Галъп: Кризата отдалечава хората от политиката, затова подкрепят повече Има такъв народ
Новата политическа обстановка в страната е довела до спад в поддръжката в двете съществени партии – по-голям при ГЕРБ – сред юли и август, а в септември и октомври особена нова динамичност няма. Като че ли спря динамичността и в настояването за предварителни избори – не продължи да пораства, въпреки да остана високо. Това е обобщението на социологическата обстановка у нас в последните няколко месеца, демонстрират данните от последното проучвания на " Галъп интернешънъл болкан “, извършено „ лице в лице “ сред 1 и 9 октомври.
Коронавирусът докара до внезапен растеж на икономическата паника още преди митингите, само че по-късно тя спря да пораства и се откри на новите си по-тревожни равнища. Времето ще покаже дали публичната паника за стопанската система ще продължи да се усилва. Скоро ще стане ясно дали цялостното „ зацикляне “ е „ плато “ преди усмиряване или е „ ходило “ към още по-негативни интервали. Трудни за предугаждане са развитията с ковид. Всичко това ще въздейства и на доверието в институции – то се повлиява точно от партийните желания и икономическите фактори, регистрират социолозите.
Днес поддръжката за главните обединения е останала по-ниска от преди и е на процедура идентична при Българска социалистическа партия и ГЕРБ . Така се е заличил и задатъкът, който ГЕРБ имаше преди този момент. Българска социалистическа партия и ГЕРБ се движат в последните три месеца на равнища от към 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, до момента в който преди началото на митингите се движеха сред 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента Българска социалистическа партия има декларативна поддръжка от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%. След първичния трус през юли-август, през септември и октомври настъпва по-скоро повторяемост на данните и това въздейства и на данните за съществени институции и така нататък Засега изключението от настанилата се неподвижност е едно главно. Расте сумата на отговорите от вида „ няма да гласоподавам “ или „ не поддържам никого “ (до общо 37,6% през този месец).
Това значи, че протичащото се в страната към този момент по-скоро отдалечава хората от политиката изобщо. Затова има и търсене за „ трети вид “ – негласуване или извънпарламентарни и нови обединения. На това се дължи и високият резултат, а може би даже и продължаващ растеж, на „ ИТН “ на Слави Трифонов – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец. Сега би трябвало да се види дали и до каква степен новата обстановка с ковид ще повлияе и на политическите настройки. Например, една от обединенията, които кампанират интензивно в тази тематика, е точно „ ИТН “.
Графика: "Галъп "
Движение за права и свободи остава устойчиво (и даже сподели белези на подсилване в хода на протеста), а в този месец е на равнище 6,9% от всички имащи право на глас.
„ Демократична България “ е взела още през лятото „ ходило “ нагоре, от обичайните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, само че след това не е траяла нагоре и в този момент даже демонстрира белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните салда своята тежест уверено е умножила „ Да, България “.
Другата протестна групировка – мрежата към Мая Манолова – " Изправи се.БГ ", също леко „ отскочи “ при започване на митингите до ръба за влизане в Народно събрание. И в този момент се движи по този борд с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави бранш от към 140 хиляди евентуални гласа. Важно събитие при Манолова е, че пролетта и лятото на процедура съответстваха със самото основаване на нейната мрежа. Успехът зависи от опцията за нейното разширение.
Обединени патриоти пък още преди политическия трус от лятото са към ръба за влизане в Народно събрание и към този момент сякаш не са претърпели нова сериозна вреда от митинга. През октомври те имат 2,3%, или към 130 хиляди евентуални гласове – към бариерата на последните избори за Народно заседание. „ Воля “ също не се е повлияла изключително – партията се движи на константни равнища, при които независимото влизане в Народно събрание би било мъчно, в случай че изборите са през днешния ден.
Виж още
През октомври „ Воля “ е с 1,8% или капацитет от близо 100 хиляди гласа. Разбира се, в калкулацията на гласове следва да се регистрира, че не всички от тях са еднообразно „ твърди “ и в оставащите месеци решаваща ще се окаже акцията, „ финалния спринт “, който другите обединения могат да създадат и така нататък
Измежду останалите обединения към този момент никой няма забележим „ отскок “, само че е допустимо да има „ скрита “ поддръжка, която да се прояви в самите избори. Така към този момент седем обединения имат вероятност да са в идващия парламент, като две от тях са към ръба. Искането за предварителни избори се споделяше при започване на митинга от над 40%, само че повече от 50% бяха срещу.
В началото на август обаче, след най-горещата фаза на митинги, настояването за предварителни избори надви и стигна до една втора „ за “ против една трета „ срещу “. През септември и октомври се стабилизира в съответствие две към едно. И тук няма продължаващ растеж, само че няма и осезателен спад. Колкото до самите избори, към този миг, надвиват тези, които считат, че те не се обрисуват свободни и почтени . 19,2% чакат изборите да бъдат свободни и почтени, само че 52,6% считат противоположното. Останалите се двоумят. Сред скептиците личат най-много последователи на опозиционни обединения.
Другият главен публичен фактор е идването на рецесията с ковид напролет и предстоящите последствия за стопанската система на страната. Данните по този индикатор също демонстрират, че има стабилизация, само че на нови, по-тревожни, равнища. Тези тревожни равнища са регистрирани за пръв път през юли. Изследването през юли бе извършено съвсем напълно преди първите съществени митинги, тъй че данните отразяват единствено икономическите упования, повлияни очевидно от обстановката с вируса и към момента без политически „ примеси “.
Октомврийските данни пък към този момент демонстрират посоката. Политическата неустойчивост нормално въздейства в допълнение на всеобщите упования за стопанството, само че през октомври се вижда, че към този момент тя не е съумяла да задълбочи паниката. Няма обаче и осезателен спад в паниката, а още веднъж „ ходило “ или „ плато “. Ако през последните години упованията икономическото състояние да се остане същото или да се утежни са движат на равнища сред 30 и 40%, а упованията за усъвършенстване – към 15%, то след началото на ковид, упованията за утежняване доближиха над 50% при започване на юли, упованията да няма смяна спаднаха до под една четвърт, а упованията за възстановяване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% чакат утежняване в стопанската система в директно бъдеще, 24% не чакат смяна, а възстановяване чакат 7,8%. Има и прочут % колебаещи се. За последно в десетилетието сходни отрицателни стойности са били регистрирани през 2012 година
Графика: "Галъп "
Графика: "Галъп "
По-умерена е паниката във връзка с персоналните финанси на семействата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм спрямо упованията за стопанската система на страната изобщо. Когато дава отговор за стопанската система изобщо, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция отрицателно. А когато дава отговор за личното си домакинство, запитаният нормално е по-конкретен в отговора. При отрицателни упования за личните финанси , внезапно достигащи в последните години 30%, през юли 2020 година тази граница беше премината, въпреки и през октомври да има известно уталагане на паниката до 29%. Положителните упования пък слязоха към и една десета – където от дълго време не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните упования се двоумят към 40%, а съответно през този месец са 39,4%. Има и дял съмнение.
Графика: "Галъп "
Графика: "Галъп "
Като цяло, упованията за финансите на семействата, към този момент не са толкоз тревожни. Това евентуално се дължи и на не толкоз внезапния растеж на безработица, която е на по-високи равнища на фона на предишни месеци, само че на по-ниски – на фона на близки предишни години. Отново би трябвало да се направи уточнението, че занапред следва да се регистрират развитията при новите равнища на болест, акцентират социолозите.
Графика: "Галъп "
Коронавирусът докара до внезапен растеж на икономическата паника още преди митингите, само че по-късно тя спря да пораства и се откри на новите си по-тревожни равнища. Времето ще покаже дали публичната паника за стопанската система ще продължи да се усилва. Скоро ще стане ясно дали цялостното „ зацикляне “ е „ плато “ преди усмиряване или е „ ходило “ към още по-негативни интервали. Трудни за предугаждане са развитията с ковид. Всичко това ще въздейства и на доверието в институции – то се повлиява точно от партийните желания и икономическите фактори, регистрират социолозите.
Днес поддръжката за главните обединения е останала по-ниска от преди и е на процедура идентична при Българска социалистическа партия и ГЕРБ . Така се е заличил и задатъкът, който ГЕРБ имаше преди този момент. Българска социалистическа партия и ГЕРБ се движат в последните три месеца на равнища от към 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, до момента в който преди началото на митингите се движеха сред 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента Българска социалистическа партия има декларативна поддръжка от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%. След първичния трус през юли-август, през септември и октомври настъпва по-скоро повторяемост на данните и това въздейства и на данните за съществени институции и така нататък Засега изключението от настанилата се неподвижност е едно главно. Расте сумата на отговорите от вида „ няма да гласоподавам “ или „ не поддържам никого “ (до общо 37,6% през този месец).
Това значи, че протичащото се в страната към този момент по-скоро отдалечава хората от политиката изобщо. Затова има и търсене за „ трети вид “ – негласуване или извънпарламентарни и нови обединения. На това се дължи и високият резултат, а може би даже и продължаващ растеж, на „ ИТН “ на Слави Трифонов – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец. Сега би трябвало да се види дали и до каква степен новата обстановка с ковид ще повлияе и на политическите настройки. Например, една от обединенията, които кампанират интензивно в тази тематика, е точно „ ИТН “.
Графика: "Галъп " Движение за права и свободи остава устойчиво (и даже сподели белези на подсилване в хода на протеста), а в този месец е на равнище 6,9% от всички имащи право на глас.
„ Демократична България “ е взела още през лятото „ ходило “ нагоре, от обичайните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, само че след това не е траяла нагоре и в този момент даже демонстрира белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните салда своята тежест уверено е умножила „ Да, България “.
Другата протестна групировка – мрежата към Мая Манолова – " Изправи се.БГ ", също леко „ отскочи “ при започване на митингите до ръба за влизане в Народно събрание. И в този момент се движи по този борд с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави бранш от към 140 хиляди евентуални гласа. Важно събитие при Манолова е, че пролетта и лятото на процедура съответстваха със самото основаване на нейната мрежа. Успехът зависи от опцията за нейното разширение.
Обединени патриоти пък още преди политическия трус от лятото са към ръба за влизане в Народно събрание и към този момент сякаш не са претърпели нова сериозна вреда от митинга. През октомври те имат 2,3%, или към 130 хиляди евентуални гласове – към бариерата на последните избори за Народно заседание. „ Воля “ също не се е повлияла изключително – партията се движи на константни равнища, при които независимото влизане в Народно събрание би било мъчно, в случай че изборите са през днешния ден.
Виж още През октомври „ Воля “ е с 1,8% или капацитет от близо 100 хиляди гласа. Разбира се, в калкулацията на гласове следва да се регистрира, че не всички от тях са еднообразно „ твърди “ и в оставащите месеци решаваща ще се окаже акцията, „ финалния спринт “, който другите обединения могат да създадат и така нататък
Измежду останалите обединения към този момент никой няма забележим „ отскок “, само че е допустимо да има „ скрита “ поддръжка, която да се прояви в самите избори. Така към този момент седем обединения имат вероятност да са в идващия парламент, като две от тях са към ръба. Искането за предварителни избори се споделяше при започване на митинга от над 40%, само че повече от 50% бяха срещу.
В началото на август обаче, след най-горещата фаза на митинги, настояването за предварителни избори надви и стигна до една втора „ за “ против една трета „ срещу “. През септември и октомври се стабилизира в съответствие две към едно. И тук няма продължаващ растеж, само че няма и осезателен спад. Колкото до самите избори, към този миг, надвиват тези, които считат, че те не се обрисуват свободни и почтени . 19,2% чакат изборите да бъдат свободни и почтени, само че 52,6% считат противоположното. Останалите се двоумят. Сред скептиците личат най-много последователи на опозиционни обединения.
Другият главен публичен фактор е идването на рецесията с ковид напролет и предстоящите последствия за стопанската система на страната. Данните по този индикатор също демонстрират, че има стабилизация, само че на нови, по-тревожни, равнища. Тези тревожни равнища са регистрирани за пръв път през юли. Изследването през юли бе извършено съвсем напълно преди първите съществени митинги, тъй че данните отразяват единствено икономическите упования, повлияни очевидно от обстановката с вируса и към момента без политически „ примеси “.
Октомврийските данни пък към този момент демонстрират посоката. Политическата неустойчивост нормално въздейства в допълнение на всеобщите упования за стопанството, само че през октомври се вижда, че към този момент тя не е съумяла да задълбочи паниката. Няма обаче и осезателен спад в паниката, а още веднъж „ ходило “ или „ плато “. Ако през последните години упованията икономическото състояние да се остане същото или да се утежни са движат на равнища сред 30 и 40%, а упованията за усъвършенстване – към 15%, то след началото на ковид, упованията за утежняване доближиха над 50% при започване на юли, упованията да няма смяна спаднаха до под една четвърт, а упованията за възстановяване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% чакат утежняване в стопанската система в директно бъдеще, 24% не чакат смяна, а възстановяване чакат 7,8%. Има и прочут % колебаещи се. За последно в десетилетието сходни отрицателни стойности са били регистрирани през 2012 година
Графика: "Галъп " Графика: "Галъп " По-умерена е паниката във връзка с персоналните финанси на семействата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм спрямо упованията за стопанската система на страната изобщо. Когато дава отговор за стопанската система изобщо, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция отрицателно. А когато дава отговор за личното си домакинство, запитаният нормално е по-конкретен в отговора. При отрицателни упования за личните финанси , внезапно достигащи в последните години 30%, през юли 2020 година тази граница беше премината, въпреки и през октомври да има известно уталагане на паниката до 29%. Положителните упования пък слязоха към и една десета – където от дълго време не бяха стигали. През октомври са 11%. Неутралните упования се двоумят към 40%, а съответно през този месец са 39,4%. Има и дял съмнение.
Графика: "Галъп " Графика: "Галъп " Като цяло, упованията за финансите на семействата, към този момент не са толкоз тревожни. Това евентуално се дължи и на не толкоз внезапния растеж на безработица, която е на по-високи равнища на фона на предишни месеци, само че на по-ниски – на фона на близки предишни години. Отново би трябвало да се направи уточнението, че занапред следва да се регистрират развитията при новите равнища на болест, акцентират социолозите.
Графика: "Галъп " Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ