Проф. Ганчев: Основната причина хората да са демотивирани да търсят работа е заплащането
Основната причина за демотивацията измежду хората да си търсят работа е заплащането, защото повече от половината от изследваните споделят, че при едно по-високо възнаграждение те биха се сключили в пазара на труда ". Това разяснява по БНР проф. Ганчо Ганчев от Института за стопанска система и интернационалните връзки, който е модератор на полемика по плана " Демотивираните българи ".
„ Втората съществена причина, това е образованието и квалификацията. Има огромна група от хора, които просто нямат подобаваща квалификацията, с цел да вземат участие по някакъв рационален метод на пазара на труда. Има доста други аргументи, свързани със фамилни аргументи, болести и така нататък Т. е. има огромна група аргументи, само че въпреки всичко главното е заплащането ", добави специалистът.
Ганчев разяснява изказванията, че заплащането на труда зависи от продуктивността, а у нас тя е по-ниска: „ Това е един доста комплициран, въпрос, само че аз тук нормално давам следния образец - един българин, който работи у нас в селското стопанство или в някакъв различен бранш, който не е доста продуктивен, получава заплата 500-600 лв., а когато същият българин отиде да бере, да кажем, ягоди в Англия или някъде другаде, получава доста по-голямо възнаграждение. Т.е. заплащането зависи не толкоз от мотивацията на съответната персона, а технологията, организацията на труда. В последна сметка това е проблем на бизнес тактиката. Така че ниската продуктивност е функционалност най-вече на бизнеса - неприятна тактика, неприятен маркетинг, неприятна организация и така нататък "
Според Ганчев науката е бранш, който в последните години у нас беше пропуснат. „ Според мен особено, няма никаква тактика за обвързването на науката с бизнеса, за вложение в науката и така нататък, и фактически, особено хората в Българска академия на науките, а и във висшите образователни заведения, са оставени на една доста ниска работна заплата и това, което слушам е, че те самите трябвало да проявят самодейност и така нататък Но бизнеса е друга специалност, не трябва да бъркаме специалността на учения с предприемача, с цел да може да има някаква връзка сред двете, би трябвало да има кардинално друга организацията на научната активност у нас. Да има някакво междинно звено, което да оказва помощ научните хрумвания да се осъществят в практиката, което е дело на професионални предприемачи.
Проф. Ганчев изясни какво би трябвало да се направи за привличане на хората, изгубили мотивация за работа: „ Единият от методите да притеглим демотивираните, това е да се обърнем към цифровите технологии - те да могат да работят у дома, да могат по-лесно да търсят работя. И тук съгласно мен се нуждаем от специфични програмни точно за потребление на тази цифровизация за замесване на демотивираните в пазара на труда.
Необходими са и държавни политики. От друга страна, тези към 300 хиляди, които са демотивирани, са евентуална работна мощ. Ето, бизнесът непрестанно твърди, че липсват фрагменти. Значи тези 300 хиляди са един евентуален запас и бизнесът би следвало да влага пари за изследване на този пазар и да откри метод да притегли тези хора.
От позиция на страната и държавните политики главният извод е, че липсва тактика за привличане. Те се преглеждат като някакъв сив бранш. Акцентът е за понижаване на безработицата, само че безработни са тези, които търсят работа, които са дейни. А тази пасивна група, тя е един голям запас за самата страна. "
„ Втората съществена причина, това е образованието и квалификацията. Има огромна група от хора, които просто нямат подобаваща квалификацията, с цел да вземат участие по някакъв рационален метод на пазара на труда. Има доста други аргументи, свързани със фамилни аргументи, болести и така нататък Т. е. има огромна група аргументи, само че въпреки всичко главното е заплащането ", добави специалистът.
Ганчев разяснява изказванията, че заплащането на труда зависи от продуктивността, а у нас тя е по-ниска: „ Това е един доста комплициран, въпрос, само че аз тук нормално давам следния образец - един българин, който работи у нас в селското стопанство или в някакъв различен бранш, който не е доста продуктивен, получава заплата 500-600 лв., а когато същият българин отиде да бере, да кажем, ягоди в Англия или някъде другаде, получава доста по-голямо възнаграждение. Т.е. заплащането зависи не толкоз от мотивацията на съответната персона, а технологията, организацията на труда. В последна сметка това е проблем на бизнес тактиката. Така че ниската продуктивност е функционалност най-вече на бизнеса - неприятна тактика, неприятен маркетинг, неприятна организация и така нататък "
Според Ганчев науката е бранш, който в последните години у нас беше пропуснат. „ Според мен особено, няма никаква тактика за обвързването на науката с бизнеса, за вложение в науката и така нататък, и фактически, особено хората в Българска академия на науките, а и във висшите образователни заведения, са оставени на една доста ниска работна заплата и това, което слушам е, че те самите трябвало да проявят самодейност и така нататък Но бизнеса е друга специалност, не трябва да бъркаме специалността на учения с предприемача, с цел да може да има някаква връзка сред двете, би трябвало да има кардинално друга организацията на научната активност у нас. Да има някакво междинно звено, което да оказва помощ научните хрумвания да се осъществят в практиката, което е дело на професионални предприемачи.
Проф. Ганчев изясни какво би трябвало да се направи за привличане на хората, изгубили мотивация за работа: „ Единият от методите да притеглим демотивираните, това е да се обърнем към цифровите технологии - те да могат да работят у дома, да могат по-лесно да търсят работя. И тук съгласно мен се нуждаем от специфични програмни точно за потребление на тази цифровизация за замесване на демотивираните в пазара на труда.
Необходими са и държавни политики. От друга страна, тези към 300 хиляди, които са демотивирани, са евентуална работна мощ. Ето, бизнесът непрестанно твърди, че липсват фрагменти. Значи тези 300 хиляди са един евентуален запас и бизнесът би следвало да влага пари за изследване на този пазар и да откри метод да притегли тези хора.
От позиция на страната и държавните политики главният извод е, че липсва тактика за привличане. Те се преглеждат като някакъв сив бранш. Акцентът е за понижаване на безработицата, само че безработни са тези, които търсят работа, които са дейни. А тази пасивна група, тя е един голям запас за самата страна. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ