За умопомрачителния спектакъл на Иво Димчев, който разбуни духовете
Отдавна не ми се беше случвало някой или нещо по този начин да ми влезе под кожата, както го направи Иво Димчев със в събота вечер в Пловдив. Ексцентричният актьор дружно със страхотния си екип от танцьори (екзотични и неповторими до един) по този начин преобрази добре познатата сцена на Дом на културата " Борис Христов ", че дълго време ще я виждам с разнообразни очи.
Станахме очевидци на един нечовечен театър, който бих определила като миш-маш от поп концерт и актуален танцов пърформанс. Гръбнакът на представлението бяха песните от новия албум на Иво Димчев, " Скулптури ", които сами по себе си са по-скоро трагични, само че провокативната и в това време непретенциозна хореография ги сложи в един изцяло нов подтекст, в който публиката се забавляваше откровено и нееднократно избухваше в овации.
Разбира се, както се очакваше, на сцената имаше доста голота и демонстрации на разкрепостена половост, които може би са пристигнали допълнително на тези, които не са имали упования или не са се уведомили авансово за творчеството на Иво Димчев. Имаше хора, които бяха искрено скандализирани, само че имаше и такива, които бяха очаквали още повече провокации и разкрепостеност на сцената. Едно е несъмнено – безразлични и отегчени нямаше, духовете бяха разбунени.
Лично аз, която за пръв път виждам Иво Димчев онлайн, намирам наличието му на сцената за удивително. Харесва ми методът, по който той комуникира с публиката – дребните закачки и намигвания, провокациите, шегите, възприятието му за комизъм и самоирония. Усещането ми е, че той се държи изцяло свободно на сцената – прави каквото си изиска, без задръжки и без терзания. В допълнение, музиката му е красива и мелодична, гласът му е луксозен, а пианото приглася всичко това по един съвършен метод. Каквото и още да кажа, няма да съм достатъчто точна и изчерпателна. Иво Димчев фактически е прекомерно нeстандартен, с цел да бъдат сложени той и изкуството му в каквито и да било рамки и избрания. След формалния си край спектакълът продължи импровизирано още към един час – време, в което всички бяхме поканени на сцената, с цел да си закупим новия албум и новата книга, съпроводени с персонален подпис и селфи. Не чаках тъкмо подобен свършек, а и тайничко се надявах на бис, само че в действителност това беше един мощен и съкровен миг, в който всеки от нас имаше опция да беседва за малко с Иво Димчев и да се допре от близко до неповторимата му аура.
Спирам дотук, тъй като за мен Иво Димчев е събитие, което няма потребност да бъде разказвано, а забелязано и изживяно. Явление, зад което явно стоят освен доста храброст и гений, само че и здрава работа и безспорна отдаденост. И не на последно място, съобразителност и добър бизнес усет, в положителния смисъл, несъмнено.
Благодаря на за опцията да гледаме този умопомрачителен театър на българска сцена. Нямам самообладание за идната изява на Иво Димчев – няма да я пропусна!
Станахме очевидци на един нечовечен театър, който бих определила като миш-маш от поп концерт и актуален танцов пърформанс. Гръбнакът на представлението бяха песните от новия албум на Иво Димчев, " Скулптури ", които сами по себе си са по-скоро трагични, само че провокативната и в това време непретенциозна хореография ги сложи в един изцяло нов подтекст, в който публиката се забавляваше откровено и нееднократно избухваше в овации.
Разбира се, както се очакваше, на сцената имаше доста голота и демонстрации на разкрепостена половост, които може би са пристигнали допълнително на тези, които не са имали упования или не са се уведомили авансово за творчеството на Иво Димчев. Имаше хора, които бяха искрено скандализирани, само че имаше и такива, които бяха очаквали още повече провокации и разкрепостеност на сцената. Едно е несъмнено – безразлични и отегчени нямаше, духовете бяха разбунени.
Лично аз, която за пръв път виждам Иво Димчев онлайн, намирам наличието му на сцената за удивително. Харесва ми методът, по който той комуникира с публиката – дребните закачки и намигвания, провокациите, шегите, възприятието му за комизъм и самоирония. Усещането ми е, че той се държи изцяло свободно на сцената – прави каквото си изиска, без задръжки и без терзания. В допълнение, музиката му е красива и мелодична, гласът му е луксозен, а пианото приглася всичко това по един съвършен метод. Каквото и още да кажа, няма да съм достатъчто точна и изчерпателна. Иво Димчев фактически е прекомерно нeстандартен, с цел да бъдат сложени той и изкуството му в каквито и да било рамки и избрания. След формалния си край спектакълът продължи импровизирано още към един час – време, в което всички бяхме поканени на сцената, с цел да си закупим новия албум и новата книга, съпроводени с персонален подпис и селфи. Не чаках тъкмо подобен свършек, а и тайничко се надявах на бис, само че в действителност това беше един мощен и съкровен миг, в който всеки от нас имаше опция да беседва за малко с Иво Димчев и да се допре от близко до неповторимата му аура.
Спирам дотук, тъй като за мен Иво Димчев е събитие, което няма потребност да бъде разказвано, а забелязано и изживяно. Явление, зад което явно стоят освен доста храброст и гений, само че и здрава работа и безспорна отдаденост. И не на последно място, съобразителност и добър бизнес усет, в положителния смисъл, несъмнено.
Благодаря на за опцията да гледаме този умопомрачителен театър на българска сцена. Нямам самообладание за идната изява на Иво Димчев – няма да я пропусна!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ