Все по-размирен свят: 15% от глобалното население живее близо до военни конфликти
Почти 1.2 милиарда души (или към 15% от популацията на света) през 2020 година са живели покрай (на най-много 50 км отстояние) зони и територии с боен спор. За съпоставяне - през 1990 година техният брой е бил към 555 млн. души, или над два пъти по-малко. Тенденцията за все по-размирния свят разкрива отчет на " Програма на Организация на обединените нации за развиване ". Тя е още по-драматична във връзка с децата, тъй като споровете са по-чести в страни с по-младо население. Около 200 млн. деца са живеели в конфликтни зони през 1990 година, до момента в който през 2020 година те към този момент са 452 млн. (или 19% от всички деца по света).
Докладът сочи, че през 2020 година 4.5 милиарда души - малко над половината от популацията на земята, са живеели в страни, на териториите на които не се е развивал боен спор. Това, става известно, не е задоволително, с цел да се категоризират тези хора като " обитаващи безвредно и умерено място ", тъй като доста от страните пък граничат с райони, раздирани от политически и военни разпри от десетилетия насам, свидетелства отчетът.
Според данните към 73% (864 млн. души) от засегнатите от военни дейности хора живеят " в региони със едва разрастващи се спорове " (такива, които взимат сред 1 и 25 жертви за година). Въпреки това тези условия дават огромно отражение върху живота им. Да живееш в обиден от спор регион и да бъдеш изложен на принуждение - директно или индиректно, има негативно влияние върху значими резултати от човешкото развиване. Намаленото " възприятие за сигурност " и неподходящите отблясъци върху психологично здраве на хората са постоянно срещани в общности с продължителни насилствени събития, показва документът на Организация на обединените нации.
Реклама Насилието и страхът карат хората да напущат домовете си
Броят на принудените да изоставен домовете си хора доближава пик от 82.4 млн. през 2020 година Конфликтите в Афганистан, Сомалия и Сирия са виновни за повече от половината международни бежански потоци, само че припокриващи се закани за сигурността, споровете и насилието водят до изселване и от невоенни зони. " Безпрецедентното принуждение, необятно публикуваната престъпност и безнаказаността да вземем за пример заплашват сигурността на жителите в Централна Америка и прогонват хора от домовете им в страните от така наречен Северен триъгълник - Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор ", се споделя още в отчета.
В Южна Азия има максимален брой хора, наранени от спорове, само че в Африка, на юг от Сахара, и в Близкия изток към 30% от общото население е насила да живее наоколо до военни дейности. В средата на първото десетилетие от века засегнатото от спорове население в Африка нараства внезапно вследствие на огромното увеличение на вътрешните и етнически спорове. В Близкия изток има нарастване на броя наранени след 2011 година, което съответствува с интервала след Арабската пролет, изключително в Ирак, Сирия и Йемен. Около 2016 година се следи нарастване на засегнатия от спорове брой хора и в Латинска Америка. Фактор за това е основно спорът сред наркокартелите в Бразилия и Мексико.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
Докладът сочи, че през 2020 година 4.5 милиарда души - малко над половината от популацията на земята, са живеели в страни, на териториите на които не се е развивал боен спор. Това, става известно, не е задоволително, с цел да се категоризират тези хора като " обитаващи безвредно и умерено място ", тъй като доста от страните пък граничат с райони, раздирани от политически и военни разпри от десетилетия насам, свидетелства отчетът.
Според данните към 73% (864 млн. души) от засегнатите от военни дейности хора живеят " в региони със едва разрастващи се спорове " (такива, които взимат сред 1 и 25 жертви за година). Въпреки това тези условия дават огромно отражение върху живота им. Да живееш в обиден от спор регион и да бъдеш изложен на принуждение - директно или индиректно, има негативно влияние върху значими резултати от човешкото развиване. Намаленото " възприятие за сигурност " и неподходящите отблясъци върху психологично здраве на хората са постоянно срещани в общности с продължителни насилствени събития, показва документът на Организация на обединените нации.
Реклама Насилието и страхът карат хората да напущат домовете си
Броят на принудените да изоставен домовете си хора доближава пик от 82.4 млн. през 2020 година Конфликтите в Афганистан, Сомалия и Сирия са виновни за повече от половината международни бежански потоци, само че припокриващи се закани за сигурността, споровете и насилието водят до изселване и от невоенни зони. " Безпрецедентното принуждение, необятно публикуваната престъпност и безнаказаността да вземем за пример заплашват сигурността на жителите в Централна Америка и прогонват хора от домовете им в страните от така наречен Северен триъгълник - Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор ", се споделя още в отчета.
В Южна Азия има максимален брой хора, наранени от спорове, само че в Африка, на юг от Сахара, и в Близкия изток към 30% от общото население е насила да живее наоколо до военни дейности. В средата на първото десетилетие от века засегнатото от спорове население в Африка нараства внезапно вследствие на огромното увеличение на вътрешните и етнически спорове. В Близкия изток има нарастване на броя наранени след 2011 година, което съответствува с интервала след Арабската пролет, изключително в Ирак, Сирия и Йемен. Около 2016 година се следи нарастване на засегнатия от спорове брой хора и в Латинска Америка. Фактор за това е основно спорът сред наркокартелите в Бразилия и Мексико.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ