Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

През 541 година Средиземноморието е пометено от злополучие, чийто мащаби са невиждани за историята на Античния свят. Бубонната чума, разнесена от търговци, идващи от Китай по Пътя на коприната, лишава живота на милиони, поразявайки всички огромни градове. Пораженията, нанесени от чумата ще се усещат с десетилетия, а последвалите талази на заболяването ще продължат още 150 години, чак до времето, когато Тервел разрушава арабите под стените на Константинопол. Чумата идва ненадейно в най-неподходящия миг. Средиземноморието таман се е отърсило от шока на варварските нашествия. Източната Римска империя е почнала да възкръсва след гибелта на своята западна половина. Християнството се постанова като водеща международна вяра, а търговията и стопанската система процъфтяват. В един момент този свят на пътешественици, бизнесмени и учени е срутен от първата огромна пандемия в историята на Европа. Целият напредък и последвалото срутване са обвързани с живота и делото на един човек, предопределен да види по какъв начин Рим се възражда единствено, с цел да потъне в нова, още по-страховита рецесия.  Неговото име е Флавий Петър Сабатий, само че в историята остава със своето название – Юстиниан. 

Флавий Юстиниан е роден ок. 580 година в диоцеза Илирик, обхващащ териториите на днешните Сърбия, Северна Македония, Косово и Черна гора. За отечество се счита едно малко населено място, ситуирано в планините на дн. Северна Македония. Историята на Юстиниан стартира с тази на чичо му – Юстин. Още като млад, Юстин бързо се уморява от селскостопанския живот и взема решение да опита ориста си в армията. По това време – втората половина на V в. сл. Хр., Източната Римска империя изпитва непрекъсната потребност от войски за отбрана на своите граници. На изток се надига могъщата Сасанидска империя, а на запад Рим рухва под напора на варварските племена и гражданските войни. Набит, мощен и безсъвестен, Юстин бързо си пробива път с оръжие в ръка през цялата военна подчиненост на имперските войски. В последна сметка, при започване на VI в., този земеделец от Илирия се трансформира в пълководец на дворцовата армия на император Анастасий I (491-518 г.). 

Юстин страда от необикновен генетичен недостатък, който се оказва присъщ за фамилията му – мъжете в рода остават бездетни. Без да губи време, генералът избира собствен правоприемник – сестриният си наследник Флавий Петър Сабатий, който е грамотен мъж с изострен разум, огромно любознание и възприятие за дълг и чест, съчетани с радостен манталитет и словоохотливост. Юстин поставя грижи за своя племенник от рано, употребявайки своите възходящи финансови средства, с цел да му обезпечи еквивалента на тогавашното висше юридическо обучение (б.а. самият Юстин остава необразован до гибелта си), което да му помогне да се издигане в редиците на дворцовите войски. Юстиниан, както става прочут бъдещият император, скоро се трансформира в сърцето и душата на константинополската аристокрация, организирайки шумни купони и харчейки обилни суми, с цел да поддържа необятен кръг от авторитетни другари. През 518 година престарелият император Анастасий I умира. Тогава хитрият опортюнист Юстин съумява да употребява дворцовите войски, с цел да в профил останалите кандидати за трона и няколко дни по-късно е провъзгласен за император, сключвайки мним брак с вдовицата на Анастасий. Издигането на чичо му на имперския трон съществено усилва реномето на Юстиниан и той става мечтана компания за всеки, който желае да бъде някого в Константинопол.

През 521 година Юстиниан е повдигнат от чичо си на позицията консул – антична останка от остарялата римска система, която обаче загатва за проектите на Юстин да остави наследството си на своя племенник. По същото време, Юстиниан, преброждайки светските събития в Константинопол, става жертва на ненадейно за всички събитие – влюбва се в красивата Теодора. Двадесетина години по-млада от Юстиниан, Теодора е щерка на сценичен артист, който работи за една от спортно-политическите партии на Константинополския Хиподрум. Тези агитки съчетават в себе си характерностите на модерни ултраси и в същото време поддръжници на политическа партия. Семейството на Теодора е част от процъфтяващия бизнес на развлечение, който се развива към тези „ партии “. Различни създатели акцентират разнородни версии за произхода й. Повечето я дефинират като „ актриса “, въпреки нейният съвременник Прокопий Кесарийски да не крие, че за него Теодора си остава жрица на любовта. Връзката сред жена от най-ниското съсловие, едвам навършила 20 и улегналия, 40-годишен консул скандализира константинополското общество. Въпреки това, Юстиниан остава неотстъпчив. Ситуацията се позволява през 525 година, когато Юстин, с цел да угоди на племенника си, както и на някои свои генерали, позволява на хора от сенаторското съсловие да се женят за хора от простолюдието. Юстиниан и Теодора подписват брак през същата година, трансформирайки се в най-коментираната двойка в империята.

През 527 година Юстин умира, достигайки напреднала възраст. Както се чака, Юстиниан е посочен като негов правоприемник. Новият император не губи време и употребява гвардейските войски с цел да подсигури столицата против възможни опити за прелом. Като цяло издигането му на престола минава без разтърсвания. От чичо си Юстин и от предшественика им Анастасий, Юстиниан наследява цялостна хазна, спокойни граници и процъфтяваща провинциална стопанска система. Опирайки се на тази постоянна основа, новият император взема решение да разгърне огромна и амбициозна стратегия, която да възвърне блясъка и величието на Рим от времето на Октавиан. Фактът, че Октавиан е стандартът, към който се стреми, се потвърждава и от първата му промяна.

Още с възкачването си на трона Юстиниан ангажира млад правист от своето обграждане – 29-годишният Трибониан, с тежка и виновна задача – да реформира цялото римско законодателство, излязло от времето на Октавиан Август. Поемайки поста Квестор, Трибониан се заема с нелеката задача. Когато всички закони биват събрани на едно място се оказва, че в хаоса на Великото преселение, имперското законодателство е изпаднало в цялостен хаос. След грамаден труд в продължение на шест години, на бял свят се появява така наречен „ Корпус на гражданските права “ (Corpus Juris Civilis). Той се дели на три съществени елементи – Юстинианов кодекс, формиран от 12 книги, в който са побрани над 4500 едикта, издадени от времето на император Адриан до времето на Юстиниан. Този сегмент е оповестен през 529 година През 533 година е издадена частта, наречена Пандекти/Дигестиви – алманах с 50 книги, в които е побрано тълкуванието на всички закони на база трудовете на римски адвокати живели в интервала II-VI в. На идната 534 година се появяват и така наречен „ Институции “ – учебник по право, в който Трибониан събира най-основните правила на римското законодателство, тъй че по тях да се приготвят студентите по право във висшите школи на империята. Без да е авансово умислен като част от Корпуса, през 556 година излизат и така наречен „ Новели “ – алманах с юридически текстове, които оферират списък и тълкувание на всички закони, признати от Юстиниан в интервала след 534 година

Първата сериозна рецесия в ръководството на Юстиниан идва през 532 година по време на така наречен Бунт „ Ника “. Константинополските тълпи, проведени под формата на агитки на столичния Хиподрум, се трансформират в сериозен политически фактор в Източната империя през целия V в. Тяхното неодобрение и митинги са директна причина за експлоадирането на редица столични протести като тези от времето на Анастасий I. Бунтът „ Ника “ е провокиран от политическата съпротива на Юстиниан измежду патрицианското съсловие. Реформата на законодателството заплашва икономическите и политически ползи на аристокрацията, както и настоящите корупционни схеми. Тъй като не могат да нападат владетеля непосредствено, опозиционерите насочват офанзивите си към юриста Трибониан и неговия екип. В опит да успокои пристрастеностите, Юстиниан се съгласява да в профил Трибониан, само че не и да приключи правната промяна. Същевременно, подписването на мира с Персия на цената на обилни финансови отстъпки накърнява престижа на императора. Това предизвика надигане на тълпата, подклаждана от устрема на патрициите да повдигнат нов император – Ипатий – племенник на Анастасий I. Двете съществени партии на Хиподрума – „ Сините “ и „ Зелените “ окупират столицата. Отчаян, Юстиниан обмисля да напусне града, само че е спрян от жена си Теодора, която декларира, че няма желание да се отхвърля от това да е императрица. Под нейните упътвания Юстиниан съумява да провежда градските гарнизони отпред с правилните генерали Нарзес и Велизарий. Те разрушават метежниците и потушават протеста, въпреки и с цената на много жертви. Победата е по този начин безапелационна, че агитките в никакъв случай към този момент не съставляват подобен сериозен политически фактор, какъвто са били преди протеста.

Разрушенията в столицата, породени от Бунта „ Ника “, както и проблемите с нашествията в провинциите и потребността от възобновяване на главните градски центрове в империята, предизвикат Юстиниан да влага обилни суми в своята огромна строителна стратегия. Много от най-забележителните християнски храмове през Ранното Средновековие са издигнати под неговата закрила. Най-забележителен измежду тях е „ Св. София “ в Константинопол – за дълго време най-големия християнски храм в света. Църквата е проектирана и построена под управлението на двама архитекти – Антемий от Тралес и Исидор от Милет. Проектът се осъществен в границите на пет години (532-537 г.) и след освещаването й, „ Св. София “ се трансформира в главното ритуално средище на християнството в онази ера. Освен множеството храмове и благоустройството на редица градове с публични здания, водохранилища, мостове и възпоменателни колони, царуването на Юстиниан е особено и с огромното строителство на замъци по границите на империята. Подобно на други императори като Диоклециан, Юстиниан възприема концепцията за създаване на система от укрепления в дълбочина, създавайки няколко отбранителни пояса, които да стопират вражеските нашествия. 

Освен своята всеобхватна вътрешна политика, Юстиниан въвлича империята си в поредност от войни с всичките й съседи, чиято цел е да възвърне Римската империя в старите й лимити от времето на Цезар и Октавиан. Освен, с цел да преследва изгубеното завещание на Рим, Юстиниан повежда своята дейна политика зад граница и в името на ортодоксалното християнство и изкореняването на множеството ереси, които се постановат като религиозни доктрини измежду варварските нации на Западна Европа. В първа жертва на юстиниановите апетити за агресия се трансформират вандалите в сегашен Тунис.

Използвайки свалянето на про-римския държател на вандалите Хилдерих от братовчед му Гелимер (530-534 г.) – ревнив последовател на арианството, Юстиниан провежда експедиция против Вандалското кралство в Северна Африка. Тя е водена от пълководеца Велизарий. Той съумява да разбие вандалите в борбите при Ад Децимум (13 септември, 533 г.) и при Трикамарум (15 декември, 533 г.), като до лятото на 534 година, Велизарий превзема цялото крайбрежие на дн. Тунис и Алжир, както и елементи от Северно Мароко. С тези победи, Вандалското кралство е унищожено.

Междувременно, в Италия, узурпаторът Теодахад (племенник на Теодорих Велики – б.а.) взема властта в кралството. Възползвайки се от династическите битки сред остготите, Юстиниан изпраща Велизарий от Африка към Италия. През 535 година Велизарий превзема Сицилия, а през 536 година навлиза в Южна Италия, завладява Неапол, а по-късно и Рим. Остготите смъкват провалилия се във войната грабител Теодахад и издигат на негово място нов крал – Витигис (536-540 г.). Велизарий съумява да отбрани обсадения от готите Рим и през 540 година да превземе тяхната столица Равена, де факто завладявайки цяла Италия в името на Юстиниан. В финален акт на обезверена опозиция, остготите изпращат посланическа задача в Персия, приканвайки Сасанидите  да нападат Източната римска империя в Сирия и Палестина.

Вследствие на това Хозрой I (531-579 г.) нарушава мира с Римската империя и нападна Сирия през 541 година Велизарий е изпратен от Италия в Сирия, с цел да води новата война. Военните дейности се развиват без безапелационен триумф за нито една от двете страни. Насред хаоса на войната, чумата стартира да се разгръща из двете империи, от начало неусетно, а скоро по-късно трансформирайки се в призрачен сън за Средиземноморието. Историци и биолози пресмятат, че към една четвърт от популацията на Стария свят умира в пандемията. През 543 година чумата поразява и двете империи до степен, че през идващите няколко години не се водят действителни бойни дейности, защото двете страни не съумяват да съберат настоящите си армии за поход. През 545 година е подписано краткотрайно помирение, последвано от лимитирани военни дейности на територията на Грузия и ново помирение през 557 година В последна сметка, през 562 година е подписан финален мир. Границите са непокътнати във типа си от 540 година, а Юстиниан се задължава да изплаща годишен налог в размер ок. 200 кг. злато.

Възползвайки се от войната на Източната Римска империя с персите и разразилата се чума, остготите още веднъж надигат глава. Те издигат нов крал – Тотила (541-552 г.), който съумява да завладее по-голямата част от Италия. Велизарий още веднъж е изпратен на Апенините, само че не му доближават войски и пари, и заради липса на резултати е отзован. През 552 година нова римска войска, отпред с  Нарзес, идва в Италия. Нарзес разрушава Тотила в борбата при Тагина (лятото на 552 г.), а готският крал умира в сражението. В рамките на идващите две години Нарзес превзема Италия и съумява да отблъсне опит на франките да нахлуят от север. С това, към 555 година, римската власт на Апенините е възобновена.

Докато се бори да разшири и опази своята империя, Юстиниан би трябвало да се бори и с персоналната си покруса. През 548 година умира Теодора – неговата вярна спътница и най-доверен консултант. Изворите са единомислещи, че след гибелта й радостният и разговорлив Юстиниан се затваря в себе си. Отминава времето на шумните забави и тържества. Юстиниан се трансформира в тъмен и затворен човек, предан на набожен мистицизъм и усамотение. За това спомага и новата поредност беди, които се изсипват по северната граница на империята му. През 40-те и 50-те години на VI в. р. Дунав все по-често бива преминавана от славянски племена, които освен опустошават римските провинции, само че и стартират да ги заселват. Същевременно, от североизток се появяват българите, които през цялата първа половина на VI в. са непрекъсната опасност за балканските провинции на империята.

Последните 10 години от ръководството на Юстиниан минават в привършване на другите спорове по границите на империята му. Персия е подкупена с великодушни суми. Римското злато потича и към Черноморската степ, където от Азия идват нови завоеватели – аварите. В подмяна на обилни дотации от Рим, нашествениците слагат под собствен надзор славянските и българските племена и набезите от север са краткотрайно прекъснати. Ситуацията в Италия се успокоява, мир е подписан и в вестготите в Испания. Всички тези войни и подкупи обаче вземат тежък дан от Източната римска империя. Хазната е опразнена, стопанската система е изтощена, военните запаси – също.

Когато умира през 565 година, навършил 85 години, Юстиниан завещава на своя племенник Юстин II една голяма по размери империя, приютила в себе си блестящи храмове, украсени с неповторими фрески, здрави замъци и огромни градове, възстановяващи се от чумната зараза. Но той му завещава и една обедняла страна, чиято войска е незадоволително огромна и мощна, с цел да пази грамадните й граници. Въпреки това, до последния си мирис, Юстиниан съумява да резервира илюзията за голямата и непобедима Римска империя, възродила се от пепелта на варварските нашествия. Заради този неосъществим облик, който в никакъв случай повече няма да бъде още един от никой държател, Юстиниан остава в историята с прозвището Велики.