Николай Димов e от София и е на 25 години,

Николай Димов e от София и е на 25 години, зодия Близнаци. Обича да учи и поддържа максимата за учене през целия живот. По обучение е управител, има бакалавър по бизнес администрация и два магистъра – върховен мениджмънт и рекламата и бранд мениджмънт. По специалност е маркетолог, експерт по цифров маркетинг и криейтив. Работата и всекидневието му са свързани с огромна динамичност, многообразие и креативност. Обича да се разграничава и се пробва да мисли " отвън рамката ". Обича да спортува, това кара мозъка и тялото му да са в кондиция. В свободното си време обича да пътува, да чете и да написа разнообразни неща...

Какво е за теб поезията?

Поезията е изкуство, за тези които я пишат и несъмнено за тези, които я четат. Това е метод, по който може да се съобщи доста пристрастеност, страст, да се опише история и най-важното- това е отличен метод за влияние върху читателите. За мен поезията е опция да дам цялостна независимост на съзнанието си върху лист хартия. Възможност да изразя това, което мисля, усещам и от време на време укривам и тая, даже и от себе си. Често поради другите, а от време на време и поради самите нас, си слагаме рамки, граници и се ограничаваме, с цел да не бъдем неправилно разбрани, наказани или жигосани. Това е един от моите способи да изляза отвън рамките на битието.

От по кое време пишеш и по какъв начин откри гения си?

В интерес на истината не си припомням тъкмо по кое време започнах да пиша. Първите ми опити може би бяха преди повече от 3 години, само че в този момент като чета нещата, които съм писал тогава, несъмнено много съм подобрил метода си на писане и най-важното построил съм личен жанр, който към този момент последвам. Преди към 8 - 9 месеца започнах да пиша по-често, да го върша с готовност и тогава просто думите започнаха да се подреждат в главата ми и да получават смисъл. Може да се каже, че тъкмо тогава отрих устрема си към писането на лирика, а дали е гений, ще забележим във времето.



Стиховете ти са наситени с доста страсти. Какво е твоето ентусиазъм?

За мен всеки един създател, без значение с какво изкуство се занимава, то той би трябвало да има пристрастеност в себе си, с цел да може да се потопи в това, което прави и да може да сътвори оптимално добър краен артикул. Именно поради тази пристрастеност той е почнал да прави това, което прави. И въпреки всичко да не забравяме, че не ние избираме пристрастеността си, а тя избира нас. Така че в случай че мога да се изразя метафорично, всеки създател би трябвало да има разпален огън в себе си, който несъмнено да се разпали още по мощно от някоя муза, несъмнено.

Само лирика ли пишеш или работиш и по други планове?

Странно или не, поезията е единствено една част от моите ползи и от творчеството ми. Креативността ми има няколко изражения. Работата ми в рекламната промишленост и позицията ми на маркетингов шеф в инфлуенс маркетинг организация е обвързвана с измисляне на голям брой рекламни концепции, сюжети и изобретателни оферти. Често обичам да пиша и бизнес публикации на разнообразни и забавни тематики, за които хората не се замислят или не им обръщат внимание. Именно посредством развиването на смели и неконвенционални бизнес тези, се появи и новото ми начинание – писането на книга. Но по мои наблюдения в този момент всеки написа книги, за това ще изчакам да мине този взрив и по-късно ще опиша още за нея. Вероятно и тук идва умозаключението по какъв начин изобретателно и креативен насочен човек да се занимава с две диаметрално разнообразни неща – писането на лирика, креативизма и бизнес. Може би аз съумявам да съм посредник сред изобретателното и разумното, изкуството и науката, творчеството и бизнеса.

Ражда ли се човек изобретателен, или възпитава това умеене в себе си? Има ли граница човешката креативност?

Това е доста фундаментален и екзистенциален въпрос, сходен на този за кокошката и яйцето. Подобен въпрос в бизнес средите е дали човек се ражда водач или може да се научи на това. И тук за мен няма прецизен отговор, а по-скоро има някакво приблизително мнение. Има гениални хора, които се раждат с отворено схващане за хрумвания и нововъведения. Дори това е анатомично изразено, всички знаем, че левичарите имат по-добре развито дясно полукълбо на мозъка си, което се свързва точно с креативност и неконвенционално мислене (аз не съм левичар). Но хора с гений с лопата да ги ринеш. Така че идва и другата позиция. Дори и роден с гений или капацитет за развиване, то ти би трябвало да положиш старания да го развиеш. Може би ще прозвучи изтъркано, само че си би трябвало крепко бачкане и ангажираност, даже и в креативната активност.