Няколко интересни факта за октоподите
Октоподите несъмнено са едни от най-странно изглеждащите, забавни създания, които населяват морското дъно. За доста хора са деликатесна храна, за други – отблъскваща панорама. Истината обаче е, че октоподите са доста повече и от двете. Изключително интелигентни и отлични стратези, тези морски създания крият повече секрети, в сравнение с допускаме.
Неизвестен за доста хора е фактът, че октоподите произлизат от напълно друг разклон на еволюционната стълбица и имат друг тип просветеност от този на бозайниците.
Също по този начин, те стоят на върха на пирамидата по просветеност на мекотелите.
Множеството изследвания и опити на тези мекотели потвърждават, че те са способни да преценяват и пресмятат голям брой фактори, да се ориентират в лабиринти и да употребяват разнообразни предмети като принадлежности за реализиране на задачата си.
В по-голяма част от случаите държанието им издава стратегическо мислене, осъзнават себе си като организми и са способни даже на прочувствено привързване, и извършване на бели за задявка.
А да, и още нещо – октоподите разпознават другите хора!
Октоподите нямат скелет и макар че имат три сърца и девет мозъка, те са извънредно пластични, и способни да се провират през дребни отвори.
Две от сърцата при тях наподобяват хриле и изпомпват кръв, а третото е систематичното сърце, което изтласква кръвта през тялото. Кръвта на октопода съдържа мед, богата е на протеин хемоцианин за превозване на О2.
Благодарение на деветте си мозъка, имат способността да правят централен надзор върху придвижването и реакциите си, и местен подобен – всяка една вендуза от пипалата си те могат да задвижат и управляват независимо и настрана от другите.
Освен тази си дарба, това причудливо творение може и да върви по морското дъно, както и на брега, употребявайки пипалата си за крайници.
Основната (първична) защита на един октопод е да се скрие, или да не се вижда въобще посредством камуфлаж и мимикрия. Октоподите имат няколко вторични защитни средства (укрепления, които те употребяват, откакто са били видяни от хищник). Най-често срещаната вторична отбрана е бързо бягство. Други защитни сили включват похищение на вниманието посредством потреблението на торбички с мастило.
Повечето октоподи могат да изхвърлят огромно количество черно мастило в облак, с цел да им помогне да избягат от хищниците. Основата на оцветителния сътрудник на мастилото е меланин, който е същият химикал, който дава на хората цвета на косата и кожата. Този облак мастило цели, да се понижи успеваемостта на обонятелните органи, на хищниците, които употребяват миризма за лов, като акулите.
Прикритието на октопода е подкрепено от някои профилирани кожни кафези, които могат да трансформират цвета очевидно, непрозрачността и отразителността на епидермиса.
Хроматофорите съдържат жълт, оранжев, червен, кафяв, или черен пигмент; множеството типове имат три от тези цветове, а някои от тях единствено един два. Други цветни изменящи се кафези са светло-отразителните, Иридофорите и белите.
Тази дарба да трансформират цвета си също може да се употребява за връзка или предупреждаване на другите октоподи.
Октоподите могат да употребяват мускулите в кожата, с цел да трансформират структурата на своята тога, за реализиране на по-голям камуфлаж. Въпреки това в някои типове анатомия на кожата е лимитирана до относително елементарни нюанси на един цвят и текстура на кожата. Смята се, че октоподите, които са дейни денем и / или живеят в комплицирани обитания като да вземем за пример коралови рифове, са се развили по-сложно, в сравнение с техните нощно-активни и обикалящи пясъци родственици.
Всички октоподи са отровни, само че единствено синьопръстенните октоподи са смъртоносни за хората.
Октоподите имат относително къса дълготрайност на живота, като някои типове живеят по-малко от шест месеца. По-големите типове, като гигантския тихоокеански октопод, могат да живеят в продължение на пет години при подобаващи условия. Възпроизвеждането е главната причина за гибелта им: мъжките екземпляри могат да живеят единствено няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро откакто техните яйца се излюпят. Те подценяват яденето в едномесечен период, прекаран в грижи за своите неизлюпени яйца и в последна сметка умират от апетит.
Най-големият представител на семейство Октоподи е Гигантският тихоокеански октопод. Възрастните нормално тежат към 15 кг, а пипалата доближават до 4,2 метра. Най-големият образец от този тип е с жива маса от 71 кг.
Ако гледате документалния филм „ Октоподът – моят преподавател “, където Крейг Фостър демонстрира в елементи връзката, която реализира с женски субект, ще видите, че въпреки да не са от най-социалните животни и да прекарват по-голямата част от живота си сами, октоподите имат и игрива – обществена страна, при която се следи приповдигнато въодушевление и предпочитание за игри, и развлечение с други морски животни.
Странни на външен тип, с извънредно изключително държание и привички, за октоподите се носят голям брой митове още от древността – било то за великански представители на типа, които покриват големи територии с тялото си до злонамерени, потапящи кораби октоподи, които всяват боязън у мореплавателите.
Истината е, че те не стопират да ни изненадват и до през днешния ден.
създател: Симона Калева
