Александър Урумов: 30 сребърника от Евровизия
Александър Урумов, Facebook
Шоуто би трябвало да продължи, изплака в последната си ария Фреди Меркюри преди трийсетина години.
Той стана жертва на шоуто в дословния смисъл на думата.
Добре пристигнали в шоуто – по този начин стартира песента, оповестена за победител на Евровизия 2024.
Пее я 25-годишният жител на Швейцария Немо Метлер, разгласен за „ първият нон-бинарен победител “ в историята на състезанието.
Какво значи нон-бинарен? Психическа диагноза в действителния свят.
А другояче в шоуто, в каквото се трансформира светът към нас – нон-бинарен значи някой да се счита за нито мъж, нито жена.
А какво тогава? И той не знае, несъмнено, тъй като няма такова нещо. Нон-бинарен е един от термините в шоуто на дявола.
Нон-бинарен е преимущество за продобиване на всевъзможни състезания.
Девиацията става норма, извращението е вход към славата, цената на премията е душата.
Покупка на безкрайност против момент популярност - добра договорка. За дявола.
30 сребърника са нищо, Юдите се прецакват и по този параграф. Все тая.
Джендър-виза за джендема.
Немо желае да употребяват послание към него в множествено число „ те/тях “ (they/them). Впрочем, в „ Теория на конспирацията “ Джери /Мел Гибсън/ наричаше по този начин тези, които го преследваха. Не знаеше кои са, просто знаеше, че са they/them.
Как ти е името, обръща се Христос към един обладан от духове.
И един от духовете дава отговор – Легион ми е името, тъй като сме мнозина.
Всяка общественост си има представител.
Колко е това „ мнозина “? Един римски легион наброява 3300 души първоначално, през 4 в. прочие Хр.
После доближава до 4500 души, в това число леко- и тежковъоръжени пехотинци плюс конниците.
„ Легион ми е името, тъй като сме мнозина “.
They/them. Пандемониум.
Немо е манекен в шоуто на дявола. Банална история, с искания за автентичност. Това е най-голямата безсъдържателност на джендър-либералната пропаст – претенциите за автентичност.
А в действителност са едни и същи от древността до през днешния ден – има ги от много време. Имало е такива... римски императори даже. И то не един. И са стояли отпред на тогавашния Европейски съюз, единствено дето е имал войска от мъже, а не от телевизионни палячовци.
Само дето тези... римски императори не са знаели, че са нон-бинарни, каква загуба.
Е, кое му е истинското, с изключение на претенциозните терминологични налудности?
„ Горко на света от съблазните, тъй като съблазни би трябвало да дойдат; обаче горко на оня човек, посредством който идва съблазънта “. /Матей 18:7/.
Европа наподобява на болна дойна крава, превърната в гостоприемник на смъртоносните паразити, свили гнездо вътре в нея.
Европа наподобява на изгубил мозъка си човек, който сече корените на единственото плодно дърво в градината си – християнството е единственото плодно дърво в градината на Европа.
Това положение е променимо, несъмнено. Ако здравият разсъдък надделее.
Християнството е изворът на общественото благоденствие на Европа във всичките му аспекти – от промишлеността до културата.
И това е непроменимо. Без християнския етичен код Европа потъва в бездната – от промишлеността до културата. Виждаме го с очите си, случва се пред нас.
„ Аз отидох до пъкъла и назад, с цел да се окажа на път
Разбих кода, ох, ох, ох “ – това е част от текста на нон-бинарния реализатор.
Нито мъж, нито жена - „ Някъде сред нулите и единиците – там открих своето царство “.
Всичко това е протест против фундамента на Сътворението и против Създателя. Защото “мъж и жена ги сътвори, и ги назова Човек ”.
Извън мъжкото и женското начало има единствено антична кукувича прежда.
Банална история, единствено манекените се сменят, посланията са си едни и същи.
Тъжно е за избралите своята безконечна крах, пъкълът не е очакван за хора.
Евровизия е единствено сцена-инструмент.
Съветът на Европа със своите джендър-конвенции също е единствено сцена-инструмент.
И още, и още...
30 сребърника постоянно вървят с въже и клон на суха върба.
Продуцентите са от същия мая като тези в Синедриона отпреди 2000 години.
В духовния свят не съществува хронологично време, един пръстен ги владее през хилядолетията.
И задачата е постоянно една – „ аз отидох в пъкъла...там открих своето царство “.
Е, добре, кажете ми – не е ли тривиално?
