От ГЕРБ прочетоха декларация по повод Международния ден за възпоменание на Холокоста
От парламентарната група на ГЕРБ бе показана декларация във връзка Международния ден за възпоменание на Холокоста – 27-ми януари. Декларацията беше прочетена от трибуната на Народното събрание от народния представител от ГЕРБ и ръководител на Комисията по външна политика Джема Грозданова.
Публикуваме декларацията без редакторска интервенция:
Почти 80 години след началото на един от най-мрачните и потресаващи интервали в международната история – геноцидът, осъществен от нацисткия режим над еврейския народ, това закононарушение против човечеството, коствало 6 млн. човешки живота, продължава да буди у нас въпроси по какъв начин омразата откри своя израз в желанието да бъдат безмилостно преследвани и избивани почтени мъже, дами и деца. С експлоадирането на Втората международна война Европа не помни своя културен и цивилизационен принос за международната история и погълната от ужасите на световния спор, става сцена на безсмислена свирепост като Холокоста.
Хитлеристкият режим изпраща на гибел милиони, воден от своята злоба, непоносимост и неуважение на разликите - расови, етнически, религиозни, а въпросът остава по какъв начин се стигна дотук и по какъв начин да не се позволява повтаряне на тази най-мрачна част от по-новата история. Макар официално съдружник на хитлеристка Германия, през 1943 година България не разрешава над 48 000 свои жители, евреи, да бъдат изпратени в концентрационните лагери. Натискът на нацистите не се оказва задоволителен, с цел да пречупи духа на българския народ и да преодолее неговата приемливост. Група народни представители от 25-то Обикновено национално заседание, отпред с подпредседателя Димитър Пешев, Българската православна черква, видни общественици и представители на културните среди, се опълчват уверено и осуетяват всеобщата депортация на десетки хиляди български жители – евреи, в лагерите на гибелта.
Исторически миг, който и до през днешния ден – 76 години по-късно, отрежда на страната ни място сред праведниците измежду народите, измежду тези които имат моралното право да бъдат духовен образец за целия свят. България дава категоричен образец по приемливост и почитание към човешката персона, без значение от нейната религиозна или етническа принадлежност. Историята обаче има печалната дарба да се повтаря. Стореното от нашите предшественици ни задължава да предаваме уроците от предишното. В изискванията на световни провокации, когато крайният популизъм и опитите за добиване на всевъзможни политически дивиденти слагат под подозрение демокрацията и нейните постижения, като народни представители би трябвало да бъдем непримирими пред всеки опит да бъдат потъпквани съществени човешки свободи. С паника означаваме, че образци на дейности, основани на ненавист, не липсват в нашето съвремие. Свидетели сме на вандалски прояви и похищения върху монументи и религиозни храмове. Изключително терзание будят скорошните поругавания против Софийската синагога.
Тук е мястото обаче да се означи, че българските институции в съдействие и с неправителствения и гражданския бранш, реагират на всеки сигнал и информация за осъществено закононарушение от сходен темперамент. Именно тези дейности показват решителност за образуване на ограничения, които от една страна да основат условия за наказване на отговорните, само че също по този начин и да предложат работещи механизми за предварителна защита. Образованието, което е главен приоритет на държавното управление, е
основен детайл в напъните младежите да учат и помнят следствията, до които са довели тоталитарните режими – нацизъм, комунизъм и фашизъм.
Днес, България, посредством свои политически и публични представители показва решителността на всички нас, като народ да се борим с всяка демонстрация на език на омразата – антисемитизъм, расизъм и ксенофобия. Страната ни бе измежду първите пет, които публично одобриха интернационалната формулировка за антисемитизъм и назначиха народен координатор за битка с антисемитизма и езика на омразата през октомври 2017 година Трайната ангажираност на министър-председателя Бойко Борисов и българската дипломация доведоха до това страната ни да откри своето справедливо място на пълновръстен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Членство, което в още по-голяма степен задължава страната ни да бъде дейна част от общността, която слага на интернационалния дневен ред потребността от предприемане на навременни и съответни ограничения за обезпечаване на среда, освободена от закононарушения по расови, етнически и религиозни подбуди.
Изминалата 2018 година бе белязана от още две паметни събития. През март в Скопие министър председателят Борисов и водената от него делегация се поклониха пред паметта на над 11 300 евреи, депортирани от нацистите от земите на днешна Македония. През септември по време на своето второ посещаване за 2018 година в Държавата Израел Бойко Борисов, дружно с министър-председателя Бенямин Нетаняху, откриха паметника-близнак на спасението на българските евреи. Историята не може да бъде изменена, само че в дни като 27 януари изключително мощно звучат нейните поучения. Наш дълг е да гледаме на тях отговорно и с убеждението, че няма да пестим сили и средства, без оглед на своята политическа принадлежност, с цел да се борим с дейности, следствията от които са мъчно преодолими за цели страни и нации.
„ Споменът не би трябвало да умира. Той би трябвало да припомня даже и на бъдещите генерации. Затова е значимо да се откри подобен метод, който да бъде ефикасен и в бъдеще. Той би трябвало да показва скръбта от страданието и загубата, да бъде отдаден на паметта на жертвите и да предотврати всяка заплаха от повторна поява. “
С тези думи през 1996 година немският президент Роман Херцог афишира 27 януари за „ Ден в памет на жертвите на националсоциализма “ в Германия. На 1 ноември 2005 година датата е публично призната и от Общото заседание на Организация на обединените нации, което със своя резолюция я афишира за Международен ден за възпоменание на Холокоста.
Публикуваме декларацията без редакторска интервенция:
Почти 80 години след началото на един от най-мрачните и потресаващи интервали в международната история – геноцидът, осъществен от нацисткия режим над еврейския народ, това закононарушение против човечеството, коствало 6 млн. човешки живота, продължава да буди у нас въпроси по какъв начин омразата откри своя израз в желанието да бъдат безмилостно преследвани и избивани почтени мъже, дами и деца. С експлоадирането на Втората международна война Европа не помни своя културен и цивилизационен принос за международната история и погълната от ужасите на световния спор, става сцена на безсмислена свирепост като Холокоста.
Хитлеристкият режим изпраща на гибел милиони, воден от своята злоба, непоносимост и неуважение на разликите - расови, етнически, религиозни, а въпросът остава по какъв начин се стигна дотук и по какъв начин да не се позволява повтаряне на тази най-мрачна част от по-новата история. Макар официално съдружник на хитлеристка Германия, през 1943 година България не разрешава над 48 000 свои жители, евреи, да бъдат изпратени в концентрационните лагери. Натискът на нацистите не се оказва задоволителен, с цел да пречупи духа на българския народ и да преодолее неговата приемливост. Група народни представители от 25-то Обикновено национално заседание, отпред с подпредседателя Димитър Пешев, Българската православна черква, видни общественици и представители на културните среди, се опълчват уверено и осуетяват всеобщата депортация на десетки хиляди български жители – евреи, в лагерите на гибелта.
Исторически миг, който и до през днешния ден – 76 години по-късно, отрежда на страната ни място сред праведниците измежду народите, измежду тези които имат моралното право да бъдат духовен образец за целия свят. България дава категоричен образец по приемливост и почитание към човешката персона, без значение от нейната религиозна или етническа принадлежност. Историята обаче има печалната дарба да се повтаря. Стореното от нашите предшественици ни задължава да предаваме уроците от предишното. В изискванията на световни провокации, когато крайният популизъм и опитите за добиване на всевъзможни политически дивиденти слагат под подозрение демокрацията и нейните постижения, като народни представители би трябвало да бъдем непримирими пред всеки опит да бъдат потъпквани съществени човешки свободи. С паника означаваме, че образци на дейности, основани на ненавист, не липсват в нашето съвремие. Свидетели сме на вандалски прояви и похищения върху монументи и религиозни храмове. Изключително терзание будят скорошните поругавания против Софийската синагога.
Тук е мястото обаче да се означи, че българските институции в съдействие и с неправителствения и гражданския бранш, реагират на всеки сигнал и информация за осъществено закононарушение от сходен темперамент. Именно тези дейности показват решителност за образуване на ограничения, които от една страна да основат условия за наказване на отговорните, само че също по този начин и да предложат работещи механизми за предварителна защита. Образованието, което е главен приоритет на държавното управление, е
основен детайл в напъните младежите да учат и помнят следствията, до които са довели тоталитарните режими – нацизъм, комунизъм и фашизъм.
Днес, България, посредством свои политически и публични представители показва решителността на всички нас, като народ да се борим с всяка демонстрация на език на омразата – антисемитизъм, расизъм и ксенофобия. Страната ни бе измежду първите пет, които публично одобриха интернационалната формулировка за антисемитизъм и назначиха народен координатор за битка с антисемитизма и езика на омразата през октомври 2017 година Трайната ангажираност на министър-председателя Бойко Борисов и българската дипломация доведоха до това страната ни да откри своето справедливо място на пълновръстен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Членство, което в още по-голяма степен задължава страната ни да бъде дейна част от общността, която слага на интернационалния дневен ред потребността от предприемане на навременни и съответни ограничения за обезпечаване на среда, освободена от закононарушения по расови, етнически и религиозни подбуди.
Изминалата 2018 година бе белязана от още две паметни събития. През март в Скопие министър председателят Борисов и водената от него делегация се поклониха пред паметта на над 11 300 евреи, депортирани от нацистите от земите на днешна Македония. През септември по време на своето второ посещаване за 2018 година в Държавата Израел Бойко Борисов, дружно с министър-председателя Бенямин Нетаняху, откриха паметника-близнак на спасението на българските евреи. Историята не може да бъде изменена, само че в дни като 27 януари изключително мощно звучат нейните поучения. Наш дълг е да гледаме на тях отговорно и с убеждението, че няма да пестим сили и средства, без оглед на своята политическа принадлежност, с цел да се борим с дейности, следствията от които са мъчно преодолими за цели страни и нации.
„ Споменът не би трябвало да умира. Той би трябвало да припомня даже и на бъдещите генерации. Затова е значимо да се откри подобен метод, който да бъде ефикасен и в бъдеще. Той би трябвало да показва скръбта от страданието и загубата, да бъде отдаден на паметта на жертвите и да предотврати всяка заплаха от повторна поява. “
С тези думи през 1996 година немският президент Роман Херцог афишира 27 януари за „ Ден в памет на жертвите на националсоциализма “ в Германия. На 1 ноември 2005 година датата е публично призната и от Общото заседание на Организация на обединените нации, което със своя резолюция я афишира за Международен ден за възпоменание на Холокоста.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ