Die Tageszeitung: Новият Път на коприната трябва да отвори очите на ЕС
Оправдана ли е рецензията на европейците за новия китайски Път на коприната? Или вълнението е толкоз огромно, тъй като те са проспали протичащото се?
Възраждането на Пътя на коприната - което звучи сантиментално след Марко Поло - придобива бързо очертания. Разбира се, последният влиятелен план на Китай няма нищо общо с античния търговски път, който в миналото свързваше Далечния изток с Европа. По-скоро китайците са подценени. Това, което Пекин предвиждаше и към този момент ползва, е гигантска и всеобхватна система за търговия, която би трябвало да доближи от Южна Азия до Африка, до Европа и Америка. Арктика и Южна Америка също би трябвало да бъдат включени, на процедура целия свят. И всичко това под егидата на Китай, написа Феликс Лий в разбор за немското издание Die Tageszeitung , представен от БГНЕС.
Преди три години китайското управление показа за пръв път своя план. С милиарди долари икономическият колос Китай към този момент е привлякъл 65 страни – последно даже главната за Европейски Съюз страна Италия. След като министър-председателят на Китай Ли Къцян стартира срещата на върха сред Китай и Европейски Съюз във вторник, Пекин ще бъде хазаин на идната среща на високо ниво по „ Един пояс, веднъж “ в края на април.
Някои немски бизнесмени към този момент също скочиха, с цел да прегърнат комунистическото управление в Пекин. Шефът на Siemens Джо Кесер към този момент има вяра на китайците, че с тяхната самодейност в един миг " ще станат по-важни от Световната комерсиална организация ". Кесер е прочут със своите ласкави думи към Комунистическата партия. А пък Commerzbank провежда тези дни конференция на новия Път на коприната във Франкфурт.
В същото време във Вашингтон и Париж, само че също и в Брюксел и Берлин звънят аларми. Някои страни в Азия и Африка към този момент са финансово подвластни от Китай, споделят критиците. Федералният външен министър Хайко Маас предизвестява за злокобно събуждане, че китайските вложения ще крият доста рискове. Европейски Съюз назовава Китай " систематичен противник ". А държавното управление на Съединени американски щати на Доналд Тръмп към този момент разгласи " икономическа война " на китайците - не на последно място поради Пътя на коприната.
Оправдано ли е това съмнение към Китай? Има ли някаква заплаха да станеш прекомерно подвластен от милиардите долари на режим, който направил малко по пътя към демокрацията и правата на индивида? Дали Китай ще се превърн даже в опасност за Европа? Трябва ли Пекин да бъде спрян? Или пък оживената поява на китайците демонстрира на европейците, че те са проспал освен развиването на нещата в Африка и Централна Азия, само че и развиването на инфраструктурата на личния им континент?
Всъщност китайските пари дадоха опция в Централна Азия, в Африка, само че също и в страните от Източна Европа и не на последно място в Гърция, за вложения в транспортна инфраструктура, които другояче не биха се случили в обозримо бъдеще, ав някои страни е напълно мабко евентуално да се случат.
Това в този момент може да тормози някои компании в Германия и държавни управления в Европа. Китайците ги изпревариха. След като немските компании са вложили доста в Китай през последните две десетилетия, в този момент те осъзнават, че са пренебрегнали задния двор, изключително Югоизточна Европа. Но в действителност ли е прекомерно късно? Ни минимум. Специално за немската стопанска система, Китайският път на коприната скоро ще донесе доста изгоди.
Китай е най-големият външнотърговски сътрудник на Германия отвън Европейски Съюз. За разлика от американците, които са изгубили огромна част от промишлеността и работните места поради Китай, германците нямат никаква причина да се оплакват от бизнеса с Народната република. Напротив, никоя друга страна не се е възползвала толкоз доста от икономическия напредък на Китай през последните две десетилетия като Германия.
Ако в този момент Китай разшири икономическото си наличие в непознати страни, с цел да продължи да употребява вътрешните си индустриални мощности и евентуално да продължи да пораства съществено, това също ще подсигурява продажбата на всички артикули, които немските компании продават на китайците. Освен това, с помощта на новите търговски пътища, Германия е единствено на единадесет дни път с трен от Китай. Контейнеровозът се оправя за пет седмици. Разширяването на Пътя на коприната би трябвало още повече да сближи двамата международни водачи по износа.
Без подозрение Китай нападателно и целеустремено преследва своята икономическа и геополитическа агресия. Че страната се интересува преди всичко от личните си облаги, Съединени американски щати и Европа не могат да обвинят другите. В продължение на десетилетия европейците са безмилостни в икономическата си агресия, а Съединени американски щати сега са повече от всеки път. Европа също е правила това - да уголемява своята агресия.
Конкурент, даже систематичен противник? Това е Китай с властническото си управление за свободния свят във всеки случай. Но това би трябвало да бъде мотив за Германия и Европа да отстояват общи полезности и да ги пазят. Но това също би трябвало да значи вложение на милиарди в личната ни европейска инфраструктура. Казано с други думи, насърчете по-енергично Югоизточна Европа.
За Германия и останалата част от Европейски Съюз урокът от това може да бъде единствено създаването на лична тактика за интернационалната общественост, която се простира оттатък мандатите на две или три държавни управления. Необходима е и обща индустриална политика. Подобно на Китай, европейците също би трябвало да дефинират основните промишлености и да ги предизвикват надлежно.
Всяка страна от Европейски Съюз сама по себе си сигурно е прекомерно дребна, с цел да се опълчи на съперниците си в Далечния Изток и Северна Америка, в това число Германия. Brexit и напъните за излизане на други страни от Европейски Съюз са отрова и са от изгода за Китай.
Китайският Път на коприната е не на последно място мотив за пробуждане - за обща дълготрайна европейска икономическа, финансова и индустриална политика, приключва анализът на създателя.
Възраждането на Пътя на коприната - което звучи сантиментално след Марко Поло - придобива бързо очертания. Разбира се, последният влиятелен план на Китай няма нищо общо с античния търговски път, който в миналото свързваше Далечния изток с Европа. По-скоро китайците са подценени. Това, което Пекин предвиждаше и към този момент ползва, е гигантска и всеобхватна система за търговия, която би трябвало да доближи от Южна Азия до Африка, до Европа и Америка. Арктика и Южна Америка също би трябвало да бъдат включени, на процедура целия свят. И всичко това под егидата на Китай, написа Феликс Лий в разбор за немското издание Die Tageszeitung , представен от БГНЕС.
Преди три години китайското управление показа за пръв път своя план. С милиарди долари икономическият колос Китай към този момент е привлякъл 65 страни – последно даже главната за Европейски Съюз страна Италия. След като министър-председателят на Китай Ли Къцян стартира срещата на върха сред Китай и Европейски Съюз във вторник, Пекин ще бъде хазаин на идната среща на високо ниво по „ Един пояс, веднъж “ в края на април.
Някои немски бизнесмени към този момент също скочиха, с цел да прегърнат комунистическото управление в Пекин. Шефът на Siemens Джо Кесер към този момент има вяра на китайците, че с тяхната самодейност в един миг " ще станат по-важни от Световната комерсиална организация ". Кесер е прочут със своите ласкави думи към Комунистическата партия. А пък Commerzbank провежда тези дни конференция на новия Път на коприната във Франкфурт.
В същото време във Вашингтон и Париж, само че също и в Брюксел и Берлин звънят аларми. Някои страни в Азия и Африка към този момент са финансово подвластни от Китай, споделят критиците. Федералният външен министър Хайко Маас предизвестява за злокобно събуждане, че китайските вложения ще крият доста рискове. Европейски Съюз назовава Китай " систематичен противник ". А държавното управление на Съединени американски щати на Доналд Тръмп към този момент разгласи " икономическа война " на китайците - не на последно място поради Пътя на коприната.
Оправдано ли е това съмнение към Китай? Има ли някаква заплаха да станеш прекомерно подвластен от милиардите долари на режим, който направил малко по пътя към демокрацията и правата на индивида? Дали Китай ще се превърн даже в опасност за Европа? Трябва ли Пекин да бъде спрян? Или пък оживената поява на китайците демонстрира на европейците, че те са проспал освен развиването на нещата в Африка и Централна Азия, само че и развиването на инфраструктурата на личния им континент?
Всъщност китайските пари дадоха опция в Централна Азия, в Африка, само че също и в страните от Източна Европа и не на последно място в Гърция, за вложения в транспортна инфраструктура, които другояче не биха се случили в обозримо бъдеще, ав някои страни е напълно мабко евентуално да се случат.
Това в този момент може да тормози някои компании в Германия и държавни управления в Европа. Китайците ги изпревариха. След като немските компании са вложили доста в Китай през последните две десетилетия, в този момент те осъзнават, че са пренебрегнали задния двор, изключително Югоизточна Европа. Но в действителност ли е прекомерно късно? Ни минимум. Специално за немската стопанска система, Китайският път на коприната скоро ще донесе доста изгоди.
Китай е най-големият външнотърговски сътрудник на Германия отвън Европейски Съюз. За разлика от американците, които са изгубили огромна част от промишлеността и работните места поради Китай, германците нямат никаква причина да се оплакват от бизнеса с Народната република. Напротив, никоя друга страна не се е възползвала толкоз доста от икономическия напредък на Китай през последните две десетилетия като Германия.
Ако в този момент Китай разшири икономическото си наличие в непознати страни, с цел да продължи да употребява вътрешните си индустриални мощности и евентуално да продължи да пораства съществено, това също ще подсигурява продажбата на всички артикули, които немските компании продават на китайците. Освен това, с помощта на новите търговски пътища, Германия е единствено на единадесет дни път с трен от Китай. Контейнеровозът се оправя за пет седмици. Разширяването на Пътя на коприната би трябвало още повече да сближи двамата международни водачи по износа.
Без подозрение Китай нападателно и целеустремено преследва своята икономическа и геополитическа агресия. Че страната се интересува преди всичко от личните си облаги, Съединени американски щати и Европа не могат да обвинят другите. В продължение на десетилетия европейците са безмилостни в икономическата си агресия, а Съединени американски щати сега са повече от всеки път. Европа също е правила това - да уголемява своята агресия.
Конкурент, даже систематичен противник? Това е Китай с властническото си управление за свободния свят във всеки случай. Но това би трябвало да бъде мотив за Германия и Европа да отстояват общи полезности и да ги пазят. Но това също би трябвало да значи вложение на милиарди в личната ни европейска инфраструктура. Казано с други думи, насърчете по-енергично Югоизточна Европа.
За Германия и останалата част от Европейски Съюз урокът от това може да бъде единствено създаването на лична тактика за интернационалната общественост, която се простира оттатък мандатите на две или три държавни управления. Необходима е и обща индустриална политика. Подобно на Китай, европейците също би трябвало да дефинират основните промишлености и да ги предизвикват надлежно.
Всяка страна от Европейски Съюз сама по себе си сигурно е прекомерно дребна, с цел да се опълчи на съперниците си в Далечния Изток и Северна Америка, в това число Германия. Brexit и напъните за излизане на други страни от Европейски Съюз са отрова и са от изгода за Китай.
Китайският Път на коприната е не на последно място мотив за пробуждане - за обща дълготрайна европейска икономическа, финансова и индустриална политика, приключва анализът на създателя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ