Патриарх Неофит: Нашата свобода не ни е дадена даром, резултат е на дългогодишни усилия
Негово Светейшество българският патриарх Неофит насочи послание за Деня на Освобождението на България, оповестиха от Българската патриаршия.
Още по темата
" Обични в Господа братя и сестри, със синовна признателност към Бога и молитвена памет и реверанс пред всички герои на българската независимост означаваме и тази година - в Третия ден на март - празника на Освобождението на свидното ни родно място от вековното иноверно робство. Прекланяме се пред Божия промисъл за православния ни народ и пред величието на подвига на всички тези, които са отдали себе си в жертва за нас и за свободата ни, и свидетелстваме още един път признателността си към тях. Подвигът им и тяхната всеотдайност и през днешния ден ни задължават високо да ценим, свято да пазим и с цената на всичко да отстояваме великия подарък на свободата, като градим сегашното и бъдещето на страната ни с ясно схващане за отговорността ни пред поколенията, правилно следвайки заветите на преподобния Паисий Хилендарски и на всички колоси на свободния православен български дух ", споделя в обръщението си патриарх Неофит.
Негово Светейшество отбелязва, че единствено преди броени дни отбелязахме 100 и петдесетата годишнина от кончината на Апостола на българската независимост, йеродякон Игнатий - Васил Левски. Паметта ни за него и всички наши предшественици, които отказваха да се помиряват с робската орис, ни напомня за следващ път, че нашата независимост не ни е дадена безплатно, само че е резултат от дългогодишни, целенасочени и саможертвени старания за извоюването на онази независимост и самостоятелност - по едно и също време политическа и духовна, които в хилядолетната си славна, само че и превратна история, народът ни постоянно е ценил като най-висш подарък от Всеподателя и най-скъпо свое притежание.
" Днес, при започване на третото християнско хилядолетие, когато с болежка и мъка сме очевидци на нови опити за отнемане на страни и нации от този популярен подарък на свободата, ние с още по-голяма мощ осъзнаваме полезността и смисъла й, и сме призовани към още по-усърдно удостоверение за свободата като безвъзвратен детайл от достолепието на самия човек, към още повече старания за запазване на това велико човешко притежание. Като християни помним и знаем, че всеки човек се ражда богоòбразен, а затова и свободен, тъй като сътвореният по Божи облик човек е предопределен за богоуподобяване, което е смисълът и последната цел на човешкото битие, и което е немислимо в изискванията на каквото и да било иго и взаимозависимост ", споделя българският патриарх.
" Ето за какво и мислите, и молебствия ни би трябвало да бъдат освен с тези, които са извоювали българската независимост, само че и с всички, които по един или различен метод, под една или друга форма, не престават да живеят лишени от великия подарък на свободата. Да молим Всещедрия Бог да им дарува този Свой единствен по величието и смисъла си подарък, тъй че в този свят никой и в никакъв случай повече да не живее в иго и взаимозависимост. Вярно следвайки Завета на единствения възвишен Учител и Наставник, Господ Иисус Христос, светата Църква и през днешния ден се моли за обективен мир и снизхождение сред всички индивиди по целия свят (срв. Лука 2:14), за същинска независимост и пълноправие на всяко човешко създание.
Божият мир и Неговата велика благосклонност и щедрости да бъдат с всички нас! Честит и блажен празник на българската независимост и самостоятелност! ", насочва своето благословение българският патриарх Неофит.
С признателен молебен в катедралния храм " Света Богородица " стартира честването на националния празник Трети март в Пловдив.
Снимка: БТА
Молебенът беше отслужен от Пловдивския митрополит Николай и на него участваха кметът на града Здравко Димитров, регионалният шеф Ангел Стоев, ръководителят на общинския съвет Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев - пълководец на Съвместното командване на специфичните интервенции на българската войска, общински съветници и жители.
" На пръв взор беше невероятно да се освободим от турското иго, само че в последна сметка Бог промисли да се освободим. В този ден ние благодарим на Бога и на всички герои на Освобождението, всички, които дадоха живота си за вярата и свободата на отечеството, на българските опълченци и всички други съветски, украински, финландски, румънски, грузински и други воини, които извършиха най-великата Божия заповед. Никой няма по-голяма обич от тая да постави душата си за близък. Тази Божа заповед те реализираха на дело. Вечен и благословен да бъде молитвеният спомен за героите на свободата. Не някой различен, а вярата постави завършек на робството. Бог да пази и благослови нашия народ ", сподели в обръщението си към миряните митрополит Николай.
Дядо Николай напомни, че за 145 години от Освобождението на България от османско робство българската православна черква няма Божествена света литургия, в която да не насочва молитвите си за всички воини, паднали за свободата на отечеството.
Православната черква у нас празнува през днешния ден троен празник, напомня Българска телеграфна агенция.
Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете с изключение на богослуженията за деня се отслужва помен за всички, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се отслужва и молебен за мир, здраве и избавление на целия народ.
Второто празнично свещенодействие е в чест на света Богородица. В късния следобяд се отслужва специфична прослава в чест на Божията майка, наричана " акатист " ( " неседален ", тъй като богомолците стоят прави). Този Богородичен акатист се отслужва всеки петък вечер през Великия пост и християните се събират в черква за него.
И трето, по църковния календар през днешния ден се празнува и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата мъченици били млади християни, бойци в град Амасия в малоазийската област Понт, и живели в края на III и началото на IV век. Освен съратници във войската те били и сподвижници във вярата на свети Теодор Тирон (чиято памет е на 17 февруари, само че се уважава и на следващия ден, в първата събота на Великия пост). Скоро след мъченическата гибел на свети Теодор пристигнал нов шеф на региона, който траял преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят схванал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал по всевъзможен начин - обещания за независимост, пари и постове, както и със закани - да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Той разчитал по този начин да се даде образец и на другите християни да се върнат към езическата вяра. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни съумели да привлекат към вярата и други пандизчии. Затова шефът заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 година, а Василиск останал в пандиза, където умрял в 308 г.
Още по темата
" Обични в Господа братя и сестри, със синовна признателност към Бога и молитвена памет и реверанс пред всички герои на българската независимост означаваме и тази година - в Третия ден на март - празника на Освобождението на свидното ни родно място от вековното иноверно робство. Прекланяме се пред Божия промисъл за православния ни народ и пред величието на подвига на всички тези, които са отдали себе си в жертва за нас и за свободата ни, и свидетелстваме още един път признателността си към тях. Подвигът им и тяхната всеотдайност и през днешния ден ни задължават високо да ценим, свято да пазим и с цената на всичко да отстояваме великия подарък на свободата, като градим сегашното и бъдещето на страната ни с ясно схващане за отговорността ни пред поколенията, правилно следвайки заветите на преподобния Паисий Хилендарски и на всички колоси на свободния православен български дух ", споделя в обръщението си патриарх Неофит.
Негово Светейшество отбелязва, че единствено преди броени дни отбелязахме 100 и петдесетата годишнина от кончината на Апостола на българската независимост, йеродякон Игнатий - Васил Левски. Паметта ни за него и всички наши предшественици, които отказваха да се помиряват с робската орис, ни напомня за следващ път, че нашата независимост не ни е дадена безплатно, само че е резултат от дългогодишни, целенасочени и саможертвени старания за извоюването на онази независимост и самостоятелност - по едно и също време политическа и духовна, които в хилядолетната си славна, само че и превратна история, народът ни постоянно е ценил като най-висш подарък от Всеподателя и най-скъпо свое притежание.
" Днес, при започване на третото християнско хилядолетие, когато с болежка и мъка сме очевидци на нови опити за отнемане на страни и нации от този популярен подарък на свободата, ние с още по-голяма мощ осъзнаваме полезността и смисъла й, и сме призовани към още по-усърдно удостоверение за свободата като безвъзвратен детайл от достолепието на самия човек, към още повече старания за запазване на това велико човешко притежание. Като християни помним и знаем, че всеки човек се ражда богоòбразен, а затова и свободен, тъй като сътвореният по Божи облик човек е предопределен за богоуподобяване, което е смисълът и последната цел на човешкото битие, и което е немислимо в изискванията на каквото и да било иго и взаимозависимост ", споделя българският патриарх.
" Ето за какво и мислите, и молебствия ни би трябвало да бъдат освен с тези, които са извоювали българската независимост, само че и с всички, които по един или различен метод, под една или друга форма, не престават да живеят лишени от великия подарък на свободата. Да молим Всещедрия Бог да им дарува този Свой единствен по величието и смисъла си подарък, тъй че в този свят никой и в никакъв случай повече да не живее в иго и взаимозависимост. Вярно следвайки Завета на единствения възвишен Учител и Наставник, Господ Иисус Христос, светата Църква и през днешния ден се моли за обективен мир и снизхождение сред всички индивиди по целия свят (срв. Лука 2:14), за същинска независимост и пълноправие на всяко човешко създание.
Божият мир и Неговата велика благосклонност и щедрости да бъдат с всички нас! Честит и блажен празник на българската независимост и самостоятелност! ", насочва своето благословение българският патриарх Неофит.
С признателен молебен в катедралния храм " Света Богородица " стартира честването на националния празник Трети март в Пловдив.
Снимка: БТА Молебенът беше отслужен от Пловдивския митрополит Николай и на него участваха кметът на града Здравко Димитров, регионалният шеф Ангел Стоев, ръководителят на общинския съвет Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев - пълководец на Съвместното командване на специфичните интервенции на българската войска, общински съветници и жители.
" На пръв взор беше невероятно да се освободим от турското иго, само че в последна сметка Бог промисли да се освободим. В този ден ние благодарим на Бога и на всички герои на Освобождението, всички, които дадоха живота си за вярата и свободата на отечеството, на българските опълченци и всички други съветски, украински, финландски, румънски, грузински и други воини, които извършиха най-великата Божия заповед. Никой няма по-голяма обич от тая да постави душата си за близък. Тази Божа заповед те реализираха на дело. Вечен и благословен да бъде молитвеният спомен за героите на свободата. Не някой различен, а вярата постави завършек на робството. Бог да пази и благослови нашия народ ", сподели в обръщението си към миряните митрополит Николай.
Дядо Николай напомни, че за 145 години от Освобождението на България от османско робство българската православна черква няма Божествена света литургия, в която да не насочва молитвите си за всички воини, паднали за свободата на отечеството.
Православната черква у нас празнува през днешния ден троен празник, напомня Българска телеграфна агенция.
Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете с изключение на богослуженията за деня се отслужва помен за всички, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се отслужва и молебен за мир, здраве и избавление на целия народ.
Второто празнично свещенодействие е в чест на света Богородица. В късния следобяд се отслужва специфична прослава в чест на Божията майка, наричана " акатист " ( " неседален ", тъй като богомолците стоят прави). Този Богородичен акатист се отслужва всеки петък вечер през Великия пост и християните се събират в черква за него.
И трето, по църковния календар през днешния ден се празнува и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата мъченици били млади християни, бойци в град Амасия в малоазийската област Понт, и живели в края на III и началото на IV век. Освен съратници във войската те били и сподвижници във вярата на свети Теодор Тирон (чиято памет е на 17 февруари, само че се уважава и на следващия ден, в първата събота на Великия пост). Скоро след мъченическата гибел на свети Теодор пристигнал нов шеф на региона, който траял преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят схванал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал по всевъзможен начин - обещания за независимост, пари и постове, както и със закани - да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Той разчитал по този начин да се даде образец и на другите християни да се върнат към езическата вяра. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни съумели да привлекат към вярата и други пандизчии. Затова шефът заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 година, а Василиск останал в пандиза, където умрял в 308 г.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ