Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза в България
Основните аргументи за инфлацията са експанзивната парична политика на централните банки и надуването на обществените разноски от страна на държавните управления. Това е изводът в отчета на тематика: „ Политики за стабилно икономическо развиване. Мерки за преодоляване на инфлацията и енергийната рецесия “, направен от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП) към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Сред решенията за България на двата съществени казуса сега – ускоряващите се цени и рецесията с доставките – в отчета са изтъкнати: промяна на енергийния пазар към дълготрайни контракти и стягане на фискалната политика.
Сега настоящите обезщетения за промишлеността са антикризисна мярка, която може да продължи още година, само че тя би трябвало последователно да бъде допълнена и вероятно заместена с обезпечаване на благоприятни условия за дълготрайни контракти и двустепенно ценообразуване при съблюдаване на европейските рекомендации и пазарните правила. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде следено и отслабено във времето, като на българската промишленост бъде обезпечена предвидимост в доставките на сила, споделят съставителите на отчета.
Глобалният зародиш на инфлацията
На международно и европейско равнище съществена причина за днешната инфлационна рецесия е голямата по мащаб агресия от страна на водещите централни банки, се показва още в отчета на СИПП.
Активната политика на централните банки, дружно с все по-големите фискални разходи от държавните управления носят големи несъответствия в стопанската система. Едно от най-важните решения за понижаване на инфлационния напън е стягане на паричната политика. Това към този момент се случва – най-категорично в Съединени американски щати и доста страхливо в Еврозоната “, разяснява Владимир Сиркаров, стопански откривател в СИПП.
България се намира в паричен съвет към еврото (Валутен борд) и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. Покачването на лихвите по заемите у нас към този момент се случва, само че няма индикации то да е внезапно и съществено по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и стабилно над вложенията. Банковият ни бранш е доста ликвиден и добре капитализиран. „ Тези буфери дават опция за по-плавното прекосяване към средата на по-високи лихви “, споделя още Сиркаров.
Влошаване в България
Анализаторите припомнят, че България беше първенец по фискална политика в Европейски Съюз, а в този момент започваме да трупаме задължения и напълно скоро можем да изпаднем в процедура по свръхдефицит. А огромният проблем на водената в последните няколко години фискална политика е, че парите се употребяват най-вече за обществени разноски, което помпа инфлацията.
А главното следствие от високата инфлация е загубата на покупателна дарба за потребителите, изключително в най-уязвимите обществени групи на обществото. Дава се образец с растежа на инфлацията в интервала януари – юли 2022 година, който е 10%, до момента в който в това време брутната работна заплата нараства единствено с 2%. От друга страна към този момент следим загуба на конкурентоспособност на българския бизнес заради нарасналите индустриални разноски. Общият показател на цените на производител нараства с 42.5% на годишна база през юли.
В същото време има срив на при вложенията поради нарасналата икономическа неустановеност. За първото полугодие на годината брутото капиталообразуване в главен капитал се срутва с близо 13% по отношение на 5.5% от последната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Преките задгранични вложения по предварителни данни се срутват с 52.3% за същия интервал от време.
Високи цени на тока
Въпреки че България е в топ три на експортьорите на електрическа сила в Европа, страната е принудена да заплаща рекордни цени и помощи за бизнеса поради недостига на електрическа енергия в Европа и заради неналичието на дълготрайни контракти и систематични решения.
Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се образуват от поколения с по-ниска себестойност, а външните пазари – с по-висока. Чрез самобитен „ маркет мейкинг “ да се основат артикули – дълготрайни контракти – за локалните консуматори и търговци, които да дават прогнозируемост и дълготрайни пазарни принадлежности “, разяснява Кузман Илиев, стопански откривател в СИПП.
Тъй като бизнесът се нуждае от предвидимост, с цел да влага, е нужно краткотрайно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електрическата енергия за година напред за обезпечаване на предвидимост за промишлеността, счита още икономистът. Също, съгласно Кузман Илиев, е належащо сливане на „ Булгаргаз “ и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. „ Това ще ни даде преговорна мощ. Ключов е отводът от уговорката за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния проект по Фонда за обективен преход и отсрочване на уговорката за понижаване на въглеродните излъчвания в енергетиката с 40% “, споделя той.
Какво мислят хората?
В рамките на отчета е поръчано и социологическо изследване, което демонстрира какви са публичните настройки по тематиката за потребността от поддръжка към бизнеса в актуалната обстановка. Проучени са и упованията на жителите за тяхното финансово положение към края на годината. Изследването е осъществено от социологическа организация „ Тренд “ в интервала 15 – 22 август измежду 1007 пълнолетни български жители. Използваният способ е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ посредством таблет.
На въпроса „ Според Вас персонално би трябвало ли или не би трябвало страната да създаде механизми за справяне с високите цени на тока “ виждаме, че отговорът „ Трябва “ е даден от цели 98% от респондентите. Това е напълно разумно предвид на сериозното нарастване на цените на стоките и услугите от първа нужда.
Очакванията за продължаваща сериозна инфлационна тежест води до настояването за поддръжка, без уточнение на точните механизми и количествени параметри. Със сигурност оттук нататък методът би трябвало да е доста по-ефективен, което се показва в ясно структуриран проект за таргетирана помощ. Без сегментиране на групите по степен на риск от неспособност за заплащане, равнище на приходите и така нататък ограниченията водят повече до фискални опасности и проинфлационни резултати.
При въпроса „ Според Вас персонално би трябвало ли или не би трябвало страната да създаде механизми за справяне с доставките на газ за бизнеса “ също виждаме безапелационен позитивен отговор – 95% от респондентите. И тук единствено 1% са срещу, като виждаме малко повече отговори „ Не знам/Не мога да преценява “. Това демонстрира, че обществото осъзнава огромните провокации пред българския бизнес. Не би трябвало да забравяме, че точно бизнесмените и работната мощ от частния бранш основават добавената стойност в стопанската система.
Голяма част от обществото осъзнава, че газовата рецесия заплашва приходите и работните места на доста български жители. В по-детайлните разбивки на отговорите на респондентите не се виждат основни специфики, заради безапелационната позиция на болшинството по този въпрос. Може да отчетем, че хората с по[1]висока просветителна подготовка отговорят по-категорично, че е нужна поддръжка за бизнеса по тематиката за газа. Такъв отговор са дали 97% от запитаните с висше и полувисше обучение, до момента в който с главно обучение 87%. Разбира се, тук по-малката тежест на отговорът „ би трябвало “ се придвижва към „ Не знам/Не мога да преценява “ – 11%. Това е обикновено предвид на характерната тематика, обвързвана с газовите доставки.
Малко по-различни отговори виждаме и при групите на хората над 70 години (възрастова група) и пенсионерите (социална група), които в огромна степен се припокриват. При тези групи утвърждението за основаване на механизми за поддръжка е голяма – над 90%, само че с малко по-голямо недоумение на същността на тематиката – 7-8%.
Въпросът „ Какви са упованията Ви за персоналното Ви финансово положение към края на тази година спрямо през днешния ден? “ е от фундаментална значимост за бъдещото държание на хората. Много постоянно упованията на икономическите артисти за инфлацията са по-важни от настоящите данни. Те могат да доведат до ускорение на увеличението на цените, даже без да има утежняващи действителни фактори. От отговорите може да установяваме, че публичното мнение не е оптимистично за възможна позитивна смяна до края на годината – едвам 10% от респондентите отговорят с „ Много по-добре и „ По-добро “. В съпоставяне песимистични упования имат 44% от запитаните, дали отговори „ По-лошо “ и „ Много по-лошо “.
Отговорът „ Без особена смяна “ също регистрира сериозна тежест – от надлежно 39%, което в актуалната напрегната обстановка може да се одобри за положителен сигнал.
Обобщение на резултатите от социологията
Резултатите от социологическото изследване демонстрират по безапелационен метод, че обществото изпитва съществени проблеми по линия на огромното повишаване на цените в България. Огромното болшинство от запитаните отговорят, че страната би трябвало да създаде механизми за справяне с високите цени на тока. Тук е доста значимо да се подходи прагматично с механизми, които имат финансова обезпеченост. Популисткото разпределяне на директни държавни прехвърляния, постоянно води до неефективност и проинфлационни резултати.
Идентични резултати виждаме и при мненията, че страната би трябвало да намерения за ефикасна поддръжка към бизнеса по линия на доставките на газ. Както по линия на нужните количества, по този начин и по линия на цената, би трябвало да се създадат всички институционални старания бизнесът да не изпадне в още по-тежко състояние. Енергийните ограничения препоръчани в сегашния отчет могат да оказват помощ значително за по[1]бързото и дейно излизане от актуалната патова обстановка.
Проучването демонстрира и огромното терзание в българското общество във връзка с персоналните финанси през идващите месеци. 44% от респондентите считат, че финансовото им състояние ще се утежни до края на годината. Това демонстрира, че държанието на доста жители ще е орязване на част от потреблението им. Това от една страна ще донесе положителни резултати във връзка с инфлацията, само че и проблеми за икономическия напредък.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Сред решенията за България на двата съществени казуса сега – ускоряващите се цени и рецесията с доставките – в отчета са изтъкнати: промяна на енергийния пазар към дълготрайни контракти и стягане на фискалната политика.
Сега настоящите обезщетения за промишлеността са антикризисна мярка, която може да продължи още година, само че тя би трябвало последователно да бъде допълнена и вероятно заместена с обезпечаване на благоприятни условия за дълготрайни контракти и двустепенно ценообразуване при съблюдаване на европейските рекомендации и пазарните правила. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде следено и отслабено във времето, като на българската промишленост бъде обезпечена предвидимост в доставките на сила, споделят съставителите на отчета.
Глобалният зародиш на инфлацията
На международно и европейско равнище съществена причина за днешната инфлационна рецесия е голямата по мащаб агресия от страна на водещите централни банки, се показва още в отчета на СИПП.
Активната политика на централните банки, дружно с все по-големите фискални разходи от държавните управления носят големи несъответствия в стопанската система. Едно от най-важните решения за понижаване на инфлационния напън е стягане на паричната политика. Това към този момент се случва – най-категорично в Съединени американски щати и доста страхливо в Еврозоната “, разяснява Владимир Сиркаров, стопански откривател в СИПП.
България се намира в паричен съвет към еврото (Валутен борд) и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. Покачването на лихвите по заемите у нас към този момент се случва, само че няма индикации то да е внезапно и съществено по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и стабилно над вложенията. Банковият ни бранш е доста ликвиден и добре капитализиран. „ Тези буфери дават опция за по-плавното прекосяване към средата на по-високи лихви “, споделя още Сиркаров.
Влошаване в България
Анализаторите припомнят, че България беше първенец по фискална политика в Европейски Съюз, а в този момент започваме да трупаме задължения и напълно скоро можем да изпаднем в процедура по свръхдефицит. А огромният проблем на водената в последните няколко години фискална политика е, че парите се употребяват най-вече за обществени разноски, което помпа инфлацията.
А главното следствие от високата инфлация е загубата на покупателна дарба за потребителите, изключително в най-уязвимите обществени групи на обществото. Дава се образец с растежа на инфлацията в интервала януари – юли 2022 година, който е 10%, до момента в който в това време брутната работна заплата нараства единствено с 2%. От друга страна към този момент следим загуба на конкурентоспособност на българския бизнес заради нарасналите индустриални разноски. Общият показател на цените на производител нараства с 42.5% на годишна база през юли.
В същото време има срив на при вложенията поради нарасналата икономическа неустановеност. За първото полугодие на годината брутото капиталообразуване в главен капитал се срутва с близо 13% по отношение на 5.5% от последната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Преките задгранични вложения по предварителни данни се срутват с 52.3% за същия интервал от време.
Високи цени на тока
Въпреки че България е в топ три на експортьорите на електрическа сила в Европа, страната е принудена да заплаща рекордни цени и помощи за бизнеса поради недостига на електрическа енергия в Европа и заради неналичието на дълготрайни контракти и систематични решения.
Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се образуват от поколения с по-ниска себестойност, а външните пазари – с по-висока. Чрез самобитен „ маркет мейкинг “ да се основат артикули – дълготрайни контракти – за локалните консуматори и търговци, които да дават прогнозируемост и дълготрайни пазарни принадлежности “, разяснява Кузман Илиев, стопански откривател в СИПП.
Тъй като бизнесът се нуждае от предвидимост, с цел да влага, е нужно краткотрайно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електрическата енергия за година напред за обезпечаване на предвидимост за промишлеността, счита още икономистът. Също, съгласно Кузман Илиев, е належащо сливане на „ Булгаргаз “ и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. „ Това ще ни даде преговорна мощ. Ключов е отводът от уговорката за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния проект по Фонда за обективен преход и отсрочване на уговорката за понижаване на въглеродните излъчвания в енергетиката с 40% “, споделя той.
Какво мислят хората?
В рамките на отчета е поръчано и социологическо изследване, което демонстрира какви са публичните настройки по тематиката за потребността от поддръжка към бизнеса в актуалната обстановка. Проучени са и упованията на жителите за тяхното финансово положение към края на годината. Изследването е осъществено от социологическа организация „ Тренд “ в интервала 15 – 22 август измежду 1007 пълнолетни български жители. Използваният способ е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ посредством таблет.
На въпроса „ Според Вас персонално би трябвало ли или не би трябвало страната да създаде механизми за справяне с високите цени на тока “ виждаме, че отговорът „ Трябва “ е даден от цели 98% от респондентите. Това е напълно разумно предвид на сериозното нарастване на цените на стоките и услугите от първа нужда.
Очакванията за продължаваща сериозна инфлационна тежест води до настояването за поддръжка, без уточнение на точните механизми и количествени параметри. Със сигурност оттук нататък методът би трябвало да е доста по-ефективен, което се показва в ясно структуриран проект за таргетирана помощ. Без сегментиране на групите по степен на риск от неспособност за заплащане, равнище на приходите и така нататък ограниченията водят повече до фискални опасности и проинфлационни резултати.
При въпроса „ Според Вас персонално би трябвало ли или не би трябвало страната да създаде механизми за справяне с доставките на газ за бизнеса “ също виждаме безапелационен позитивен отговор – 95% от респондентите. И тук единствено 1% са срещу, като виждаме малко повече отговори „ Не знам/Не мога да преценява “. Това демонстрира, че обществото осъзнава огромните провокации пред българския бизнес. Не би трябвало да забравяме, че точно бизнесмените и работната мощ от частния бранш основават добавената стойност в стопанската система.
Голяма част от обществото осъзнава, че газовата рецесия заплашва приходите и работните места на доста български жители. В по-детайлните разбивки на отговорите на респондентите не се виждат основни специфики, заради безапелационната позиция на болшинството по този въпрос. Може да отчетем, че хората с по[1]висока просветителна подготовка отговорят по-категорично, че е нужна поддръжка за бизнеса по тематиката за газа. Такъв отговор са дали 97% от запитаните с висше и полувисше обучение, до момента в който с главно обучение 87%. Разбира се, тук по-малката тежест на отговорът „ би трябвало “ се придвижва към „ Не знам/Не мога да преценява “ – 11%. Това е обикновено предвид на характерната тематика, обвързвана с газовите доставки.
Малко по-различни отговори виждаме и при групите на хората над 70 години (възрастова група) и пенсионерите (социална група), които в огромна степен се припокриват. При тези групи утвърждението за основаване на механизми за поддръжка е голяма – над 90%, само че с малко по-голямо недоумение на същността на тематиката – 7-8%.
Въпросът „ Какви са упованията Ви за персоналното Ви финансово положение към края на тази година спрямо през днешния ден? “ е от фундаментална значимост за бъдещото държание на хората. Много постоянно упованията на икономическите артисти за инфлацията са по-важни от настоящите данни. Те могат да доведат до ускорение на увеличението на цените, даже без да има утежняващи действителни фактори. От отговорите може да установяваме, че публичното мнение не е оптимистично за възможна позитивна смяна до края на годината – едвам 10% от респондентите отговорят с „ Много по-добре и „ По-добро “. В съпоставяне песимистични упования имат 44% от запитаните, дали отговори „ По-лошо “ и „ Много по-лошо “.
Отговорът „ Без особена смяна “ също регистрира сериозна тежест – от надлежно 39%, което в актуалната напрегната обстановка може да се одобри за положителен сигнал.
Обобщение на резултатите от социологията
Резултатите от социологическото изследване демонстрират по безапелационен метод, че обществото изпитва съществени проблеми по линия на огромното повишаване на цените в България. Огромното болшинство от запитаните отговорят, че страната би трябвало да създаде механизми за справяне с високите цени на тока. Тук е доста значимо да се подходи прагматично с механизми, които имат финансова обезпеченост. Популисткото разпределяне на директни държавни прехвърляния, постоянно води до неефективност и проинфлационни резултати.
Идентични резултати виждаме и при мненията, че страната би трябвало да намерения за ефикасна поддръжка към бизнеса по линия на доставките на газ. Както по линия на нужните количества, по този начин и по линия на цената, би трябвало да се създадат всички институционални старания бизнесът да не изпадне в още по-тежко състояние. Енергийните ограничения препоръчани в сегашния отчет могат да оказват помощ значително за по[1]бързото и дейно излизане от актуалната патова обстановка.
Проучването демонстрира и огромното терзание в българското общество във връзка с персоналните финанси през идващите месеци. 44% от респондентите считат, че финансовото им състояние ще се утежни до края на годината. Това демонстрира, че държанието на доста жители ще е орязване на част от потреблението им. Това от една страна ще донесе положителни резултати във връзка с инфлацията, само че и проблеми за икономическия напредък.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ