Уроците на 41-та Златна роза
Олга МАРКОВА
Варна, 20-28 септември т.г. Мечтаното от всички ни продължение на лятото. На централното ларго: непрестанна конкуренция на гларуси и котки. Никой не се интересува от астрономическото настъпване на есента, въпреки че нощите стават по-дълги, за сметка на дните. Но най-интензивен живот кипи в и край Фестивалния и конгресен център. Непрестанни прожекции, конференции, полемики, кръгли маси, диалози, разногласия...
Както разбирате, не става дума единствено за празник. Проблем беше да обитаваме осем дни на морския бряг и да не намeрим време да прескочим до него. Истинско професионално тестване! А по какъв начин другояче...
Всекидневието на 41-ия фестивал на нашето кино включваше близо 60 български кино лентата на представители от разнообразни генерации. Така че то бе прекомерно натоварено и протичаше делово. В главния пълнометражен конкурс се състезаваха 12 игрални творби, а в късометражния - 25, от които огромна част бяха дебюти на младежи.
Освен това за първи път тази година в границите на фестивала участваха спортно и телевизионни сериали, построени по живописен метод.
Тук несъмнено се открои със своя находчив киноезик, динамичен темп и непредвидени обрати в действието пилотният епизод на сериала " Есента на демона ", почетен със " Златна роза ". В него сценаристът Иван Спасов, режисьорът Павел Веснаков и операторите Иван Вацов и Николай Бекярски със средствата на постоянно настоящата престъпна форма насочат категоричен прочувствен вик за хуманизъм. А достоверното осъществяване на функциите на някогашните служители на реда Миа от Теодора Духовникова и Филип от Владимир Карамазов, които се оказват в средновековната ни столица Търново (когато там зачестява серия от ритуални убийства на видни граждани), внушава доверие и извиква състрадание у фена. Подозираме, че килърът изземва функционалностите на страната, неспособна да въздава правдивост. Както прожекцията, по този начин и оживената полемика след нея потвърдиха смисъла на връчването на такава премия. А феновете могат да се настроят за гледането на сериала още тази година по Нова телевизия.
Всъщност и останалите " Златни рози " на тазгодишния фестивал бяха предизвестени от реакциите както на публиката, по този начин и на експертите.
Радостна изненада ни сервира мощната късометражна конкурсна стратегия. Очаквахме я, защото от каталога на фестивала надничат лицата на 25 млади режисьори и сценаристи, а зад тях - цели екипи от младежи. Те отдавна имаха какво да кажат на екрана и съумяха да го кажат. И никой от тях не разполага с финансови средства. Нищо ново. И въпреки всичко новото е, че художествените достижения на начеващите създатели действително заслужават парично стимулиране от институциите на нашата страна.
Логично е, че някои от най-качествените произведения се оказват копродукции. Такъв е казусът с българо-германската продукция на режисьор-сценариста Стефан Ганов " Тихо в снега ". С внимателно изразеното от първо лице интимно отношение към казуса за дълбоката изначална връзка сред живота и гибелта тя завоюва " Златна роза ". Емоционално-дискретният метод към толкоз комплицирана (особено за младеж!) екзистенциална тематика, с помощта на умелата операторска работа на Ено Ендлихер, потопява фена в самобитна магическа атмосфера.
С Диплом за особено достижение бе отличен надълбоко персоналният, мъчително настоящ дебют в късометражното кино " 13-ти август " на възпитаника на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " Венцислав Сариев като сценарист и режисьор, въодушевен от действителни събития. Вместо красиви морски пейзажи, младият варненец надниква в течение на 30 минути в сивотата на крайните квартали, където се срещат в края на образователната година единадесетокласниците Виктор и Таня. Крехките взаимоотношения, които пораждат сред тях, са афронтирани от садистично настроени младежи, а безразличието на близките подхранва свирепост, гняв и злоба. За разлика от тази творба, още един половинчасов филм, също на Академията, разведри атмосферата с новелата " Театрален романс " на Теодора-Косара Попова. Най-после - занимателен и интелигентен дипломен опит, освен това потребен. С образна упоритост, основаваща се на ярък, оптимистичен текст, младата режисьорка ни насочва в град Енск, сред два булеварда, на сцената на градския спектакъл, където остроумно се сливат историите на двама младежи, втурнали се към любовта. Важно е, че тя съумява да избегне постоянно срещаното в сходни случаи преобразяване на облика в илюстрация на текста. Разклоняващите се сюжетни линии, които първоначално се движат безредно, поредно се подреждат.
На любовта сред хората (дори когато не могат да намерят общ език) е посветила своята новела " Симфонията " друга млада режисьорка - Ива Младенова, също завършваща НАТФИЗ. С професионалната помощ на ярки артисти като Рашко Младенов и Йоана Буковска тя насочва категоричен зов към човешките връзки: когато взаимно се слушаме, да се чуваме и разбираме. Идеята за нейния филм потегля от психически проби в образованието, които студентите би трябвало да нарисуват или да обяснят. Като че ли формата предхожда наличието, което по принцип се смята за погрешно. Така че очевидно писането на сюжета е било ексцентрично. Талантливите реализатори със своите ударения също са изиграли значима роля за работата с текста. Тъкмо тук е мястото да отбележа, че новата система на образование в Академията, която подчертава върху практиката, към този момент дава по-успешни резултати.
От собствен, много по-различен образен ъгъл към тематиката за любовта, по-скоро към загатна от нея след раздялата, най-своеобразно и професионално е подходила опитната режисьорка и сценаристка Майя Виткова-Косев в 27-минутната новела " Любима ", копродукция на България, Румъния и Швеция. С изключителната камера на Крум Родригес тя предлага свое решение: с цел да продължи напред основната героиня Любима би трябвало да върне назад на някогашния си сътрудник любовните мемоари, дружно със скръбта, провокирана от раздялата. Завоювала Наградата на рецензията (най-многобройната колегия на фестивала!), тази импресия за безконечния блян на човек към любов и топлота разчита на съразмерен " разговор " сред облик (уникални са пейзажните фрагменти, натоварени с прочувствено съдържание) и тон (емблематичната италианска ария на нашата младост " Една година обич " в осъществяване на Паша Христова).
Три режисьорки с три новели и три разнообразни метода към тематиката за Любовта. Любопитно като факт, а и сполучливо.
А в този момент да забележим изгодата от най-миниатюрния игрален род
три кино лентата от по 5-6 минути, които ни сервира фондация " Стоян Камбарев ". Направени със непретенциозен бюджет, за по няколко дни, " Мимезис " на режисьора-сценарист Румен Русев, " Бълха " на Антоний Христов, по сюжет на Стефан Стойков, чиято концепция се ражда от легенда на Радой Ралин, и " Голям " с режисьор-сценарист Мартина Троянска - правилно и грижливо повдигат на екрана основни екзистенциални проблеми, които постоянно загърбваме в задъханото си ежедневие. Но младите ги виждат и пресъздават. Така озвучават с нови забавни " гласове " филмовото ни пространство.
Най-значимият измежду тях, който забелязахме още с режисьорския игрален дебют " Доза благополучие " (2019), е този на актрисата Яна Титова, възпитаничка на НАТФИЗ. Тя застава от другата страна на камерата и се насочва отговорно към режисурата. На 41-ия фестивал огромна изненада сервира нейната 90-минутна психическа драма " Диада ", майсторски снимана още веднъж с Мартин Балкански. За притегателната прочувствена плътност, достоверната достоверност и умеенето да построява динамични всеобщи подиуми тя донесе на своята създателка и " Златна роза ", и Наградата за постановка, и Наградата за дебютна роля на изпълнителката Маргарита Стойкова.
Искам да отбележа и две забавни във фабулно и актьорско отношение копродукции: новелите " Васил " (Испания-България) и " Аромат на липа " (САЩ-България). Те се запомнят на първо място с впечатляващите превъплъщения на изпълнителите и най-много на неведнъж потвърдения с екранното си наличие Иван Бърнев. За тях, както и за още две в други филми, той бе почетен тук с Наградата за най-хубав артист, която завоюва за трети път!
А Наградата за най-хубава изпълнителка на женска роля получи Ели Скорчева, която към момента помним като Вероника от " Адаптация " и Тони от " Ева на третия етаж ". След повече от три десетилетия с новата си интерпретация, този път на облика на Блага в " Уроците на Блага ", тя потвърди, че когато нещо е в действителност професионално и надарено, то не се не помни. Нейната неповторима деликатна и достоверна промяна на героинята - от смирена и почтена, прецизна и прецизна пенсионирана учителка, през превръщането й в жертва на телефонни измамници, която последователно доближава диалектическата диаметралност с прекрачване на всички свои правила - извървява трънливия път на дълга и нюансирана прочувствена амплитуда.
Този следюбилеен фестивал ще остане в съзнанието на феновете, които извършиха до лимит огромната зала на Фестивалния и конгресен център и приветстваха френетично, с надълбоко проникновената, супер настояща екранна творба на Стефан Командарев " Уроците на Блага ". С майсторското преобразяване на престъпни събития в притча на цялото ни общество тя единомислещо обра седем награди в категориите за най-хубав пълнометражен филм, основна женска роля, сюжет, операторско майсторство, премия на публиката, на СБФД, както и диплом за специфични достижения за артиста Герасим Георгиев-Геро. Но за нея ще се написа настрана и дълго ще се приказва. Най-важното е, че тя изрично произнася на всеослушание, с ярки художествени средства, основния зов на фестивала: " Така повече не можем да живеем! Не бива да продължаваме да стоим оголени и безмълвни на течението на Времето. Необходима е битка с цялата система! "
Българското кино към този момент я стартира!
Варна ни изпрати с пълнолуние и с следващата прогноза за времето: на следващия ден - основно слънчево.
/> Официалното честване на 100-годишния празник от рождението на Апостол Карамитев и петдесетилетие от гибелта му бе самобитен акцент на " Златна роза ". Овациите на цялостната зала потвърдиха, че над такава неповторима персона тленността няма власт.
Варна, 20-28 септември т.г. Мечтаното от всички ни продължение на лятото. На централното ларго: непрестанна конкуренция на гларуси и котки. Никой не се интересува от астрономическото настъпване на есента, въпреки че нощите стават по-дълги, за сметка на дните. Но най-интензивен живот кипи в и край Фестивалния и конгресен център. Непрестанни прожекции, конференции, полемики, кръгли маси, диалози, разногласия...
Както разбирате, не става дума единствено за празник. Проблем беше да обитаваме осем дни на морския бряг и да не намeрим време да прескочим до него. Истинско професионално тестване! А по какъв начин другояче...
Всекидневието на 41-ия фестивал на нашето кино включваше близо 60 български кино лентата на представители от разнообразни генерации. Така че то бе прекомерно натоварено и протичаше делово. В главния пълнометражен конкурс се състезаваха 12 игрални творби, а в късометражния - 25, от които огромна част бяха дебюти на младежи.
Освен това за първи път тази година в границите на фестивала участваха спортно и телевизионни сериали, построени по живописен метод.
Тук несъмнено се открои със своя находчив киноезик, динамичен темп и непредвидени обрати в действието пилотният епизод на сериала " Есента на демона ", почетен със " Златна роза ". В него сценаристът Иван Спасов, режисьорът Павел Веснаков и операторите Иван Вацов и Николай Бекярски със средствата на постоянно настоящата престъпна форма насочат категоричен прочувствен вик за хуманизъм. А достоверното осъществяване на функциите на някогашните служители на реда Миа от Теодора Духовникова и Филип от Владимир Карамазов, които се оказват в средновековната ни столица Търново (когато там зачестява серия от ритуални убийства на видни граждани), внушава доверие и извиква състрадание у фена. Подозираме, че килърът изземва функционалностите на страната, неспособна да въздава правдивост. Както прожекцията, по този начин и оживената полемика след нея потвърдиха смисъла на връчването на такава премия. А феновете могат да се настроят за гледането на сериала още тази година по Нова телевизия.
Всъщност и останалите " Златни рози " на тазгодишния фестивал бяха предизвестени от реакциите както на публиката, по този начин и на експертите.
Радостна изненада ни сервира мощната късометражна конкурсна стратегия. Очаквахме я, защото от каталога на фестивала надничат лицата на 25 млади режисьори и сценаристи, а зад тях - цели екипи от младежи. Те отдавна имаха какво да кажат на екрана и съумяха да го кажат. И никой от тях не разполага с финансови средства. Нищо ново. И въпреки всичко новото е, че художествените достижения на начеващите създатели действително заслужават парично стимулиране от институциите на нашата страна.
Логично е, че някои от най-качествените произведения се оказват копродукции. Такъв е казусът с българо-германската продукция на режисьор-сценариста Стефан Ганов " Тихо в снега ". С внимателно изразеното от първо лице интимно отношение към казуса за дълбоката изначална връзка сред живота и гибелта тя завоюва " Златна роза ". Емоционално-дискретният метод към толкоз комплицирана (особено за младеж!) екзистенциална тематика, с помощта на умелата операторска работа на Ено Ендлихер, потопява фена в самобитна магическа атмосфера.
С Диплом за особено достижение бе отличен надълбоко персоналният, мъчително настоящ дебют в късометражното кино " 13-ти август " на възпитаника на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " Венцислав Сариев като сценарист и режисьор, въодушевен от действителни събития. Вместо красиви морски пейзажи, младият варненец надниква в течение на 30 минути в сивотата на крайните квартали, където се срещат в края на образователната година единадесетокласниците Виктор и Таня. Крехките взаимоотношения, които пораждат сред тях, са афронтирани от садистично настроени младежи, а безразличието на близките подхранва свирепост, гняв и злоба. За разлика от тази творба, още един половинчасов филм, също на Академията, разведри атмосферата с новелата " Театрален романс " на Теодора-Косара Попова. Най-после - занимателен и интелигентен дипломен опит, освен това потребен. С образна упоритост, основаваща се на ярък, оптимистичен текст, младата режисьорка ни насочва в град Енск, сред два булеварда, на сцената на градския спектакъл, където остроумно се сливат историите на двама младежи, втурнали се към любовта. Важно е, че тя съумява да избегне постоянно срещаното в сходни случаи преобразяване на облика в илюстрация на текста. Разклоняващите се сюжетни линии, които първоначално се движат безредно, поредно се подреждат.
На любовта сред хората (дори когато не могат да намерят общ език) е посветила своята новела " Симфонията " друга млада режисьорка - Ива Младенова, също завършваща НАТФИЗ. С професионалната помощ на ярки артисти като Рашко Младенов и Йоана Буковска тя насочва категоричен зов към човешките връзки: когато взаимно се слушаме, да се чуваме и разбираме. Идеята за нейния филм потегля от психически проби в образованието, които студентите би трябвало да нарисуват или да обяснят. Като че ли формата предхожда наличието, което по принцип се смята за погрешно. Така че очевидно писането на сюжета е било ексцентрично. Талантливите реализатори със своите ударения също са изиграли значима роля за работата с текста. Тъкмо тук е мястото да отбележа, че новата система на образование в Академията, която подчертава върху практиката, към този момент дава по-успешни резултати.
От собствен, много по-различен образен ъгъл към тематиката за любовта, по-скоро към загатна от нея след раздялата, най-своеобразно и професионално е подходила опитната режисьорка и сценаристка Майя Виткова-Косев в 27-минутната новела " Любима ", копродукция на България, Румъния и Швеция. С изключителната камера на Крум Родригес тя предлага свое решение: с цел да продължи напред основната героиня Любима би трябвало да върне назад на някогашния си сътрудник любовните мемоари, дружно със скръбта, провокирана от раздялата. Завоювала Наградата на рецензията (най-многобройната колегия на фестивала!), тази импресия за безконечния блян на човек към любов и топлота разчита на съразмерен " разговор " сред облик (уникални са пейзажните фрагменти, натоварени с прочувствено съдържание) и тон (емблематичната италианска ария на нашата младост " Една година обич " в осъществяване на Паша Христова).
Три режисьорки с три новели и три разнообразни метода към тематиката за Любовта. Любопитно като факт, а и сполучливо.
А в този момент да забележим изгодата от най-миниатюрния игрален род
три кино лентата от по 5-6 минути, които ни сервира фондация " Стоян Камбарев ". Направени със непретенциозен бюджет, за по няколко дни, " Мимезис " на режисьора-сценарист Румен Русев, " Бълха " на Антоний Христов, по сюжет на Стефан Стойков, чиято концепция се ражда от легенда на Радой Ралин, и " Голям " с режисьор-сценарист Мартина Троянска - правилно и грижливо повдигат на екрана основни екзистенциални проблеми, които постоянно загърбваме в задъханото си ежедневие. Но младите ги виждат и пресъздават. Така озвучават с нови забавни " гласове " филмовото ни пространство.
Най-значимият измежду тях, който забелязахме още с режисьорския игрален дебют " Доза благополучие " (2019), е този на актрисата Яна Титова, възпитаничка на НАТФИЗ. Тя застава от другата страна на камерата и се насочва отговорно към режисурата. На 41-ия фестивал огромна изненада сервира нейната 90-минутна психическа драма " Диада ", майсторски снимана още веднъж с Мартин Балкански. За притегателната прочувствена плътност, достоверната достоверност и умеенето да построява динамични всеобщи подиуми тя донесе на своята създателка и " Златна роза ", и Наградата за постановка, и Наградата за дебютна роля на изпълнителката Маргарита Стойкова.
Искам да отбележа и две забавни във фабулно и актьорско отношение копродукции: новелите " Васил " (Испания-България) и " Аромат на липа " (САЩ-България). Те се запомнят на първо място с впечатляващите превъплъщения на изпълнителите и най-много на неведнъж потвърдения с екранното си наличие Иван Бърнев. За тях, както и за още две в други филми, той бе почетен тук с Наградата за най-хубав артист, която завоюва за трети път!
А Наградата за най-хубава изпълнителка на женска роля получи Ели Скорчева, която към момента помним като Вероника от " Адаптация " и Тони от " Ева на третия етаж ". След повече от три десетилетия с новата си интерпретация, този път на облика на Блага в " Уроците на Блага ", тя потвърди, че когато нещо е в действителност професионално и надарено, то не се не помни. Нейната неповторима деликатна и достоверна промяна на героинята - от смирена и почтена, прецизна и прецизна пенсионирана учителка, през превръщането й в жертва на телефонни измамници, която последователно доближава диалектическата диаметралност с прекрачване на всички свои правила - извървява трънливия път на дълга и нюансирана прочувствена амплитуда.
Този следюбилеен фестивал ще остане в съзнанието на феновете, които извършиха до лимит огромната зала на Фестивалния и конгресен център и приветстваха френетично, с надълбоко проникновената, супер настояща екранна творба на Стефан Командарев " Уроците на Блага ". С майсторското преобразяване на престъпни събития в притча на цялото ни общество тя единомислещо обра седем награди в категориите за най-хубав пълнометражен филм, основна женска роля, сюжет, операторско майсторство, премия на публиката, на СБФД, както и диплом за специфични достижения за артиста Герасим Георгиев-Геро. Но за нея ще се написа настрана и дълго ще се приказва. Най-важното е, че тя изрично произнася на всеослушание, с ярки художествени средства, основния зов на фестивала: " Така повече не можем да живеем! Не бива да продължаваме да стоим оголени и безмълвни на течението на Времето. Необходима е битка с цялата система! "
Българското кино към този момент я стартира!
Варна ни изпрати с пълнолуние и с следващата прогноза за времето: на следващия ден - основно слънчево.
/> Официалното честване на 100-годишния празник от рождението на Апостол Карамитев и петдесетилетие от гибелта му бе самобитен акцент на " Златна роза ". Овациите на цялостната зала потвърдиха, че над такава неповторима персона тленността няма власт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ