Македонски историк: Проблемът на България не е дали ще ги наречем фашисти, а окупатори
По мотив изказването на премиера на югозападната ни съседка Зоран Заев за нуждата от предефиниране на отношението към присъединяване на България във Втората международна война, историкът от Северна Македония Петър Тодоров акцентира, че главният проблем на страната ни не е дали ще я дефинират като фашистка, а като окупатор, цитира думите му.
Тодоров обаче споделя, че в Северна Македония терминът „ фашизъм “ се употребява с лека ръка и постоянно не на място. Той напомня, че в науката има съществени диспути, които не са политизирани, дали България може да се смята за фашистка страна или не.
„ По това време в България има десетки обединения, които са профашистки. Има и партизански, само че несравними с предходните. В България в интервала 1934-44 година в действителност има безпартиен режим, няма парламент, царят ръководи своя народ, някои от фашистките организации са част от държавното управление, а някои политики на българското държавно управление са фашистки. Пример за това е Законът за отбрана на нацията, който е дискриминационен по отношение на евреите, само че подобен има и в Югославия през 1940 година „ Някои властнически дейности на държавното управление не са част от фашизма, както в Италия “, изяснява Тодоров. Историкът обаче акцентира, че не може да пренебрегне фактът, че България е част от фашистката коалиция.
„ Проблемът в връзките с Македония не е дали ще ги назовем фашисти, а дали ще ги назовем окупатори. Там написа, че те не са били окупатор, а че са освободили Македония и тъкмо в това е казусът “, споделя Тодоров.
" Македонците въобще не би трябвало да построяват отрицателни връзки в учебниците, освен за България ", споделя Тодоров и припомня за българските изречения „ един народ, две страни “ и „ български земи “, които се употребяват, а „ по-късно всичко вътре споделя „ това е мое “ и оттова се построяват политики, които Балканите считат за нездравословни “, напомня историкът.
Когато политик разяснява историята, той върви по тъничък лед и противоположното, разяснява Тодоров.
Писането на учебници е комплициран развой, включващ голям брой хора и стадии и лишава време. Процесът може да включва политика, само че специалистите дават концепцията, изяснява още Тодоров. " Историческото обучение би трябвало да предизвиква сериозно отношение. Тодоров споделя, че мултиперспективността е неправилно разбрана, което значи, че тя не е просто да показа и двете отзиви, само че и да изясни тези усещания. Така историята ще бъде отнета като инструмент за радикализация. Такова е актуалното схващане на историята. Всичко останало води до жители, които могат елементарно да бъдат манипулирани от политическите елити “, заключи Тодоров.
Тодоров обаче споделя, че в Северна Македония терминът „ фашизъм “ се употребява с лека ръка и постоянно не на място. Той напомня, че в науката има съществени диспути, които не са политизирани, дали България може да се смята за фашистка страна или не.
„ По това време в България има десетки обединения, които са профашистки. Има и партизански, само че несравними с предходните. В България в интервала 1934-44 година в действителност има безпартиен режим, няма парламент, царят ръководи своя народ, някои от фашистките организации са част от държавното управление, а някои политики на българското държавно управление са фашистки. Пример за това е Законът за отбрана на нацията, който е дискриминационен по отношение на евреите, само че подобен има и в Югославия през 1940 година „ Някои властнически дейности на държавното управление не са част от фашизма, както в Италия “, изяснява Тодоров. Историкът обаче акцентира, че не може да пренебрегне фактът, че България е част от фашистката коалиция.
„ Проблемът в връзките с Македония не е дали ще ги назовем фашисти, а дали ще ги назовем окупатори. Там написа, че те не са били окупатор, а че са освободили Македония и тъкмо в това е казусът “, споделя Тодоров.
" Македонците въобще не би трябвало да построяват отрицателни връзки в учебниците, освен за България ", споделя Тодоров и припомня за българските изречения „ един народ, две страни “ и „ български земи “, които се употребяват, а „ по-късно всичко вътре споделя „ това е мое “ и оттова се построяват политики, които Балканите считат за нездравословни “, напомня историкът.
Когато политик разяснява историята, той върви по тъничък лед и противоположното, разяснява Тодоров.
Писането на учебници е комплициран развой, включващ голям брой хора и стадии и лишава време. Процесът може да включва политика, само че специалистите дават концепцията, изяснява още Тодоров. " Историческото обучение би трябвало да предизвиква сериозно отношение. Тодоров споделя, че мултиперспективността е неправилно разбрана, което значи, че тя не е просто да показа и двете отзиви, само че и да изясни тези усещания. Така историята ще бъде отнета като инструмент за радикализация. Такова е актуалното схващане на историята. Всичко останало води до жители, които могат елементарно да бъдат манипулирани от политическите елити “, заключи Тодоров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ