Прясно изцедени лъжи
Почти век портокаловият сок ни се показва като знак на здравословната диета. Всъщност, истината е много друга.
В продължение на десетилетия чашата с портокалов сок бе знак на здравословния метод на живот. Ползите от тази напитка бяха превъзнасяни освен от производители и рекламисти, само че и от диетолози и лекари. Смяташе че, че една чаша на ден (или повече) ще ви защищити от всичко: като се стартира от елементарната настинка и се свърши със скорбута. Но в случай че се има вяра на създатели като Харви Левенстийн (Paradox of Plenty и Fear of Food), цялата история на портокаловия сок е в действителност поредност от усърдно скалъпени всеобщи заблуди.
НАЧАЛОТО Е ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ в Америка. И преди този момент портокалите участват в менюто за закуска, само че като цели плодове. С подобряването на транспортната инфраструктура производителите стартират да оферират пастьоризиран сок – по-траен, само че изгубил огромна част от усета си.
После, по време на Втората международна война, американското командване поръчва на учените да основат по-вкусен сок, тъй като бойците всеобщо отказвали да одобряват включения в дажбите им витамин С на кристали. Както постоянно се случва, решението идва много откакто войната е завършила – през 1948, когато биохимиците показват замразения портокалов концентрат. За разлика от дотогавашния консервиран сок, той съхранява огромна част от аромата и усета, и безусловно избавя задъхващите се от свръхпроизводство портокалови градини във Флорида.
Трябва да минат десетилетия, преди да се разбере, че при химическата обработка се изгубват съвсем всички потребни субстанции, а на тяхно място промишлеността прибавя обезпокоително огромни количества захар и консерванти.
На пазара има и в действителност прясно изцедени сокове. Но би трябвало доста да внимавате, с цел да ги разпознаете от останалите, които също са “от 100% плодове ” и “без концентрат ”.
ПРЕЗ 90-ТЕ ТОВА РАЗБИРАНЕ прекатурна пазара и по рафтовете оцеляха единствено кутиите с надпис “без концентрат ”. Но и тези сокове от ново потомство, направени единствено от “100% плодове ”, не са тъкмо здравословни питиета. При множеството от тях от изцедения сок първо се извличат ароматните масла и есенции. Остатъкът е дълготраен и може да се съхранява до година и даже повече, само че е изцяло лишен от усет (и даже цвят). Когато пристигна време да ви го продадат, есенциите и ароматите се връщат назад, подсилени от химиците, и чак тогава “пресният ” сок се бутилира и праща по магазините. Наскоро английското държавно управление предизвести жителите, че подобен вид сок може да съдържа не по-малко захар от газираните питиета, а в Съединени американски щати и сега се водят правосъдни процеси против производители поради изказванията им, че продуктът бил “изцяло естествен ”. Не е елементарно да различите сходни всеобщи сокове от тези, които в действителност са прясно изцедени, филтрирани и опаковани. Срокът на валидност е единият сигурен симптом (колкото по-кратък, по-добре); за жалост цената е вторият – същинското е по-скъпо. Затова най-разумният вид е да си купите портокали и да ги изцедите. Или още по-добре да ги изядете.
Статията е оповестена в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 63 / 2015