Ще изчезне ли Лявата партия в Германия от политическия ландшафт?
Парламентарните ваканции в Германия към този момент са към своя край, само че те на практика не оказват въздействие върху локалния политически климат - към момента е доста с напрежение и горещо. В медиите и на разнообразни обществени места не престават интензивно да се разискват забележими промени в настроенията на германците, недоволни от актуалната политика на държавното управление на канцлера Шолц.
Припомняме, че последните общогермански социологически изследвания мощно разстроиха формален Берлин - съвсем две трети от гласоподавателите (64%) биха желали да видят ново държавно управление в страната, а единствено 22% към момента поддържат политиката на настоящия " светофарен " кабинет. Но на носа са изборите за парламенти на две огромни провинции - Бавария и Хесен (в началото на октомври), а през 2024 година към тях ще се прибавят избори в източногерманските Саксония, Тюрингия и Бранденбург. И на всички места, съгласно прогнозите на социолозите, пред ръководещата тройна коалиция няма и светлинка за някаква победа.
И до момента в който очите на доста немски жители в този момент са ориентирани към опозицията, не всеки е подготвен да се върне към консервативното ръководство или да се довери на примамливите обещания на десните популисти от печелившата Алтернатива за Германия. Част от германците, изключително в източните региони на страната, където носталгията по социалистическите времена към момента не е изчезнала, следи от близко обстановката в Лявата партия (Die Linke), която работи във федералния парламент и девет провинциални Народното събрание в Германия.
Някога, на върха на своя триумф, „ левичарите “ с тяхната стратегия за обществена правдивост, антифашизъм и антимилитаризъм привличаха гласовете на всеки десети бюргер, само че, уви, в продължение на повече от десетилетие и половина от активността си, те изгубиха известност и едвам резервираха представителството си в сегашния Бундестаг през 2021 година (4,9%).
И какво да кажем за " Левицата " в този момент? И в този момент партията се люлее на ръба на разединение. И провинен за това е най-ярката и безспорна звезда на партията, която неведнъж ръководеше нейната парламентарна секта, 54-годишната Сахра Вагенкнехт (Sahra Wagenknecht).
Тази енергична и привлекателна жена с блестящи декламаторски умения е член на Бундестага от 2009 година и дълго време в действителност беше лицето на Лявата партия, нейната витрина. Портретите на Вагенкнехт не напуснаха страниците на вестници и списания, тя беше поканена с подготвеност във всички телевизионни политически токшоута, нейните прочувствени парламентарни речи бяха необятно публикувани в Интернет.
И тук идва спешният миг – политикът намерено декларира пред сътрудниците си желанието си да сътвори нова партия. Партия, която е доста по-активна и решителна от сегашната " левица ", ще се бори против милитаристките настроения в Германия,
Вагенкнехт предприе тази стъпка не непринудено, а напълно умишлено, защото повече от година подхранваше концепцията за основаване на нова лява политическа мощ. А предходната зима тя безапелационно тества желанията си, когато дружно със своя сподвижник, известната защитничка на правата на дамите и журналистката Алис Шварцер, на 25 февруари поведе внушителна маса от стачкуващи по централните улици на Берлин - повече от 13 хиляди (според някои неофициални оценки - до 50 хиляди души). ) - с пацифистки лозунги.
Такива огромни акции в немската столица не се организират постоянно. Митингът, наименуван " Бунт за мир ", беше плануван да съвпадне с първата годишнина от спора в Украйна и се организира под лозунгите " За мир! ", " Дипломация вместо доставки на оръжия " и " Преговори, а не ескалация! ".
Фактът, че сходна позиция се радва на дейната поддръжка на част от немското общество, се потвърждава и от забележителния триумф на „ Манифеста за мир “, който Сара Вагенкнехт разгласява в навечерието на митинга в формалната платформа за петиции Change.org. Документът е подписан от десетки известни дейци на културата, учени и общественици, а също по този начин е подсилен от стотици хиляди поданици на страната (до началото на август над 850 хиляди подписа).
Основното обръщение на " Манифеста " изхожда от обстоятелството, че " Украйна, с поддръжката на Запада, може да завоюва обособени борби, само че няма да може да завоюва война против най-голямата нуклеарна мощ в света ". Авторите на документа показаха основателни опасения, че украинският спор съдържа опасност от „ плъзгане към международна и нуклеарна война “ и желаеха незабавни договаряния с Москва, като подчертаха: „ Преговорите не значи капитулация. Преговорите значат взаимни отстъпки и от двете страни.
Именно след триумфа на тази самодейност Сара Вагенкнехт заприказва по-смело за основаването на нова партия, като разгласи на сътрудниците си, че дефинитивно ще вземе решение по този въпрос преди края на годината, евентуално даже през есента. Демонстрацията от страна на политика на такова мощно въздействие, известност и дарба да възпламени масите провокира внезапно неспокойствие измежду съвсем всички проправителствени политически сили и всеобщата преса.
По това време върху Вагенкнехт и Шварцер се стоварва лавина от рецензии. И двете бяха упрекнати в „ цинизъм “, „ неуважение “ и „ надменност към украинците “, а самият „ Манифест за мир “ беше наименуван в немските медии апел за „ послушание на политиката на Владимир Путин “. По думите на консервативния Welt, този документ би трябвало да се озаглави най-общо " Инструкции за капитулация " за украинците.
Самите „ левичари “ също не пощадиха своята звезда, виждайки в дейностите й жестоко нарушаване на партийното единение и на кардиналната позиция, която допуска, че политиката на Русия по отношение на Украйна е неприемлива за партията.
Лидерът на парламентарната секта на Лявата партия Дитмар Барч назова проектите на Вагенкнехт за нова партия " неправилни и безотговорни ", като обърна внимание в изявление на историческия опит, който съгласно него демонстрира, че разцеплението на левите сили в никакъв случай не е довело до триумф. „ Ще се боря до дъно, с цел да не се стигне дотук “, сподели политикът, само че призна, че „ вероятността за разлъка е доста огромна “.
Междувременно управлението на левицата единомислещо реши през юни да скъса изцяло с Вагенкнехт и изиска тя и нейните последователи да предадат мандатите си на депутати в Бундестага, защото те могат да бъдат употребявани за „ основаване на конкурентна партия “. Но протестът на партийното единение отхвърли тези претенции, тъй като в действителност това би означавало отстраняването й от политическа активност.
Тук е редно да се означи, че според член 38 (1) от Конституцията на Федерална република Германия депутатите „ са представители на целия народ, не са обвързани със заповеди или указания и се подчиняват единствено на личната си съвест “. На собствен ред последователите на Вагенкнехт желаеха оставката на целия федерален ръб на партията.
Любопитно е, че в решението си за „ разкъсване ” с Вагенкнехт обаче, УС не слага въпроса за изключването й от партията. И това не е инцидентно. След като не съумя да преодолее бариерата от 5% на последните федерални избори, Лявата партия съумя да резервира фракцията си в Бундестага единствено заради някои нюанси на немското законодателство и в този момент балансира на ръба.
И при положение на дефинитивно разединение, „ левицата “ заплашва да загуби статута си на парламентарна партия заради дребния си брой депутати и затова ще загуби финансови запаси, въздействие и сигурно - неизбиране за идващия Бундестаг. В края на краищата Сара Вагенкнехт е най-известната и известна фигура измежду „ левите “ в този момент и с голяма разлика в рейтинга от останалите членове на партията.
Ако тя си тръгне, част от партийния уред, в това число и депутати, може да я последват, да не приказваме за забележителна част от гласоподавателите. Списание " Фокус " отбелязва, че даже напускането на единствено трима депутати би било злополука за фракцията и по тази причина, иронизира изданието, " левите " към този момент се преглеждат в Бундестага единствено като група - като новия клуб на Сара Вагенкнехт. Още през днешния ден политолозите приказват за опасността Лявата партия да изчезне от федералния политически пейзаж до изборите през 2025 година Според актуалните социологически изследвания единствено 4% от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за нея.
Но възможната бъдеща партия на Вагенкнехт има електорален капацитет, споделят социолозите. Институтът за проучване на публичното мнение INSA да вземем за пример откри в изследване през юли в Тюрингия, че такава партия ще заеме първо място там на провинциалните избори с резултат от 25%, изпреварвайки Алтернатива за Германия с 22%, левицата с 18%, Християндемократическият съюз (ХДС) – 16%, Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) – 9%, и „ Съюз 90/Зелените “ – 5%. За съпоставяне, без новата партия, подреждането би било следното: AfD - 32%, " Левицата " - 22%, ХДС - 20%, СДПГ - 10%, и " зелените " - 5%.
Тоест партията на Сара Вагенкнехт може да се окаже доста привлекателна за някои почитатели на сегашните обичайни партии, както и за десните гласоподаватели, измежду които има доста последователи на радикалното понижаване на миграцията, както и симпатизанти на Русия. Всъщност появяването на нова лява партия към този момент би представлявала конкурентна опасност за дясната Алтернатива за Германия, която занапред набира известност.
Но Вагенкнехт, умел политик, към момента е внимателна и не бърза. В последна сметка обстановката в някои източни земи е надалеч от федералното равнище. Оценката на общия капацитет изисква съществено изследване. Тук една персонална известност не е задоволителна. Партията към момента е “в мастилницата ”, няма нито стратегия, нито ясни хрумвания за вероятния брой и така нататък Няма изясненост кой ще провежда партията в народен мащаб и кой ще я финансира.
По новия път към момента има значително благоприятни условия за опити и неточности. Както допускат някои анализатори, Вагенкнехт може да излезе със лична листа на изборите за Европейски парламент през май 2024 година и резултатът ще ни разреши да преценим възможностите за нова партия на федералните избори през 2025 година Тази партия, по мнението на „ Фокус “, най-вероятно ще се опита да заложи на пацифизма и апелите НАТО да бъде сменено с нова система за групова сигурност с присъединяване на Русия. Междувременно е прекомерно рано за Сара Вагенкнехт и нейните съратници да късат връзките с " Левицата ".
Докато се приготвяше този материал, стана известно, че Вагенкнехт, която постоянно подлага на критика политиката на немското държавно управление към спора в Украйна и се застъпва за анулация на глобите против Русия, зае трето място в класацията на най-популярните политици в Германия , формирано от института Insa за вестник Bild.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Припомняме, че последните общогермански социологически изследвания мощно разстроиха формален Берлин - съвсем две трети от гласоподавателите (64%) биха желали да видят ново държавно управление в страната, а единствено 22% към момента поддържат политиката на настоящия " светофарен " кабинет. Но на носа са изборите за парламенти на две огромни провинции - Бавария и Хесен (в началото на октомври), а през 2024 година към тях ще се прибавят избори в източногерманските Саксония, Тюрингия и Бранденбург. И на всички места, съгласно прогнозите на социолозите, пред ръководещата тройна коалиция няма и светлинка за някаква победа.
И до момента в който очите на доста немски жители в този момент са ориентирани към опозицията, не всеки е подготвен да се върне към консервативното ръководство или да се довери на примамливите обещания на десните популисти от печелившата Алтернатива за Германия. Част от германците, изключително в източните региони на страната, където носталгията по социалистическите времена към момента не е изчезнала, следи от близко обстановката в Лявата партия (Die Linke), която работи във федералния парламент и девет провинциални Народното събрание в Германия.
Някога, на върха на своя триумф, „ левичарите “ с тяхната стратегия за обществена правдивост, антифашизъм и антимилитаризъм привличаха гласовете на всеки десети бюргер, само че, уви, в продължение на повече от десетилетие и половина от активността си, те изгубиха известност и едвам резервираха представителството си в сегашния Бундестаг през 2021 година (4,9%).
И какво да кажем за " Левицата " в този момент? И в този момент партията се люлее на ръба на разединение. И провинен за това е най-ярката и безспорна звезда на партията, която неведнъж ръководеше нейната парламентарна секта, 54-годишната Сахра Вагенкнехт (Sahra Wagenknecht).
Тази енергична и привлекателна жена с блестящи декламаторски умения е член на Бундестага от 2009 година и дълго време в действителност беше лицето на Лявата партия, нейната витрина. Портретите на Вагенкнехт не напуснаха страниците на вестници и списания, тя беше поканена с подготвеност във всички телевизионни политически токшоута, нейните прочувствени парламентарни речи бяха необятно публикувани в Интернет.
И тук идва спешният миг – политикът намерено декларира пред сътрудниците си желанието си да сътвори нова партия. Партия, която е доста по-активна и решителна от сегашната " левица ", ще се бори против милитаристките настроения в Германия,
Вагенкнехт предприе тази стъпка не непринудено, а напълно умишлено, защото повече от година подхранваше концепцията за основаване на нова лява политическа мощ. А предходната зима тя безапелационно тества желанията си, когато дружно със своя сподвижник, известната защитничка на правата на дамите и журналистката Алис Шварцер, на 25 февруари поведе внушителна маса от стачкуващи по централните улици на Берлин - повече от 13 хиляди (според някои неофициални оценки - до 50 хиляди души). ) - с пацифистки лозунги.
Такива огромни акции в немската столица не се организират постоянно. Митингът, наименуван " Бунт за мир ", беше плануван да съвпадне с първата годишнина от спора в Украйна и се организира под лозунгите " За мир! ", " Дипломация вместо доставки на оръжия " и " Преговори, а не ескалация! ".
Фактът, че сходна позиция се радва на дейната поддръжка на част от немското общество, се потвърждава и от забележителния триумф на „ Манифеста за мир “, който Сара Вагенкнехт разгласява в навечерието на митинга в формалната платформа за петиции Change.org. Документът е подписан от десетки известни дейци на културата, учени и общественици, а също по този начин е подсилен от стотици хиляди поданици на страната (до началото на август над 850 хиляди подписа).
Основното обръщение на " Манифеста " изхожда от обстоятелството, че " Украйна, с поддръжката на Запада, може да завоюва обособени борби, само че няма да може да завоюва война против най-голямата нуклеарна мощ в света ". Авторите на документа показаха основателни опасения, че украинският спор съдържа опасност от „ плъзгане към международна и нуклеарна война “ и желаеха незабавни договаряния с Москва, като подчертаха: „ Преговорите не значи капитулация. Преговорите значат взаимни отстъпки и от двете страни.
Именно след триумфа на тази самодейност Сара Вагенкнехт заприказва по-смело за основаването на нова партия, като разгласи на сътрудниците си, че дефинитивно ще вземе решение по този въпрос преди края на годината, евентуално даже през есента. Демонстрацията от страна на политика на такова мощно въздействие, известност и дарба да възпламени масите провокира внезапно неспокойствие измежду съвсем всички проправителствени политически сили и всеобщата преса.
По това време върху Вагенкнехт и Шварцер се стоварва лавина от рецензии. И двете бяха упрекнати в „ цинизъм “, „ неуважение “ и „ надменност към украинците “, а самият „ Манифест за мир “ беше наименуван в немските медии апел за „ послушание на политиката на Владимир Путин “. По думите на консервативния Welt, този документ би трябвало да се озаглави най-общо " Инструкции за капитулация " за украинците.
Самите „ левичари “ също не пощадиха своята звезда, виждайки в дейностите й жестоко нарушаване на партийното единение и на кардиналната позиция, която допуска, че политиката на Русия по отношение на Украйна е неприемлива за партията.
Лидерът на парламентарната секта на Лявата партия Дитмар Барч назова проектите на Вагенкнехт за нова партия " неправилни и безотговорни ", като обърна внимание в изявление на историческия опит, който съгласно него демонстрира, че разцеплението на левите сили в никакъв случай не е довело до триумф. „ Ще се боря до дъно, с цел да не се стигне дотук “, сподели политикът, само че призна, че „ вероятността за разлъка е доста огромна “.
Междувременно управлението на левицата единомислещо реши през юни да скъса изцяло с Вагенкнехт и изиска тя и нейните последователи да предадат мандатите си на депутати в Бундестага, защото те могат да бъдат употребявани за „ основаване на конкурентна партия “. Но протестът на партийното единение отхвърли тези претенции, тъй като в действителност това би означавало отстраняването й от политическа активност.
Тук е редно да се означи, че според член 38 (1) от Конституцията на Федерална република Германия депутатите „ са представители на целия народ, не са обвързани със заповеди или указания и се подчиняват единствено на личната си съвест “. На собствен ред последователите на Вагенкнехт желаеха оставката на целия федерален ръб на партията.
Любопитно е, че в решението си за „ разкъсване ” с Вагенкнехт обаче, УС не слага въпроса за изключването й от партията. И това не е инцидентно. След като не съумя да преодолее бариерата от 5% на последните федерални избори, Лявата партия съумя да резервира фракцията си в Бундестага единствено заради някои нюанси на немското законодателство и в този момент балансира на ръба.
И при положение на дефинитивно разединение, „ левицата “ заплашва да загуби статута си на парламентарна партия заради дребния си брой депутати и затова ще загуби финансови запаси, въздействие и сигурно - неизбиране за идващия Бундестаг. В края на краищата Сара Вагенкнехт е най-известната и известна фигура измежду „ левите “ в този момент и с голяма разлика в рейтинга от останалите членове на партията.
Ако тя си тръгне, част от партийния уред, в това число и депутати, може да я последват, да не приказваме за забележителна част от гласоподавателите. Списание " Фокус " отбелязва, че даже напускането на единствено трима депутати би било злополука за фракцията и по тази причина, иронизира изданието, " левите " към този момент се преглеждат в Бундестага единствено като група - като новия клуб на Сара Вагенкнехт. Още през днешния ден политолозите приказват за опасността Лявата партия да изчезне от федералния политически пейзаж до изборите през 2025 година Според актуалните социологически изследвания единствено 4% от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за нея.
Но възможната бъдеща партия на Вагенкнехт има електорален капацитет, споделят социолозите. Институтът за проучване на публичното мнение INSA да вземем за пример откри в изследване през юли в Тюрингия, че такава партия ще заеме първо място там на провинциалните избори с резултат от 25%, изпреварвайки Алтернатива за Германия с 22%, левицата с 18%, Християндемократическият съюз (ХДС) – 16%, Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) – 9%, и „ Съюз 90/Зелените “ – 5%. За съпоставяне, без новата партия, подреждането би било следното: AfD - 32%, " Левицата " - 22%, ХДС - 20%, СДПГ - 10%, и " зелените " - 5%.
Тоест партията на Сара Вагенкнехт може да се окаже доста привлекателна за някои почитатели на сегашните обичайни партии, както и за десните гласоподаватели, измежду които има доста последователи на радикалното понижаване на миграцията, както и симпатизанти на Русия. Всъщност появяването на нова лява партия към този момент би представлявала конкурентна опасност за дясната Алтернатива за Германия, която занапред набира известност.
Но Вагенкнехт, умел политик, към момента е внимателна и не бърза. В последна сметка обстановката в някои източни земи е надалеч от федералното равнище. Оценката на общия капацитет изисква съществено изследване. Тук една персонална известност не е задоволителна. Партията към момента е “в мастилницата ”, няма нито стратегия, нито ясни хрумвания за вероятния брой и така нататък Няма изясненост кой ще провежда партията в народен мащаб и кой ще я финансира.
По новия път към момента има значително благоприятни условия за опити и неточности. Както допускат някои анализатори, Вагенкнехт може да излезе със лична листа на изборите за Европейски парламент през май 2024 година и резултатът ще ни разреши да преценим възможностите за нова партия на федералните избори през 2025 година Тази партия, по мнението на „ Фокус “, най-вероятно ще се опита да заложи на пацифизма и апелите НАТО да бъде сменено с нова система за групова сигурност с присъединяване на Русия. Междувременно е прекомерно рано за Сара Вагенкнехт и нейните съратници да късат връзките с " Левицата ".
Докато се приготвяше този материал, стана известно, че Вагенкнехт, която постоянно подлага на критика политиката на немското държавно управление към спора в Украйна и се застъпва за анулация на глобите против Русия, зае трето място в класацията на най-популярните политици в Германия , формирано от института Insa за вестник Bild.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ