито го разрешава, нито го не разрешава. Прецедент се основава. Кой ще го излъчи този претендент, кой ще го избере, по какъв начин ще го избере, ще има ли обществена отбрана - по какъв начин това ще се случва тук е доста значимо ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ