Символът на руската армия вече е бягащият панически мародер, осъзнал, че идва време да плаща сметката за действията си
Огнян Минчев
Military power is much more efficient when implied rather than when deployed... (Военната мощност е доста по-ефективна, когато се подразбира, в сравнение с когато е разгърната... бел. на ред.). През последните десетилетия ни се наложи няколко пъти да си напомним този принцип. През 90-те години Америка бе единствената оживяла свръхсила след Студената война и хегемонията на Вашингтон и неговите съдружници в света не бе подлагана на подозрение. Западът практикуваше тази надмощие на първо място посредством упражняването на своята " мека власт " - посредством привлекателността на своята стопанска и политическа система, витален стандарт и обществена - в това число всеобща просвета. Употребата на " твърда власт " или военна мощ се постановяваше епизодично, в случаи на районна рецесия или разпасала се тирания (напр. - тази на Милошевич в Сърбия). Атентатите на 11 септември и последвалото ги завръщане на американската политика към систематично практикуване на военна мощ промени характера и редуцира възможностите за практикуване на западната надмощие върху интернационалната система. Войната в Ирак наклони уверено везните в интерес на " твърдата " по отношение на " меката " власт на Вашингтон и Запада. Но затъването на американската мощ в пясъците на Ирак след сполучливото привършване на военната акция сподели неадекватността на упражняваната масирана военна мощ в изискванията на градска партизанска война в Близкия изток. До интервенцията в Ирак
американската военна мощност бе необозрима големина
Армията на Съединени американски щати има военни запаси равняващи се или по-големи от ресурсите на всички останали значими национални армии - в Европа, Китай и Русия. През 90-те години има хипотетични, само че недобре обрисувани " червени линии ", които никой не трябва да пресича, в случай че не желае да се сблъска с военния отговор на международния хегемон.
Затъването в Ирак провокира резултата на ясно обрисуване на параметрите на американската военна мощ. Когато след 2005 година се разисква нуждата от обезвреждане на режима в Техеран - трансформирал се в районен хегемон след рухването на Саддам - става явно, че една военна акция на Америка по отношение на аятоласите ще докара до цялостно привършване на американската военна мощ. Тя към този момент не е мистично необхватен феномен, а мощ с ясно обрисувани граници. Какво се случва когато хегемонът ангажира на 100 % своята военна мощ? Тогава неприятните момчета по света излизат да вършат бели и пакости - към този момент няма кой да ги спре. Така затъването в Ирак докара до ясно обрисуване границите на американската световна надмощие и отвори процеса на нейната ерозия и подмяна с " многополюсен " свят - свят, в който грубата мощ от разнородни източници още веднъж излиза на сцената. До 24 февруари 2022 година Русия притежаваше
мистичния ореол на втората военна мощ в света
Москва не съумя да се модернизира след рухването на Съветския съюз. Икономиката й остана мощно подвластна от износа на запаси. Но властническата система на Путиновия режим поддържаше жива визията за страховитата военна мощност на Русия като нуклеарна мощ, наследила статута и забележителна част от потенциала на някогашната руска свръхсила. Путин играеше виртуозно картата на нуклеарната свръхсила дружно с поредност други карти с цел да шантажира, разделя и подчинява стратегически безпомощната Европа, само че също и с цел да уголемява обсега на своята власт в забравени райони на съветско въздействие - Близкия изток, Африка, Южна Америка...
Арогантността на тази мистична проекция на съветската военна мощност разреши на Путин безнаказано да реализира експанзии по отношение на Грузия (2008 г.) и Украйна (2014 г.), да окупира непознати територии (Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас), без всъщност да срещне сериозен отпор от главните сили в структурата на актуалния свят. Тази надменност доближи до такава степен, че в средата на декември 2021 година Путин насочи ултиматум до Вашингтон и Запада да се изтеглят от Източна Европа на процедура до границите на стратегическо разделяне, наследени от Студената война. На процедура, Кремъл си изиска назад стратегическия надзор върху Източна Европа и някогашния Източен блок. Ако не - " Русия ще организира военно-технически мероприятия... "
" Военно-техническите мероприятия " започнаха на 24 февруари с война - " СВО " - против Украйна. Границите на съветската военна мощност, раздувани от пропагандната машина на Кремъл в продължение на години напуснаха облака на своята " мистична " несигурност и получиха действителни, съответни измерения. Огромна колона с танкове и бронетехника заседна на пътя сред Беларус и Киев - някой бе откраднал нафтата и не бе ремонтирал танковете... Западната военна техника, изпратена на помощ на Украйна за броени седмици
развенча мита за софтуерната рационализация на " втората войска в света "
Тази " втора войска " на процедура се оказа втора войска на територията на Украйна. Вместо елитни командоси, в Украйна за Русия водиха война и водят война мародери. Образът на героичния съветски боец, победил нацизма, бе ерозиран и сменен с облика на наемника - разбойник, воюващ с открадната тоалетна паница под мишница.
Мародерството се оказа по-малкият грях на съветската новоимперска армия в Украйна. По-големите грехове са закононарушенията против цивилното население, против човечествтото, осъществени в всеобщи мащаби от наемниците - мародери. Войсковите съединения на съветската войска, композирани от елементарни, редови бойци и офицери последователно изгубиха всякаква мотивация за водене на военни дейности против прилежащ народ, за който личната им агитация твърди, че е " част от Русия ". Закономерно събитията се развиха до огромното и паническо оттегляне на съветските войски в североизтока на Украйна от последната седмица след 10 септември. Символът на съветската войска към този момент не е боецът, поставящ руското знаме на покрива на Райхстага. Символът на съветската войска е бягащият под паника разбойник, осъзнал, че идва време да заплаща сметката за своите дейности...
... Както идва време да заплаща сметката и неговият водач в Кремъл. Пропагандата за митичната мощност на съветската войска, ангажирана във възобновление на империята е към този момент безразсъден спомен от близкото минало. Руската военна мощност не е заблуда. Руският нуклеарен капацитет не е заблуда. Но този капацитет, тази мощност към този момент основава опасения от напълно друг темперамент. Под контрола на какви сили се намира - и още повече, ще се намира на следващия ден и вдругиден - този голям капацитет, завещание от руската империя на 20 век. Каква властова настройка ще наследи режимът на играещия покер със света някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Кремъл? Какъв дисбаланс и вакуум на стратегическа власт ще се образува в Евразия тогава, когато самият съветски народ ще би трябвало да се срещне очи в очи с истината за своята страна и своето общество?
Военната мощ е доста по-ефективна тогава, когато се допуска, в сравнение с когато се ползва и разполага... А най-ефективна е тогава, когато е финален мотив в упражняването на една власт, която почива върху " мека " мощ - върху мощ на имотност, независимост и прелест на една социална система, осигуряваща заслужен живот на своите жители.
Military power is much more efficient when implied rather than when deployed... (Военната мощност е доста по-ефективна, когато се подразбира, в сравнение с когато е разгърната... бел. на ред.). През последните десетилетия ни се наложи няколко пъти да си напомним този принцип. През 90-те години Америка бе единствената оживяла свръхсила след Студената война и хегемонията на Вашингтон и неговите съдружници в света не бе подлагана на подозрение. Западът практикуваше тази надмощие на първо място посредством упражняването на своята " мека власт " - посредством привлекателността на своята стопанска и политическа система, витален стандарт и обществена - в това число всеобща просвета. Употребата на " твърда власт " или военна мощ се постановяваше епизодично, в случаи на районна рецесия или разпасала се тирания (напр. - тази на Милошевич в Сърбия). Атентатите на 11 септември и последвалото ги завръщане на американската политика към систематично практикуване на военна мощ промени характера и редуцира възможностите за практикуване на западната надмощие върху интернационалната система. Войната в Ирак наклони уверено везните в интерес на " твърдата " по отношение на " меката " власт на Вашингтон и Запада. Но затъването на американската мощ в пясъците на Ирак след сполучливото привършване на военната акция сподели неадекватността на упражняваната масирана военна мощ в изискванията на градска партизанска война в Близкия изток. До интервенцията в Ирак
американската военна мощност бе необозрима големина
Армията на Съединени американски щати има военни запаси равняващи се или по-големи от ресурсите на всички останали значими национални армии - в Европа, Китай и Русия. През 90-те години има хипотетични, само че недобре обрисувани " червени линии ", които никой не трябва да пресича, в случай че не желае да се сблъска с военния отговор на международния хегемон.
Затъването в Ирак провокира резултата на ясно обрисуване на параметрите на американската военна мощ. Когато след 2005 година се разисква нуждата от обезвреждане на режима в Техеран - трансформирал се в районен хегемон след рухването на Саддам - става явно, че една военна акция на Америка по отношение на аятоласите ще докара до цялостно привършване на американската военна мощ. Тя към този момент не е мистично необхватен феномен, а мощ с ясно обрисувани граници. Какво се случва когато хегемонът ангажира на 100 % своята военна мощ? Тогава неприятните момчета по света излизат да вършат бели и пакости - към този момент няма кой да ги спре. Така затъването в Ирак докара до ясно обрисуване границите на американската световна надмощие и отвори процеса на нейната ерозия и подмяна с " многополюсен " свят - свят, в който грубата мощ от разнородни източници още веднъж излиза на сцената. До 24 февруари 2022 година Русия притежаваше
мистичния ореол на втората военна мощ в света
Москва не съумя да се модернизира след рухването на Съветския съюз. Икономиката й остана мощно подвластна от износа на запаси. Но властническата система на Путиновия режим поддържаше жива визията за страховитата военна мощност на Русия като нуклеарна мощ, наследила статута и забележителна част от потенциала на някогашната руска свръхсила. Путин играеше виртуозно картата на нуклеарната свръхсила дружно с поредност други карти с цел да шантажира, разделя и подчинява стратегически безпомощната Европа, само че също и с цел да уголемява обсега на своята власт в забравени райони на съветско въздействие - Близкия изток, Африка, Южна Америка...
Арогантността на тази мистична проекция на съветската военна мощност разреши на Путин безнаказано да реализира експанзии по отношение на Грузия (2008 г.) и Украйна (2014 г.), да окупира непознати територии (Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас), без всъщност да срещне сериозен отпор от главните сили в структурата на актуалния свят. Тази надменност доближи до такава степен, че в средата на декември 2021 година Путин насочи ултиматум до Вашингтон и Запада да се изтеглят от Източна Европа на процедура до границите на стратегическо разделяне, наследени от Студената война. На процедура, Кремъл си изиска назад стратегическия надзор върху Източна Европа и някогашния Източен блок. Ако не - " Русия ще организира военно-технически мероприятия... "
" Военно-техническите мероприятия " започнаха на 24 февруари с война - " СВО " - против Украйна. Границите на съветската военна мощност, раздувани от пропагандната машина на Кремъл в продължение на години напуснаха облака на своята " мистична " несигурност и получиха действителни, съответни измерения. Огромна колона с танкове и бронетехника заседна на пътя сред Беларус и Киев - някой бе откраднал нафтата и не бе ремонтирал танковете... Западната военна техника, изпратена на помощ на Украйна за броени седмици
развенча мита за софтуерната рационализация на " втората войска в света "
Тази " втора войска " на процедура се оказа втора войска на територията на Украйна. Вместо елитни командоси, в Украйна за Русия водиха война и водят война мародери. Образът на героичния съветски боец, победил нацизма, бе ерозиран и сменен с облика на наемника - разбойник, воюващ с открадната тоалетна паница под мишница.
Мародерството се оказа по-малкият грях на съветската новоимперска армия в Украйна. По-големите грехове са закононарушенията против цивилното население, против човечествтото, осъществени в всеобщи мащаби от наемниците - мародери. Войсковите съединения на съветската войска, композирани от елементарни, редови бойци и офицери последователно изгубиха всякаква мотивация за водене на военни дейности против прилежащ народ, за който личната им агитация твърди, че е " част от Русия ". Закономерно събитията се развиха до огромното и паническо оттегляне на съветските войски в североизтока на Украйна от последната седмица след 10 септември. Символът на съветската войска към този момент не е боецът, поставящ руското знаме на покрива на Райхстага. Символът на съветската войска е бягащият под паника разбойник, осъзнал, че идва време да заплаща сметката за своите дейности...
... Както идва време да заплаща сметката и неговият водач в Кремъл. Пропагандата за митичната мощност на съветската войска, ангажирана във възобновление на империята е към този момент безразсъден спомен от близкото минало. Руската военна мощност не е заблуда. Руският нуклеарен капацитет не е заблуда. Но този капацитет, тази мощност към този момент основава опасения от напълно друг темперамент. Под контрола на какви сили се намира - и още повече, ще се намира на следващия ден и вдругиден - този голям капацитет, завещание от руската империя на 20 век. Каква властова настройка ще наследи режимът на играещия покер със света някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Кремъл? Какъв дисбаланс и вакуум на стратегическа власт ще се образува в Евразия тогава, когато самият съветски народ ще би трябвало да се срещне очи в очи с истината за своята страна и своето общество?
Военната мощ е доста по-ефективна тогава, когато се допуска, в сравнение с когато се ползва и разполага... А най-ефективна е тогава, когато е финален мотив в упражняването на една власт, която почива върху " мека " мощ - върху мощ на имотност, независимост и прелест на една социална система, осигуряваща заслужен живот на своите жители.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ