Карта, флумастери и море от арогантност: САЩ си присвоиха Арктика
Отдавна има традиция в последните дни на отиващата си година да се прави равносметка, да се дават оценки и да се гледа в бъдещето. Днес ще преминем напряко към десерта, за благополучие идващата 2024 година към този момент скицира картина на бъдещето с необятни линии - и там няма успокоение.
Съединените щати, откакто смляха коледната пуйка, направиха публично изказване, което без ни минимум пресилване има статут на историческо и провокиращо нов кръг на планетарно напрежение.
Настоящата администрация на Джо Байдън разгласява карта на страната с прилежащите води на Атлантическия и Тихия океан, които демонстрират разширените граници на континенталния шелф. Нищо сходно не е било обсъждано до момента и по тази причина картата провокира огромен възторг, най-вече в Канада, макар че съветските ползи също са наранени.
Нека кажем незабавно, че новите граници на шелфовете и, като разследване, тяхната държавна принадлежност, дружно с всички естествени запаси, се дефинират от специфична комисия на Организация на обединените нации. Вашингтон, който обича да учи всички и всичко на основите на свободата и демокрацията, не се тормози от сходни дреболии и по тази причина Държавният департамент без звук очерта нови граници на подводните територии, като им даде статут на американски.
На запад Съединени американски щати са издълбали линия за себе си, която стартира в Мексиканския залив на границата с Мексико и по-късно се простира до самия връх на картата, до щата Мейн, съвсем докосвайки границата на канадската Нова Скотия. На запад обстановката е сходна, Държавният департамент в този момент смята необятната подводна линия от Сан Диего на юг до Сиатъл на север за благосъстоятелност на Съединените щати.
Но това е единствено началото - същинската безсрамната лакомия занапред следва.
На същия западен завършек на северноамериканския континент Съединени американски щати са прикрепили голямо парче, което стартира от границата с Канада, издига се нагоре, заобикаляйки цяла Аляска, и в региона на Беринговия пролив се отклонява с необятни „ крила “, обхващащи колосални площи на Берингово и Чукотско море.
Смеем да предположим, че са пропуснали да изискат мнението на публична Отава, което в общи линии е разбираемо. Само в обрисуваните зони, чийто общ размер надвишава един милион квадратни километра, което е два пъти повече от площта на щата Калифорния, съгласно доста груби оценки чакат да бъдат източени минимум 83 милиарда тона горивен еквивалент.
Нека разбираем, с цел да разберем мащаба.
По едно време, с цел да се обединят по някакъв метод разнообразните метрични системи, които с появяването на нови типове гориво и развиването на енергетиката се умножаваха с тревожна скорост, беше решено да се преизчислят в стандартни единици. Тази единица се приема за 1 кг (или 1 пространствен метър) твърдо (течно или газообразно) гориво, което при изгаряне отделя топлота от седем хиляди килокалории. В Русия обичайно се употребява звук въглища като стандарт; на Запад измерването е под формата на тонове или барели петролен еквивалент, само че тези термини всъщност значат едно и също нещо.
Арктическата зона, избрана за Съединените щати, съдържа повече от 80 % от всички въглеводороди, които споменахме нагоре. Вашингтон, който изпомпва нефт с безумна скорост, е наясно, че тези ресурси ще са задоволителни единствено за кратковременен проект, а по-късно или ще би трябвало още веднъж да зависи напълно от вноса, или да завземе нови нефтени и газови кондензни полета. Ако някой е очаквал, че през XXI век човечеството ще спре да се бори за изкопаеми запаси и ще настъпи постиндустриален парадайс, тогава имаме неприятни вести.
Действията на Държавния департамент на Съединени американски щати даже провокират в прочут смисъл удивление, защото актуалната история не познава доста образци за такава крещяща безочливост и нарушаване на интернационалното право. На хартия обаче постоянно е безпрепятствено, само че в този случай розовите стремежи на Вашингтон могат да се разбият в напълно действителни подводни дерета.
Като начало идентичността на шелфа въпреки всичко би трябвало да бъде потвърдена от геоложка позиция, а точно, че подводната част е естествено продължение на континенталната плоча. Русия, която е извънредно скрупульозна в правните аспекти, още през 2015 година подаде до комисията на Организация на обединените нации искане за включване в рамките на континенталния шелф на такива зони като хребета Ломоносов, басейна на Подводничарите, възвишението на Менделеев, южната дъга на хребета Гакел и част от зоната на Северния полюс. Искането беше съпроводено от фундаментална геофизична работа, доказваща, че тези територии са продължение на сухоземната част от нашата територия. Ревизията продължава към този момент осма година и краят ѝ не се вижда. Нека не се лъжем, упоменатите региони са фантастично богати на въглеводороди - единствената разлика е, че Русия поема по законния метод да ги анексира.
Второто и главно затруднение по пътя на Америка е неналичието на ледоразбивачи. Още Доналд Тръмп, като президент, отдели към два милиарда $ за създаването на план за нов американски ледоразбивач, само че въпросът остана заклещен.
Последните изявления в американската преса по тази тематика са от август. Беше обявено, че строителството на първия ледоразбивач през последните 40 години е било отсрочено от 2024 година най-малко до 2027 година и даже проби на модела не са били извършени заради дефицит на метал. Американските металурзи понижиха доставките заради внезапен скок на разноските, което незабавно докара до надхвърляне на бюджета.
Ситуацията е толкоз отчайваща, че сенаторът от Аляска Лиза Мурковски се опита да купи транспортен съд от мразовит клас непосредствено на конференция на арктическите страни в Тромсьо, Норвегия, само че нямаше искащи да споделят. В същото време създателите с горест установяват, че на фона на корабостроителната уязвимост на Вашингтон нашият “Росатом ”, с изключение на всички останали, към този момент е поръчал шестия и седмия нуклеарен ледоразбивач.
Естествено, сходно деяние от страна на Съединените щати няма да остане без отговор. Разбира се, никой няма да пита канадците, които нямат нито ледоразбивачи, нито лична политическа воля. Но Русия ще има въпроси и ще би трябвало да им се отговори. Макар и единствено тъй като не е задоволително да претендирате за регионите на полярните морета, би трябвало да осигурите непрекъснатото си наличие там. Това може да стане единствено благодарение на ледоразбивачи, защото тук ударните групи самолетоносачи в тази ситуация са изцяло безполезни. Те са съвършени в топли води, само че са безусловно неспособни да обезпечат пилотаж за кораби или претоварване на нефт или ВПГ в изискванията на полярна нощ.
Русия влиза в новата година с 43 нови залежи на въглеводороди, единствения в света флот от ледоразбивачи и рекорден трафик Северния морски път в размер на 35 милиона тона. Американците имат карта, фломастери и море от надменност. Ще бъде забавно.
Превод: В. Сергеев
Съединените щати, откакто смляха коледната пуйка, направиха публично изказване, което без ни минимум пресилване има статут на историческо и провокиращо нов кръг на планетарно напрежение.
Настоящата администрация на Джо Байдън разгласява карта на страната с прилежащите води на Атлантическия и Тихия океан, които демонстрират разширените граници на континенталния шелф. Нищо сходно не е било обсъждано до момента и по тази причина картата провокира огромен възторг, най-вече в Канада, макар че съветските ползи също са наранени.
Нека кажем незабавно, че новите граници на шелфовете и, като разследване, тяхната държавна принадлежност, дружно с всички естествени запаси, се дефинират от специфична комисия на Организация на обединените нации. Вашингтон, който обича да учи всички и всичко на основите на свободата и демокрацията, не се тормози от сходни дреболии и по тази причина Държавният департамент без звук очерта нови граници на подводните територии, като им даде статут на американски.
На запад Съединени американски щати са издълбали линия за себе си, която стартира в Мексиканския залив на границата с Мексико и по-късно се простира до самия връх на картата, до щата Мейн, съвсем докосвайки границата на канадската Нова Скотия. На запад обстановката е сходна, Държавният департамент в този момент смята необятната подводна линия от Сан Диего на юг до Сиатъл на север за благосъстоятелност на Съединените щати.
Но това е единствено началото - същинската безсрамната лакомия занапред следва.
На същия западен завършек на северноамериканския континент Съединени американски щати са прикрепили голямо парче, което стартира от границата с Канада, издига се нагоре, заобикаляйки цяла Аляска, и в региона на Беринговия пролив се отклонява с необятни „ крила “, обхващащи колосални площи на Берингово и Чукотско море.
Смеем да предположим, че са пропуснали да изискат мнението на публична Отава, което в общи линии е разбираемо. Само в обрисуваните зони, чийто общ размер надвишава един милион квадратни километра, което е два пъти повече от площта на щата Калифорния, съгласно доста груби оценки чакат да бъдат източени минимум 83 милиарда тона горивен еквивалент.
Нека разбираем, с цел да разберем мащаба.
По едно време, с цел да се обединят по някакъв метод разнообразните метрични системи, които с появяването на нови типове гориво и развиването на енергетиката се умножаваха с тревожна скорост, беше решено да се преизчислят в стандартни единици. Тази единица се приема за 1 кг (или 1 пространствен метър) твърдо (течно или газообразно) гориво, което при изгаряне отделя топлота от седем хиляди килокалории. В Русия обичайно се употребява звук въглища като стандарт; на Запад измерването е под формата на тонове или барели петролен еквивалент, само че тези термини всъщност значат едно и също нещо.
Арктическата зона, избрана за Съединените щати, съдържа повече от 80 % от всички въглеводороди, които споменахме нагоре. Вашингтон, който изпомпва нефт с безумна скорост, е наясно, че тези ресурси ще са задоволителни единствено за кратковременен проект, а по-късно или ще би трябвало още веднъж да зависи напълно от вноса, или да завземе нови нефтени и газови кондензни полета. Ако някой е очаквал, че през XXI век човечеството ще спре да се бори за изкопаеми запаси и ще настъпи постиндустриален парадайс, тогава имаме неприятни вести.
Действията на Държавния департамент на Съединени американски щати даже провокират в прочут смисъл удивление, защото актуалната история не познава доста образци за такава крещяща безочливост и нарушаване на интернационалното право. На хартия обаче постоянно е безпрепятствено, само че в този случай розовите стремежи на Вашингтон могат да се разбият в напълно действителни подводни дерета.
Като начало идентичността на шелфа въпреки всичко би трябвало да бъде потвърдена от геоложка позиция, а точно, че подводната част е естествено продължение на континенталната плоча. Русия, която е извънредно скрупульозна в правните аспекти, още през 2015 година подаде до комисията на Организация на обединените нации искане за включване в рамките на континенталния шелф на такива зони като хребета Ломоносов, басейна на Подводничарите, възвишението на Менделеев, южната дъга на хребета Гакел и част от зоната на Северния полюс. Искането беше съпроводено от фундаментална геофизична работа, доказваща, че тези територии са продължение на сухоземната част от нашата територия. Ревизията продължава към този момент осма година и краят ѝ не се вижда. Нека не се лъжем, упоменатите региони са фантастично богати на въглеводороди - единствената разлика е, че Русия поема по законния метод да ги анексира.
Второто и главно затруднение по пътя на Америка е неналичието на ледоразбивачи. Още Доналд Тръмп, като президент, отдели към два милиарда $ за създаването на план за нов американски ледоразбивач, само че въпросът остана заклещен.
Последните изявления в американската преса по тази тематика са от август. Беше обявено, че строителството на първия ледоразбивач през последните 40 години е било отсрочено от 2024 година най-малко до 2027 година и даже проби на модела не са били извършени заради дефицит на метал. Американските металурзи понижиха доставките заради внезапен скок на разноските, което незабавно докара до надхвърляне на бюджета.
Ситуацията е толкоз отчайваща, че сенаторът от Аляска Лиза Мурковски се опита да купи транспортен съд от мразовит клас непосредствено на конференция на арктическите страни в Тромсьо, Норвегия, само че нямаше искащи да споделят. В същото време създателите с горест установяват, че на фона на корабостроителната уязвимост на Вашингтон нашият “Росатом ”, с изключение на всички останали, към този момент е поръчал шестия и седмия нуклеарен ледоразбивач.
Естествено, сходно деяние от страна на Съединените щати няма да остане без отговор. Разбира се, никой няма да пита канадците, които нямат нито ледоразбивачи, нито лична политическа воля. Но Русия ще има въпроси и ще би трябвало да им се отговори. Макар и единствено тъй като не е задоволително да претендирате за регионите на полярните морета, би трябвало да осигурите непрекъснатото си наличие там. Това може да стане единствено благодарение на ледоразбивачи, защото тук ударните групи самолетоносачи в тази ситуация са изцяло безполезни. Те са съвършени в топли води, само че са безусловно неспособни да обезпечат пилотаж за кораби или претоварване на нефт или ВПГ в изискванията на полярна нощ.
Русия влиза в новата година с 43 нови залежи на въглеводороди, единствения в света флот от ледоразбивачи и рекорден трафик Северния морски път в размер на 35 милиона тона. Американците имат карта, фломастери и море от надменност. Ще бъде забавно.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ