Ново проучване доказва, че в България поставяме каруцата пред коня: Демокрацията и правата на човека не са водещи приоритети сред хората
Подкрепата за Европейски Съюз и полезностите му като цяло пораства, както в България по този начин и в самия европейски съюз, демонстрира ново изследване.
Все отново България очевидно се отличава от останалите страни в Европейски Съюз и потвърждава, че има нещо обърнато наобратно.
Защитата на демокрацията и правата на индивида са едвам на четвърто място измежду публичните настройки у нас, за разлика от по-голямата част от страните в Европейски Съюз, където това са топ целите за хората.
Според новото изследване на Евробарометър, предоставено от Европейския парламент, близо една трета от интервюираните (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска полезност, която би трябвало да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света (25%), а възходящият екстремизъм, разпространяването на дезинформация и отслабването на правилата на правовата страна пораждат безпокойствие у европейските жители, оповестиха от пресцентъра на Европейския парламент в България, съобщи Новини.бг.
Българските респонденти слагат върховенството на закона (32%) и свободата на напредване (32%) като съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани предпочитано от Европейския парламент, като на второ и трето място се подреждат зачитането на националната еднаквост, просвета и обичаи в страните членки (25%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и сред неговите райони.
Тези настройки са отразени и в резултатите от последното изследване за „ Бъдещето на Европа “, оповестено от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 година, в което девет от всеки 10 европейци са съгласни, че към момента следва работа за подсилване на демокрацията в Европейски Съюз. 85% от интервюираните в България са на същото мнение.
Единадесет страни членки слагат отбраната на демокрацията преди всичко: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария слагат преди всичко също по този начин отбраната на правата на индивида. В България отбраната на тези полезности е сложена на четвърто място с дял от 24% за всяка. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: „ Както жителите вярно показват, отбраната на демокрацията е европейската полезност с най-голяма значимост, над всичко останало. Не можем да одобряваме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът през днешния ден са възходящи закани за нашия общ европейски план. “
Като цяло за европейските жители публичното здраве продължава да бъде главен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42%, последвано от битката с бедността и общественото изключване (40%) и дейностите против изменението на климата (39%). Средно за Европейски Съюз младежите слагат битката с изменението на климата като собствен главен приоритет за Парламента. В България публичното здраве също се възприема като главен приоритет на политиката на Екологичен потенциал (53%), дружно с битката с бедността и общественото изключване (51%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места се подрежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като съществена предпочитана област за Екологичен потенциал в България, като едвам 16% от интервюираните го намират за такава.
Европейските жители демонстрират непрекъснат интерес да научат повече за работата на Европейски Съюз. Според актуалното изследване информация за това по какъв начин действително са изразходвани средствата от Европейски Съюз би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските жители това също е тематиката с най-голям интерес, с дял от 39%. Европейските жители желаят също по този начин да научат повече за съответните последствия от европейското законодателство в своята страна (30%), детайлности за дейностите на своите национални членове на Екологичен потенциал (29%), както и за това какво прави Европейски Съюз за превъзмогване на пандемията от COVID-19 (29%). В България идващите тематики, от които се интересуват жителите, са информация за това какво съответно е направил Европейски Съюз за техния град/регион (36%), правата им като жители на Европейски Съюз (34%), съответните последствия от европейското законодателство в страната (32%) и съответните действия на национални членове на Екологичен потенциал (31%).
„ Гражданите желаят и заслужават повече информация за съответното влияние на политиките и решенията на Европейски Съюз в тяхното всекидневие. Хората би трябвало да знаят по какъв начин се изразходват средствата “, съобщи ръководителят на Екологичен потенциал Роберта Мецола.
Европейският парламент ясно декларира, че отпущането на средства от фондовете на Европейски Съюз за възобновяване следва да се основава на ясни и утвърдени национални проекти, да предстои на пореден надзор и бистрота и да зависи от зачитането на главните европейски демократични полезности.
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз и по-специално за Европейския парламент се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19. Голямо болшинство от жителите на Европейски Съюз (58%) поддържат по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в това време делът на жителите на Европейски Съюз с позитивна настройка към Екологичен потенциал се е нараснал с 12 процентни пункта до 36% спрямо 2015 година, а нарастването спрямо 2019 година е 3 процентни пункта. 45% от интервюираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а единствено 17% имат негативно мнение. Тази позитивна позиция към Екологичен потенциал е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който демонстрира, че измежду всички институции на Европейски Съюз жителите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България настройките на жителите следват средноевропейските, само че делът на жителите, които споделят мнението, че Екологичен потенциал би трябвало да има по-важна роля в бъдеще, е доста по-малък (43%), а делът на респондентите с позитивна визия за Екологичен потенциал остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43%), като 35% от интервюираните имат неутрална визия за Екологичен потенциал, а 18% - негативна.
Мнозинството от европейските жители (62%) смятат, че участието на тяхната страна в Европейски Съюз е нещо положително, като единствено 9% декларират противоположното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 година насам. Почти три четвърти от интервюираните (72%) декларират, че тяхната страна е спечелила от участието си в Европейски Съюз, като болшинството от тях (63%) декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. В съпоставяне с изследването през есента на 2020 година, в България се следи понижаване със 7 процентни пункта - до 49%, на каузи на респондентите, които са на мнение, че участието на страната в Европейски Съюз е нещо положително, а делът на интервюираните, които го одобряват като отрицателно, се усилва с 4 процентни пункта - до 13%. Делът на жителите в България, които считат, че страната е спечелила от участието си в Европейски Съюз, остава висок (60%), само че е по-нисък от средноевропейския и понижава с 4 процентни пункта по отношение на есента на 2020 г. Българските жители виждат изгодите от Европейски Съюз главно като опциите за работа, които Европейски Съюз носи (47%), подобряването на съдействието сред България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).
Проучването на Европейския парламент от есента на 2021 година беше извършено сред 1 ноември и 2 декември 2021 година, измежду 26,510 жители от всички 27 страни членки, под формата на изявленията лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било неотложно заради пандемията от Covid-19. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Все отново България очевидно се отличава от останалите страни в Европейски Съюз и потвърждава, че има нещо обърнато наобратно.
Защитата на демокрацията и правата на индивида са едвам на четвърто място измежду публичните настройки у нас, за разлика от по-голямата част от страните в Европейски Съюз, където това са топ целите за хората.
Според новото изследване на Евробарометър, предоставено от Европейския парламент, близо една трета от интервюираните (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска полезност, която би трябвало да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света (25%), а възходящият екстремизъм, разпространяването на дезинформация и отслабването на правилата на правовата страна пораждат безпокойствие у европейските жители, оповестиха от пресцентъра на Европейския парламент в България, съобщи Новини.бг.
Българските респонденти слагат върховенството на закона (32%) и свободата на напредване (32%) като съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани предпочитано от Европейския парламент, като на второ и трето място се подреждат зачитането на националната еднаквост, просвета и обичаи в страните членки (25%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и сред неговите райони.
Тези настройки са отразени и в резултатите от последното изследване за „ Бъдещето на Европа “, оповестено от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 година, в което девет от всеки 10 европейци са съгласни, че към момента следва работа за подсилване на демокрацията в Европейски Съюз. 85% от интервюираните в България са на същото мнение.
Единадесет страни членки слагат отбраната на демокрацията преди всичко: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария слагат преди всичко също по този начин отбраната на правата на индивида. В България отбраната на тези полезности е сложена на четвърто място с дял от 24% за всяка. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: „ Както жителите вярно показват, отбраната на демокрацията е европейската полезност с най-голяма значимост, над всичко останало. Не можем да одобряваме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът през днешния ден са възходящи закани за нашия общ европейски план. “
Като цяло за европейските жители публичното здраве продължава да бъде главен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42%, последвано от битката с бедността и общественото изключване (40%) и дейностите против изменението на климата (39%). Средно за Европейски Съюз младежите слагат битката с изменението на климата като собствен главен приоритет за Парламента. В България публичното здраве също се възприема като главен приоритет на политиката на Екологичен потенциал (53%), дружно с битката с бедността и общественото изключване (51%). Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места се подрежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като съществена предпочитана област за Екологичен потенциал в България, като едвам 16% от интервюираните го намират за такава.
Европейските жители демонстрират непрекъснат интерес да научат повече за работата на Европейски Съюз. Според актуалното изследване информация за това по какъв начин действително са изразходвани средствата от Европейски Съюз би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските жители това също е тематиката с най-голям интерес, с дял от 39%. Европейските жители желаят също по този начин да научат повече за съответните последствия от европейското законодателство в своята страна (30%), детайлности за дейностите на своите национални членове на Екологичен потенциал (29%), както и за това какво прави Европейски Съюз за превъзмогване на пандемията от COVID-19 (29%). В България идващите тематики, от които се интересуват жителите, са информация за това какво съответно е направил Европейски Съюз за техния град/регион (36%), правата им като жители на Европейски Съюз (34%), съответните последствия от европейското законодателство в страната (32%) и съответните действия на национални членове на Екологичен потенциал (31%).
„ Гражданите желаят и заслужават повече информация за съответното влияние на политиките и решенията на Европейски Съюз в тяхното всекидневие. Хората би трябвало да знаят по какъв начин се изразходват средствата “, съобщи ръководителят на Екологичен потенциал Роберта Мецола.
Европейският парламент ясно декларира, че отпущането на средства от фондовете на Европейски Съюз за възобновяване следва да се основава на ясни и утвърдени национални проекти, да предстои на пореден надзор и бистрота и да зависи от зачитането на главните европейски демократични полезности.
Подкрепата на жителите за Европейски Съюз и по-специално за Европейския парламент се е нараснала доста по време на пандемията от Covid-19. Голямо болшинство от жителите на Европейски Съюз (58%) поддържат по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в това време делът на жителите на Европейски Съюз с позитивна настройка към Екологичен потенциал се е нараснал с 12 процентни пункта до 36% спрямо 2015 година, а нарастването спрямо 2019 година е 3 процентни пункта. 45% от интервюираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а единствено 17% имат негативно мнение. Тази позитивна позиция към Екологичен потенциал е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който демонстрира, че измежду всички институции на Европейски Съюз жителите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България настройките на жителите следват средноевропейските, само че делът на жителите, които споделят мнението, че Екологичен потенциал би трябвало да има по-важна роля в бъдеще, е доста по-малък (43%), а делът на респондентите с позитивна визия за Екологичен потенциал остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43%), като 35% от интервюираните имат неутрална визия за Екологичен потенциал, а 18% - негативна.
Мнозинството от европейските жители (62%) смятат, че участието на тяхната страна в Европейски Съюз е нещо положително, като единствено 9% декларират противоположното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 година насам. Почти три четвърти от интервюираните (72%) декларират, че тяхната страна е спечелила от участието си в Европейски Съюз, като болшинството от тях (63%) декларират, че са оптимисти за бъдещето на Европейски Съюз. В съпоставяне с изследването през есента на 2020 година, в България се следи понижаване със 7 процентни пункта - до 49%, на каузи на респондентите, които са на мнение, че участието на страната в Европейски Съюз е нещо положително, а делът на интервюираните, които го одобряват като отрицателно, се усилва с 4 процентни пункта - до 13%. Делът на жителите в България, които считат, че страната е спечелила от участието си в Европейски Съюз, остава висок (60%), само че е по-нисък от средноевропейския и понижава с 4 процентни пункта по отношение на есента на 2020 г. Българските жители виждат изгодите от Европейски Съюз главно като опциите за работа, които Европейски Съюз носи (47%), подобряването на съдействието сред България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).
Проучването на Европейския парламент от есента на 2021 година беше извършено сред 1 ноември и 2 декември 2021 година, измежду 26,510 жители от всички 27 страни членки, под формата на изявленията лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било неотложно заради пандемията от Covid-19. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ