България потъна в траур! Почина един от най-уважаваните хора в тази държава – Никола Балабанов
Почина Никола Балабанов, дълготраен шеф на водещи печатници и предан на развиването на българската полиграфия експерт. Поклонението ще се извърши на 21.10.2023 година, събота, от 12,00 ч. в Ритуалната зала на Централните Софийски гробища.
Никола Балабанов е роден на 25 март 1931 година След довеждане докрай на междинното си обучение, през 1954 година стартира работа като ецер (специфична служба в полиграфията — б.р.) в Държавната печатница, като по едно и също време с това учи задочно и в ХТИ — София. След довеждане докрай на висшето си обучение през 1963 година стартира работа като шеф на заводската лаборатория в ДПК „ Д. Благоев “. В интервала 1965–1968 година работи като шеф отдел „ Технически “ в Комбината, след което е назначен на длъжността заместител шеф по ПТВ. Като подобен работи до 1976 година От 1976 година до 1982 година е на работа в печатница „ Балкан “, където заема длъжността „ Директор “.
През февруари 1982 година Никола Балабанов е назначен за шеф на ДПК „ Д. Благоев “ и като подобен работи до навършване на пенсионната си възраст през септември 1995 година
С неговото име са свързани разширението и модернизацията на Комбината. Автор е на нови хрумвания и рационализации, някои от които и в този момент работят. В интервала на трудовата си активност е награждаван с
разнообразни държавни оценки. Носител е на званието „ Заслужил полиграфист “, награден е с Орден „ Кирил и Методий “, „ Орден на труда “ — сребърен, Орден „ Червено знаме “ и други.
“Откритието на Гутенберг е едно от най-важните за човечеството. Библията, отпечатана посредством него, е книгата с максимален тираж в света. Това изобретение действа и според мен има бъдеще. Трудно е да си представим човечеството без щемпел, без книги. Те са нужни и за обучение, и за ръководство и за действието на всички други действия. Не виждам заплаха от изгубване на печата. Безспорно той ще се видоизменя, само че ще го има ”, споделя в изявление преди две години Балабанов, който е историята на печатарската промишленост в България, предава Лупа.
По време на дългия си стаж в печатници Никола Балабанов е претърпял същински софтуерни революции.
Като най-значими дефинира навлизането на офсетовия щемпел и на електронния набор. От 1976 до 1982 година той е шеф на печатница “Балкан ”. Когато през 1982 година оглавил Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев ” заварил пет типа щемпел. Имало ръчен набор, помни словослагателите, които подреждали всяка буквичка поотделно. След това от Съединени американски щати купуват линотипни машини и основават най-модерния линотипен завод, където се отливали буквени редове с избрана дължина, като се осигурявал бърз набор и елементарно нареждане на страниците. Имало и монотипни наборни машини. Тази технология употребила устройство за пробиване на хартиена лента и уред, отливащ буквите по заложените от лентата перфорации.
Четвъртият тип бил т.нар фотонабор, при който текстът се набирал на клавиатура, по-късно се създавала перфокарта, тя се преснимала и се вадел отпечатък.
После идва революцията — навлизането на цифровите технологии и електронния набор, който през днешния ден владее промишлеността.
В Полиграфическия комбинат се печатал органът на партията “Работническо дело ”, наред с други издания от това време – “Отечествен фронт ”, “Народна юноша ”, “Стършел ” и мн. други По това време вестниците излизат в големи за мащабите на страната ни тиражи — единствено официозът на Българска комунистическа партия се печата в умопомрачителния тираж от 800 000 бройки.
“Не съм имал чувство за интервенция. Имаше Комитет по печата, който ръководеше печатниците. Той спускаше задания, проекти ”, споделя инж. Балабанов. След това се усмихва. “Когато ме назначиха за шеф на Полиграфическия комбинат, ми споделиха:
“Внимавай! Има “Работническо дело ”, има Балабанов. Няма “Работническо дело ”, няма Балабанов. Отваряй си очите ”.
И той внимавал. Държал да бъде осведомен за всяка смяна, за всеки проблем, за най-дребните неща. Живеел с работата си. Така дочакал 1989 година
Вълнуващи са спомените му и за раждането на свободната преса.
“Имаше решение на Кръглата маса да стартира да излиза вестник на опозицията. Валентин Караманчев, който беше ръководител на ДТСО „ Българска книга и щемпел “ и кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия ме извика. От едната страна — представителите на демократичните сили, от другата страна — аз. Караманчев сподели, че са се разбрали да има вестник на демократичните сили.
Тогавашният министър-председател Андрей Луканов споделил: “Действайте! ”.
Представителите на демократите били доста възторжени и някои от тях желали още на идващия ден да печатат. Но Пламен Даракчиев, един от създателите на КТ ”Подкрепа ”, който работел като публицист във в. “Народна юноша ”, бил гласът на разсъдъка и споделил, че към момента не са подготвени. “Казах им: Вие няма да вършиме многотиражка, а сериозен всекидневник. Трябва да сте готови с материали, с цел да не спре вестникът ”, споделя Балабанов пред “Труд ”.
След 2 седмици се родил в. “Демокрация ”
с основен редактор Йордан Василев. Никола Балабанов си спомня с положително възприятие за него. “Разбирахме се, добър човек беше. Викаше ми “Инженере ”. Помня го с човещината му ”. И илюстрира това си мнение със следната преживелица. За в. “Демокрация ” била изпратена хартия от чужбина, която се съхранявала в комбината. Никой не можел да вземе лист от нея без знанието на Йордан Василев. В един миг обаче свършила хартията за в. “Дума ” (орган на социалистическата партия — б.р.). Тогава Василев изискал среща с шефа на Полиграфията и му споделил: “Инженере, няма да оставим в. “Дума ” да не излезе ”. Разрешил отпущането на хартия
и идващият брой на в. “Дума ” бил отпечатан на хартията за в. “Демокрация ”.
Инженер Балабанов е горделив, че нито едно издание не е било спряно по негово време по индустриални аргументи. “Не допуснахме и в най-сложните времена България да остане без вестници. ”, спомня си индивидът, който е видял раждането и умирането на стотици вестници и списания, основаването на пресгрупи и появяването на таблоидите.
Никола Балабанов е роден на 25 март 1931 година След довеждане докрай на междинното си обучение, през 1954 година стартира работа като ецер (специфична служба в полиграфията — б.р.) в Държавната печатница, като по едно и също време с това учи задочно и в ХТИ — София. След довеждане докрай на висшето си обучение през 1963 година стартира работа като шеф на заводската лаборатория в ДПК „ Д. Благоев “. В интервала 1965–1968 година работи като шеф отдел „ Технически “ в Комбината, след което е назначен на длъжността заместител шеф по ПТВ. Като подобен работи до 1976 година От 1976 година до 1982 година е на работа в печатница „ Балкан “, където заема длъжността „ Директор “.
През февруари 1982 година Никола Балабанов е назначен за шеф на ДПК „ Д. Благоев “ и като подобен работи до навършване на пенсионната си възраст през септември 1995 година
С неговото име са свързани разширението и модернизацията на Комбината. Автор е на нови хрумвания и рационализации, някои от които и в този момент работят. В интервала на трудовата си активност е награждаван с
разнообразни държавни оценки. Носител е на званието „ Заслужил полиграфист “, награден е с Орден „ Кирил и Методий “, „ Орден на труда “ — сребърен, Орден „ Червено знаме “ и други.
“Откритието на Гутенберг е едно от най-важните за човечеството. Библията, отпечатана посредством него, е книгата с максимален тираж в света. Това изобретение действа и според мен има бъдеще. Трудно е да си представим човечеството без щемпел, без книги. Те са нужни и за обучение, и за ръководство и за действието на всички други действия. Не виждам заплаха от изгубване на печата. Безспорно той ще се видоизменя, само че ще го има ”, споделя в изявление преди две години Балабанов, който е историята на печатарската промишленост в България, предава Лупа.
По време на дългия си стаж в печатници Никола Балабанов е претърпял същински софтуерни революции.
Като най-значими дефинира навлизането на офсетовия щемпел и на електронния набор. От 1976 до 1982 година той е шеф на печатница “Балкан ”. Когато през 1982 година оглавил Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев ” заварил пет типа щемпел. Имало ръчен набор, помни словослагателите, които подреждали всяка буквичка поотделно. След това от Съединени американски щати купуват линотипни машини и основават най-модерния линотипен завод, където се отливали буквени редове с избрана дължина, като се осигурявал бърз набор и елементарно нареждане на страниците. Имало и монотипни наборни машини. Тази технология употребила устройство за пробиване на хартиена лента и уред, отливащ буквите по заложените от лентата перфорации.
Четвъртият тип бил т.нар фотонабор, при който текстът се набирал на клавиатура, по-късно се създавала перфокарта, тя се преснимала и се вадел отпечатък.
После идва революцията — навлизането на цифровите технологии и електронния набор, който през днешния ден владее промишлеността.
В Полиграфическия комбинат се печатал органът на партията “Работническо дело ”, наред с други издания от това време – “Отечествен фронт ”, “Народна юноша ”, “Стършел ” и мн. други По това време вестниците излизат в големи за мащабите на страната ни тиражи — единствено официозът на Българска комунистическа партия се печата в умопомрачителния тираж от 800 000 бройки.
“Не съм имал чувство за интервенция. Имаше Комитет по печата, който ръководеше печатниците. Той спускаше задания, проекти ”, споделя инж. Балабанов. След това се усмихва. “Когато ме назначиха за шеф на Полиграфическия комбинат, ми споделиха:
“Внимавай! Има “Работническо дело ”, има Балабанов. Няма “Работническо дело ”, няма Балабанов. Отваряй си очите ”.
И той внимавал. Държал да бъде осведомен за всяка смяна, за всеки проблем, за най-дребните неща. Живеел с работата си. Така дочакал 1989 година
Вълнуващи са спомените му и за раждането на свободната преса.
“Имаше решение на Кръглата маса да стартира да излиза вестник на опозицията. Валентин Караманчев, който беше ръководител на ДТСО „ Българска книга и щемпел “ и кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия ме извика. От едната страна — представителите на демократичните сили, от другата страна — аз. Караманчев сподели, че са се разбрали да има вестник на демократичните сили.
Тогавашният министър-председател Андрей Луканов споделил: “Действайте! ”.
Представителите на демократите били доста възторжени и някои от тях желали още на идващия ден да печатат. Но Пламен Даракчиев, един от създателите на КТ ”Подкрепа ”, който работел като публицист във в. “Народна юноша ”, бил гласът на разсъдъка и споделил, че към момента не са подготвени. “Казах им: Вие няма да вършиме многотиражка, а сериозен всекидневник. Трябва да сте готови с материали, с цел да не спре вестникът ”, споделя Балабанов пред “Труд ”.
След 2 седмици се родил в. “Демокрация ”
с основен редактор Йордан Василев. Никола Балабанов си спомня с положително възприятие за него. “Разбирахме се, добър човек беше. Викаше ми “Инженере ”. Помня го с човещината му ”. И илюстрира това си мнение със следната преживелица. За в. “Демокрация ” била изпратена хартия от чужбина, която се съхранявала в комбината. Никой не можел да вземе лист от нея без знанието на Йордан Василев. В един миг обаче свършила хартията за в. “Дума ” (орган на социалистическата партия — б.р.). Тогава Василев изискал среща с шефа на Полиграфията и му споделил: “Инженере, няма да оставим в. “Дума ” да не излезе ”. Разрешил отпущането на хартия
и идващият брой на в. “Дума ” бил отпечатан на хартията за в. “Демокрация ”.
Инженер Балабанов е горделив, че нито едно издание не е било спряно по негово време по индустриални аргументи. “Не допуснахме и в най-сложните времена България да остане без вестници. ”, спомня си индивидът, който е видял раждането и умирането на стотици вестници и списания, основаването на пресгрупи и появяването на таблоидите.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ