Драстичен скок на разходите за военната ни авиация
Николай Цонков
депутат, Българска социалистическа партия
Модернизацията на Сухопътните войски и Военноморски сили към момента не е почнала, а за 18 месеца са изхарчени колосалните 2,4 милиарда лв. единствено за Военновъздушни сили, в това число за 4 леки витлови образователни самолета, известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и отводи.
В интервала от началото на 2018 до септември 2019 година разноските за рационализация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските военновъздушни сили (ВВС) се усилват фрапантно. За цитирания интервал Министерството на защитата организира процедури и подписва контракти за закупуване на нов военен аероплан (1,256 милиарда $ или 2,188 милиарда лева.), обезпечаване на летателната валидност на изтребители МиГ-29 (81 294 416 млн. лв. без ДДС), поправки на самолети Су-25 (82 млн. лв. без ДДС), възобновяване и обезпечаване на летателната валидност на вертолети Ми-17 и Ми-24 (31 083 333 млн. лв. без ДДС), интегрирана логистична поддръжка на вертолети " Пантер " (9 188 000 лв. без ДДС).
В допълнение с решение № 93 от 9 септември 2019 година на министъра на защитата е открита процедура за поръчка с название " Сключване на рамково съглашение за период от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги ". С тази поръчка се цели за военновъздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета за в началото образование. Стойността на поръчката е 2,5 млн. лв..
Придобиването на леки витлови самолети за в началото образование е
в очевидно несъгласие
с Национална стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " (приета с Решение №690 на Министерския съвет от 3.10.2014 г.), " Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България 2020 " (приета с Решение на Народното събрание от 25.11.2015 г.), Инвестиционен план-програма на Министерството на защитата до 2020 година (21.04.2011 г.), План за развиване на Въоръжените сили на Република България ", признат с разпореждане на Министерски съвет №333 от 29.12.2010 година, Бяла книга за защитата и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) и други Изброените документи важат най-малко до края на идната 2020 година, а в случай, че нови проекти за развиване, капиталови стратегии и отбранителни тактики не са налични, цитираните тук явно ще важат и след 2020 година до приемането на съответните нови.
Справката демонстрира, че плановете за рационализация, залегнали във всички документи нагоре, са: придобиване нов военен аероплан, рационализация на фрегати клас Е-71, създаване на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади, придобиване на нови 3D радари и придобиване на модулен патрулен транспортен съд. Следователно придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не е изведено като приоритет или план за рационализация и е в прорез с уговорките, поети от България както пред НАТО, по този начин и пред Европейски Съюз по линия на Европейската защита. Тук ще напомним, че през 2015 година националната стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " е анулирана и сменена с " Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България 2020 ". Виждаме, че придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не е декларирано нито през 2014 година в основополагащия документ, нито през 2015 година в заменящия го документ.
От направения обзор на документите откриваме, че придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили
въобще не е декларирано
в Инвестиционния план-програма на Министерството на защитата до 2020 година, освен това - то не попада освен в листата на предпочитаните планове, само че даже и в разширения лист на така наречен " други планове ", които ще бъдат осъществени при съществуване на финансов запас. Оказва се, че увеличението на броя на образователните самолети посредством придобиването на 4 нови леки витлови самолета за в началото образование от Военновъздушни сили не е декларирано и в Плана за развиване на Въоръжените сили на Република България. Подобно на Националната стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " и в Бялата книга във връзка с военновъздушните сили (ВВС) се подчертава върху силите и средствата за разузнаване и наблюдаване, а придобиване на леки витлови самолети за в началото образование не се планува. В нито един от петте документа първичното образование на водачи за Военновъздушни сили посредством придобиване на леки витлови самолети не е дефинирано като нужда, приоритет или като идно създаване на нова дарба.
Освен, че е в несъгласие с редица стратегически документи на национално равнище придобиването на леки витлови самолети за в началото образование е в прорез със съществуващите съвременни решения в най-големите страни от Европейски Съюз и НАТО и не е оправдано от финансова позиция. Във водещите страни от алианса са възприети най-съвременни и ефикасни решения в тази област. Най-широко публикуваният, изпитан и работещ метод е първичната селекция и образование на бъдещите летци за Военновъздушни сили да се правят в предпазена среда на симулатори (тренажори). Например за в началото образование немските Военновъздушни сили (Луфтвафе), които са едни от най-модерните в Европа и НАТО употребяват симулатори. В доста по-ограничен мащаб в някои страни от НАТО е застъпено и първичното образование с витлови образователно подготвителни самолети, само че с тази активност се занимават най-вече частни компании на аутсорсинг, а не държавни ведомства.
Придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не дава отговор на актуалните високи критерии и стандарти за сигурност в региона на защитата и въоръжените сили. Тук ще напомним една рискова наклонност: в интервала 2018 - 2019 година
нараства броят на злополуките
с дребни самолети на територията на България, в това число и една в Северна Македония (общо шест).
В настоящ въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на защитата Аню Ангелов през 2013 година по отношение на закупуване на леки спортно акробатични самолети " Злин " за българските Военновъздушни сили се показва: " Самолетите " Злин " нямат никаква бойна стойност. На процедура те са предопределени за спортно-туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и в началото образование на водачи. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и отводи, което се отбелязва от всички профилирани издания и справочници, специалисти и организации в региона на въздушния превоз ". В настоящ въпрос от народния представител Петър Витанов към министъра на защитата Красимир Каракачанов през 2018 година по отношение на оповестена социална поръчка за 4 броя витлови леки самолети се отбелязва: " В електронните медии към този момент се появиха изявления, че съществува корупционен риск, тъй като техническата спецификация за процедурата е манипулирана в интерес на един избран аероплан, който е прочут с високата си степен на аварийност, ненадеждност и отводи ".
Въпреки мощния напън на разнообразни лобита, свързани с производители на сходни самолети
нито един от осемте министри
на защитата в интервала 2008 - 2017 година не даде ход на процедурата заради цялост от задоволително уважителни аргументи: извънредно дребен брой на обучаемите в досегашния факултет " Авиационен " при НВУ " Васил Левски " на годишна база, съществуване на премного летателна техника за образование във Военновъздушни сили, подозрения за манипулиране на техническата спецификация в интерес на избран производител, корупционен риск, внезапно повишение на броя на случаите и злополуките с сходни дребни образователни самолети през последните години (включително и в България), липса на сходна процедура в някои от водещите страни от Европейски Съюз и НАТО и други Логично е да си зададем въпроса оправдано ли е от икономическа позиция да се закупуват тези самолети, откакто планът за придобиването им бе отритнат от осем министри на защитата до 2017 година, а публичната поръчка бе обжалвана пред Комисия за защита на конкуренцията през 2018 година?
Сумарно за рационализация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските Военновъздушни сили за интервал от по-малко от 18 месеца са изхарчени над 2 394 065 749 милиарда лв. без Данък добавена стойност, митнически такси и сборове в случай, че модернизацията на Сухопътни войски и Военноморски сили към момента не е почнала, а плановете за придобиване на многоцелеви патрулни кораби и бойни машини за пехотата непрекъснато търпят закъснение. Питаме какви са аргументите за това преференциално отношение към Военновъздушни сили и асиметрично финансиране на Въоръжените сили?
депутат, Българска социалистическа партия
Модернизацията на Сухопътните войски и Военноморски сили към момента не е почнала, а за 18 месеца са изхарчени колосалните 2,4 милиарда лв. единствено за Военновъздушни сили, в това число за 4 леки витлови образователни самолета, известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и отводи.
В интервала от началото на 2018 до септември 2019 година разноските за рационализация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските военновъздушни сили (ВВС) се усилват фрапантно. За цитирания интервал Министерството на защитата организира процедури и подписва контракти за закупуване на нов военен аероплан (1,256 милиарда $ или 2,188 милиарда лева.), обезпечаване на летателната валидност на изтребители МиГ-29 (81 294 416 млн. лв. без ДДС), поправки на самолети Су-25 (82 млн. лв. без ДДС), възобновяване и обезпечаване на летателната валидност на вертолети Ми-17 и Ми-24 (31 083 333 млн. лв. без ДДС), интегрирана логистична поддръжка на вертолети " Пантер " (9 188 000 лв. без ДДС).
В допълнение с решение № 93 от 9 септември 2019 година на министъра на защитата е открита процедура за поръчка с название " Сключване на рамково съглашение за период от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги ". С тази поръчка се цели за военновъздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета за в началото образование. Стойността на поръчката е 2,5 млн. лв..
Придобиването на леки витлови самолети за в началото образование е
в очевидно несъгласие
с Национална стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " (приета с Решение №690 на Министерския съвет от 3.10.2014 г.), " Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България 2020 " (приета с Решение на Народното събрание от 25.11.2015 г.), Инвестиционен план-програма на Министерството на защитата до 2020 година (21.04.2011 г.), План за развиване на Въоръжените сили на Република България ", признат с разпореждане на Министерски съвет №333 от 29.12.2010 година, Бяла книга за защитата и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) и други Изброените документи важат най-малко до края на идната 2020 година, а в случай, че нови проекти за развиване, капиталови стратегии и отбранителни тактики не са налични, цитираните тук явно ще важат и след 2020 година до приемането на съответните нови.
Справката демонстрира, че плановете за рационализация, залегнали във всички документи нагоре, са: придобиване нов военен аероплан, рационализация на фрегати клас Е-71, създаване на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади, придобиване на нови 3D радари и придобиване на модулен патрулен транспортен съд. Следователно придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не е изведено като приоритет или план за рационализация и е в прорез с уговорките, поети от България както пред НАТО, по този начин и пред Европейски Съюз по линия на Европейската защита. Тук ще напомним, че през 2015 година националната стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " е анулирана и сменена с " Програма за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България 2020 ". Виждаме, че придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не е декларирано нито през 2014 година в основополагащия документ, нито през 2015 година в заменящия го документ.
От направения обзор на документите откриваме, че придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили
въобще не е декларирано
в Инвестиционния план-програма на Министерството на защитата до 2020 година, освен това - то не попада освен в листата на предпочитаните планове, само че даже и в разширения лист на така наречен " други планове ", които ще бъдат осъществени при съществуване на финансов запас. Оказва се, че увеличението на броя на образователните самолети посредством придобиването на 4 нови леки витлови самолета за в началото образование от Военновъздушни сили не е декларирано и в Плана за развиване на Въоръжените сили на Република България. Подобно на Националната стратегия " България в НАТО и в Европейската защита - 2020 " и в Бялата книга във връзка с военновъздушните сили (ВВС) се подчертава върху силите и средствата за разузнаване и наблюдаване, а придобиване на леки витлови самолети за в началото образование не се планува. В нито един от петте документа първичното образование на водачи за Военновъздушни сили посредством придобиване на леки витлови самолети не е дефинирано като нужда, приоритет или като идно създаване на нова дарба.
Освен, че е в несъгласие с редица стратегически документи на национално равнище придобиването на леки витлови самолети за в началото образование е в прорез със съществуващите съвременни решения в най-големите страни от Европейски Съюз и НАТО и не е оправдано от финансова позиция. Във водещите страни от алианса са възприети най-съвременни и ефикасни решения в тази област. Най-широко публикуваният, изпитан и работещ метод е първичната селекция и образование на бъдещите летци за Военновъздушни сили да се правят в предпазена среда на симулатори (тренажори). Например за в началото образование немските Военновъздушни сили (Луфтвафе), които са едни от най-модерните в Европа и НАТО употребяват симулатори. В доста по-ограничен мащаб в някои страни от НАТО е застъпено и първичното образование с витлови образователно подготвителни самолети, само че с тази активност се занимават най-вече частни компании на аутсорсинг, а не държавни ведомства.
Придобиването на леки витлови самолети за в началото образование от Военновъздушни сили не дава отговор на актуалните високи критерии и стандарти за сигурност в региона на защитата и въоръжените сили. Тук ще напомним една рискова наклонност: в интервала 2018 - 2019 година
нараства броят на злополуките
с дребни самолети на територията на България, в това число и една в Северна Македония (общо шест).
В настоящ въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на защитата Аню Ангелов през 2013 година по отношение на закупуване на леки спортно акробатични самолети " Злин " за българските Военновъздушни сили се показва: " Самолетите " Злин " нямат никаква бойна стойност. На процедура те са предопределени за спортно-туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и в началото образование на водачи. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и отводи, което се отбелязва от всички профилирани издания и справочници, специалисти и организации в региона на въздушния превоз ". В настоящ въпрос от народния представител Петър Витанов към министъра на защитата Красимир Каракачанов през 2018 година по отношение на оповестена социална поръчка за 4 броя витлови леки самолети се отбелязва: " В електронните медии към този момент се появиха изявления, че съществува корупционен риск, тъй като техническата спецификация за процедурата е манипулирана в интерес на един избран аероплан, който е прочут с високата си степен на аварийност, ненадеждност и отводи ".
Въпреки мощния напън на разнообразни лобита, свързани с производители на сходни самолети
нито един от осемте министри
на защитата в интервала 2008 - 2017 година не даде ход на процедурата заради цялост от задоволително уважителни аргументи: извънредно дребен брой на обучаемите в досегашния факултет " Авиационен " при НВУ " Васил Левски " на годишна база, съществуване на премного летателна техника за образование във Военновъздушни сили, подозрения за манипулиране на техническата спецификация в интерес на избран производител, корупционен риск, внезапно повишение на броя на случаите и злополуките с сходни дребни образователни самолети през последните години (включително и в България), липса на сходна процедура в някои от водещите страни от Европейски Съюз и НАТО и други Логично е да си зададем въпроса оправдано ли е от икономическа позиция да се закупуват тези самолети, откакто планът за придобиването им бе отритнат от осем министри на защитата до 2017 година, а публичната поръчка бе обжалвана пред Комисия за защита на конкуренцията през 2018 година?
Сумарно за рационализация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските Военновъздушни сили за интервал от по-малко от 18 месеца са изхарчени над 2 394 065 749 милиарда лв. без Данък добавена стойност, митнически такси и сборове в случай, че модернизацията на Сухопътни войски и Военноморски сили към момента не е почнала, а плановете за придобиване на многоцелеви патрулни кораби и бойни машини за пехотата непрекъснато търпят закъснение. Питаме какви са аргументите за това преференциално отношение към Военновъздушни сили и асиметрично финансиране на Въоръжените сили?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ