По пътя от Абиско, Швеция към Нарвик, Норвегия, в долината,

По пътя от Абиско, Швеция към Нарвик, Норвегия, в долината, ...

Пътеводител на търсача на северното сияние.



По пътя от Абиско, Швеция към Нарвик, Норвегия, в долината, в която вероятно снимат пощенските картички от този край на Арктика – ярко синьо небе, ярко бял сняг, ослепително слънце и заскрежени, напълно опаковани в замръзнал сняг храсти, термометърът на колата започва да показва обезпокоителни стойности навън. От минус 20-те в Абиско постепенно температурата навън стига минус 30. Наоколо няма нищо, дори звуци и вятър, само замръзнал скован пейзаж. Не искаш колата да се повреди точно тук – помощ ще дойде от Абиско, но ще отнеме поне половин час, който е плашещо предостатъчен.

Ако подобни пейзажи не са ви по вкуса - не тръгвайте към Арктика за едното сияние.
© Ана Атанасова

Ако подобни пейзажи не са ви по вкуса - не тръгвайте към Арктика за едното сияние.

Колата не се поврежда, продължава през арктическата пустош до напълно човешките минус 7-8 градуса в Нарвик. Това е най-близкият до малкия Абиско град – на 80 км. Шведската Кируна е на над 90 км. И въпреки това е пълно с туристи.

Абиско се смята за добро място за наблюдение на северното сияние. А полярният, екстремен север е новата екзотика. Туризмът в Арктика и най-северните точки на Земята бележи ежегодно нови върхове – затоплянето на климата прави температурите далеч на север по-приемливи.

Арктика има и много други изумителни гледки и усещания освен северното сияние.
© Ана Атанасова

Арктика има и много други изумителни гледки и усещания освен северното сияние.

Освен с ледници, извънземни пейзажи и недокосната природа полярните зони привличат търсачите на северното сияние, а все по-утъпканата туристическа пътека прави наблюдаването му по-достъпно и лесно. Но не и гарантирано. Това е основното, което трябва да има предвид всеки, в чийто лист с желания челно място заема Aurora borealis – бъдете готови да платите ужасно много пари, да отидете на края на света, да понасяте адски студ и да не видите северното сияние.

Къде?

Aurora borealis – Зората на Севера, е оптичен феномен, при който слънчевият вятър – потокът заредени частици от слънцето, са привлечени от магнитното поле на Земята. Когато то ги улови, ги насочва към двата магнитни полюса. Там те взаимодействат с газовете в атмосферата на Земята, а резултатът от сблъсъка на слънчевите частици и газовите молекули, е енергията, която се вижда като светлина, която сякаш се движи по небето. Има и южно сияние – aurora australis, но то може да се наблюдава най-вече от Антарктида.

Слънчевата активност бележи 11 годишни цикли, при които има максимум и минимум. В момента тя е в своя минимум, т.е. сиянието е най-слабо, а следващият пиков период се очаква да е около 2024 година.

По принцип се смята, че колкото по на север отиде човек, толкова повече се увеличава шансът да се види северното сияние. Това не е напълно вярно – например норвежкият архипелаг Свалбард – най-северната населена точка на света, далеч не е най-добро място за наблюдение на сиянието – там то се появява по-рядко и с по-ниска активност в сравнение с други части на Скандинавия, Аляска и северните части на Канада и Русия.

Гугъл е пълен с класации за най-добрите места за лов на Аурора. От България вероятно най-подходящи са северните части на Норвегия, Швеция и Финландия и Исландия. Или по-точно – районът на Трьомсо в Норвегия, Кируна и националният парк Абиско в Швеция, Рованиеми (в най-южния случай) във Финландия и горе-долу цяла Исландия.

Защо това не е замръзнало? Защото е фиорд на Норвежко море, а и е само минус 8 градуса.
© Ана Атанасова

Защо това не е замръзнало? Защото е фиорд на Норвежко море, а и е само минус 8 градуса.

Трьомсо е на близо 300 километра северно от полярния кръг, но благодарение на Гълфстрийм температурите там са по-поносими, както е и в Исландия. Това обаче значи повече вятър, който дава усещане за далеч по-студено време, а също и по-бърза промяна на времето и облачността. В Лапландия – и в шведската, и във финландската част, времето е по-стабилно, в района на Абиско облаците са рядкост, но температурите лесно стигат минус 20 градуса.

Ледът е толкова дебел, че може да издържи тир.
© Ана Атанасова

Ледът е толкова дебел, че може да издържи тир.

За да се види северното сияние, освен висока слънчева активност, задължително трябва да има ясно небе – без облаци, и отсъствие на други светлини. Това означава, че ловецът – освен ако няма рядък късмет, трябва да излезе извън населеното място.

И да чака.

Шансът за появата на светлините е най-голям между 10 вечерта и 2 през нощта, но и това е относително. Има купища приложения и сайтове, с които се следи активността на слънцето и които дават прогнози за появата на сияние по дни и часове. Това е доста удобно, защото дори най-запалените не са в състояние да стоят на едно място часове наред на минус 20 градуса. Прогнозите обаче също не дават 100% гаранция. Ако наистина искате да видите танца на аурора, бъдете готови за будуване и излизане навън на всеки час-два. Малцина са имали късмета да стъпят на полярния кръг и точно над прозореца им моментално да се появи сиянието.

Толкова силно сияние се вижда добре и от човешкото око.
© Ана Атанасова

Толкова силно сияние се вижда добре и от човешкото око.

Удачно е, особено в по-големите населени места с повече светлинно замърсяване като Трьомсо и Рованиеми, да се наеме тур за наблюдение на северното сияние – водачите знаят най-добре къде и кога трябва да се отиде, особено когато се налага шофиране извън града посред нощ и зима. В Абиско е достатъчно да се отдалечиш на 200-300 метра от хотела, също и в Исландия, ако си извън Рейкявик.

Добрата новина е, че противно на очакванията, при равноденствията през септември и март магнитното поле на Земята позволява повече слънчеви частици да взаимодействат с атмосферата и не е нужно човек да ходи в полярните части части на планетата в най-лютата зима.

Малко хора имат шанса да видят северното сияние още през първата си нощ на север, има и такива, които не успяват да видят нищо и за една седмица. Затова при планиране на подобно пътуване е добре да се отделят поне 3-4 нощи за търсене на аурора. Но най-важното, основното, е нагласата. Ако тръгвате само за да видите северното сияние и някакси да изтърпите студа, мрака и пустошта на Арктика – изобщо не тръгвайте. Има смисъл да похарчите всички тези пари, енергия и време, да минете през аклиматизация, която при студено време може да е тежка, и безсънни нощи, само ако отивате да видите Севера през зимата с бонус Аурора, а не обратното. Иначе разочарованието е гарантирано.

Измамата

Да, изумителното светлинно шоу, което виждаме на снимките на северното сияние, е леко измамно. Човек лесно може да се подведе от кадри със зелено-лилаво-розово небе, под което непринудено позират щастливци-очевидци на магията. Истината е, че човешкото око не вижда северното сияние по същия начин, по който го запечатва добрата камера. Заради спецификата на зрението ни, в тъмнината ние виждаме цветовете по-бледи и най-вече в бяло-сиво-черния спектър. При по-слабо сияние човешкото око вижда бледа бяла светлина в небето, която може да се сбърка с облак. За да се провери дали това наистина е сияние, небето се снима. Ако петното е зелено – значи е аурора. При по-силно сияние цветовете се виждат и от човешкото око, но на снимка изглеждат в пъти по-наситени. На живо, например, човек може да види само зелено-бяло-сиво сияние, а на снимката може да се окаже запечатано и ярко розово или лилаво. Но дори и с ограниченията на зрението ни танцът на светлините е впечатляващ и изумителен.

Това обаче е видно основно за камерата. Окото го вижда бяло и мъгляво.
© Ана Атанасова

Това обаче е видно основно за камерата. Окото го вижда бяло и мъгляво.

Колкото до позиращите под небето хора – те всъщност стоят неподвижно по една минута в студа и позата им е далеч от непринудена. За да се снима аурора е нужна добра апаратура и поне базови познания по фотография. И да – не става с телефон.

За добра снимка е препоръчително фотоапаратът да е DRSL. Той трябва да стои неподвижен, което изисква и трипод и таймер или дистанционно за самата снимка. Скоростта на снимане обикновено е от 15 до 30 секунди, с високо настроено ISO и ниска експозиция. Ако има обект на снимката, например човек, той трябва бъде осветен за кратко в момента на снимане – например с фенерче. За неизкушените от фотографията това е още една причина да се запишат в организиран тур – обикновено гидовете осигуряват и снимки.

Струва ли си всичко това? За всеки е различно. Някои остават разочаровани, други се оказват обсебени от сиянието, а трети – омагьосани от Арктика.

Ловенето на риба от дупка в леда е популярна атракция в крайния север. Обаче е само за най-издържливите - тези, които могат да стоят неподвижно дълго на вятъра и студа.
© Ана Атанасова

Ловенето на риба от дупка в леда е популярна атракция в крайния север. Обаче е само за най-издържливите - тези, които могат да стоят неподвижно дълго на вятъра и студа.

Източник: dnevnik.bg